молба

на 39 съм.искам да имам дете,но нямам мъж до себе си.имам жилище,с повече старание бих могла да гледам дете и сама,но искам да имам семейство.докато търся своята половинка обаче,времето минава и шансовете ми за дете намаляват.здрава съм,имам работа.моля споделете вашия опит или мнение
предварително благодаря

Здравей!
Искам да ти кажа, че не си единствена, пред която стои такъв въпрос. С моя близка приятелка, която също иска дете, подробно сме обсъждали такъв въпрос. Решението ще е само твое, но имай предвид, че не сме в 16 век. Природата те е дарила със способността да имаш дете и сама. Не си ли забелязала колко много разведени жени с две деца имат втори брак или сериозни връзки? Значи децата не пречат човек да си намери партньор. Вярвам, че и близките ти биха те подкрепили.

благодаря че отговори,вярно е че решението ще е само мое,но искам да събера повече информация по темата,може да има варианти за които не съм се сетила.не искам да взема погрешно решение само защото скоро няма до мога да раждам 39 все пак!/.за съжаление подкрепа от близките/морална,сигурно и материална/ едва ли мога до получа - просто са консервативни хора.мисля че основното при мен е че не искам да съм сама - имам предвид искам мъж до себе си,а детето да е като дар...а не да имам дете за да не съм сама/ детето не може да замести подрепата на близък човек в смисъла за който говоря/

съчувствам ти искрено, дано можеш да го усетиш...
въобще уважавам хора, които колкото и трудно да им е - могат да си признават болката, пък даже и да е само пред себе си. ти не се страхуваш да я признаеш на всеуслушание! евала!
да попитам директно все пак - не помисли ли по-рано? някои ще кажат - по дяволите броенето на времето, по дяволите мисли за "последния влак", колко от тях с ръка на сърце след време няма да съжаляват?
пожелавам ти успех, всеки заслужава да бъде обичан, ако някой ти дава комфорт и обич - не само по заслуги, но и просто като награда, е повече от чудесно. но това да можеш да се радваш на детенце - сигурно е несравнимо...

благодаря за разбирането.най-глупавото е че наистина не се сетих по-рано!някакси не бях научена да се грижа и да мисля за себе си - все се притеснявах за другите и кой какво ще каже...а като много млада и не бях готова за семейство и зрели отношения,преди окло 2 -3 години сякаш ми се махна перде от очите - доволна съм,че изобщо се усетих...
искам само да кажа нескромно,че изобщо не съм глупава,и не съм грозна,приятели имам много,ходя по купони и се забавлявам,харесвана съм,но просто в отношенията с мъжете съм си малко смотана/обичам флирта,но мисля,че малко стряскам мъжете..../,ввярно е че си имам и изисквания,но съм добронамерена и се съобразявам с другите..
благодаря за подкрепата

На мейл [email protected] ако още го има. Преди 3-4 години жената имаше същия подход. Мисля, че се намери достоен мъж за нея. Личното ми мнение - ще бъдеш съдена и оплювана от познати и роднини и подкрепяна от непознати. Направи си дете и си го гледай сама. Ако някой иска да го сподели с теб - добре. Ако не - твое си е. Успех.

Вероятностен свирач

Първо, дете не се прави от раз. Може и да стане от раз. Но повечето ми познати са правили опити горе-долу година, за да се получи.
После, детето някой пита ли го дали ще иска само майка? Като порастне детето, какво ще му каже мама? Ми аз исках дете, а време вече не оставаше. Това е разбираемо за желание. Но не е оправдание за нечий нов живот. Не че с татко му може да е по-добре, но поне не си го предопределил така. Говоря в такъв смисъл, че това освен че засяга само жената, засяга и детето. Какво ще каже то някой ден на мама? Възможно е и да й се възхити, ама ми се струва, че по-скоро ще я обвини, че е мислила само за нея си.
И съвсем отделно, мъжкият донор мисля, че трябва да е наясно предварително и да е съгласен, че е донор.
Иначе, без тия трите, просто си трябва... връзка. Приятелска... Любов... А това не се поръчва.

че имането на дете става самоцел и нещо задължително. Като да си платиш данъците. Ако толкова искаше досега щеше да имаш. Според мен.

От това което си написала по скоро ми говори че не ти се остарява сам. Опитай да си намериш съквартирант. По-малко обременяващо е.

Wir sind duftende Blumen
In Feldern voll Scheisse

Интересувам се от поне една сериозна причина човек да има дете?

А ние защо не сме на море.

