проповед

разбира се. говорим за ясни положения - освбождение от греха - не забравяй това беше темата на проповедта.

death comes first. then resurrection life.

Не разбрах точно какво те притеснява- изпитанията през които минават вярващите или чудесата?

май му се струва много емоционално, както го схващам, може би иска по-тихо и спокойно.

Мерси, да се върна на причастието тогава:

Как решавате кога да почнете да допускате до причастие от една страна децата си, а от друга - новоповярвалите възрастни в събранието ви?

освбождение от греха - това е изхода от Египет,
но случаят с бурята беше по време на служение, т.е. вървяха с Господа по време на проповедите Му.
то изхода от греха е доживотен.

по-скоро външната емоционалност като доказателство за драматичността на излизането от света. Или нуждата от лично засвидетелстване на драматичност.

ти направи от проповедтва карикатура.

за какво бяха поздравленията.

death comes first. then resurrection life.

след кръщението във вода - т.е. след покаянието по подразбиране.

не е трудно.

death comes first. then resurrection life.

децата, когато станат дотолкова съзнателни, че да различават добро и зло и сами да изберат доброволно да вярват и да разбират какво и как да вярват. това е по различно време за различните деца. в зависимост и от личното съзряване и дадености, среда и пр.

деца и възрастни - след осъзнаването на вярата ----> покаяние, водно кръщение и желание за следване на Бог, oсъзнаване на причастието - едва тогава.

да права си.
да приемем тогава, че двата примера описват две различни неща, но еднакво ясни - в единия случай греха, в другия някоя лична борба по време на християнския ни живот. но еднакво ясна.

death comes first. then resurrection life.

когато блудницата плачеше и със сълзите си миеше краката на Спасителя - това не беше ли "външна" емоционалност? Бог одобри ли го?
Закхей как даде част от имота си и реши да върне /двойно ли беше/ когото е ощетил? - това не беше ли "външна" емоционално? Бог одобри ли го?

когато емоцията е много силна човек не може да я скрие, дори да я прикрива. /виж, ако мотива е да блеснем пред другите, това е друга тема/

Blagodarq

Не е трудно, просто исках да се уверя.

Понеже камъче спомена нещо за децата да станели съзнателни и сами да избирали, горе-долу на каква възраст при децата разчитате, че покаянието им е достатъчно истинско и стойностно, за да ги кръстите?

А възрастните проверявате ли ги преди кръщаването по някакъв начин доколко отговарят на критерия за драматично излизане от света?

четворно. а законът изисква само тройно.

death comes first. then resurrection life.

Не се заяждам, нито иронизирам. Поздравленията бяха за темата на проповедта, за стегнатото изложение, за яснотата, за ползването на СтЗ и НЗ примери, както и за това, че е добър повод за обсъждане на важни неща от ежедневието на християнските събрания, по които според мен този път може спокойно да се обсъждат практики и разбирания, без да се сочим едни-други с пръст.

Аз почнах да се интересувам от едно, на някой друг може друго да му е по-важно...

вече стана прозрачно, че ти въобще не вярваш, че човек излиза трудно от този свят, когато излиза истински.

ма карай.

въпросите подсказват убеждението ти колко е трудно да се разбере дали едно дете вярва осъзнато и истински, дали един невярващ се е просветил наистина от светлината.

съжалявам те. имам чувството, че никога не си видял как човек се новоражда. наистина. ами ако е така ти го пожелавам. ние в събота ще ходим на реката да погребваме един стар човек, който вече живее нов живот - и това е видно от километри.

death comes first. then resurrection life.

като ти поотрастнат децата ще усетиш, как стават доста съзнателни и различават добро и зло, е, друг е въпросът кое избират.
/да не говорим пък, как добре усещат кой е искрено вярващ/
това е лично мнение, все пак не съм служител в църква за да преценявам хората преди водно кръщение.
да преценя някого истински мога едва като работя или прекарвам много време заедно. но така, с няколко думи е несериозно.

Той разбира много добре, че изходът става трудно и не без мъка. Обаче слагате акцентите на различни места. Усещам го, но не мога да ти го обясня, не е толкова лесно.

той просто не ми вярва, че не търся евтина емоционалност у някого за да кажа, че е повярвал истински.

death comes first. then resurrection life.

Ама естествено, че в НЗ ще бъдат записани примери, които са направили силно впечатление на апостолите. Също естествено, че не са влезли случаи като "... еди-кой-си си беше дебелокож темерут още от пелени и дори покаянието му от мъртвите дела и излизането му от света външно стана като съвсем естествено преминаване под новия Божи завет - без никакви сътресения, тръшкане и сълзи ... чудя се защо ли изобщо си хабя за скучни примери пергамента и трайното мастило, дето и без това толкова скъпо ни ги продават, ама айде за слава Божия, че и дебелокожите темерути са свидни овце в стадото на Господа..."

Нямам нищо против емоционалното изразяване. Искам обаче да си изясня дали нещо такова се изисква като задължителен елемент на излизането от света. Също и засвидетелстването на личен драматизъм.