Без тема

От известно време влизам и чета в този клуб, много ми харесвате всички, та реших се най-после и аз да ви попитам нещо. Значи...след неуспешен брак как се развиват взаимоотношенията ви с другите? Имам предвид - изострена ли е ви е чувствителността към останалия свят - когато някакво вътрешно чувство ви кара да се съмнявате в искреността на хората от противопололожния пол, това според вас е следствие на:
1. Интуицията ми е изострена - от далече надушвам лъжците

2. Невъзможно ми е да повярвам на другия, толкова са ме лъгали, лъгали, че... ме е страх да повярвам отново..., а и не искам...

И все пак - струва ли си да вярваме, осъзнавайки вероятността да ни излъжат...? Или по-страшно от това да сме излъгани е това да не можем да повярваме и ти точно на човека, който заслужава доверието ни...?!

И друго - това положение прави ли ни по уязвими, ако да - има ли такива хора, които биха постъпили по такъв долен и отвратителен начин, та да се възползват от въпросната уязвимост...?

Лукс ли е да се влюбиш отново и да обичаш?
Или необходимост?
До колко е вярна преценката ни?
В състояние ли сме да погледнем дълбоко към себе си и да бъдем честни пред самите нас?

Извинявам се за хаотичните въпроси..., ма те са такива, щото и аз се чувствам така...ужасно объркана, рееща се...като свободен електрон..

леле това все едно аз съм го писала!!!

на мен ми се случи скоро да се запозная с един човек, и всеки път след кафепиенето ни се чувствах като прострян парцал, все едно е надникнал във всяко кътче на душата ми, знае всичките ми слабости, манипулира ме с всяка дума, няма капчица истина в изреченията му, а аз ги приемам за чиста монета, и изобщо... като ми направи някой комплимент направо се разпадам - от една страна щото нали си знам какъв съм боклук, а от друга щото иска да ме прекара,
направо маниакална мнителност

това е заради тъпите тъпанари с които сме се бракосъчетавали и които така са ни смачкали самочувствието, че въобще е извън представите ни съществуването на нормални взаимоотношения

забравих да кажа, че като ме покани на обяд новият ми познат почувствах такова оскърбление, че се разревах и два дни след това не можех да се ссъвзема

Само да ти кажа - не се чувствам боклук, никога не съм се чувствала боклук и не знам какво е да се чувстваш така...
...Надявам се и никога да не разбера...

ами значи не си толкова зле със самочувствието като мен, поздравявам те!!

По точка първа - замисляла ли си се дали не си прекалено мнителна? Не казвам, че няма лъжци, разбира се, че има, но е някак почти невероятно такова количество да се струпа около тебе. Но пък ако наистина ги надушваш, а не ги набеждаваш, то е само в твой плюс.
По точка втора - отговаряш си сама - "не искам" - като не искаш никой не може да ти помогне.
Няма как да живеем съвсем изолирани, или пък в абсолютно стерилна от лъжци среда. Дали си струва да осъществяваш контакти поемайки някакъв риск - решаваш сама. Опитът /горчивият/, според моите представи, не бива да служи като спирачка, а единствено за информация - поуките са неприложими обикновено, тъй като никога не се създават съвършено идентични условия и резултатът от този опит е положението, в което ти си изпаднала, желаейки на всяка цена да се ползваш от собствените си отрицателни преживявания, като по този начин не само не се спасяваш от нищо, ами задълбаваш в още по-осакатяваща те посока.
Иначе, по точка трета - да, има хора всякакви - и такива, които ще се възползват от уязвимостта ти,и такива, които няма. Въпрос на късмет какви ще срещнеш.
Нищо, което е присъщо на човека не е лукс, а е нормално и естествено. Така и с влюбването. Същевременно нищо не е задължително за да се осигури душевен комфорт. Нищо, освен това да приемеш нещата такива, каквито са - като изходна точка и оттам нататък да си създадеш сама това, което ти е нужно за да се чувстваш прилично. И винаги да си осигуряваш резервен изход от всяка ситуация. Такъв, който си приела предварително за възможен, и който отваря нови пътища.
Късмет!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Здравей!

