проповед
59 отговора
750 прегледа
Re: проповед
Хората са различни и реагират по различен начин. Но какво от това?
Не е задължително всички да са емоционални или обратното.
Бях свидетел, когато една жена си получи изцеление /не чуваше и започна да чува/. Само бях до нея, а един проповедник се молеше. Тя беше възрастна жена, очаквах да се развика, да скача, а тя само се разплака и благодари на Бога, но от сърце.
Нека всеки бъде свободен да се изразява според характера, който Бог е вложил в него.
Не е задължително всички да са емоционални или обратното.
Бях свидетел, когато една жена си получи изцеление /не чуваше и започна да чува/. Само бях до нея, а един проповедник се молеше. Тя беше възрастна жена, очаквах да се развика, да скача, а тя само се разплака и благодари на Бога, но от сърце.
Нека всеки бъде свободен да се изразява според характера, който Бог е вложил в него.
Re: проповед
Когато някой ми каже, че не търси евтина емоционалност за да прецени нечия вяра, предпочитам да го приема на доверие. Въпросите ми са практически, моля да не се превръща темата в заяждане.
Та интересувам се освен думата на някой, че е повярвал истински, освен старанието му в новия път, освен ревността му към Словото и редовността му на богослуженията, държите ли да има налице и още нещо (какво?), за да го кръстите.
И някога отлагали ли сте кръщаването на някого поради липса на нещо (какво?), въпреки желанието му да се кръсти?
Та интересувам се освен думата на някой, че е повярвал истински, освен старанието му в новия път, освен ревността му към Словото и редовността му на богослуженията, държите ли да има налице и още нещо (какво?), за да го кръстите.
И някога отлагали ли сте кръщаването на някого поради липса на нещо (какво?), въпреки желанието му да се кръсти?
Re: проповед
Да, вероятно е така. Но защо ли не ти вярва? Т.е. вярва ти, че имаш това предвид, но не ти вярва, че в действителност това отговаря на истината при теб. Пък и с теб не се изчерпва протестантството и вярващите протестанти. Там е работата.
Не допускаш ли, че е възможно той да има предвид нещо, за което може да не си даваш сметка? Казваш, че обръщането от греховете е свързано с усилие на волята (да не се страхуваш, да продължаваш). Добре, това всеки православен би следвало да го знае. Когато говорим за ”игото и бремето Христово”, става дума точно за това.
Случвало се е да отречеш опита на хора, които говорят за нашето усилие в духовния път. И друг път сме говорили за даровете на Духа доколко се изисква собствено наше усилие. Но всеки съвършен дар иде от Бога, а ти сега ни убеждаваш, че понякога е съществено нужно не да викаме към Бога, а да проявим собствено усилие. Как да ти повярваме, че в твоите очи такова усилие има стойност, когато ти самият си я отричал?
Това е просто един аспект от въпроса, има и други.
Не допускаш ли, че е възможно той да има предвид нещо, за което може да не си даваш сметка? Казваш, че обръщането от греховете е свързано с усилие на волята (да не се страхуваш, да продължаваш). Добре, това всеки православен би следвало да го знае. Когато говорим за ”игото и бремето Христово”, става дума точно за това.
Случвало се е да отречеш опита на хора, които говорят за нашето усилие в духовния път. И друг път сме говорили за даровете на Духа доколко се изисква собствено наше усилие. Но всеки съвършен дар иде от Бога, а ти сега ни убеждаваш, че понякога е съществено нужно не да викаме към Бога, а да проявим собствено усилие. Как да ти повярваме, че в твоите очи такова усилие има стойност, когато ти самият си я отричал?
Това е просто един аспект от въпроса, има и други.
Re: проповед
не ми се налагало да отлагам нечие кръщение, освен по обективни външни на човека причини.
