Аборт

”Когато бременноста застрашава живота на майката. Или и двамата трябва да умрат, или - да се спаси живота на поне единият.”

Само не се разбира Кой решава кой трябва да умре и кой да живее?

Ако жената е в съзнание - тя.

Ако не е в съзнание, но бащата е налице - той.

Ако не - тогава лекарят, който е в състояние за извърши аборта максимално бързо и атравматично. Лекарите така или иначе са задължени да се придържат към по-малкото зло, затова правят всичко възможно да спасят поне единия - в случая майката.

”Изобщо не е същото и няма никакъв паралел с това да използваш презерватив или жената да пие противозачатъчни. ”
Само искам да вметна, че има различни противозачатъчни методи. Някои от тях предотвратяват зачеването, но други предотвратяват развиването на вече оплодената яйцеклетка. Т.е. има доста голяма разлика.

За съжаление за числото на абортите си права - зад привидно ”цивилизованото” понятие ”планиране на семейството” доста често се крие просто отърваване от неудобния заченат вече плод. Имаше едни данни, че (не помня дали официалните случаи само) в Русия дневната бройка аборти отива към 14000. Паралелът с избитите младенци от Ирод е повече от очеваден, независимо че онези са били родени, а тези още не.

Ако ние вярваме, че един ден ще има възкресение и всеобщ Съд и че на него убитите ще свидетелствуват за убийството си, то трябва да се замислим, че на майките ще бъде дадено да видят неродените си и избити с тяхно съгласие деца. Как ще ги погледне тогава и как ще се почувства? Съветвам всеки, който иска да разглежда въпросът за принудителното прекъсване на бременност, да спре вниманието си именно на този момент.

хърватският професор Лисец, дето беше на симпозиума за аборта във варна твърди, че лекар, който предлага да направи аборт не е никакъв лекар и винаги, ама винаги има начин жената да бъде спасена, без да се маха бебето.

как мислиш?

Христос воскресе!!!

няма библейски. в един про чайс сайт четох, че в стария завет наказанието за някой, причинил аборт у жена е глоба някаква. не се третира като убийство явно. не съм го проверявал, може и така да е.

обаче: плода жив ли е? жив е. отнемането на живот убийства ли е? убийство е. плодът човек ли е? има човешко днк, значи е човек. значи - аборта е човекоубийство. и е грях. отдалечава ни от бога.

Христос воскресе!!!

е, той доказателства нямаше, освен няколко опита от практиката си. няма и как да бъдат изнамерени доказателства - експерименти не можем да си правим.

Христос воскресе!!!

Аборта е безспорно убийсво. Дори да е застрашен живота на маиката и детето според някой си доктор това не е основание да се направи аборт.
1. Никога не можем да сме сигурни за верноста на диагнозата дори и тя да е подтвърдена от друг доктор.
2. Бог винаги е правил чудеса и е изцерявал и Бог продължава да прави това и сега.
3. Ами ако все пак на детето нищо му е нямало а е направен аборт поради някаква лекарска грешка? Този въпрос ще тормози майката цял живот.
4. И аз мисля, че почти винаги може да бъде спасен живота на майката.

Има ли живот в пода? човешки живот? След като клетките се делят а крайния резултат е човешко същество без значение в кой стадий на развитие се намира то отнемането на този живот си е убийство.

И пак казвам само Бог знае истинското състояние на плода кои сме ние да се разпореждаме с човешкия живот.

виж сега, ако бременноста застрашава живота на майката, а при една еклампсия това е доста драматично състояние с ужасни гърчове (рядко има съмнение относно диагнозата), а лекаря чака чудо да се случи, жената и бебето ще умрат. и тогава лекаря няма ли да го мъчи цял живот (в затвора), че не е направил опит да спаси поне майката?

Христос воскресе!!!

В отговор на:

---

4. И аз мисля, че почти винаги

---

Логическото ударение е на почти

И тъй, какво да стори човек в частния случай - да спаси ли един живот, или да погуби два?

Изборът се прави на място, за секунди, и се действа веднага, защото и бездействието също е взимане на решение. А който е можел да стори добро и не го е сторил - пише апостолът - за него това ще е грях... т.е. за който е можел да спаси поне майката.