Гледай сега,

на първо време защо не вземеш да изоставиш всякакви опити да търсиш мъжка компания с цел да я подлагаш на всякакви дисекции и да душиш дали те лъжат или не..

Просто си дай един период на време, в който ще се наслаждаваш на себе си, на света около себе си, на свободата си, на предстоящите хубави изненади, дето ще има да ти се случват занапред...

Даже, ако не те мързи, вземи че почни да си представяш и описваш нещата, които искаш да видиш, да усетиш, да преживееш, думите, които искаш да чуваш, хората, с които искаш да се запознаеш.. и не се фиксирай само върху мъже... гледай да се заобиколиш с разкошни хора от различни възрасти, пол, среда... създай си представа в какъв свят искаш да се движиш.. виждай себе си усмихната, вътрешно освободена, сърдечна... и как всички останали от твоя малък свят отразяват като огледало твоята нагласа..

Ма щяла си да бъдеш уязвима и веднага да се намерят разни изпечени лъжци и мошенници, които да се възползват... Ми ... виж една такава ситуация от смешната и страна.. представи себе си като коджамити пораснала жена и всеки, кой където завърне я лъже, възползва се от нея... хайде хайде.. чак такива тотални и патологични наивници не се срещат толкоз често...

по-скоро си помисли ти колко народ си изполъгала и колко пъти си се възползвала от чуждата уязвимост.. това си има и добра страна...иначе нямаше да те има и да пишеш тук..

Ма нямала си била доверие.. е, защо изобщо да поставяш въпроса по този начин.. Я го обърни така и се попитай, какво е най-страшното нещо за теб, което може да ти се случи изобщо.. Повечето хора, отговарят, че имат страх от смъртта и най-страшното и непоправимо нещо, което може да им се случи е да умрат... Такааа, и сега като уточнихме, че едва ли ситуациите с доверяването ще ти отнемат живота, остава да направим извода, че нищо не е чак толкова страшно, колкото изглежда..

Аз, например, никога не се питам да вярвам ли на даден човек или не.. Приела съм по презумпция, че мога да бъда излъгана и даже не винаги е необходимо, човекът да го направи съзнателно и целенасочено.. И в ежедневието непрекъснато се разминаваме със ситуации и хора, които не се стичат и не се държат според първоначалните ни очаквания...

Защо тогава, това положение да е по-различно от това в приятелските или интимните отношения... Затова в началото ти казах да оставиш а момент тези по-спежциални отношения за по нататък и да се опиташ да оттренираш различните нива на "комуникативните си умения" в по-неангажиращи ситуации на ежедневието и

особено, да изпълниш пространството около себе си с нов заряд, с хубави очаквания.. желания вътрешен свят, който ще изградиш в себе си и ще го наситиш с концентрирана енергия, постепенно ще започне да се проектира и навън, в реалността.. и понеже процесът ще е постепенен, ще имаш време сама да се научиш да отделяш плявата от зърното, и да се орентираш..

и да приемеш, че може и да ти се случват отвреме - навреме и гафове)))като на всеки жив човек..

Хайде Успех! И дерзай!))) карай напред... дори и през локвите и трапищата....

Хм...май не съм се изразила достатъчно ясно...
Значи...точките първа и втора не са възможните причини за това защо не вярвам аз...Питането ми беше е ли са те или не са възможните причини да се съмняваш ти или въобще останалите клубари в някой... Все ти се е случвало да не вярваш... Защо?

Иначе благодаря съвсем искрено за мнението ти - всичко, което си написала е много хубаво, накара ме да се замисля за някои неща, 10х.

