Пошляпването

Интересно ми е да разбера мнението и отношението ви към физическите наказателни мерки,спрямо децата.Не говоря,разбира се,за "един як пердах",а за пошляпването,посягането,шляпването по дупето,зад вратлето (дърпането на ухо ми се вижда ужасно...).Дали има някаква полза от това,дали не може изцяло да се избегне или като ни кипнат нервите може да си го позволим?Аз например бях ужасно палава и определено съм яла бой,но не бих казала,че по някакъв начин ми се е отразило или,че имам неприятни спомени и чувства към родителите ми.Стана ми обидно един път от лелката в детската градина,защото беше чужд човек и някакаси не приех,че има право на това.Дали децата се обиждат много или го приемат нормално и има ли педагогически смисъл от такава физическа мярка?

може и да се наложи пошляпване според мен. От родители - да, но от чужди хора не го приемам.

Аз по принцип съм против пошляпването,но знае ли човек какво ще стане.... Сигурно всяко дете е в състояние на извади от нерви родителите си...

Аз не го приемам!
Още си спомням ужаса от това да гледам как залепиха с тиксо устата на едно момче в градината. 2 лелки му се хвърлиха отгоре буквално. Колкото и послушно дете да съм била и да съм роптаела срещу шумящите и прочие - не го приех.
В училище един даскал по рисуване така дръпна ухото на един ученик, че му скъса ухото. Малко , ама все пак. Нима не е имало друг начин!?! - никой не може да ме убеди, че е нямало!!!

Така, че всяко отпускане на ръка е нещо, от което трябва да бягаме. Защото днес потупване, утре няма да си премерим правилно силата и не е ясно. С децата трябва да се говори, говори и пак говори.

Виж аз си прехапвам езика, защото съм склонна към повишаване на тон като стане ми е напечено.

Ох, права си, ама аз като бях малка предпочитах да ме пляснат по дупето, отколкото да ми крещят.
За протокола - и аз много повишавам тон. Шляпам я по дупето понякога, но го правя след няколко предупреждения. Мисля, че й става обидно... Ама понякога като й кажа: "Прекаляваш ще ти нашаря дупето!" и тя се надупва към мен и ми се хили та явно няма страх. Е, то и аз не удрям силно да я заболи...
Обаче най-отбира от приказки, две мнения няма. Веднъж обяснено едно нещо й се запечатва в съзнанието и после сама си казва "Направих беля!" и да не съм я видяла идва да ми съобщи, и аз я хваля ,че си е признала...
Трудна работа е родителстването!

Бубу

Над 10 години съм работила в детски градини и основното правило е "никога не посягай на чуждо дете" - честно казано има деца, които те изкарват извън нерви, но никога не съм посмяла да докосна някое. Но моите съм ги пошляпвала - ако не е много и е на място е от полза, не е вярно, че боя не възпитава, просто трябва да е много рядко, за да има някакъв ефект. И като казвам бой имам предвид пошляпване, не много силно, но и не много леко - нали трябва да заболи, иначе се възприема като игра.

Моето мнение е крайно - твърдо против всякакъв вид физическо насилие над детето. Пошляпването е вид показване на физическо превъзходство. Не го одобрявам.
Имам момченце на 6 години. Никога не е пошляпвано. Аз го приемам за равно човешко същество. Не си представям да нашляпам съпруга си например? За мен е едно и съсщо на кого и как посягаш.
Знам че позицията ми е крайна, но работи иделано в моето семейство.
Блонди, пожелавам ти и на теб да не ти се налага да употребяваш сила, като възпитателен метод.

Не мисля,че е крайно. Я се замислете. Какво толкова може да направи едно дете, че да си "заслужи" боя. Ама правили бели, не били "послушни" според вашите критерий. Да се учели на ред и дисциплина. Изкарали ви били извън нерви. Все аргументи, които за МЕН са несъстоятелни.
В крайна сметка отношенията деца - родители са двустранни. И кво, ние като не се държим "добре" и не сме в настроение, да ни трътнат малчовците един хубав пердах, че да ни мине.
Я ми кажете каква е разликата в детските очи между "перване", "пошляпване по дупето" и други невинни форми на насилие?
Колкото и да ни е трудно, трябва да приемем, че децата ни от момента на раждането си, са пълноценни личности и не си струва усилията да ги променяме, а само оформяме и развиваме.
И понеже "всеки родител решава какво е най - добро за детето му", оставям на всеки да решава, ама ако смята да бие и пошляпва, да се реализира само върху собственото си дете.

