Без тема

Не си спомням за момент от съзнателният ми живот, в който интуицията ми да не е била изострена и в който да съм вярвала безрезервно на някой. За мен по default хората заблуждават... първо себе си, оттам и околните. Не ги наричам лъжци, а просто неориентирани и недостатъчно познаващи се .

Но определено забелязах една пукнатина в отношенията си с някои представители от мъжкото съсловие, при това от определена възрастова група, с точно определен манталитет.
Не го броя като голям проблем... различавам ги лесно и нямам никакво желание да контактувам с тях. Просто се ядосвам на себе си, че когато ми се натрапят, не мога да се контролирам и ги наритвам в топките. Кофти е някак си .

бтв не е лукс да обичаш. Лукс е да прекараш живота си в съмнения. Така или иначе някои от тях ще се окажат основателни, защо трябва да си тровиш съзнанието предварително? :)


Ти имаш ли?

Здравей Noworazweden,

Защо на всяка цена търсиш да даваш и да получаваш доверие? Не че е лошо или не трябва - напротив! Но поставяйки го като фикс идея (то ми липсва, аз го искам!) с предполагаемо изискване и доказателства за получаването му в аванс - поставяш себе си в невъзможно неизгодна ситуация. Не можейки да си представиш вярност и искреност - няма да можеш и да ги дадеш, но и също тъй да оцениш, ако ги получиш. Тогава?

Бих ти предложил друг подход - не търси доверие, особено в аванс, особено очаквайки гаранции... Ще мине време, ще ти намалее болката (сигурно е) и ако подходът ти не вкарва хората, с които си общуваш, в невъзможна ситуация - да плащат за понесени от теб щети в предишна връзка (щото всеки носи със себе си, по своя път, натрупани достатъчно такива сметки...) - ще намериш и човек, с който да си вярвате.

Късмет ти желая!

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

Ами не бъди сам. Доверието не се дава и не пада като гръм от небето. Доверието се печели. Не ти трябва да очакваш да повярваш. Забрави за това. По този начин само задълбочаваш съмненията си и се натоварваш самичък. Наказваш се за нещо, за което не е ясно дали и доколко си виновен?!?!
Срещаш една дама и варианти:
1. Подминаваш я, защото е просто в графата жена и следователно не може да й се вярва. Резултат - сам си.
2. Заявяваш й колко си наранен и колко е невероятно да й повярваш. Тя си тръгва бързо, защото на никой не му се бори с призраци и вятърни мелници. Резултат - пак си сам.
3. Наслаждавайки се на компанията си бавно и славно преценявате и двамата до колко можете да си вярвате. Резултат - и двамата не сте сами поне за известно време, а и е забавно. Следващия път ще е още по-добре и ще претръпнеш.

Като каза за изпитанията, на които подлагаш принца (предполагам му разрешаваш отвреме на време да слиза от коня - нищо, че излиза от образ... :) :) се сетих за онзи виц:

- Мдааааа - каза принцът, слизайки от спящата красавица - засега няма да я целувам!
:) :) :)

Та се замислих - дали принцесите не предизвикват стрес и уплах в принцовете с тез изпитания, които пък да довеждат до липса на целуване и по-сетнешно развитие на приказката, м? :) А може би истинските принцове не се стресират и страхуват? А може би истинските принцеси? :)

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

принцовете и принцесите тайничко мечтаят за живота на обикновените хорица .

Демек да ти връчи поводите на коня и да се метне на рамката на полуразпадналото се колело на Мара Пепеляшка (щото тя не ще принц, а просто приятна компания ).


Ти имаш ли?

Холивудските сценаристи така си ги представят нещата, ама аз се сещам само за един принц (той даже и крал направо си беше - Хенри VIII), който абдикира, за да бъде със своята (също разведена :) принцеса.

Така че има прецедент - мечтай народе! :)

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

Лесно ти е да го напишеш.

можеш (почти) да вкараш в сметката принц Чарлз и Камилата :)
Така че прецедента е на път да стане правило ;)

Друго имах предвид... че на хората с тежки и досадни задължения им се ще от време на време поне в личния си живот да не носят някой на гръб (или на гърба на белия си кон).
А за кандидат-принцесите реализираната мечта може да се окаже кошмар.

Така че... по-добре желанията ни да са леки като перце, че да можем да си ги носим на гръб без опасност от сецване на кръста


Ти имаш ли?

Ами, това е.. аз по-горе го казах.. старая се и го постигам да не очаквам нищо определено от човека отсреща.. просто съм възпитала интерес и любопитство - в добрия смисъл към всеки човек, по какъвто и повод да е.. налага ми го работата, а и натюрела ми е такъв...

Някак не завися и моето състояние, настроение, нагласа не зависят от човека отсреща.. нямам нужда да ми се доверяват или аз да се доверя.. и така става, че се разбираме, с хората, с които по някакъв повод се налага да се срещаме... и в сърдечните отношения - също...

просто.. напоследък.. през последните години нямам спомен някой да е излъгал доверието ми непростимо или аз да съм подвела някого... мисля си, че ако си честен, открит и искрен с хората, ако имаш светъл и ведър характер, хората спонтанно се доверяват един на друг... и в крайна сметка фалшивият, лицемерният, безкрупулният човек лъсва на такъв фон рано или късно.. и дори сам се оттегля..

А с децата трябва да се говори открито и в такава ситуация може страховете и опасенията деликатно да се споделят.. така ще се усети какво мисли детето... смятам също, че и ние, и децата да бъдат подготвяни, че нищо не е вечно и трайно на този свят.. ех, разбира се всеки иска вечна любов, но би било добре да сме снизходителни, благосклонни и великодушни към себе си и другите...

Лилинце..., само да ти кажа, че ми става адски приятно като те чета...
Благодаря на теб, както и на всички останали, които писаха по темата, страхотни сте...
Сега се чувствам много по-добре, някак по...хм...лека...
Та.., благодаря ви хора..., благодаря, че ви има...

.. мчи, разрешавам му да слиза от коня, как да не му разрешавам - то това слизане и за мен е приятно и отпускащо - и аз обичам да излизам от една роля, за да вляза в друга...

Обаче уловката, конкретно в случая е, че, той не е станал принц на бял кон, ЗАРАДИ мен!
Той просто си е такъв!
И ако не му позволявам от време на време да се мята на горкото животно / въображаемо, ама и то душа носи ! / и да извършва подвизи в мое име... няма да се чувства добре в кожата си!
Той има нужда да влиза в ролята на рицар, има духовна потребност да дава..., а на мен какво ми остава тогава, освен чат пат да подскоквам и да заставам красиво на пиедестала, който ми е изградил с много любов...

Колкото повече се раздаваш за някоя кауза или за човек - толкова по-скъп ти става той/ тя...

И както пише в едно стихотворение на Станка Пенчева:

Ти не знаеш, с колко нишки си вързан.
Аз не моля.
Нито пък бързам.
Нежно плета своята мрежа изкусна...

Non nova, sed nove.