Гладиатори

И така, нека си спомним за древните бойци, отвъд представите ни от филми и книги...

Първо ето нещо за произхода на гладиаторските борби:

Както и в много други древни култури, гладиаторските борби са започнали като религиозни церемонии, възприети или от етруските, или от гръцките игри в чест на Патрокъл. Но гръцките двубои приключвали само със символична, а не с истинска смърт на победения. Първите римски гладиаторски борби били проведени през 246 г. пр. хр. от Маркус и Децимус Брутус в памет на баща им, като "munus"(буквално "дълг"), или погребален дар за мъртвите. Такива игри се провеждали ежегодно или на всеки 5 години в памет на починалия. По-късно религиозният смисъл постепенно избледнявал и игрите се превърнали в един от символите на римската култура за около 7 века.
Докато първите двубои били доста невзрачни - само 2-3 двойки роби се биели на Forum Boarium - Пазарът за добитък, то през 183 пр. хр. игрите включвали 60 дуела. През 65пр.хр. Юлий Цезар изправил един срещу друг 320 двойки гладиатори в амфитеатър, построен специално за целта. Тези двойки се наричали ludi, от латинския глагол ludere = играя, а жените-гладиатори били ludia, което значело и актриси. Оттогава, наред с религиозния си смисъл, игрите придобили и политически, и театрален аспект.




Кои са били гладиаторите?

Осъдени престъпници, военнопленници, роби. Имало, разбира се, и професионалисти. В "Сатирикон" Петроний казва, че тълпата предпочитала последните. Имало и "auctorati"- задлъжнели римски граждани, които се "самопродавали" в гладиаторските школи заради пари.
Осъдените на смърт престъпници трябвало да излизат на арената без оръжия, а тези, които не били извършили углавно престъпление, се обучавали в частни гладиаторски школи. Ако оцелеели от 3 до 5 години, получавали свободата си, но това рядко се случвало, макар и да се биели само 2-3 пъти в годината.




Според гладиаторската клетва бойците трябвало да се подчиняват като роби на своя "lanista"(господар) и да понасят жигосване, окови, бичуване и дори смърт от господарския меч.

The chase is better than the catch

Статуса на гладиаторите е бил доста интересен - най-безправната и будеща презрение част от римското общество, но същевременно и най-популярната. Това да си в устата на хората, които със затаен дъх да следят всяко твое движение с очакване да нанесеш фаталния удар... Славата опиянявала, а гладиаторът също бил и секс - символ. Доста знатни римлянки са преспивали с гладиатори. Гадиаторските битки учели римляните да не се боят от смъртта, а също и да да презират слабостта. Показвали и мощта на империята - доста от гладиаторите били военопленници /например Спартак - няма да е лошо да се отвори тук и дума за него/ и всеки виждал какво очаква тези, които дръзнат да предизвикат гнева на орлите!
По времето на Нерон се появили и жени - гладиатори, а най-масовите зрелища били учредени от император Траян след победата му над даките. Те продължили 123 дни през които на арените се сражавали 10 000 гладиатори и били убити 11 000 животни.

Ad majorem pharmacie gloriam!

За мен гладиаторските битки са извратени гледки.....Явно хората тогава не са мислели така и може би от тях можем да извлечем и доста голяма представа за психологията на римляните. Все пак това е едно представление в което убийството е законно, а все пак става въпрос за най-цивилизованата част на света за времето си. Страшно е!

Теб да не те е страх, че кухите лейки са били хвърляни на лъвовете?
Това може да се разглежда и като естествен отбор. Сега не се ли селектират и растенията по подобен принцип?

Страшно е ако се чувстваш храна за лъвове!
P.S.
Да те успокоя - и аз те чуствам така!

Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.

Не е много цивилизовано все пак нали. И за какъв естествен подбор говориш след като там са си заминавали едни доста силни и здрави мъже?

Да но след 3-5 години свобода са получавали още по-силни и по-здрави мъже, а просто силните и здравите си отивали. Това е естествения подбор - да не си просто здрав и силен, а да си най-здрав и най-силен.
А понятието цивилизация е въпрос на гледна точка... Всъщност и съвременната цивилизация ще тръгне да си заминава когато започаме да обръщаме прекалено голямо внимание на лузерите ида съжаляваме смотаняците.
На падащия му трябва само малко помощ във вид на шут отзад!

Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.

Не мисля така. Римската империя се е нуждаела от работна ръка - защо не ги е използвала за обработване на земята. След 3-5 г да пусне най-силният на свобода, а от просто силният ще има полза. Това, че днес си се спънал обаче не значи, че утре ще станеш най-добрият бегачВсичко е въпрос на мироглед, а твоя май е доста стеснен

Така е загинала римската империя, така е съсипана и българската държава. След приемането на фалшивите християнски ценности като милосърдие и съжаление към некадърниците и аутсайдерите започва упадъка на всяка държава !

Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.

Хахаха що да са фалшиви бре? Те са дълбоко философски ценности, а не със стойност на илюстрацийки от комикси.
Толкова за тебе слуга на тъмната страна.
А например Спартак си е жив тъпак. Да тръгнеш да громиш Рим?! Та това си е самоубийствено. Пък и щом Крас го побеждава е повече от жалък краят му.
Последното беше за Романа модератория сплендида.

