размисли

Защо се развеждат хората, които имат деца? Та после те са по-нещастни и от преди. Съпрузите страдат кой тихо, кой явно. Децата страдат във всички случаи. Нали гледам племениците си - умни, зрели, но... Големият е чувствителен, плачлив и болезнено страда да бъде обичан. Има бегли спомени за майка си и доста питаше за нея. Малкият е г'он сурат. Не се съобразява с никой и с нищо. Той въобще не помни майка си. Беше само на 1 година и 2 месеца. Е, щели да порастнат един ден! Ами дотогава? Нали знам колко време и средства съм погълнала на родителите си. Хлапетата никога няма да имат моята увереност и спокойствие. Имаме си нова мама. Обичат я, но никога няма да е същото! Новите връзки - и те страдат! Кърпеж работа - казваше баба ми! Това второто семейство ли е? Балансът е по-труден и от първия брак. Я детето не приема партн'ора, я партн'орът детето, я бившата половинка се намеси! А бе иди ми-дойди ми, но не и здраво семейство! Струва ли си въобще!
Пак си се чудя защо хората не приемат, че принадлежат на семейството и децата си, а не на себе си! Егоизъм, безхаберие, тотална неориентираност. И най-обичам да ми кажат - ние вече не се обичаме... И как така? Нали се обичахте? Защо не поддържахте пламъка? Защо теглите към себе си? Защо не възраждате чувствата си? Защо не приемате бракът като отговорност за цял живот, като отговорност към децата и партн'ора? Защо не се стараете?
Защо бракът се приема като нещо фриволно, което се лекува с развод? Ако не стане, ще се разведем!
И още много защо...

Ако можехме да си отговорим предварително на толкова много защо???....Сигурно не бихме предприели подобна крачка. Май именно там е проблема. Не осъзнаваме много неща и после е късно да ги поправим. ЗАЩОТО допускаме много външни фактори да се намесят под различна форма и после се появява едно достойнство по - силно и от самите нас. Аз така си мисля поне. Малко хора си признават, че са сбъркали и вторият път. И мъже и жени. Аз поне не познавам много такива.

Ич не се чуди! 'Ората са разни и изобщо не разсъждават така! А егоизЪмат е нещо дето не се учи ,то си го имат. А ти по критериите на тиа 'ора си патка /меко казано/! Е не че и аз не съм балък /пак по теа критерии/. И тва е само защото не живееме за да обслужваме собствените си интереси! И на мен ми е странно ,как може да мисли някой само за 'мене си' ,ама май болшинството са си така.


И аз и ти можеме, но козата...

Да се забрани на семействата с деца да се развеждат! Ми съжалявам, но нали такава ти е логиката: децата зле, новия партньор зле, недоверие, егоизъм, стария партньор и той/тя налива масло в огъня, родителя и той-безхаберен и тотално неорентиран... и все на зле работите.

Затова на семейните с деца- "докато смърта ги раздели"... лелеее как звучи. Ухх (полазиха ме мравки)

Искам повече от света, но не съм кисел мърморко.

"Пак си се чудя защо хората не приемат, че принадлежат на семейството и децата си, а не на себе си"

Казваш това, а замисляш ли се, че мъъъничко не си права ...Защото децата наистина растат, а в един момент когато се обърнеш назад, виждаш един провален свой живот... Живот без любов, без разбирателство, без рамо до себе си - ей так, съществувал си си инертно, просто във времето , за да отминава денят, после следващия и т.н.
Какво значи да си принадлежим един на друг... Може би трябва да обсъдим и темата "Какво все пак е личната свобода и имаме ли право на нея"...
Аз не искам да принадлежа на никого ... Обожавам децата си и те мен.. Връзката помежду ни е много силна ... Те също не ми принадлежат..... Дори разведена / надявам се много скоро / аз ще им давам всичко онова , от което имат нужда .... Аз ще им бъда опората .
Не споря, че травмата за тях от една раздяла е голяма .... Но знаеш ли, понякога тази раздяла е заради това, те да са по-добре .....Често ги караме да страдат заради това, че ние, родителите им сме заедно ... Предполагам разбираш за какво ти говоря ....