Успех и на тебе - ама двойно повече

Според мен, това как се развиват взаимоотношенията ви с другите, недоверието и съмненията в тях, както и всичко останало зависи НЕ от това, че сте се развели, а от самите вас! Аз лично не съм имала никакви проблеми след развода - просто взаимоотношенията ми с хората и преди и след това са си били и са едни и същи. Според мен от самите вас зависи и това, как се е отнасял бившият ви с вас! Ако той се е държал като с парцал с вас, то според мен това е защото ВИЕ така сте му позволили да се държи с вас! Не разбирам защо повечето хора след като се разведат, се изкарват жертви и за всичките си неуспехи обвиняват бившите си? Трудно е човек да си признае истината, че виновни за неуспехите си сме си самите ние!
Извинявам се ако тонът ми ви е прозвучал малко като порицание, но това е моето лично мнение! С нас хората се държат така, както ние им позволим! И ако ние не си отстояваме позициите и сами не се уважаваме, как може да очакваме другите да ни уважават?Нека потърсим грешките първо във самите нас. Защото при един развод в 99% вината е и у двамата! Никога за един развод изцяло не е виновен само единият.

There`s always sunshine after rain

... много добре разбирам всички, които са писали по темата, защото макар и с други думи, други фрази и аз бих написала почти същото по смисъл
Бях в подобен период в началото след развода и много добре си го спомням.

После постепенно се отърсих от ПРЕКАЛЕНАТА мнителност, недоверие, лошо самочувствие и усещане за безбъдещност.
Но никога няма да бъда толкова наивна, добродушна и блажено вярваща на любимия мъж, колкото съм била преди.
Така и трябва - всеки си научава уроците!
По-важно е да сме адекватни на ситуацията, мили дами...

Сега като се замисля - като вреден навик от онзи тежък период ми остана само крайно невъздържания и презрителен смях в който избухвам спонтанно, когато поредния ухажор се изпусне да каже някоя фраза от рода на това, че имам прекрасна душа... Или много цени доброто ми сърце ми...хе-хе...

Виж, ако каже, че ме уважава и харесва, защото съм умна, интелигентна и забавна - това вече се научих да го приемам САМО с усмивка ... е на 50%, ама все е нещо!

На 100% вече никакви комплименти, никакви обяснения в любов и клетви във вярност не приемам!
Москва не вярва на сълзи, Мама Нети - на думи.

Виж, ако действията доказват думите, съм склонна да проявя известно доверие.
Ама няма да ви казвам, какви изпитания трябва да преодолее преди това горкия принц на бял кон...

То това си плаче за отделна тема.

Как да събудим разведена спяща красавица?
Стратегически цели, тактически методи и управление на риска.


Non nova, sed nove.

Човек или вярва, или не.

Да, лукс е човек отново да се влюби. Но този лукс заслужават всички.

Питаш дали можем да бъдем честни пред себе си. Ами това е различно за отделните хора - някои могат, а други не. Но ако не си честен пред себе си няма да можеш никога да бъдеш честен към другите.

Относно това, че много са те лъгали - да, лъгали са те. И какво от това? Нима слънцето е престанало да изгрява? Нима деца не се смеят от сърце? Нима тревата не пониква? Нима вятърът не свири в комина? Нима снежинки не галят твоето лице?


=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Намен бившата ми жена ме доведе дж състояние да не мога да повярвам на някого, още по малко на жена. В момента съм в такова състояни и не знам дали ще изляза от него.

...човек щеше да е с всичките, а не само с ЕДНА. Аналогично е и при мъжете.

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Не знам дали са еднакви жените, но вече не мога да си представя да търся вярност и искренност от жена.

това е вече въпрос на личен избор.ако искаш винаги да си сам - не вярвай.ако искаш да си дадеш шанс - повярвай.не всички жени са кучки и не всички мъже са задници.това че ние по една или друга причина сме пострадали и сме в този клуб не означава че трябва да заклеймим противоположния пол.
другия вариант е да станем хомосексуални....бре,що не съм се сетила до сега?

Не искам да съм сам, но в момента не мога да повярвам на никоя.

Здравей и на тебе!

Снощи ми се скапа нета и не можах да ти отговоря, но се надявам да не е късно сега.

