Проблем

Аз не виждам някъде някой да е налагал мнението си, ама щом казваш...

На никого не съм налагала мнението си, през цялото време изразявах това, което мисля. За теб може това да са незначителни неща, но за мен не са и всеки си има право на свое мнение, не мислиш ли? :))) Приятен ден!

Спокойно приятелю, какво толкоз те притеснява чуждото мнение?
За съзаление, туи не е закрита сбирка на АА и, всеки има право да изкаже своето мнение!!!
Иначе, на госпожа "Мда'' бих и препоръчал групата "Възрастни деца на алкохолици", но тя си знае каде и е добре специялно, когато тя е създателят на групата!!!!!!

Здравей Алки,

Благодаря ти за препоръката, но ще ти отговоря по същия начин, по който отговорих на Лили в един друг постинг- щом Бог е решил да бъда тук, значи трябва да бъда тук, предполагам, че имам какво дакажа на някои хора, които пишат тук и с какво да им бъда полезна. Ако на вас ви преча, това си е ваш проблем, нали ти самият много често твърдиш, че ако нещо ни дразни, то нещо в самите нас не е наред!? Така че споко - аз оставам, а вие спрете да се дразните.

Виж какво госпожа/це мдаа!

Определено има разлика между това да си АА и това, което си ти и аз, като неалкохолоци... дори и ако сме възрастни деца на алкохолици. Понякога и на мен тази разлика неволно ми убягва и ми коства поне леко усилие да преместя ъгъла и ракурса си на виждане, за да е по -близо до техния... Но явно е, че почти е невъзможно съвсем да се намъкнеш в тяхната кожа и да успееш да видиш, преживее, почувстваш и усетиш света точно по същия начин като тях...

И именно поради това, винаги ще има известна разлика между теб и мен, между нас и тях, колкото и да искаме да си уеднаквим вижданията, за да имат всички полза от общите усилия.

В този смисъл алки и другите са прави. За мен това понякога е леко болезнен факт, защото ако не всичко разбирам, то няма как да не почувствам, че нищо не може да замени тяхното чудовищно и ужасяващо преживяване на изтръгване от пипалата на смъртта. То е по-различно от всички други подобни преживявания на победа над смъртта и алки е прав, като казва, че никой не би могъл да разбере какво чувства истинския алкохолик, освен ако наистина и той не е такъв...

Това, определено сериозно затруднява всички, които не са алкохолици, но искрено желаят по някакъв начин да бъдат полезни и да помогнат на своите близки или на други алкохолици, в памет на близките си, починали като алкохолици.

Както казах на карата или на ню кноу, ще ти отговоря и на теб по същия начин. В главите си всеки има своя си "карта", интерпретация, картина, представа за реалността. Всички наши карти, хем отразяват общите тенденции на тази реалност, но също всяка една от тях, отразява и специфични, "модални" - характерни само за отделния индивид, различия. Така че, разбирателството е налице тогава, когато искрено се стремим да уеднаквим поне онази част от "картата" си, с "картата" на другите, където би могла да се намира "зоната на сътрудничество".

Така че, щом съм тук, значи Бог така е решил и значи и аз имам какво да кажа, както и да науча от всички тези хора тук, включително на и от теб! Така че, споко, аз съм тук, спри да се дразниш и не бъди мнителна, че и другите се дразнят. Не се дразнят хората.. и аз не се дразня.. просто всеки се опитва да разбере нещата по своя си начин.

Ако имаш сила проумей го, не се дразни и се усмихни!

Здравей Лили,

Че аз какво казвам - не го ли казвам същото - че имам какво да науча от вас и вие от мен. :)))
************************************
Но явно е, че почти е невъзможно съвсем да се намъкнеш в тяхната кожа и да успееш да видиш, преживее, почувстваш и усетиш света точно по същия начин като тях...
*************************************

Да се намъквам в тяхната кожа аз дори и не се опитвам, моята кожа си ми харесва. :)))

Благодаря ти за топлите думи! :)))

Преди няколко тук започна удно уточнение кой алкохолик, кой пияница, ето какво пише в книгата на Стефан Оаштински "Грях или болест" по този въпрос.


Нещо повече, не всеки, който пие много, е алкохолик. Алкохолик най-често е не вечно пияното „приятелче“ от пункта за бира или в канавката. В действителност голяма част от алкохолиците са хора, много добре функциониращи социално; професионално те са – до време – по-способни от не-алкохолиците.
Алкохоликът също изобщо не е задължително да пие денатурат. Близо една трета от алкохолиците никога през живота си не са пили нещо по-силно от бира.
Не е задължително алкохоликът да пие всекидневно; повече от половината пият на периоди: след продължителните запои настъпват – с времето все по-къси – периоди на въздържание.
Този периодичен характер на пиенето заблуждава пиещия, семейството му, а често и лекарите; това за тях е доказателство за контрол над алкохола.

Всъщност обаче прекъсванията в пиенето нищо не доказват. Почти всеки алкохолик може да сдържи обещанието, че през близките няколко месеца няма да близне и капка алкохол.

Никой алкохолик обаче няма да сдържи обещанието, че един месец всеки ден ще пие само по две чашки алкохол, не повече. Здравият пияница ще може да премине през такъв тест, алкохоликът ще се напие още след няколко дни.

Никой алкохолик обаче няма да сдържи обещанието, че един месец всеки ден ще пие само по две чашки алкохол, не повече. Здравият пияница ще може да премине през такъв тест, алкохоликът ще се напие още след няколко дни.
*********************************************************

Около това вече можем да си стиснем ръцете. Винаги съм се чудела как баща ми успяваше да функционира толкова добре в обществен и професионален план - как успяваше в продължение на една седмица да речем да пие всяка вечер около литър ракия и на сутринта да става и да тръгва на работа.
**********************************************************
Не е задължително алкохоликът да пие всекидневно; повече от половината пият на периоди: след продължителните запои настъпват – с времето все по-къси – периоди на въздържание.
**********************************************************

И това беше така - спомням си, че когато беше по-млад не пиеше толкова често, после обаче започна да пие все по-често и все по-често, а паузите между запоите да стават все по-кратки и все по-кратки. Той пиеше само вечер, на работа никога не е ходил пиян. В момента не пие - лекуват го от депресия с антидепресанти, което според мен е от трън та на глог, но нищо не мога да направя. Знам какъв му е проблемът, знам как да си го реши, но съм с вързани ръце. Много бих искала да му помогна, но ако му заговоря за АА или за програмата "12 стъпки" това означава само едно - голям скандал. Той никога не ми е вярвал, за него аз винаги съм била "лошата" - тази, която се чуди как да му отрови нервите, тази, която го мрази и т.н. Понякога просто нямаш друг избор освен да стоиш отстрани и да гледаш как някой се съсипва пред очите ти. Бих могла единствено да се моля за него.