Пошляпването

Аз съм много против този вид наказателна мярка. По-ефикасно според мен е когато се разсърдиш на детето или не му говориш (когато то разбира) отколкото да го набиеш и после хем то да е недоволно, хем ти да си гузна А иначе навън пред чужди хора детето не трябва да се удря или да му се прилагат други мерки (крясъци, щипене и т.н.) Като се приберете в къщи го накажи или не му говори, но навън се подбива самочуствието пред останалите деца Е поне такаа смятам да процедирам аз де

Ето един метод, който се нарича 'стол на наказанието'. Като направи нещо лошо детето и го наказваш да стои мирно на този стол, толкова минути на колкото години е (една позната ми го каза, след като и споделих случката от неделя). Недостатъка е, че можеш да го наказваш вкъщи само така, навън не става. Аз мисля да опитам; до сега съм го наказвала като съм го изпращала в неговата стая с условието, че когато реши, че това, което е направил е лошо и повече няма да го върши, може да дойде при мен.
И още нещо - много е важно, когато се караме, да казваме, че е постъпило лошо детето, а не че то е лошо.

"И още нещо - много е важно, когато се караме, да казваме, че е постъпило лошо детето, а не че то е лошо."

подкрепям с две ръце!

Много си права по принцип, ама повярвай поне без крясъци не може да мине. Освен това, докато са малки не съм сигурна какъв ще е ефекта да се скараш за нещо, което детето е направило навън преди 2 часа, когато си стоял спокойно до него... Наказания със сигурност трябва да има и строгостта зависи от провинението. Под наказание не разбирам бой, напротив. Напр. ако продължаваш да чукаш с тази играчка по стената, ще ти я взема и т.н...
Винаги съм гледала с неприязън майките, които крещят с изкривени физиономии на децата си и ги бият, много мъчно ми е ставало за дечицата, но понякога май е неизбежно .

Цвете, искам да ти отговоря на въпроса за :"...трудно се научава да уважава авторитета..." - мисля че към мен е отправен.
Авторитета и уважението не се градят върху насилие, бой или посягане. Никой не уважава друг човек защото му е посегнал, но понякога го уважава Въпреки това.

Като пиша - равен човек - нямам в предвид, че го възприемам за голям или че му говоря като на голям човек. Всяко обяснение е според годините и развитието на детето. С прости думички, за да те разбере.

Блонди - когато станат на 12 години наистина неможеш да ги хванеш подмишница и да решиш въпроса, но те в тази възраст така или иначе живеят с тапи в ушите
и със собствено мнение по всички въпроси. И ние сме били същите.

Та в тази връзка днес спираме пред една пешеходна пътека с колата да пуснем да минат баба с внуче,което беше на около 7 годинки.Което нещо се сдърпа с баба си и легна на средата на улицата и взе да се тръшка и да рие с крака.Е,аз да бях,сигурно щях да го плесна,как да се удържиш?А ако не-как да се реагира и какво да направиш на такава супер дразнеща магария?

Това се случи на баща ми - племенничката изкочи на улицата пред една кола в знак на възмущение, че той я взима от градина. Незнам той как е отреагирал, но ако я е ударил в този момент, не мисля, че е постигнал желан ефект. По-скоро обратното. Просто с пляскането много трябва да се внимава за повода и мястото.
Е, баща ми се лекува месеци наред от стрес след това. Племеничката ми е била на около 7 сега като се замисля. Това, което я възпита е страха от подпирането на колата и думите на родителите. После определено не се държеше по същия начин.

Така, че ако бях на мястото на бабата незнам какво бих направила, но със сигурност не бих упражнила насилие тип удряне на обществено място, защото ефекта би бил многооо обратен. Ако е била по-млада да съм го измъкнала някак от шосето (къде за дреха, къде за коса...). И оставила родителите да говорят на детето, защото тях повече ще послуша.

Според мен всяко насилие, което е неоправдано от страна на детето, води до възпитанието - ще порасна някой ден и аз ще бъда силен

Бабката почти не трепна,беше много стилна и сдържана дама,изгледа я изпепеляващо и й кимна към нас,т.е. колата чака да мине.Аз обаче ужасно бих се нервирала на такава изцепка и точно в такова състояние на афект цапваш диването,а после сигурно съжаляваш,ама...

