Дали

нещо друго ще да е било
надявам се

да, може би точно това е ... равновесието ... но чие равновесие? ... човек губи равновесие и пада от люлката, а тя може би възстановява своето равновесие

Както беше казал Смърт на Пратчет "Не съществува такова нещо като справедливост. Съществувам само аз." ... няма как човек да го измами

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

не съм гледала филма, но и до сега си спомням много ясно илюстрацията с безбройните пламъчета:)

и не съм съгласна, че е за неща, които не можем да променим, напротив, говори за човек, който има изключителната възможност да промени неща, които друг не би могъл, но пък дали би ги променял, ако знаеше цената?

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

не знам как да го обясня
само да натвърдна, нали, че приказката, която разказваш, е друго нещо, според мене : )
друго нещо, не такова като в темата на лиди.

равновесието... ами мисля, че Светът изобщо има , както е такъв грамаден, едно Равновесие, за да го има.
ако отнякъде се вземе нещо, то непременно, под някаква форма и вид, може и изобщо не същото, отива другаде.
няма как да сложиш повече пясък в една кофа, ако не си го взел отнякъде, нали разбираш.
а пък понякога ние не знаем нищо за това "някъде", от където вземаме образно казания пясък. не се сещаме и... не можем да съобразим всичко... последсквия, такива неща...
нещо такова

справедливостта, както говореше за нея Смърт - тя е справедливост някакси от една страна, за някого.
ама не е справедливост изобщо.
някаква такава трансцендентна справедливост - това е може би равновесието, за което говоря сега... шепнешком : )
но от гледна точка на едно нещо тя е, а от друга гледна точка, на друго нещо - не е

Нима е възможно? Да няма някаква обща справедливост? Обективна истина? Да няма "правилност" - едно единствено верно решение? Или поне един и същи отговор? Как тогогава хората ще разберат те добри хора ли са? Направили ли са всичко, което е трябвало и както е трябвало? Как да живеят самите те в равновесие, ако се чувстват гузни, виновни или несигурни в постъпките си?

дали пък не говорим за едно и също нещо, обаче ... темата на Лида е за личното равновесие според мен ... и тя ще трябва да намери тая кофа пясък или пък да не подрязва фитила на пламъка, един вид противотежест за да запази личното си равновесие

а приказката си е точно за това общо равновесие, за което говориш ти и дали е в човешките възможности да го накланя само в една /според него правилната=справедливата/ посока ... всъщност във възможностите му е, но никога няма да знае каква цена ще плати за това

п.п. нищо не са му оправили на дир-а, все същата манджа:(

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

ами... някои хора - трудно, други - те толкова трудно.
но, нали знаеш, трудното за едни не е трудно за други, или пък е различно...
човек не може да бъде и да изисква от себе си да е винаги и непременно прав и винаги да е направил всичко, ама наистина ВСИЧКО.
ако го прави това - да изисква толкова много от себе си и другите хора около себе си, или изобщо - винаги ще бъде разочарован.
просто няма как да стане...

знаеш ли колко много хора объркват, и то - съвсем несъзнателно и поради това невиновно - "добър съм" с "добре ми е" ? мислила ли си за това
доста е сложно и доста безутешно някакси, ако потънеш дълбоко в такива мисли.
защото никой не е съвършен и наистина няма как да бъде
което, разбира се, не е причина, или основание, или там каквото, някой да си казва само "е, какво пък толкоз, аз съм си такъв"
обаче... абе и тук трябва равновесие някакво : )
не бива и само да се чувстваме виновни за всякакви неща
просто защото не е така!
не бихме могли да бъдем виновни за всичко, както не бихме могли да бъдем прави за всичко
как да те поокуража?
това ми се иска сега

и аз си помислих това, че говорим за 1 и също, като прочетох какво си написала ти другиму, ама нали знаеш, докато пусна тва, докато прочета онва...