Не смятам, че с бой се оправят нещата. Но смятам, че единичен шамар в много редки и изключителни случаи може да има ефект. Целта му е не толкова детето да го заболи, колкото да му даде да разбере, че това, което прави, не е правилно. За момента не ни се е налагало да прибягваме до там де. Пробвах няколко пъти с леко плясване през устата, когато хапеше всичко живо, но той само се хилеше, явно мислеше че е игра, даже по едно време започна да ме хапе, за да го пляскам през устата, май му беше забавно.

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!

на теория децата не бива да се удрят, освен в изключително редки случаи, когато детето застрашава с действията си живота си!шамарите не ги учат кое е правилно и кое грешно а само за какво ги пошляпваме!
на практика обаче е много трудно да се постигне!да кажа че не съм я шляпвала ще е лъжа, но в много от случаите от това не е имало полза а само обида и плач, а после пък аз се чувствам като изверг.......!за това като много ме вбеси отива наказана!едва ли разбира че е наказана но я отдалечавам от себе си за момент докато се успокоя, хем да не я ударя хем да и дам на нея време да се поуспокои!
пожелавам ти никога да не ти се налага да посягаш на детето си!

Аз съм твърдо против пошляпването, шамарене, бой и т.н. За мен тов е начина да покажем на детето,че сме безсилни и нищо друго неможем да направим. А и плесниците не възпитавам, може би разтоварват родителя като му избият нервите...
Аз дете не съм удряла, мъжа ми понякога отупва памперса на малкия(а той е голямо диване)...е резултата е че мен ме слуша повече отколкото татко си. С баща си водят борба за надмощие, което мъничкия неможе да разбере, нито голямото дете(таткото)...в тези борби победител няма.
Странното при мен е ,че таткото големия син не е шляпал, а сега от възрастта ли от какво се изнервя от магариите му(а и майкия наистина е голяма маймуна).
Аз не съм бита и не бия.

Дааа, от теорията до практиката винаги има много разстояние. Аз винаги съм била против боя, дори до миналата година си мислех, че никога, ама никога няма да го ударя и няма да позволя на друг да го удари. Да, ама не. Започна се с потупване на ръчичките като пипа където не трябва, потупване по дупето, когато не слуша... Е, 'набила' е силно казано, но се е случвало 2 пъти. Асинка е права, че се е чувстваш като изверг след това, ама...
Втория път беше тази неделя. Започна се от сутринта - чука с играчки по прозорците, като му се скарам хвърля по мен тежки неща и т.н. Беше наказан, дойде, извини се, обеща да не прави така и отиваме в Била да пазаруваме. Плащам аз на касата, при което той се измъква от количката (тези детските като камиони дето са) и хуква из цялата Била, а аз няма как да хукна след него през хората и викам, крещя, той идва след 2мин. захилен до ушите. Скарах му се и тъкмо излизаме, аз държа в едната ръка 4 торби, с другата се опитвам да хвана неговата ръчичка, той пак се захилва и тръгва към улицата. Аз тичам след него и в момента, в който една кола спира на 50 см пред него успявам да го хвана за тениската и да го дигна във въздуха. Ами ако не беше спрял човека?!?! Та набих си го като стой та гледай. Не го казвам, за да се похваля, адски гадно е, но дори да не ти се иска, има моменти, в които те изваждат от равновесие сладурчетата.... Той слуша когато сме навън по принцип и явно неочакваната от мен негова реакция ме ядоса толкова, не бях подготвена, че ще тръгне към улицата (той е на 2г. и 8 месеца). Признавам обаче, че боя имаше обратен ефект - започна да се тегли към всички улици докато се приберем - от инат. Това, което подейства е, че извадих каишките му за прохождане и му казах, че отсега нататък ще излизаме с тях докато не се научи, че винаго преди улица се спира и никога не се пресича сам.
Момичета, малко дълго стана, ама...

