Името

Харесвате ли си името ? Какво мислите за традицията в БГ да се кръщават децата на името на бабите и дядовците ? Спазвате ли я ? Или става " Светльо- на дедо си Ламби ".
Харесва ли ви навлизането на небългарски имена през последните години. Сешам се за странни като Ричард Груев, за периоди в които са модерни дадени имена- имахме в класа си 4 Мирели и 3 Гали , 4 Георги например, а в детската градина сега са Дебора, Дейвид и Крис. Лично на мен ми харесват много , но са ми и странни.

Аз не харесвам да се кръщават децата на баби и дядовци. Прототипът трябва да е уважавана от родителите личност. Защото като кръстиш детето на някого, искаш по някакъв начин да е като него. Това може да е баба или дядо, разбира се, но е по-различно от измисленото родово задължение. Може и да няма прототип, просто да се харесва звученето на името.

А съвременната мания по Касандри, Росалинди, Дебори, Стивъни и тем подобни е доста смешна. Стивън Тошев. Ха-хахаха! Дейвид Димитров. Майко мила. Добре, че няма Изаура и Жануария
Какви ли ще бъдат имената на децата им-Дейвидов? Стивънов?

Предполагам слухът ни ще свикне с тези имена с годините, но е жалко, много жалко, има толкова хубави български имена, които се преминат в графа архаични, трудно произносими и непрактични...тцтцтц!

В "Железния светилник" остро беше заклеймен изборът на едни родители да нарекат дъщеря си с небългарско име...гръцко...а то половината български имена идват от гръцки такива...ама ха де, хората си пазят достойнството.

Възнамерявам да живея вечно...и засега успявам

Приемам и уважавам традицията, ако родителите не са поставени под натиск. Такива примери ... уви - много.
Дъщерите ми носят имената на майка ми и на баба по бащина линия. Имам лошия опит от разочарованието на свекър и свекърва, които преди раждането се кълняха, че нямали претенции за имена. Що за идиотия, ама точно тъй го казаха "Нямаме претенции детето да се кръщава на нас". Няма да забравя майка ми в родилно ми казваше "Михаелке ако трябва смени го това име". Сърдиха се няколко месеца... Ама като им се каже Мария и стават други - тяхна си е и я обичат... Вече могат спокойно да кажат, че името не поражда чувства... Ама тогава... Леле, колко черна бях...
Аз нося името на дядо ми по майчина линия, лека му пръст и съм щастлива, че нося точно това име - неговото!

Що се касае до модерните имена... леле покрай другарчетата на щерките ми в градината съм била в потрес. Особено име в комбинация с презиме и фамилия.

А скоро се бях замислила за още нещо...
Кратките на името, които стават с течение на времето галени имена... Ако имам трето дете след време ще му дам някакво късо и хубаво име, за да не се намира някой умник от село, който на Йоана да рече АНИ

Na men mi haresvat,pove4e imenata na svetci.Primerno az sam Nikolay...No da vi kaja imashe 1 slu4ai ne znam dali e izmislica.Edno momi4e beshe krasteno na ednata baba Mara i na Drugata Tonka (maratonka) Taka 4e vsqkakvi ekzemplqri gi ima

Тогава как ще наречеш случая, в който наистина има смесване на гръцка и българска кръв и имената са гръцки или български?



Аз съм за класиката. Никакви измишлиотини и бабини алабала.

Детето не трябва да се срамува от името си. И трябва да го харесва, приема и да не е нещо...като Величка или Кире.

Абе не е лесно. Аз бълнувах с месеци и ме тресеше яко как да си кръстя детето. Накрая направих семейна война и го кръстих на онова, което ми легна на сърцето.



Войната е студена и още продължава.....

Аз си харесвам името...........и нямам нищо против кръщаването на бабите и дядовците.нито пък кръщаването на който и да е.родителите имат пълно право и не са задължени на никакви традиции..........така че който както иска да кръщава детето си ,но с идеята детето да не се срамува от името си.......
има чудесни български имена..........
и някой ден с удоволствие ще кръстя детето си на някой от родителите ми

Харесвам си името, това на съпруга си и това на дъщеря си най-вече.
Не я кръстих на никого. Условието беше да е най-вече българско.

Извращението Стюърт на дядо Стойчо (комбинация от стара и нова традиция) няма да коментирам.

