молба

Културата в която жижеем доста успешно ни е вменила,че трябва да можем сами да се справяме с проблемите си и докато се научим да викаме "помощ" и докато разберем,че това е нормално минава доста време.Вие сте направили първата кра4ка,пишейки в този форум,време е да направите следващата.Ние хората имаме удивителната способност да искаме определени неща на рационално(съзнавано) ниво и да ги анулираме в същото време чрез несъзнаваното.Този е един от многото ни защитни механизми.Моята хипотеза е,че на рационално ниво търсите реална връзка и близост,но някъде дълбоко в несъзнаваното това поражда съпротиви и ви пречи.За да осъществите стремежа си ще трябва да преодолеете съпротивите,но никой не би могъл да се справи сам с това.Във всички по-големи градове в страната функционират групи за собствен орит водени от добри професионалисти,не са окултни и не са терапевтични,в тях се записват хора,които искат да направят нещо за себе си.Ако мислите,че това ви интересува посочетч ми град,а аз щте опитам да изнамеря координати на колеги в съответния регион.

живея в София...известно ми е това,което казвате/поне що се отнася за мен самата/,разбрах го с помощта на мой приятел,който се занимава с нетрадиционни неща...,той знае основните ми проблеми,опитвам се да медитирам по негов съвет.....,понякога успешно,понякога не....,ако желаете дайте ми координати,но не знам дали ще се обърна към такава помощ,трябва да помисля....
иначе ми е интерен разговор на такава тема
благодаря

как па толко добре се разбрахте, като нищо не се разбира.
ти да не взе сама да си говориш?

Кога са създадени тия двечките и къде са написани всичките им мнения. Скуката води до странни неща

Вероятностен свирач

разбира се ,разбира се...само трябва да си вътре в темата....

стилът и граматическите им познания по писане са като 2 много овътрени

току-що погледнах, че "тъжна" вече пък се е гътнала, не съществува...

няма нищо лошо в скуката, има само лоша употреба

толкова си вътре, че ще ти се наложи да последваш тъжна

добре,добре,нека да няма излишни спорове,просто исках мнение,не искам да дразня никого...

какво добре?
за какво е спорът?
тук само мнения има.
щом аз не се дразня, ти ли се дразниш?

не,вече не се дразня,просто съм много уморена,мисля да ти прочета стиховете и разказите на страницата.....какво ще кажеш

Една е душичката дето така уставно се жалва Но колкото и да си мени ника и начина на писане следите остават Нека се радва като няма с какво друго.

Вероятностен свирач

какво да ти кажа?

имаш ли нещо против

това ми хареса много,но не съм прочела всичко...


Да остане независимо.

Различно или еднакво.

Но да имам място

в живота на някого.

Даите си време и мислете колкото ви е нужно,човек не може да се промени ако не е мотивиран за промяна.Медитацията може и да е полезна,но не дава отговори на въпросите ни.Като ортодоксален психолог по принцип възразявам срещу парапсихологичните методики,не защото не ги разбирам,а защото са като полуистини - замъгляват погледа без реално да решат проблема.А щтом сте в София,щте ви предложа (съвсем умишлено) само имената на колеги,които водят такива групи.Ако решите да ги потърсите и докато ги издирвате щте имате време да проверите мотивацията си.Най-добрите за които се сещтам в момента са: Гълъбина Тарашоева,Давид Йерохам,Димо Станчев има и други.А хипотезата ми за недостатачна мотивация възникна още при изборът на форум.Не сте избрали запознанства,не и психология,не и от 30-40 в поколения,където щтяха да ви реагират малко по-добре т.е. по-емпатиино;изводът е,че искате да огласите проблема си,но все още не търсите решение.И в такива случаи аз имам ло6ия навик да питам: добре отглеждал си си проблема 39г.,какво ти пречи да го отглеждаш още? Въпросът е още колко - нали ?

не разбрах всичко,защото не съм специалист.
проблема не ми е от 39 години,осъзнах го преди няколко и се опитвам да намеря решение по различни начини,а по отношение на рубриките - първо мислех да опитам в запознанства,но реших,че в споделено му е мястото,така че не знам дали това не те подвежда...в преценката

Откриването "сега" не значи възникване сега,прозренията имат лошия навик да закъсняват.А пък за избора на форум ще кажа само,че няма случайни неща.
Промените по принцип са си плашещи за повечето хора и затова намираме начин да тичаме в кръг,да твърдим,че не ни харесва,но да си пазим сегашната ситуация,защото въпреки,че е кофти в нея се чувстваме по-сигурно. Китаиците са го казали преди нас: когато ученикът е готов,учителят идва.

явно съм бавноразвиващате се

Но едно дете може да е нещастно и с двама родители!!!!!!!
е_777 не се отказвай. Всички майки тук ще ти кажат,че да имаш свое дете е несравнимо щастие.Ако си човек ,който се опитва да се усъвършенства като характер това ще е последното зрънце в мозайката.
Но не мисли ,че е лесно.....нощем почти не спиш събуждаш се със всяко негово размърдване.......... първо мислиш за него после за себе си:-))))) и това цял живот,не е като да си купиш куче :-))))))))))

всичко най-хубаво!