Името

На мен Нона не ми харесва..
И не разбирам, защо наричаш Мария българско име, след като то е разпространено едва ли не в цял свят.

...if men are to be ruled, then the enemy is reason.

Не си го харесвам и никога не съм го харесвала, но съм му свикнала
Нашите са искали да ме кръстят Габриела - в далечната 1971 не им позволили та съм Галина - на дядо ми Георги
Брат ми е Тодор - кръстен на баба ми Дора, след като тя ревала 1 седмица - За протокола - майка ми и баща ми били харесали за име Мартин........ Незнам защо не са се преборили, аз бих си направила моето..... Та брато живее от година в Америка, там му викат Теди, или Тед, незнам кой му го измисли това в университета или още докато беше в гимназията...
Както и да е.....
Съпруга ми си е с класическо българско име Кирил
Малката се казва Мира и е кръстена на себе си, защото ние с баща и много харесваме името....

Това е май...

Естествено, че всяко конкретно име може да не се харесва от определен човек.
Съгласен съм, че Мария не е българско име, но по тази логика чисто българските имена са малко.

Общият дух на поста ми беше, че е по-добре да кръстим детето си Мария от колкото Мери.

За теб - да, но за мен - никак даже.

Ха, ха... моето име хич не е старо българско .

"Ще тръгнеш ли по пътека, за която знаеш, че няма да те отведе доникъде?"

Да, много си харесвам името. Лошото е, че няма гален вариант и не знам защо повечето хора се опитват да му измислят такъв. А аз направо побеснявам - е как иначе, на Марина да кажеш Мери или Мими, или Мари. Ужаст!
А децата ми са кръстени на свекъра и на свекървата, по скоро са наречени на тях, защото по никаква причина не бих кръстила сина си Трендафил (това е името на свекъра), но пък е прекрасен човек, същото се отнася и за свекърва ми.
Харесвам българските имена, но звучните такива, но пък когато децата ми решат да кръщават децата си, никога няма да им се меся или да имам претенции за имената, стига да не са някакви изчанчени, пък дори и да са много модерни.

В моя клас имаше аналогичен случай - не Ричард Груев, а Едуард Керчев.
Аз пък съм кръстена на баба си. Тя беше нещо като неформален лидер на старите парясници, щото имаше зад гърба си три брака, а за последен път я искаха за булка като беше на 64 години. Тя обаче не кандиса.

Въпрос на вкус, както казало кучето..
Имам позната, която се казва Мария, но всички и викат Мери на галено. И на никой, никога не му се е сторило странно.

Иначе те разбирам, дори съм съгласна с теб - в някои отношения тая мода е много смешна.

...if men are to be ruled, then the enemy is reason.

защото имам познати, чието дете се казва марая. ужас! даяна също!

Аз страшно си харесвам името. Имало е сръдни от страна на баба ми по бащина линия за това, как да се казвам, но в крайна сметка съм кръстена на приятелка на родителите ми. Добър избор! Когато си имам свои деца, бих искала едното от тях да носи името на майка ми - поради наши си причини, не заради традицията. Но ще имам ядове някога - занм го още сега! Свекито няма да се даде лесно!

Аз пък моят син го нарекох на един от тогавашните ми любовници.
А идеята взех от сестра ми. Тя така направи първа.

Как ли наричат Стюарт на галено....Тюти?

Много ми харесва това име, ще взема да си кръстя нещо така. Ние с брат ми у нас сме наслагали разни стари и смешни имена. Например, имам една малка крава, казва се Тотка, едно плюшено тигърче - Страшимир, прасето - касичка е Спиридон. В кухнята ни си живееше едно малко и сладко паяче, от тия дето се врат в цветята и подскачат...може и няколко поколения да се смениха, но на всичките им викаме Пепо...

Възнамерявам да живея вечно...и засега успявам

O, не, имената в семейството ми са изключително традиционни. Та ...спазих традицията.