Всъщност да се кръщава НА БАБА И ДЯДО отново е изкривена и егоизирана старобългарска традиция.
Автентичния ритуал, който е битувал до миналия век е да се кръщава детето или на домовладиката първородния син (най-стария в имота като по този начин се запазва рода) или на преуспял човек като по този начин му се пожелава на детето и то да бъде като него. На жени не се е кръщавало. Другия вариант е било раждане покрай светец, който да "именува" детето.

И тук следва печалния феномен. Вместо да се кръщават деца на "сретни" хора се започва едно самолюбие, един егоизъм - детето да се кръщава на баби и дядовци, разни комбинации за удовлетворение егоцентризма..... Жалка картинка.......

Мили момичета, които още не сте раждали. Избягвайте да кръщавате (независимо от желанията на баби, лели, стринки и всякаква паплач, която тайно се надява да се запише в родовата ви история чрез име или буквичка) детето на болни, стари, нещастни хора! Не му причинявайте това!

Между другото има и един друг феномен. В родилния дом често стават какви ли не панаири само и само детето да е именувано по определен начин. Обаче когато става въпрос за гледане, обикновено най-ревностните желаещи бият пълен отбой

Децата се обичат, защото са наши деца, а не защото носят определено име и ако някой се опитва да прикрие някакви други помисли зад това условие за сръдня - много му здраве от мен.

Ако ви ухапе змия

Изключително много харесвам името си, както и това на съпруга си. Синът ни го кръстихме на двамата му дядовци /дори в родилното се шегуваха, че мъжът ми съм го избирала така, че баща му да е адаш на баща ми/. Направихме това не за да спазим традицията, а защото и двамата харесваме точно това име, което в превод от гръцки означава "камък" - та детето ни да е здраво и твърдо .

Едни познати брат и сестра си кръстиха децата всеки на името на другия - какво по-голямо свидетелство на братска /сестринска/ обич и привързаност.

Все едно какво е името, но нека звучи благозвучно заедно с фамилиите, да се произнася лесно от всички, да не бъде обект на подигравки и ако е момче и ще спазвате традицията с бащиното име, да произлиза добро бащино име от него.

Аз си обожавам малкото име, на всички е лесно да се произнася, красиво е. Но после бащино и фамилия и в България ги бъркат.

Е кажи как го кръсти де?

Имам една позната с уме Буря. Необичайно е, но и много красиво според мен.

Аз съм кръстена на баба си Анка(по бащина линия). Брат ми също - на дядо си Никола. Винаги съм си харесвала името и смятам, че майка ми е направила много добър избор, като ме нарекла Анна. Хем е спазила традицията, хем го е осъвременила. (Брат ми е Николай)
Бих искала и аз да направя разумния избор и децата ми да са щастливи, късметлии, ..... с подходящото име за тях.......

Е какво да наричам за този случай, доуточни въпроса.

Възнамерявам да живея вечно...и засега успявам

ами моите баби и дядовци не са били кръщавани на тяхните, нито майкам и бащами, нито аз и сестра ми
Така, че за мен такава традиция не съществува по принцип и се радвам, че семейството ми винаги е било с модерни разбирания

Let’s play master and servant …

Ние с мъжът ми кръстихме дъщеря ни Ивана на свекър ми Иван. Бяхме си харесали името и пред никой не сме коментирали как ще се казва. Когато свекър ми разбра че е кръстена Ивана се обърна и попита защо точно така. Е... Иначе съм протев всичките съвременни имена. Звучи много смешно

Проблемацията с имената иде от там, че или майката и таткото са овчета с капачета и козируват на родителите си, от страх да не ги зарежат гладни, или същите тези млади майка и татко са унищожително глупави, ниско интелигентни и недобре образовани. И като си паднат по героя или героинята на някоя сапунка и те ти дете с идиотско име.

Иначе има много, нека ги наречем международни имена, които звучат добре с българска фамилия.
Майка ми е детска учителка и понякога мяркам списък с имена на деца...тя явно им е свикнала, но аз изпадам в потрес. Дейвид и после Таньо, Памела и после Генка. Ой мале мила!! Не е изненада, че Дейвидчо и Памела са циганчета.
Ентелегентните хора водят някакви неинтересни Мартинчовци, Марии, Анита, Димитърчовци, ама то прости интелектуалци, какво да ги правиш. Макар че, сега се сетих за една колежка от университета, чието дете е Чарлз...