Споко, като се появи диването нещата си идват на мястото. Ние малко сме с български темперамент, сиреч по-нервни и така объркваме нещата. А бабата е направила най-доброто за общото им добруване.
Ето аз овиках мое Кате в магазин, защото докато и взема кутия с обувки и тя изчезва /по-малък магазин и не беше опасно по принцип/, докато извадя обувките и я няма. И и накрещях хубаво /за кратко ама ме държи и до днес - седмици по-късно/ за безопасност и прочие. Хвърлих я на рамо /гушнах я здраво за собствена безопасност/ и навън. В крайна сметка и обувките могат да почакат - явно не бяхме оцелили момента за тях
И т.к. още ми държи влага съм склонна много да обяснявам. Естествено и това ще мине, но уж се възпитавам и аз.

Казала съм си от едно време- ако нъакога се опита да ми посегне на мен малкото човече ( виждала съм много деца да удрят майките си) ще ч плесна. Ще и покажа ,че ако удря , ще бъде ударена.

А знаеш ли защо децата го правят? Защото майките им отвръщат
Ако го игнорираш или покажеш, че си обидена детето едва ли ще го повтори. Ако удариш обратно просто започваш "борба за надмощие"....в която няма победител!
И защо си мислиш това? ВСЯКО 2 годишно дете поне веднъж в изблик на ярост (безсилие всъщност) е ударило родителите си. Но на тези които не е отвърнато по същия начин не го повтарят

Вярно е ,че не е много красива гледка как майка/татко се кара на детето си на някоя площадка и много хора се въздържат да го правят,когато са навън.За мен това е погрешно.Не сте ли забелязали,че децата правят най-големите магарии,когато имат публика,когато разчитат че заради "свидетелите" ще им се размине.Според мен не трябва да има двойни стандарти-ако дадена постъпка е лоша,то тя се наказва без значение къде се намираме.
За пляскането-необходимо е понякога.Първо задължително пробвам с обяснение.Когато са малки децата не разбират всичко,независимо от това колко подробно си се постарал да обясниш.Давам пример-бъркането в контактите.В къщи сме с предпазни капачки,но като сме на гости или в магазин,сладкарница и т.н. какво да направя?Обяснила съм поне 100 пъти,но той тръгва към контакта-ще го плесна през ръката разбира се,няма да го оставя да го удари тока,за да се научи да не пипа.
Според мен всичко е въпрос на баланс,на индивидуален подход при всяко дете,във всяка една ситуация.
Съжалявам,но не мога да приема за нормална следната гледка:намираме се на площадка,родителят започва да се моли:закъсняваме ,хайде да си ходим.детето:нееееееееееееееее и продължава да си играе.това продължава половин час.Накрая родителят събира играчките и хваща детето за ръка,то започва да пищи ,ДА ХАПЕ ,ДА РИТА И ДА УДРЯ РОДИТЕЛЯ СИ?!извинете,но това просто няма да го допусна.Големият ми син -почти на 3 години знае:когато играем аз щурея заедно с него,веселим се и т.н.,но има правила,които са закон за ВСИЧКИ-за него,за мени т.н.Когато кажа че тръгваме,значи тръгваме и не се спори,когато кажа,че има коли и ще ме държи за ръка-значи ще ме държи и т.н.
Да питам тези,които са привърженички на възпитанието само с думи:ако имате агресивно дете(не го пожелавам никому) и то бие другите деца,взима им играчките и т.н.как ще постъпите?Обяснявате му и т.н. обаче без резултат.Аз съм на принципа: не причинявай на другите,това което не искаш да ти причинят на тебе.Ако детето ми удари друго,то аз му показвам какво е изпитало другото дете,за да разбере колко лошо е постъпил.
Възпитанието е най-сложното нещо на света.Безгрешни родители няма,само си пожелавам да правя по-малко грешки.
Съжалявам,че стана толкова дълго.

Напълно съм съгласна с теб. Метода на убеждениято може и да действа, но при деца над една определена възраст. Така че, ако някой ми каже, че възпитава детето си убеждавайки го аргументирано винаги и неотменно ще го погледна с недоверие /меко казано /.

Темата пак се измести. Питането беше за пошляпването, а не за бой и физическо насилие. Извинете, но с едно леко перване по ръчичката какво надмощие показвам и за какви битки за надмощие говорим??? Една майка изкоментира въргалянето по земята на дете, което е легнало пред лека кола и как никога нямало да го удари, но щяла да го вдигне дърпайкии го я за дреха, я за коса. Аз не виждам това да е по-малко обидно или внущаващо насилие от шляпването. Даже ми се струва по-грозно. Дори идеята да си влача детето за косата или дрехата ме ужасява.