През последните две години изобщо не съм търсила мъжка компания...,просто не съм изпитвала необходимост явно...или не съм била готова...знам ли...? Нито съм душила дали ме лъжат или не....Дори съм вярвала твърде много на хората около мен и както се оказа по-късно - с основание. Само да вметна - бракът ми свърши преди 4години, тогава изживях страхотна любов, която продължи две години...След тези две години съм си живяла живота така, както на мене ми харесва, светът ми се е заключвал в детенце - работа, понякога среши с приятели, кино...или просто разходка с малката...Била ли съм щастлива?! Сигурно да, щом като никога не съм си задавала този въпрос, нито съм се самосъжалявала по какъвто и да било начин или нещо подобно...или съм била твърде механизирана,че да се замислям над подобни неща...не знам, наистина...
Та така...докато не се влюбих отново...Разбира се, че след един неуспял брак и страхотна любов, не съм вярвала, че това ще се случи... Обаче така ме връхлетя...чак се стреснах...
По нататък живота ми не беше само детенце - работа...в него беше и Той, Мъжът...чувствах се толкова...жива и...лека... Нещата взеха да стават сериозни, твърде бързо при това...уж се радвах, ма...явно това ме е изплашило на някакво подсъзнателно ниво...
Мислих си...добре де... ще заживеем заедно, ок...ама ако не се получи..?!?!? Не съм мислила за себе си..е, не съм искала да съм наранена, естествено, но не това беше водещото...Ве пак имам дете. Имам ли право да я подложа на това...Да свикне с въпросния човек, да го заобича, а после, ако се разделим? Повярвай ми, сърцето ми се къса само при мисълта, че детето ми може да страда поради грешен мой избор..., направо полудявам от тая мисъл, честно...
И въпросът опира отново до доверието...Съзнавам отлично, че по този начин си отрязвам пътя да всяко евентуално щастие, до всяка възможност да намеря Човека и ... да не го прогоня...

Иначе не ме мързи да си представям - случвало ми се е и на мене понякога да си мечтая за хубави неща, ма не ми е навик, а и не искам да е... И съм се стрмяла да бъда максимално откровена и искрена с хората, затова и очаквам същото от тях...

Та...мисълта ми е - опитвам се да се разбера - затова ви питам и вас - как се чувствахте, вярвахте ли, как се справихте с недоверието...? Ако изобщо го е имало...

Ще излезеш от този тунел!

МОЛЯ ТЕ, довери ми се!
Просто влез във форма, почни да спортуваш / абсолютно няма значние КАКВО, щом си мъж!/ върни си жалението за живот, стръвта към победа...
Ако искаш да живееш пълноценно, ще ти се наложи да повярваш на някого!

Но БЪДИ УМЕН, докато си избереш на кого ТОЧНО, да се довериш!

Non nova, sed nove.

Сякаш подхождаш с вече взето решение:какво търсиш в "Нея"?Вярност?Виждаш "Нея" , или вярността?Виждаш/чувстваш жената , или обстоятелствата?
Няма да има друга като "Бившата" , или всички останали ще са като нея:това си зависи само от теб-дали ще си открит и без предразсъдъци към останалите...
Опитай , първата стъпка трябва да я направиш сам - сякаш дълго време се бил обездвижен : отиди "в някоя квартална кръчма" , изгледай поне 2 филма като "Просто , любав" например , или пък "Closer" , или "Глава в облаците".
Не се превръщай в аутсайдер!
Обикни живота пак!

Въпрос на време е да повярваш отново!
Хората НЕ СА ЕДНАКВИ - и жените СЪЩО, в частност!

Поне си признай, преди да хлътнеш отново в някоя неподходаща0
, че на ТЕБ, ТОЧНО на ТЕБ, и въпреки всичко преживяно ти е необходима......
....Любов? Вярност? Доверие???? / ти ще си кажеш!/

И търси именно жената, която МОЖЕ да ти даде това, за което копнееш!
Хайде стига.. знам, че и мъжете ви боли!

Съчувствам ти! И колкото и да не вярваш - разбирам...

Non nova, sed nove.