и дирът вярно си е боза, както досега

Чела съм тази приказка, много, много отдавна. Беше в едно от томчетата приказки на народите или нещо от сорта. Бях дете, бях болна, майка ми беше с мен, четеше ми, после аз четох... И тогава ми стана много тъжно, като слушах тази история, не мога да си спомня причината, но със сигурност си спомням, че и майка ми не хареса тази приказка. И сега като се сетих, си помислих, че това с преливането, което прочетох и по-надолу не е вярно. Нито можеш да прелееш, нито да ти прелеят. Нито пък има равновесие. Поуките май се менят с годините. Но пък тъгата от тази садистична приказка, очевидно, се е запазила. Освен това каква справедливост и каква мъдрост може да се търси в тази баба-смърт. И даже помня, че този човек, който тя научи да бъде лекар не веднъж беше обръщал хора с краката към нея. И въобще това е писано от някой тотален идиот.

Еasy

не говорим за разочаривание
Човек има право да постъпва със себе си както намери за добре – живота си е негов.
Да си поставя високи изисквания, да ги постига или пък да не ги постига -негова си работа.
Има ли право обаче да поставя високи изисквания към други хора?
И може ли това да убие човек?
Например ако тези – другите, са били по-слаби? И ако са се стремяли да покрият изискванията. И този стремеж да се е оказал не по силите им?

Говориш за “добре ми е да съм добър” ли? “Аз съм безгрешен и ахаааа още малко ще ми поникнат бели крилца на гърба” ?
Ами ако е такъв човека? Човекът просто си е такъв. Виновен ли е?

на мен пък не ми се вижда нито садистична, нито идиотска. Има много по-садистични приказки. Сигурно е важно кога и при какви обстоятелства я чете човек и от там и различното, което вижда.
Няма ясно разграничено добро и лошо, няма победа на едното над другото, но пък има стремеж да се съпротивляваш на наложените правила

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

В приказката доброто е наказано от злото, защото върши добро... От доброто се отнема, защото то е пожелало да се умножи. В началото смъртта казва на този човек - не можеш да спасиш този, до чиято глава съм, а когато същият този човек обърне посоките, той е наказан, от него е отнето. Ето това ме дразни в тази "приказка". Тоест, дори да приема, че има стремеж за противопоставяне, този стремеж накрая е наказан жестоко, така че... В други също зловещи приказки се създава зло, за да изникне от него доброто, да се открои на неговия фон, старият завет е пример за такава зловеща приказка, например, а в тази горната се умножава отчаяние. Така я виждам. Никакъв излаз на море, както се викаше в един стих... Създай добро, за да ти тръсна болка... Е, мерси... Не съм такъв философ)
И още нещо се сетих, смъртта да учи как се лекува, при положение, че не тя дава живот, нали така? Бе, нищо не ми се връзва. Един човек в капана на една старица, която може да е в края, но не може на нищо да е начало.

от преблизо погледнато сякаш е така, както казваш.
ти приемаш старицата-смърт в приказката като "зло" по подразбиране.
може да не е зло, а да е идеята за безпределност, по някакъв начин.
"стремеж за противопоставяне" пък приемаш по подразбиране като "добро".
може би не е това, а е нещо друго. например - "поемане на отговорност и извършване на действия, за чиито последствия извършващият ги е некомпетентен и поради това - безотговорен".
сега може още повече да се издразниш, де, ама... просто различна гледна точка : )
така че докторът не е "доброто" и като така от никакво добро нищо не се отнема, тъй като то не е пожелало да се умножи, а просто само докторът е извършил, макар и с добри намерения, неща, които всъщност няма как да доведат до желания от него резултат.
от него не е отнето за наказание, а само защото той, макар и неволно, сам е направил, причинил това, което се е получило като резултат.
не е преценил, че за да напълниш нещо - непременно трябва да отлееш от някъде; няма нищо, което просто ей така си пада... дори дъждът не е така.
приказката е тъжна, но не е жестока.
макар, че е твърде ледена.
защото колкото и човек да знае, той никога, никога не може да знае всичко. и надниквайки дори само интуитивно на милиметър от граничната повърхност на своето ведение/неведение - няма как да не изпита разочарование... да речем.
"смъртта" в тази приказка може да се гледа като мъдрост, а не като някой, който "отнема живот".
животът си отива, но не защото смъртта го е отнела. той просто свършва, а тя е там, тя остава... тя е символ на "следващото", след този точно, или който и да е човешки живот време, заедно с всичките му прилежащи неща на това време.
така че няма значение, че тя не дава живот. защото тя не "дава" нищо. нито взема нещо. не е и край.
тя просто е... про(у)дължението, което е и ПРЕДИ и след всеки живот - вечността, която е мъдра, знае, но... кой да я слуша : )