Има ситуации, които просто не предполагат друг изход, ако детето настоятелно отказва да се подчини, а подчинението е задължително - пипане на горещ котлон, бъркане в камината, тичане пред кола, опит за дразнене на животно, взимане и лапане на боклуци от земята и какво ли още не. Кой е успял да УБЕДИ с овладян и премерен тон 12 месечно, да не пипа котлон? Хайде да не си говорим смешки. За никакво родителско безсилие не става дума тук. Става дума за поставяне на задължително необходими ограничения, които при едни деца се поставят лесно и без проблем, при други малко по-трудно, при трети изключително тежко. Боят не е възпитателна мярка, да. Но тук не говорим за БОЙ. И аз не разбирам защо непрекъснато двете неща се смесват.

Аз никога не съм пошляпвана дори. Но аз си бях лесно дете. Брат ми беше тайфун и е ял бой. Моята дъщеря също е разбрана и лесно управляема. При нея изобщо не се налага да се стига до пошляпване. Но брат й е много труден и по-трудно се води. Е, него съм го пошляпвала. Нито водим битки, нито предполагам такава възможност. Просто има ограничения, които се спазват и граници, които не се преминават.

Но не разрешавам друг човек да ми удря децата, дори и бабите им. Веднъж брат ми удари сина ми и така сме се карали, че дни не си говорихме и брат ми още го помни и ме яде за този случай. Но аз не разрешавам чужд човек и да им прави забележки, обаче това е друга тема.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Бе то не беше въпрос, а нещо като констатация. Говоря от личния си опит, аз съм възпитавана така - винаги са ме възприемали и са се държали с мен като с равен, независимо то възрастта ми. За първи път усетих проблем като влязох в една по-затворена общност от професионалисти, в която времето, опитът се смятат за голямо предимство и трябва да мълчиш и да слушаш. А майка ми и баща ми никога не са искали от мен само да мълча, винаги са ми обяснявали освен какво е забранено и защо, за да не е напразна забраната. Винаги съм участвала в семейните обсъждания, давала съм мнения, предложения. Това дава самочувствие и липса на уважение към авторитета, не към разума, а към възрастта (надявам се ме разбираш). И като трябваше да мълча и да кимам, въпреки че не винаги бях съгласна и имах по-добро предложение, доста търпение ми трябваше и ми беше много трудно.

Дълго,ама хубаво.За мен е задължително детето да има респект от родителите си,като под респект не разбирам страх,а уважение.Но това трудно се постига с малките деца,но пък оттам се почва.Ако от началото не стане,после е все по-трудно и накрая и невъзможно.Но за да израсне един човек стойностен,трябва да се е научил да зачита родителите,по-възратсните и т.н.Т.е. да се знае,че в живота има задължителни правила и те трябва да се спазват,нищо,че повечето правила не са приятни Въпросът е как точно се налагат и показват и доказват тези правила и правотата им?Аз ненавиждам гледки от рода на описаната в градинката и детето,което се въргаля и хапе и пищи.Иди му обяснявай нещо,то като че ли ще те чуе или като че ли го интересува.Не е лесно,особено с буйните деца,с кротките е съвсем различно.

>> Кой е успял да УБЕДИ с овладян и премерен тон 12 месечно, да не пипа котлон?

Ами смей се, но ние така се научихме. Нито пляскане през пръстите, нито викане. Просто и разрешавам да пипа от много малка по-топли неща. И тя си знае, че щом някое нещо е Жък значи не се пипа - било котлон, тенджера, паница. Става дума за дете под 12 месеца, което още помни тези уроци 7 месеца по-късно.
А защо мислиш, че перването през ръката би имало по-голям ефект от това да обясниш, че е опасно. Ако не разбере му отклоняваш вниманието с нещо друго. Ако пак посегне го предупреждаваш и извеждаш накрая. По твоите думи излиза именно, че няма смисъл, защото това е забраненото нещо, а не страшното и всеки път се връща там.

За издърпването от улицата - образно казах за коса, дрехи. Просто за мен е много лошо да се пречи на другите хора и надали щях да чакам да му мине от самосебе си легнал на улицата. Това, което е направила бабата е нещото, което бих искала аз да направя, но съм почти сигурна, че няма да остискам.

Ако удари дете - ами пак приказваш. Ако пак удари - няма площадка няколко дни докато не попорасне и така. Защо трябва да причинявам болка!? Децата разбират и от други наказания.