промяна на ценностната система и живот небелязан от греха - това е условието, човек да се кръсти. ако сега цитираш етиопеца и филип - нека кажем, че филип беше изрично заведен до този човек от Духа. в общия случай имаме "принасяйте дела достойни на покаяние"
бъди здрав
death comes first. then resurrection life.
промяна на ценностната система и живот небелязан от греха - това е условието, човек да се кръсти. ако сега цитираш етиопеца и филип - нека кажем, че филип беше изрично заведен до този човек от Духа. в общия случай имаме "принасяйте дела достойни на покаяние"
бъди здрав
death comes first. then resurrection life.
Re: проповед
това, което съм отричал е практики встрани от библията - самоизолация (монашество) и т.н. - такива "духовни усилия" съм отричал. да. аз говоря за друго. аз говоря за постоянство в божия път.
знам, че с мен "не се изчерпва протестантството и вярващите протестанти". и това няма общо с темата. аз отговарям за себе си.
death comes first. then resurrection life.
знам, че с мен "не се изчерпва протестантството и вярващите протестанти". и това няма общо с темата. аз отговарям за себе си.
death comes first. then resurrection life.
Re: проповед
Спокойно за етиопеца - горе-долу правя разлика между правило и изключение.
Оценявам това за "промяна на ценностната система и живот небелязан от греха". За възрастни звучи добре като условие, предполагам изповядването на същите доктрини се подразбира. Само практическото осъществяване на небелязан от греха живот ми се вижда някак ... хипотетично. Може би аз не усещам правилно значението, но очаквате ли реално постигане на чистота от грях преди кръщението? Това за възрастните.
Иначе при децата, отглеждани и възпитавани в събранието как се очаква осъществяването на подобен критерий за "промяна на ценностната система и живот небелязан от греха"? Или ако е неприложим, какви други използвате?
Оценявам това за "промяна на ценностната система и живот небелязан от греха". За възрастни звучи добре като условие, предполагам изповядването на същите доктрини се подразбира. Само практическото осъществяване на небелязан от греха живот ми се вижда някак ... хипотетично. Може би аз не усещам правилно значението, но очаквате ли реално постигане на чистота от грях преди кръщението? Това за възрастните.
Иначе при децата, отглеждани и възпитавани в събранието как се очаква осъществяването на подобен критерий за "промяна на ценностната система и живот небелязан от греха"? Или ако е неприложим, какви други използвате?
Re: проповед
" очаквате ли реално постигане на чистота от грях преди кръщението?"
да. по принципа "всеки който изповядва Господното Име да отстъпи от неправдата". продължаваш да не учудваш, явно онова, което е естествено за мен, за теб е рядкост някаква. просто хората като повярват в Исус като в свой Господ почват да бягат от греха, разбираш ли? това няма да разисквам повече. загубих интерес.
за децата е разбира се по-различно - но пак казвам - нима е трудно да се определи кога детето иска наистина осъзнато да се кръсти в Името на Исус и да стане християнин. трябва да ти кажа, че дори при децата е още по-лесно и красиво да се определят нещата като истински
death comes first. then resurrection life.
да. по принципа "всеки който изповядва Господното Име да отстъпи от неправдата". продължаваш да не учудваш, явно онова, което е естествено за мен, за теб е рядкост някаква. просто хората като повярват в Исус като в свой Господ почват да бягат от греха, разбираш ли? това няма да разисквам повече. загубих интерес.
за децата е разбира се по-различно - но пак казвам - нима е трудно да се определи кога детето иска наистина осъзнато да се кръсти в Името на Исус и да стане християнин. трябва да ти кажа, че дори при децата е още по-лесно и красиво да се определят нещата като истински
death comes first. then resurrection life.
Re: проповед
"но очаквате ли реално постигане на чистота от грях преди кръщението? " - не, очакваме твърдо намерение и постоянни опити в тази посока. то и след кръщението трудно се опазваме от греха, и за жалост независимо от много познания.