може и така да се разгледа.

Среден 3-.
След друго подобен литературен анализа - само цафари!

Чети Вр. - 1:1 приемам нейната позиция.
Защо смъртта да е "зло". И не ли всеки човек, който прави "добро" да не отдава нещо от себе си? Докато изтлее като оная лампа.
Помниш ли "Данко" на Горки? Нямам време за да ти посоча не само литературни примери.
Та не ли родителят отдава себе си за да стане човек детето. Изтлява и си отива от тоя свят за да остави място за внуците си... И така откакто свят светува.

Ама ти явно си искала след доброто от оня доктор "смъртта" да му долее масълце в лампичката? Е? Че отде ще го вземе туй гориво тая "смърт". Да не е "Шел" или "Лукойл".
Явно много си се впечатлила от приказката. Я давай по-лежерно!


Искам си пролетта!

То пък и аз съм един философ, не ти е работа:)
Но смъртта не може да бъде зло като цяло, уф. Смъртта, естествената, е нещо неизбежно, природа. Но пък ето, човекът измисля смъртното наказание като победа на доброто над злото и в същото време забранява евтаназията. Кое е добро и кое е зло?

И пак за приказката. Според мен момчето е наказано не заради това, че прави добро, а заради това, че имайки извънредно знание и власт, произтичащо от нея, я използва не по правилата, дори това да става в името на доброто според неговите лични човешки критерии за справедливост. И точно така умножаваше доброто, раздавайки себе си - 3 живота срещу един, неговият. Колкото за болката, нали знанието носело болка, извънредното знание - извънредна болка. И там, в приказката, май той знаеше, че в крайна сметка Тя ще го потърси, че няма да му се размине току така, и въпреки това ги обръщаше ...

Сигурно не е била приказка за деца, а за възрастни:)

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

хубаво си го написала:)

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

не, ти си го написала хубаво.
моето е като допълнение на твоето, макар, че е писано преди него...
някакси така стана

ма стига оценява де

Просто правя сравнение между 2 позиции. Това, че по една случайност заемам твоята позция....
А това за 3- беше просто шега. Не съм "даскал" по литература нито писател като Уф.
Ей, то каквото и да ви каже човек все излиза,че накриво съм пикал.

Лека нощ! Пикам (право), пижамата и легълцето.


Искам си пролетта!

ми не знам дали е виновен, няма как да знам
но може би не е много приятен за околните, ако "просто съм си такъв" ВИНАГИ му е по-важно от "ако аз съм добре - дали и на тези около мене им е добре?"

като ти казвам това си мисля за една скорошна случка.
събрали сме се трима приятели.
и там говорим си часове, не сме се виждали отдавна...
и единият от нас декларира неколкократно как ние, другите двама, сме му страхотни приятели и как ние винаги... и той много... и т.н. ... и през това време
непрекъснато става
и пуска една и съща
с ужасно прекалено усилен тон
песен, в която се говори за приятелите, за това как човек дава всичко за приятелите си...
и това десетки пъти
и ние, другите двама, му казваме почти на шега, но видимо наистина - "абе нали сме ти приятели сега. в тази песен нали това се говори - за приятелите...
само че ти вече ни наду главите с нея, те ни заболяха, прилошава ни... айде, като си ни приятел - спри да я пускаш, молим те"
на което той казва: "е, ми, аз съм си ТАКЪВ, ще си я пускам, пък".

е, ми... кофти : )