Изобщо да бе ти пука, кой какво приказвал. Ако чакаш да намериш мъж, с който да споделяш живота си ... може да останеш само с чакането. Щом имаш жилище , все ще се оправиш. дано да имаш работа, дето няма да ти е шеф някой .... айде да си спестя епитетите.... да не те изгони , ако забременееш и да излизаш в болнични .
Приятели ще ти помагат. Роднините , ако не ги е срам да те оставят сама в такова положение... той Господ гледа и връща.... консерватизма да си го затворят в буркани щом толкова държат на него....

Харесай си мъж от който да забременееш и не е нужно да му казваш..... не си изпуснала никакви влакове още щом си здрава...

мъжете да не се обаждат със съвети , щото са чист егоизъм и аман от такъв егоизъм ...като се родят жени, тогава да се изказват дали едно дете било нужно или дали щяло да му харесва да расте без баща.... това са бели кахъри...

давай не му мисли... мисленето пречи

и късмет.

Енергията на ..

....Обиды не страшась, не требуя венца,
Хвалу и клевету приемли равнодушно,
И не оспоривай глупца.



лучше ужасный конец, чем ужас без конца

и защо искаш да имаш дете? сериалите по телевизията вече не са ти интересни и искаш жива играчка?

моето мнение е, че светът е достатъчно пренаселен с нещастни човешки същества, че да правиш още едно. ако толкова искаш дете - осинови си.

шансът да намериш точно тук партньор не е никак голям. пробвай в клубове 30-40 или 40-50, също в сайтове за запознанства.

иначе опитът ми показва, че подобни теми винаги се развиват по един и същ начин - каквото си си наумила, това ще направиш - най-вероятно нищо.


моля

май забрави подписа "Световен феминистки фронт"

Харесай си мъж от който да забременееш и не е нужно да му казваш.....
И какво като си го хареса - как ще го убеди да полага тежък физически труд по "правенето" на бебето? Мисленето пречи ама не и при теб понеже това събитие ти е непознато.

Домашният алкохолизъм взема повече жертви от домашното насилие

Wir sind duftende Blumen
In Feldern voll Scheisse

Ако една жена наистина иска нещо на всеки аргумент тя ще намери 10 контрааргумента. Да не говорим за прословутия "майчин егоизъм". Тази жена явно търси одобрение отвън за нещо което засяга само нея. Защо - не ми е ясно а и не държа особенно да ми се изяснява. Да прави каквото иска - свободна страна сме.

Вероятностен свирач

Трудно е това положение ! От самотата по- страшно няма ! Върви си някоя стара любов , нещо хубаво за да може детето което искаш да е създадено с любов и генетично щасливо ! Ако сега чакаш да се случи нещо такова , то няма да има тази сила на чувствата ! просто си върни нещо старо...........

бях съвсем откровена,моля да не бъда нападана....

благодаря,това много ми хареса

може и да осиновя,сериали не гледам/очевидно за разлика от теб/.
не съм писала,защото нямам каво да правя,работя по принцип и гледам де не се заяждам във форумите,,,котато няма нужда

Аз съм ЗА твоята идея и ти дадох и информацията с която разполагам. България наистина е свободна страна както и ти си свободна да правиш каквото искаш. Ако искаш реални мнения тук хората казват каквото мислят. Ако искаш да бъдеш хвалена или съжалявана мисля че тук не е точното място.

Вероятностен свирач

Защо човек въобще прави нещо?
Защо живеем, каква е целта, какъв е смисъла?
Какво искам?
Как да го направя?
Кой ПЪТ да избера?
Какво постигнах?

Това са въпроси, които всеки си е задавал някога - обикновено когато е преживял нещо неприятно, нежелано и иска да промени ситуацията, живота си. За една жена, израсла и живееща в обществото е нормално да възприеме и действа, според общоприетите му норми - да се ангажира с ролята си на жена, да даде своя принос към това общество, предоставяйки му ново попълнение, което на свой ред да намери мястото си в него. Ако тя не направи това, в нея биха възникнали подобни на горните въпроси, но ориентирани към живота й в тази обществена среда:
Защо живея в такава среда/условия?
Мога ли да се приспособя, социализирам?
Какво получавам от околните/средата?
Какво давам?
Вписвам ли се или не съм за тук?
А с кой/какви да живея?
Мога ли да живея без останалите?

Субективните отговори на такива въпроси определят собствената оценка за възможните варианти за действие, способността за реализацията им и, в крайна сметка, избраното решение.

Дори предприетият избор да не е по такава схема, много хора, незнаейки със сигурност какъв е смисълът на живота, намират задоволително решение в поддържането на цикъла, въртележката на живота - да създадеш нов живот, "за да те има и след теб дори", макар това да се размива с егоизъм и очакване за грижи на старини.

Здравей