С тези мисли ли се ожени? Че животът ти ще отминава ден след ден, че ще си нещастна, че няма да имаш рамо, че ще съществуваш инертно... Ей, това не е за едностранно приложение. Бракът и семейството се правят от двама.

Ти ми описваш ситуацията пост фактум.

При мен нещата стоят малко по-различно, но не ми се впуска в подробности ....Не, не се ожених с тези мисли......
И както казваш ти, а и аз те подкрепям с две ръце - семейстово се прави от двама, само дето понякога дори и двама,сме си все така сами, както преди брака .... Няма ни, просто ни няма .... Нямо го това НИЕ - има АЗ и ТИ....Е, това семейство ли е !!! Аз нямам семейство.... в този случай....

Ариел... какво става с теб? Държиш се сякаш нещо те яде и душата ти страда. Такава, каквато си сега ти не си същата, каквато беше преди година например. Станала си остра, студена и незачитаща чуждия живот въобще.
Какво става? Нима любовта ти с новия ти партньор те направи такава? Какво се промени та вече не си склонна да приемеш ничия чужда гледна точка и ничий укор?
В същност като се замисля темата, в която се хванахме за гърлата с теб и в която ти така и не призна правото ми на различно мнение и пренебрегна думите ми е първия сручай, когато получаваш укор от мен за нещо, така че не зная дали и преди си била такава.
Ще отговориш ли на зададените... а ако имаш желание и на въпросите между редовете?

Тарикат мъж не писка...

Welcome

Снейп, извинявай, но не разбирам какво ме питаш в момента. Аз и миналия път ти отговорих така, както ти разбрах въпроса.
Семейството е много важно за мене. Винаги съм работила здраво за него. Това съм видяла от родителите си. Никога не бих се намесила в чуждо семейство и в момента споделям болката си, като гледам как с лека ръка се разваля. Не говоря за поредността на семейството, а само за стабилността му.
Съжалявам, ако ме виждаш в нова светлина, но винаги съм мислила така. Наречи го консерватизъм. Извинявай ако съм те засегнала! Това ми е било последната мисъл!

Аман от крайни мнения.
Не мисля, че някой от тук присъстващите е тръгнал да се жени с мисълта за развод. Само че понякога първоначалните обстоятелства се променят или към тях се прибавят други, независимо дали това ни харесва или не.
Ами да, и аз се разведох защото вече не го обичах. Не само не го обичах, направо го ненавиждах на моменти. Абе какво ли съм тръгнала и аз да обяснявам...

Извини ме Ариел, но не говоря за консерватизъм а за несъобразяване с околните и за егоцентризъм може би в малко по-голяма степен, отколкото е моята мярка за приемлимо.
И в момента съзнателно подбирам меки изрази. Мога да кажа същото и по друг начин, но не желая. Помисли над това, което ти казвам.

Тарикат мъж не писка...

Welcome

И то изиграва голяма роля в отношенията ни с вече новите ни семейства. Ако единият е свикнал само да получава без да се съобразява какво коства това на останалите нищо не излиза. Тук подкрепих тезата за егоизма в семейството във всичките му измерения. А за личната свобода - ако нея я няма или започне да се нарушава, тогава всеки би се дръпнал и би започнал умишлено да крие по нещичко независимо дали е важно или не. Така стигаме до оформяне на недоверието и т.н.....Абе....Трудно нещо са междуличностните отношения.

Предвид нещата, които си споделяла за себе си и ситуацията си, сега като те чета оставам с впечатлението, че наличието на деца обръща нещата на 180 градуса. Или поне трябва да е така. Е, аз не смятам, че е така. Не децата, а те двамата трябва да са тези, които правят нещата такива каквито ги описваш. Заради вас двамата трябва да имаш чувството, че принадлежиш на семейството си, на партньора си. И тук нямам предвид собственическо обсебване и т.н. коментирани тук въпроси. А съзнанието, че си част от цялото и че трябва да се държиш за това цяло.
Щото иначе стигаме почти до стария въпрос със сключването на брак. Какво променя подписването на една хартия? По същия начин, ако го няма другото, раждането на едно дете не може да промени коренно нещата.
Затова, нека не натоварваме децата с тази отговорност. Човек или го има, или го няма. А понякога просто не знае. Хубави са ти размислите, много са пожелателни, но ... само толкова.