Ето гледам американките - не говоря за новодошлите - обясняват тихо, кротко и децата им ги слушат. Каквото и да си говорим тези деца не са станали по-послушни заради кръвта във вените си или въздуха (въпреки, че имам и такива подозрения). Как на купон с поне 30+ деца различна възраст едно не се разплака!!! Но и никой не оставя децата на самоконтрол и за секунда. Още се чудя как го постигат, но наблюдавам уж. Опира именно до много внимание към децата. За поступване тук на неподходящо място може да те затворят в затвора - сериозно говоря.

Ох, пак се овлякох ...

Да допълня, че американската система не е много добра за по-големите. Децата от малки ги учат в градини, училища да не търпят нищо от родителите си и им дават телефон да се оплакват. Т.е. обществото им генерира автоматично хора, които да не уважават родителите си. За да заслужиш уважение и след време просто трябва много труд.

Аз не препоръчвам шляпването като възпитателна форма, от която се започва и с която се свършва. Обикновено се завършва с нея, ако никоя друга мярка не дава ефект. А това се случва. И ако 5 пъти отделям по 2 часа да обяснявам на едно 13-месечно, че котлона пари и ще се изгори, а друго новородено ми е в скута, а първото изобщо не отбира от дума ще шляпна, да. Как да му
обясня, че това е забранено, защото е ОПАСНО? По кой начин то би ме разбрало, като изобщо не може да асциира думата опасно с нещо познато. Извинявай, но това наистина не ми звучи достоверно. Убежденията действат понякога, но има случаи, когато просто само това не стига. Не винаги, може не и често, може и никога да не се наложи, но аз изобщо не го отричам като крайна възпитателна мярка. А и в репертоара ми определено не влиза да се правя на маймуна, само и само да не го перна, когато съзнателно прави неща, които поне на първо ниво разбира, че аз не желая да прави. Особено, ако ситуацията е екстремна.

Колкото до американците - хич не ми ги хвали. Когато американец ми стане модел за подражание като говорим възпитане на дете, значи нещо сериозно съм се повредила. Тази псевдозагриженост да не би над децата да се упражнява насилие и стремежа да са протективни на всяка цена за мен си е поза и голяма доза лицемерие. Защото това, че не смеят да си пернат детето на паркинга пред магазина ИЗОБЩО не означава, че не го правят системно у дома или че не го правят, защото го смятат за нередно. Правят го, защото се страхуват, че ги дебнат. И ползата е?...
За мен тяхната система е абсолютно изкривена, не гарантира липсата на насилие и е силно репресивна спрямо родителите. Това е! Аз не го възприемам като превенция. Тя е изградена върху тезата че родителят има за цел в масовия случай да навреди и да наранява детето си, а не че им за цел в масовия случай да го защитава и обича. По презумпция сякаш залагат на ненормалното и патологията, а не на нормалния човешки инстинкт да се грижиш за децата си.

И какво означава "децата им са по-послушни"? Такова обобщение ме озадачава. Може да не говорят на висок тон просто защото приемат неща, които аз не бих приела и по тази причина да нямат повод. За мен например е недопустимо детето ми да се рие в пясъка като попово прасе потънало до кръста, а за нея да е ОК. Аз ще направя забележка, тя не. Е, кое дете е по-послушно? Та по количеството и качеството на забележките отправени от майките към децата не може да се направи извод кое дете е по-възпитано. А и критериите са доста различни. Тук сякаш поставяме много повече ограничения отколкото там. Кое е правилното аз не се наемам да тълкувам.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Ето ти си го казала - 13 месечното не знае какво значи опасно. Е, аз това се опитвам да го разбере моето откакто е стъпила на краката си. Ходенето по леглото е опасно, пипането на топли неща и прочие.
Като са 2 е още по-сложно и обикновено голямото си отнася за всичко са моите наблюдения. Но там нямам опит :-)
Но аз се включвам само да кажа за американската система на възпитание. Не исках със споменаването и да кажа, че е по-добра. Но със сигурност, видимо децата са много по-спокойни. Това ми направи голямо впечатление още с идването ми, когато бях далеч от мислите за деца. И сега се опитвам да открия на какво се държи. Не защото е американска или индийска да беше, просто е различна и има неща, които ме учудват и ми допадат.
За лицемерието - не е така. Никой не си удря детето в къщи, ако не го прави навън. Точно това си мисля, че е въпрос на настройка./аз не говоря за разните откачалки дето си прибиват децата. Говоря за интелигентни семейства като нашите/
Права си, че има много повече свобода, т.е. по-малко ограничения. Но това на мен ми харесва. Е, има си рамки естествено през които не се минава, но са малко по-широки.

Абсолютно съм съгласна с теб.

Be yourself
no matter
what
they say...