"отглеждани и възпитавани в събранието" - е, събранието е 2ч. в неделя, трудно ще стане. /и в други дни, но кой има време да ходи/ при сегашното състояние, някои повярват по късно, както и родителите им.
как оценяваш "безумието е вързано в сърцето на детето"?
пък и ние раждаме човеци, а не ангели. друго, ще видиш в малко по-голяма възраст каква мърсотия залива децата отвсякъде. ако оставиш детето си на градина цял ден, дали няма да прихване нещо и оттам?
"отглеждани и възпитавани в събранието" - е, събранието е 2ч. в неделя, трудно ще стане. /и в други дни, но кой има време да ходи/ при сегашното състояние, някои повярват по късно, както и родителите им.
как оценяваш "безумието е вързано в сърцето на детето"?
пък и ние раждаме човеци, а не ангели. друго, ще видиш в малко по-голяма възраст каква мърсотия залива децата отвсякъде. ако оставиш детето си на градина цял ден, дали няма да прихване нещо и оттам?
Re: проповед
Не, добре си спомням, че говорехме за усилията по принцип, а не в конкретна практика. В този смисъл съм ти писал и в този смисъл си ми отговарял.
Колкото до самите практики, които отричаш, то ние виждаме, че те са живот според Евангелието, а не нещо различно от него. Но няма как тези различни подходи (нашите и вашите) да са от един и същ Дух. И докато не се изясни на какво точно се дължи тази разлика, на недоразумение ли някакво или на съществен недостатък, ние няма да изпитваме доверие към различни практики.
Но моля те да забележиш, че основното, което имах предвид в нишката нагоре е пояснено в първия абзац. Вторият е леко отклонение от тази нишка.
Колкото до самите практики, които отричаш, то ние виждаме, че те са живот според Евангелието, а не нещо различно от него. Но няма как тези различни подходи (нашите и вашите) да са от един и същ Дух. И докато не се изясни на какво точно се дължи тази разлика, на недоразумение ли някакво или на съществен недостатък, ние няма да изпитваме доверие към различни практики.
Но моля те да забележиш, че основното, което имах предвид в нишката нагоре е пояснено в първия абзац. Вторият е леко отклонение от тази нишка.
Re: проповед
В отговор на:Ама разбира се - тва не го разисквам, щото и аз мисля така.просто хората като повярват в Исус като в свой Господ почват да бягат от греха, разбираш ли? това няма да разисквам повече. загубих интерес.
Друго ме интересува - същото което е от първостепенна важност и за вас - причастието. Иска ми се да не оставам с погрешна представа за събранието и учението ви. Ако наистина очаквате "реално постигане на чистота от грях преди кръщението", какъв е точно смисълът от кръщаването и причастието според вас?
За децата се съгласявам, че е по-лесно да се определи кое е истинско, но нали вие ги отглеждате и възпитавате по християнски. Какво точно излизане от света очаквате да засвидетелстват?
Re: проповед
Мерси, твоята позиция я знам - като православната е по отношение на това: "не, очакваме твърдо намерение и постоянни опити в тази посока. то и след кръщението трудно се опазваме от греха, и за жалост независимо от много познания."
Но нещо, което досега не се е случвало да те питам, ще може ли - също за причастието? Какво е мястото на причастието в "постоянните опити" преди и след кръщението според вашата църква? Имате ли разлика в изискванията за допускане до кръщение от една страна, и до причастие - от друга?
Темата на кейв ми се струва много благодатна за дискусия и опознаване на различните практики и учения.
Но нещо, което досега не се е случвало да те питам, ще може ли - също за причастието? Какво е мястото на причастието в "постоянните опити" преди и след кръщението според вашата църква? Имате ли разлика в изискванията за допускане до кръщение от една страна, и до причастие - от друга?
Темата на кейв ми се струва много благодатна за дискусия и опознаване на различните практики и учения.
Re: проповед
първо трябва да е кръщението - на покаяние, при което човек влиза в заветни отношения с Бога.