Festina lente - Бързай бавно!

Снейп, явно съм по-тъповата, отколкото смяташ. Не те разбирам. Явно темата те провокира с нещо, но не се сещам с какво.
Да, смятам, че децата имат право на здраво семейство и ние като родители им го дължим. Аз поне съм убедена в това и работя за това. И не смятам, че е честно аз да съм го имала, а децата ми да го нямат. Може да ти се вижда крайно, може и да е утопия, но така го виждам.
Ако ми кажеш лично с какво си засегнат, ще помоля Моан да изтрие темата!

Аз се разведох заради една симпатяга, която успя да накара мъжа ми да се разведе. Тя до последния момент си имала гадже въпреки голямата й любов с мъжа ми. Резервен вариант, видите ли, ако не успее да го разведе, да не остане на сухо. Сега ще ми обясните, че нещата в семейството не вървели. Ами как ще вървят, като тя му се обажда по всяко време. То е на море с мен и мисли за любовницата си. В резултат - вечно сърдит, кисел, намусен. А аз да се радвам ли?

Хайде, почвайте да ми обяснявате колко съм лоша и колко съм виновна.

Мисля че тръгваш от грешна посока.

Човек се стреми да е Щастлив.
Каквото и да прави, каквито и усилия да полага, да запази семейството си, да е толерантен, обичлив, ако това го няма от двете страни всичко е вятър и прах.

Не вярвам на някой да му харесва да живее в такава атмосфера, само заради децата или защото видиш ли трябва да са семейство.

В такива случаи страдат всички, децата най-много.

Не бих се съгласила и с това и че при втори шанс хората страдат, ако изхождаш от себе си - не знам.

Но мога да ти кажа, че има много хора, щастливо разведени и щастливо женени втори път, които се радват на хармония и семейство, което не са постигнали първия път. И децата са по доволни и щастливи.

Съжелявам че ти не познаваш такива семейства, но аз да. И смятат че разводът и повтория им брак, са най-хубавото нещо което са могли да направят.


Борба до кръв, заради самата идея семейство, щото аз съм имала здраво семейство и моите деца трябва да имат е безмислена проява на инат.

Децата и възрастните трябва да са щастливи.

Не, мила, казах вече, че семейство се гради от двама. Трябва двамата да вярват, и двамата да се стараят, и двамата да носят отговорност. От един не става.
А дали е само до възпитание или има и обществени фактори и кои са по-важните, вече не знам... А бих искала.

Кофти въпрос си задала... Ами и аз това се чудя вечер като не мога да заспя. В други случаи не зная, ама за моя все си мисля. Ами като с майката съвсем не върви - ти склонна ли си да приемеш, че изневярата е нещо нормално - като ти казват в лицето, че не те обичат? Че половинката ти си е имала любовник докато си вярваш във вятърните си мелници? Не зная, ама не става. Добре е хората да се замислят преди да наранят партнйора си, а не след това да обясняват как това са нещата от живота, и как заради това хората не се развеждали... За детето не е по-лесно, ама питаш ли ме на мене какво ми е... Осигурих им живот който голяма част от хората не могат и да си помислят!Идва ми не знам какво да я направа глупавата и майка, да знаеш... Добре,че не съм я виждал вече година и половина...

Направо ша са взема в ръце)))...и въобще какво обичаш ти и как ги виждаш нещата си е твой проблем! Гледай ти да сътвориш семейството - образец!

Въобще тъп размисъл....сорри..., но ти въобще не си в час...айде поне знам защо е така, защото сега сме влюбени и окрилени)))

Сладурана)))

Не се чувствям засегнат, но определено не те разбирам напоследък. Това е.
Що те отнася до темата ти... това е свободен клуб и всеки има право да пусне каквато си тема пожелае, стига с това да не напада или обижда останалите.