Между другото гореспоменатият Дейвидчо е син на моя съученичка-циганка, която се омъжи, след като си изучи средното образование, на което се възхитихме и се възхищавахме докато не чухме как си е кръстила детето. Мъжът й беше опитвал да живее в Америка, ама там явно не са го щяли, та сигурно името е избрано от мъка по неосъществената американска мечта. Трябва да се поинтересувам как си е кръстила второто дете, че то е съвсем малко и може нещо още по-изгъзено да е.

Стюарт, хахаха.

Възнамерявам да живея вечно...и засега успявам

Харесвам си го .
Колкото до традицията - и аз и брат ми сме кръстени така. Аз съм си дошла с името - при две баби Мария . Но при брат ми - сестрите на баща ми са опитали да дават акъл при кръщаването. Щом е момче - задължително трябва да носи на името на бащата на мъжа, в случая - Спас (Как пък не! :)). Слава богу, родителите ми са били категорични, че детето ще се казва така, както те искат. И го кръстили на другия дядо - Илия . Е, предполагам е имало мусене, но родителите ми са искали децата им да носят хубави (според тях) имена.

Не бих кръстила децата си с имената на родителите, ако не ги харесвам. Името трябва да е избрано с любов, да носи заряд , положителни емоции, да има някаква магия в него.

"Ще тръгнеш ли по пътека, за която знаеш, че няма да те отведе доникъде?"

Уж щях само да чета в темата, но останах изненадана, че толкова много днешни млади майки не са във възторг от Памела, Дейвид и Стюарт. При толкова деца с такива имена как да не се изненадаш.
И на мен ми се вижда доста тъпо. Макар че не бих упрекнала никой. Въпрос на личен вкус. Има много хора иначе с вкус и с ум, които си кръщават децата така.
Определено има "течения" в имената. Сега са Дебора, Дейвид и Крис, по наше време са били Красимир, Венцислав и Марияна например (хубави имена са, нищо не казвам), по времето на бабите ни съм забелязала, че е имало доста Виолети, което иначе не е традиционно българско име (щото си имаме Теменужка).
Та ако това е анкета: мойто си го харесвам. Колкото не си го харесвах като малка, толкова го харесвам сега. Кръстена съм на дядо ми по бащина линия. Одобрявам традицията да се кръщава на баби и дядовци - ако са им хубави имената. Не я спазвам, защото нямам деца (малка съм още - само на 30 годинки), но на моите родители имената им ги харесвам. Светльо на дядо Ламби (Кристиян на дядо Христо) определено не ми харесва. И номерът с първата буквичка също ми се вижда малко безсмислен.
За циганските имена не знам, вярно, че циганите са почитатели на имената от латинските сапунки, но аз пък съм виждала списъци на класове, където циганчетата са Радка и Бенчо, а българчетата - Изабел и Микаела.
впрочем забелязали ли сте, че тая склонност към търсене на "модерни" имена се проявява май по-силно при женските имена? Може би се обяснява с някакво желание за красота и изтънченост, не знам.
А кое му е селското на Ани, било то и от Йоана?

В сто села и махали
ще направим сто бели.

Йоана и Ани за мен са съвсем различни имена. Това имах предвид по-горе.

Коментирате все разни западни имена, които и на мен ми звучат префърцунено. Но какво ще кажете за например традиционно мюсюлмански имена? Има някои толкова красиви имена. Например, моя ученичка се казваше Амина, беше мюсюлманка от Сомалия. И детето беше красиво като името си.

Спас е по-хубаво от Илия.
Няма по-хубава традиция от това децата да се кръщават на родителите. Най-малкото се избягват даването на странни имена от латиноамерикански сериали или псевдо "модерни" от рода Джейсън, Робърт, Джеси ... - имената на днешните парвенюта.
С годините човек открива, че най-красивите имена са старите български имена - Петър /синът ми/, Мария, Иван, Никола, Георги, Марин, Петко, Ивана, Ана, Нона, Яна, Марина/не знам колко е българско, но познавам една много стара баба Марина - добра, хрисима, работлива и благородна селска жена/ и т. н.