едва тогава е причастието.
приемам това мнение на цитатите по-долу 1 към 1, обикновено се четат преди причастие и ни приканват да изпитаме съвестта си, за не се превърне в осъждение. всеки сам изпитва съвестта си.
аз лично не винаги взимам причастие, именно защото не винаги се намирам в нужното състояние.
51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?
53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века...
23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.
25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.
26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
27 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
28 Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;
29 защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.
предполагам, че и вие го разбирате по същия начин.
едва тогава е причастието.
приемам това мнение на цитатите по-долу 1 към 1, обикновено се четат преди причастие и ни приканват да изпитаме съвестта си, за не се превърне в осъждение. всеки сам изпитва съвестта си.
аз лично не винаги взимам причастие, именно защото не винаги се намирам в нужното състояние.
51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?
53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века...
23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.
25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.
26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
27 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
28 Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;
29 защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.
предполагам, че и вие го разбирате по същия начин.
Re: проповед
В отговор на:Ако наистина очаквате "реално постигане на чистота от грях преди кръщението", какъв е точно смисълът от кръщаването и причастието според вас?
аз съм писал по темата. ние в кръщението погребваме мъртъвци. мъртъвци към греха. причастието е единение с Христос. и в двете се участва едва когато Светият Дух е доказал в живота на участващия, че той е Негов.
В отговор на:За децата се съгласявам, че е по-лесно да се определи кое е истинско, но нали вие ги отглеждате и възпитавате по християнски. Какво точно излизане от света очаквате да засвидетелстват?
по-скоро очаквам при тях драматичен сблъсък със света, който неминуемо ще се опита да влезе в живота им. противното би било странно. този сблъсък и тяхното устояване в истината ще бъде техния дял в преживяваното от всички обръщенци противостояние на света и дявола. освен това нека не забравяме - в децата ни също живее греха - грешното естество - т.е. дори и да не е имало консумирани грехове, потенциала за такива стои в тях - осъзнаването на ТОЗИ ФАКТ ще бъде за тях истинската среща с истината - инак посланието за Христос си остава само приказка.
death comes first. then resurrection life.
Re: проповед
В отговор на:Темата на кейв ми се струва много благодатна за дискусия и опознаване на различните практики и учения.
жалко, че няма говор в клуба за да цитирам тези думи с подходящата загрижено-професорска интонация.
death comes first. then resurrection life.
Re: проповед
Позволявам си да се намеся, макар че чакаш отговор от определен човек.
Не е ли по-добре личните неща да ги разисквате с бележки?
Кръщението не е от нас, а от Господа. Той е Който кръщава и кои сме ние та да ограничаваме Бог?
Достатъчно е човек да се е покаял, за да получи кръщение. Това казва Словото и не знам други ограничения и не ме интересува какво казват хората.
Че кои сме ние, само едни слуги, за да определяме кой кога и какво ще получава. Това не го определяме ние.
Ако Бог кръщава, ние ще го спираме ли?
Ще му кажем ли кой и на каква възраст трябва да се покайва и кръщава.
Това не е наша работа.
Моето дете на седем години ме питаше какво е нужно да направи, за да има вечен живот и да го спра ли, защото е малко. Да не бъде.
За причастието ще дам един пример, когато Исус раздаваше хляба и виното Той даде и на Юда, да яде и да пие. Исус спря ли го? Кои сме ние че да ограничаваме Бог?
Не е ли по-добре личните неща да ги разисквате с бележки?
Кръщението не е от нас, а от Господа. Той е Който кръщава и кои сме ние та да ограничаваме Бог?
Достатъчно е човек да се е покаял, за да получи кръщение. Това казва Словото и не знам други ограничения и не ме интересува какво казват хората.
Че кои сме ние, само едни слуги, за да определяме кой кога и какво ще получава. Това не го определяме ние.
