Дали

защото не можем да видим искрицата в човешките очи, ни се налага да гледаме отблясъци на тънка свещ?

кога се получава това "защото", обаче

Свещ ти палвам, щом не можеш да видиш искрицата в очите на човека, който те обича. Хей, не се разсейвай!

"защото" е отговор

А невиждането дали може да убие човек?

кого? невиждания ли? не! даже понякога така е по-удобно

Щастието идва при веселите

разгеле -
почна ли сериалът вече?







тънките свещи се палят в църква,
а за интимни нужди - се палят дебели!

простак, простак - но вече европеец!

а ако само ни се струва, че им е по-удобно?

Знаеш ли колко би ми се искало да е сериал? Или сън?

Не знам дали това си имала предвид или просто защото аз си мисля тия дни все за това, но твоят въпрос ме присети за една приказка, която съм чела като малка. Някъде преди 35-40 години. Бяха едни малки томчета със славянски приказки, които после неведомо изчезнаха при преместването ни от едната в другата къща. Та приказката беше за смъртта, доколкото си спомням беше полска.
Ето какво си спомням за нея.
Живели някога едно малко момче и майка му. Баща му рано починал. Той й помагал като ходел в гората за дърва. Един ден срещнал в най-гъстата гора една стара жена с наръч дърва, затънала в блато. Помогнал й той да излезе от блатото и тя му казала, че ще му се отблагодари като го направи заможен и почитан човек. Но имало условие. Трябвало да отиде да живее при нея и да остави майка си сама, само за няколко години. Говорило момчето с майка си и тя се съгласила. Тогава дошла старицата и отвела момчето. Това била смъртта. За тези няколко години тя го научила да лекува болестите по хората. Но перди да се върне при майка си, тя му казала следното "Ти ще станеш най-добрият лекар, но запомни едно, когато влизаш при болния, ще ме виждаш, ако стоя при кратата му, тогава можеш да лекуваш човека и той ще оздравява, но ако стоя при главата му - не се опитвай. Тогава той е мой."
Върнал се младият вече мъж при майка си и започнал да лекува хората. Винаги виждал смъртта и спазвал условието. Станал най-добрият лекар.
Докато дошъл един ден, връщайки се вкъщи намерил майка си на легло, и смъртта стояла до главата й. Не понесъл синът мисълта, че ще загуби майка си, вдигнал я на ръце и я обърнал така, че смъртта останала в краката й. Смъртта изфучала навън сърдито. Майка му постепенно се съвзела и оздравяла.
След няколко дни на вратата се почукало. Била смъртта "Ела с мен, искам да ти покажа нещо". И го завела в една пещера вдън гората. В пещерата било пълно със светилници. Пламъците на някои горели буйно и весело, други едва мъждеели. "Какво е това?" - попитал лекарят. "Това са животите на всички хора на света. Някои са в разцвета си, те горят буйно и силно, други едва едва, при тях маслото в светилника е на привършване."
"Покажи ми светилника на майка ми" - помолил я той. Смъртта му показала един, който трепкал с уверен пламък. "А ще покажеш ли моя?" - успокоен попитал я той. И тя му показала един, в който пламъчето било почти угаснало.
Тогава смъртта му казала "Ти преля маслото от твоя светилник в този на майка си."

Не знам, някак изведнъж се сетих за тази приказка, та си помислих, че може би пламъчето на тънката свещ е всъщност от прелятото от неговия светилник в нашия масло.

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

моя непълност на въпроса
ти казваш: "защото не можем да видим искрицата в човешките очи"
и аз те питам - не можем да я видим, защото я няма там тази искрица за нас, или защото ние не можем да я видим, макар че тя си е там?
понеже ако е едното "защото" ще е едно, а ако е другото - друго

като искаш да не ти се струва, вземи, че се убедИ, заставайки фронтално - срещу очите... ако не ти е по-удобно да си в сянка и ако правилно съм те разбрала

Щастието идва при веселите

Каква е поуката от приказката Хипотенуза? Че живите са живи, защото някой им е подарил неговия живот ли? Ами ако не го искат? За какво им е на хората чужд живот?

поуката в приказката не е за майката.
поуката е за сина
и за равновесието в света, някакси...
и в приказката майката никак не е била щастлива, но... такава е приказката

никой не те пита и дали да се родиш, също така

Няма я. Така мислим. Но идва един момент когато се питаме " Ами ако я е имало? Ами ако просто не сме успели да я видим? Ами ако това се е оказало фаталното?"

Очите ги нямя вече

да
не всички приказки завършват със щастлив край
за живите

От приказката имаше още, това не беше първия случай на лекаря, когато завърташе хора и мамеше смъртта, преди това имаше случай в някаква колиба, жена-вдовица с куп малки деца, и тогава той за пръв път завъртя обратно човек ... имаше още един, но не си спомням. С майката беше финалът.

мисля си, че приказката говори не за подаряване на чужд живот, а за преливане на желание или сила за живот, ако не звучи много високопарно това. Ами като си помисли човек, ние непрекъснато това правим в ежедневното си общуване. Ту ние преливаме на някого, ту на нас ни преливат. Но непростимо е да се остави пламъкът да се удави в прелятото масло, смисълът на живота е в самото му живеене

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

Бях забравила приказката. Спомням си, че навремето съм я гледала и по телевизията. Май беше една от първите приказки прочетена и след това -
гледаш филма. Магията беше страхотна. Как да го опишеш сега на едно дете израстнало с телевизия?
А може би поуката от приказката е, че в живота ни се случват неща, които колкото и да искаме не можем да променим, без значение цената, която трябва платим.
И въпросът е как да ги приемем? Понякога болката ... - просто не може да се опише

май ...
май че смисълъттт на точно тази приказка е по-скоро, че колкото и добро желание да имаш - винаги нещата са в равновесие...
то няма как да бъде нарушено, дори и с най-добро желание за нещо най-добро

и в добрите си помисли и желания, и мечти, и пориви, човек няма как да съобрази всичко, може би...