Ти християнин ли си или лекар? И защо ме караш изобщо да питам така, сякаш това са несъвместими неща? Неслучайно съм писал ”Кой” с главна буква.

Предлагам първо да се докаже, че ТРЯБВА да се избира между жената или плода, т.е. че най-малкото единият ще умре СЪС СИГУРНОСТ. И след това да се говори, че нещо си било ненаучно и трябвали доказателства. Нека в такъв случай наистина да бъем последователни.

А точно това имах предвид от самото начало - преди да се случи каквото ще се случва, няма доказателства нито за едното, нито за другото.

В отговор на:

---

Предлагам първо да се докаже, че ТРЯБВА да се избира между жената или плода, т.е. че най-малкото единият ще умре СЪС СИГУРНОСТ. И след това да се говори, че нещо си било ненаучно и трябвали доказателства. Нека в такъв случай наистина да бъем последователни.

---

В медицината стопроцентови неща няма, затова освен занаят тя е и изкуство. Но има такова нещо като медицина, основана на данни. Т.е. на статистика - колко от бременните жени в остра сърдечна недостатъчност умират ако не им се направи аборт; колко оживяват, но бебето умира; и колко оживяват заедно с бебето. Също след аборта в условията на остра сърдечна недостатъчност - колко оживяват и колко умират.

На който това му е работата, ги знае тези неща (също и за тежката циркулаторна недостатъчност; или за някои от другите реални индикации) и действа на мига. Ако знаеш, че в 80% от случаите умират и двамата, а в още 10% поне бебето, но разчиташ на останалите 10% вероятност, в които оживяват и двамата, ти си убиец по предумишлено бездействие.

Става въпрос само за случаите, когато от аборта се очаква повече полза, отколкото вреда. Което също трябва да се прецени на мига според ситуацията. Това е същото като да прилагаш канона с акривия или икономия според всеки отделен случай, а не да шляпаш с общия аршин за по-лесно. В изолирани частни случаи ще има и акривия - това ли е проблемът?

В отговор на:

---

А точно това имах предвид от самото начало - преди да се случи каквото ще се случва, няма доказателства нито за едното, нито за другото.

---

А какви са доказателствата при прилагането на канона с акривия или икономия? Как решаваш кое е било по-малкото зло и кой/Кой е взимал решението? Духовното попечителство също не е само занаят и цитиране на правила, а и изкуство. Познаването на правилата, също както и на медицинската статистика са само една от основите за придобиване на опит и за действане според всеки отделен случай.

В отговор на:

---

Ти християнин ли си или лекар? И защо ме караш изобщо да питам така, сякаш това са несъвместими неща? Неслучайно съм писал ”Кой” с главна буква.

---

И трите
Християнин или не, съдията трябва да отсъди справедливо.
Християнин или не, войникът не трябва да седи със скръстени ръце (има време за молитва, има време и за щик).
Християнин или не, духовният попечител трябва да търси доброто на ближния под негова опека.
Християнин или не, лекарят трябва да се придържа към по-малкото зло.

Да не излезе накрая, че нехристияните лекари, съдии и войници са изпълнили волята на Отца и са отишли да копат на лозето, а християните са се скатали зад някакви уговорки и са станали предатели на Бащината воля...

Достатъчно се изписа последните години по тоя клуб за хипер-ултра-мега-екстра-духовничарството, под робството на което страната се напълни с "духовни" и безучастни християни.

В безброй много ситуации бездействието е грях.

Протакането - също.

Никой не отрича тези неща. Нито статистиката и опита на лекарите. Никой не отрича, че принципното бездействие е неоправдано. Обаче факт е, че действията по принцип (заради простото наличие на някакво действие, което смятаме за адекватно) често са не по-малка глупост.

По-конкретно - да, знаем, че еди какви си симптоми водят до еди какви си последствия. Обаче не е зле да имаме предвид, че гаранция никога няма. Ти даваш пример с прилагането на правилата и ме поставяш пред дилемата акривия/икономия. Ама това пак си е опит да вкараме правилата и прилагането им в нова ”законова форма”. Това не дава отговор на въпроса. Въпросът се решава чрез търсене на истината, на Божията воля. Винаги така се решава, ако искаме да го решим правилно. Бог си знае как ще даде отговора, за Него частицата от секундата, в която трябва да се вземе решение, не е някаква пречка. Обаче определено правила (които изчерпват принципа) от сорта ”жената решава” или ”мъжът решава” или ”лекарят решава” могат да станат пречка.