Детето е кръстено на баща ми, защото ако не беше баща ми да ме закриля и помага, това дете нямаше никога да се роди. Има лек намек за таткото с две букви повече. Името е носено от поредица императори и има историческа слава. И най-сетне, е общоприето и традиционно в славянския свят, но е известно и прието и в останалата част от света. За да няма онова разминаване както с типичните руски имена като например Любов или Вяра/Вера. Или Сергей....например де.

И изключително точно изразява характера на детето. Абе.....заплетох доста неща в името му...ако се напъна, ще си спомня още поне няколко причини.

Ами не знам. Взимаш списък с имена от двете страни и почваш да премяташ нагоре надолу. Сънуваш, бълнуваш...и приемаш някое, което те е грабнало.

Аз хм...в момента, в който разбрах, че съм бременна, знаех имената - едно на момиче и едно на момче. Имах резервни и даже обмислях още. Но ...не знам дали е било случайност или съвпадение, остана точно онова, което ми се мярна най-напред в главата.

После обаче....такава война водих за това име, че нямам думи. Но не съжалявам. Били се обидили свекър ми и свекърва ми. Но докато се притеснявах дали и кога ще забременея, и понасях клюки и подигравки от тях, на тях не им беше обидно.....а тогава баща ми ме караше по болници, хранеше ме с деликатеси и се грижеше за мен. Никога не ме изостави....


Когато казах, че детето съществува благодарение на баща ми, свекърва ми има наглостта да каже, че в тяхното семейство имало традиция как да се кръщава. И аз кротко я попитах, тяхната традиция включва ли неуважение към снахата ...на какво изобщо са разчитали....те ме отхвърлиха от тяхното семейство, а после аз трябвало да им спазвам традициите.



Аз съм на принципа, каквото повикало, такова се обадило. Усилено тренирам за свекърва. Моята снаха няма да страда, заклевам се. Но и няма да понасям гадости като свекърва, както се наложи да понасям като снаха.

Ами аз не знам как е.Нито аз. нито сестра ми сме кръщавани на баби или дядовци.А и по-скоро уважението към самите тях е по-важно според мен.

Не ти е нужен метеоролог, за да знаеш откъде духа вятъра!

За бабите и дядовците - не си съвсем права. Основното чуство,движещо традицията е вярата на възрастните хора,че по този начин им засвидетелстваш признание - благодарен си им ,за това ,което са сторили за теб! Аз съм една бъдеща свекърва с вече доста големи синове,но най-чистосърдечно на всеослушание бих казала,че не желая да се кръщава дете на мен - много по-щастлива ще бъда,да мога да имам контакт с това дете,да му се радвам,да се грижа за него.Нагледала съм се на трагични случаи на взривяване на семейния мир за векове,заради име на дете...тъжно е!

Две неща са вечни- глупоста и Вселената. За второто не съм сигурен.
Айнщайн

Решително съм за българските имена. Има толкова красиви бълг. имена, които звучат добре в цял свят. Възхищавам се на царя / без политика, моля/, че е кръстил всичките си деца на български царе и ханове.

Хм, ами жена му как го е допуснала това?

Като се спомена за Вяра, Сергей и "типичните руски имена" - имам приятелка, чиста българка, която се казва Олга на баба си по майчина линия, а брат и е Андрей на дядо си Андрея по бащина - все ги питат дали не са руснаци.

Доколкото си спомням, Олга е старобългарско име

Най трудно е първите 100 години...после свикваш

Е как да не съм права - "по този начин им засвидетелстваш признание - благодарен си им ,за това ,което са сторили за теб" - именно де, и им се възхищаваш.

Най трудно е първите 100 години...после свикваш

Знаете ли името на Корнелия от къде идва?Кръстили я така защото дядото бил курвар,а бабата била Нели...
Аз съм кръстена и на двете си баби и си харесвам името-Вяра.Какво по хубаво нещо от вярата ,надеждата и любовта?
А имена от рода на Мелани,Сесили,Жоржи,Никол,Ивон,Лукреция и т.н.ме карат да падам от смях.
Какво ви е мнението за имена като ПавлинКА,ЗойКА,ГълъбинКА,МарийКА и тем подобни завърщващи на -ка?На мен са ми много странни и ми се струват неподходящи за голям човек,по скоро звучат като галено обръщение към мъничко детенце.