Ако Бог кръщава, ние ще го спираме ли?
Ще му кажем ли кой и на каква възраст трябва да се покайва и кръщава.
Това не е наша работа.
Моето дете на седем години ме питаше какво е нужно да направи, за да има вечен живот и да го спра ли, защото е малко. Да не бъде.
За причастието ще дам един пример, когато Исус раздаваше хляба и виното Той даде и на Юда, да яде и да пие. Исус спря ли го? Кои сме ние че да ограничаваме Бог?
Re: проповед
Като подмина негативните моменти мога само да кажа, че това са неща, които трябва да бъдат честичко напомняни.
Подкрепата по пътя когато човек се стреми да излезе от своя Египет. Ето, не само ние сме в такова окаяно състояние, в което бесове ни нападат, в безИЗХОДица сме, споменът за сравнително спокойния робски живот е много ярък и мамещ, единствения възможен живот - нашия си живот. А отпред, някъде там, имаме само едно обещание. Едно обещание, в което не сме твърдо убедени, защото не познаваме от опит. Случвало се е някой да попита - ”ако отидем в рая, няма ли да е прекалено скучно там?”. И дори да не го изказваме на глас, но кътаме подобен въпрос в сърцето си.
Когато обаче знаеш, че и друг е вървял по този път, вече не е толкова тежко. Вече не се оплиташ в мислите си и ти е по-лесно да не гледаш назад. Вече не гасиш светлата вяра със съмнение. Защото си сигурен накъде трябва да вървиш. Т.е. не се молиш за път, а за постоянството да го вървиш.
Фактът, че дори Бог видимо да спи (дори с очите си да виждаме това), Той е с нас и не ни е изоставил, също трябва да помним винаги. Да, и в най-голямата житейска буря, дори когато според очевидното внушение Бог не се грижи за нас, би било проява на маловерие, ако решим, че Бог ни е изоставил. А ако не ни е изоставил, каква ни е работата освен да продължаваме?
Често е полезно да повториш една истина пред човек, който вече я знае. Защото истината е трудна, за да я засвидетелстваш още веднъж пред него и за подкрепа. Пък и защото така може да види и още нещо, което досега е пропускал да забележи.
Най-основно това ми остана и го ценя. И ще се старая да го държа в ума си.
Подкрепата по пътя когато човек се стреми да излезе от своя Египет. Ето, не само ние сме в такова окаяно състояние, в което бесове ни нападат, в безИЗХОДица сме, споменът за сравнително спокойния робски живот е много ярък и мамещ, единствения възможен живот - нашия си живот. А отпред, някъде там, имаме само едно обещание. Едно обещание, в което не сме твърдо убедени, защото не познаваме от опит. Случвало се е някой да попита - ”ако отидем в рая, няма ли да е прекалено скучно там?”. И дори да не го изказваме на глас, но кътаме подобен въпрос в сърцето си.
Когато обаче знаеш, че и друг е вървял по този път, вече не е толкова тежко. Вече не се оплиташ в мислите си и ти е по-лесно да не гледаш назад. Вече не гасиш светлата вяра със съмнение. Защото си сигурен накъде трябва да вървиш. Т.е. не се молиш за път, а за постоянството да го вървиш.
Фактът, че дори Бог видимо да спи (дори с очите си да виждаме това), Той е с нас и не ни е изоставил, също трябва да помним винаги. Да, и в най-голямата житейска буря, дори когато според очевидното внушение Бог не се грижи за нас, би било проява на маловерие, ако решим, че Бог ни е изоставил. А ако не ни е изоставил, каква ни е работата освен да продължаваме?
Често е полезно да повториш една истина пред човек, който вече я знае. Защото истината е трудна, за да я засвидетелстваш още веднъж пред него и за подкрепа. Пък и защото така може да види и още нещо, което досега е пропускал да забележи.
Най-основно това ми остана и го ценя. И ще се старая да го държа в ума си.