Ти пропускаш един съществен момент от ситуацията. Доктора открива там някаква си аномалия да кажем и според него има опасност за живота на майката поради това, че детето, което носи да кажем е увредено и почти няма шанс да оцелее.
Какво следва от тук нататък? Той запознава пациентката бъдеща майка с проблема и предлага аборт.
Майката има право да реши какъв ще е изхода от ситуацията дали ще направи аборт или ще износи бебето докрай.
Би трябвало да подпише нянанъв документ в който декларира, че се отказва от аборта. Така, че доктора нито ще го гризе съвеста нито ще ходи в затвора.
А майката по всяка вероятност ще си остане жива и здрава дори и да се наложи да полежи няколко месеца в болница.
Обаче ако се направи все пак аборт и се докаже след това, че доктора е сгрешил тогава си е за затвора вече.
Или какво ще стане ако въпреки опасноста жената си износи детето и то се роди нормално, тогава какво става с този доктор.
Нещата не са толкова прости.
Аборта си е убийство не знам що за морал имат докторите, които го препоръчват.

както е казал Катул - "Още малко търпение и всичко ще се прецака".

death comes first. then resurrection life.

”Някои от тях предотвратяват зачеването, но други предотвратяват развиването на вече оплодената яйцеклетка.. ”

Да, това е същото като аборт. Само, че малко по-не жестоко от гледна точка на убийството, понеже все още не е напреднал процеса на развитие. Но като действие и послелдствие, няма разлика.

Разбирам, че има трудни ситуации в които не е лесно решение да задържиш детето, като например бременност след изнасилване или увреден плод, но тук не говорим за тях.

вяра~надежда~любов

Съгласна съм тук.
Обаче става дилема. Нямаш право да убиеш, но нямаш право и да се самоубиеш. Значи трябва да се избере този, който е по-вероятно да оцелее.
Или?

вяра~надежда~любов

Ето малко стихове, вдъхновени от Святият Дух, които свидетелстват за това, какво е заченатият човешки зародиш.

"Ето родих се в нечестие, и в грях МЕ зачна майка ми." (Пс.51:5) - заченатият е бил Давид, а не просто някакъв безлична клетка.

Ето по-подробно мнението на Давид:
"Защото Ти си образувал чреслата ми, обвил си МЕ в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела, и душата ми добре знае това. Костникът ми не се укри от Тебе, когато в тайна се работех, и в дълбочина на земята МИ се даваше разнообразната МИ ФОРМА. Твоите очи видяха необразуваното МИ вещество; и в твоята книга бяха записани всичките МИ определени дни, докато още не съществуваше ни един от тях." (Пс.139:13-16)

Според мен Давид съвсем ясно свидетелства, че той е вече бил "той" още от самото начало на зачеването си. Развитието му във утробата на майка му всъщност е развитие само на формата му, но не и на личността му, която е била там от самото начало.

Еремия мисли същото:
"Преди да ти дам образ в корема, познах те, и преди да излезеш из утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите." (Ер.1:5)

Еремия е бил личност, позната на Бога, преди още да има какъв да е образ (форма) в корема на майка му.

Да видим и в Новият завет - Йоан Кръстител:
"И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестия месец за нея, която се казваше неплодна." (Лука 1:36)
"И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата -; и Елисавета се изпълни със Святия Дух" (Лука 1:41)

Заченатото е СИН, т.е. личност. Думата за "младенец" е същата която малко по-късно се използва и за бебето Исус, което вече е родено (Лука 2:12,16), т.е. в Божиите очи няма разлика между нероденото и роденото бебе - и двете са човешки същества.

и т.н.

Ами то е ясно
При една извънматочна бременност, или при заболяване на майката, при което бременността е риск за живота й и не може да износи бебето до край...
Мисля, че от двете злини абортът е по-малката