Vade retro, Satana Tzanov

Точно Спартак е един от най-успешните пълководци на древността. Помисли си само - във враждебна среда да сплотиш разнородни хора с различен произход и език, да разгромиш редовни римски армии с по-добро въоръжение и подготовка.
Ако зависеше от Спартак - той можеше да се чупи от Италия още след битката при Мутина, където изколва Цисалпийските легиони. Но той винаги се е съобразявал с желанието на масите. Гладиаторите и робите били свикнали с живота в Италия и не искали да се разделят с лукса. Така че бой до последно - каквато и е съдбата на всички гладиатори.
А за Крас - по-скоро е търговец - наема войска, дори и с неговите 8 легиона.
За неговите стратегически умения е показателна битката при Каре, гдето уви покрай него изгинали и 20 000 римляни...

Ad majorem pharmacie gloriam!

Нали и аз за това намеквам, че щом некадърният Крас го бие, значи е слаб.
Пък и не падай в капана на римските моралисти, които разправят това за масите.
На тях им трябва идеализиран образ на великия пълководец, който ще унищожи Рим заради греховете им.

Vade retro, Satana Tzanov

Романе, ти да не си чел приказката за уважението на масите от Спартак в книжката на Рафаело Джованьоли?

Vade retro, Satana Tzanov

не
Фантастиката не ми е по вкуса..

Ad majorem pharmacie gloriam!

Гладиаторът можел да се бие на арената след тримесечно обучение и само след одобрението на учителя. Самите битки били финансирани от спонсори, обикновено от политици, търсещи популярност. Гладиаторските битки безспорно били най-популярната форма на забавление. Бойците въплъщавали качества като храброст, преследване на слава и презрение към смъртта.
В Древния Рим някои гладиатори били идеализирани като герои. Въпреки че социалният им статус бил почти като на роби, много римски граждани и дори някои императори, също излизали на арената - заради любов към войнствения спорт и желанието да бъдат обожавани и да се прекланят пред тях...Комод даже се изхвърлил, че е участвал в над 1000 дуелa!

The chase is better than the catch

Римляните имали двойнствено отношение към борбите. Гладиаторите били герои на своето време, особено в годините на мир, като например I- II век при Августите. Римляните трябвало все някого да идеализират, както днес много съвременници идеализират професионалните спортисти
А за отношението на жените мога само да допълня с надпис от стена в Помпей, който гласял : " Celadus - suspirum et decus puellarum", нещо като"копнежът и славата на момичетата." Тоз човек бил май от траките

The chase is better than the catch

Първите християни интерпретирали гладиаторските игри като вид човешко жертвоприношение. Това е част от огромната им антиезическа пропаганда, а не точно представяне на разбирането на римляните по въпроса.
Това, че при всяка схватка е загивал гладиатор, е мит. При смърт на гладиатор, спонсорът трябвало да плати за смяната му. Шансът на боеца да оживее бил близо деветдесет процента. Ранените гладиатори получавали най-доброто лечение в Рим.
Римските лекари били известни с лечението си на порезни рани, но при вътрешни наранявания лекарите не можели да направят почти нищо и смъртта била неизбежна...

The chase is better than the catch

Кога е било някоя тема да не стигне до морал и налагане на мнения! Гледайте малко по-обективно бе, хора!
С две думи, това, което гладиаторите умеели (и правели), било да убиват добре и да умират добре. За човек на 20, който не знае дали ще доживее 30, да умре храбро и с достойнство, не било кой знае колко неприятно... Днес дори е трудно да си представим доколко е било ценено във всяка милитаристична култура умението да се убива. За разлика от гърците, например, изходът на битките при римляните често зависел от добрите индивидуални умения в ръкопашен бой.

The chase is better than the catch

Е, ти уважаваш всички, да ти не е скучно ...

The chase is better than the catch

За римляните (и изобщо хората живеещи в тази епоха) това е било зрелище. Но тогава я е нямало хуманноста. Никой римлянин не е можел да си представи, че е на мястото на мъчещият се. Това личи и от литературата. Те са наблюдатели в случая.

доколкото ми е известно гладиаторите са били едни от най популярните хора за времето си. а ако успеят да стигнат до "пенсия" и едни от най богатите. наистина за смъртта на гладиатор трябвало организаторът да плаща което води до мисълта че този организатор няма да му се иска бойците да умират (все пак той е човекът който е решавал). четох някъде че в Рим и Равена са открити жилища на гладиатори и по всичко личи че са си живеели доста гъзарски за времето си (е те били от свободните гладиатори, както ги наричат т.е. тези които по собствено желание го правят). Гладиаторските битки били нещо като доказване на способностите на човека. В древен Рим доколкото знам това да си добър войник, да гледаш смъртта в очите без да трепнеш и да си готов да водиш борба до край е било идеалът за човек.... та какво са гладиаторите в крайна сметка ако не точно това. Както нашите съвремени спортисти излизат и мятат гюлле, вдигат тежести и тн. гладиаторите са излизали и са се биели, нещо като нашият бокс ама "малко" по агресивно, което между другото си е било напълно нормално за времето си. а пък и битките между военно пленици (несвободните гладиатори) си е било чиста проба спортна злоба - варварите са колили и бесили римляни по целият свят, римляните пък си ги водят и им го връщат докато се забавляват.
в крайна сметка самото наличие на правила и закони в провеждането на тези игри говори за това че не е било толкова диво и нецивилизовано, пък и смъртоносно (дори в съвремието има спортисти които умират по време на състезание въпреки медицинските ни способности и правила за безопаност).
А пък и който го страх да не ходи в гората (да става гладиатор)
П.П. Мисля че гладиаторите са били нещо като Зидане, Бекам и тн. за времето си.

остър леден връх
от окото на една звезда
аз идвам за да ви убия