Ами то вашият случай напълно влиза в изключенията за постъпка, опасна за живота на детето. Един вид "пошляпване с максимално възпитателен ефект", дори и да се уплаши, не е лошо - от колите има защо да се плаши. Но е лошо, че ефектът е бил обратен и е провокирал инат.
Що се отнася до мен - аз не се заричам, че никога няма да го ударя. Спомням си, че майка ми доста ме пошляпваше и никога не съм я обичала по-малко за това. Никога не съм правила лоши неща и напук, но това е май до характера. Брат ми почти не е удрян, много тих беше, обаче си е инат и е правил доста по-големи бели - бягане от детската градина, самостоятелно пресичане на булеварди на 3 г. Просто аз винаги съм била по-шумна и по в релсите. Мисля, че много майки си мълчат по темата за пошляпването с възпитателна цел, защото прибягват до него, а се срамуват да си го признаят. Но понякога нервите не стигат, а човечето като че ли само това чака и прави де що може наобратно.
За мен това е един от най-сложните въпроси - възпитанието - как, средства??? И някоя мама беше писала, че възприемала детето си като равен с нея, независимо от възрастта. От собствен опит мога да споделя - така възпитаваш самостоятелен и разумен човек, който мн трудно се научава да уважава авторитета, а това понякога пречи.

Честит Първи рожден ден на вас!!! Дано си изкарате супер!

Това за улицата и ефекта от боя ми напомни за моите шляпвания. Едното, което много добре си спомням е, когато баща ми ме ступа, защото по неговата логика мога да изляза само с чорапогащник. То май сестра ми подпали огъня. И той ще ми нарежда - ами не приех нито отношението, нито начина на възпитание. Бях страшно огорчена!... и какво изпитах предимно - неуважение към баща си. Става дума за малките класове, а не за пубертета. А какъв страх се береше от баща ми ... не става дума за не уважение (сестра ми колко ме е тупала, защото на по-големите не се противопоставяш) и безстрашие (той беше лошия демон) по принцип. Просто в този случай той се изложи!!!
Аз като ми бяга я хващам под мишница и да удря, да хапе, да пищи - нося. Онзи ден и харесах едни обувки, но докато взема кутията - тя изчезне, докато извадя обувките - тя пак и зарязах всичко, грабнах я и навън. Лошото е, че и се накарах викайки /малко ама ядосано/ и ми е още гадно

За големите бели сме още малки наистина и ще видим с потупването как ще е. Ама да се бие през ръцете, че пипа!?! - ами нали така опознава света!?! А забранениете неща колко са сладкиии. Аз предпочитам да пипа пред мен отколкото да ми оплеви цветото зад гърба ми. А като пипне нещо и после не и е интересно /поне засега сработваме така/. За печката знае, че пари и се пази, защото и давам да пипа топли неща от малка и да я карам сама да се пази. Като и кажа, че има жък и тя се дърпа веднага.

Стана дълго, ама ей така темата възбуди мисли и да споделя ...
А колкото до това, че ако не си пляскаш детето, няма да го научи на респект ... незнам. Явно след 10 години пак ще си пишем кой как е успял Аз явно съм от демократите и не мога да се налагам над по-слабите - това си ми е постоянен, житейски проблем.

Във всяко едно едно мнение има резон и сте прави.Дори и в крайните.Но има моменти,когато детето хем не е достатъчно малко,че да не разбира,хем не е достатъчно голямо,че да можеш да поговориш разумно с него и да му обясниш нещата като на възрастен човек.Но определно ми се струва,че все някаква възпитателно-наказателна мярка трябва да има,не може само с прикзаки.И аз ,разбира се,не искам да посягам физически,но нищо не се заричам предварително-нито опит имам,нито знам как ще се развият нещата.Дали тогава да има наказание-да стоят сами в някоя стая?Или какво?А и наистина трябва детето да има респект и уважение на родителя,а дали това може да стане само с приказки?Безспорно,че и с пердах не става.Има много буйни и непослушни деца,при които се получава "говори си,не ми пречиш" и то си прави ,каквото си е наумило,често и от чиста проклетия и инат.Какви мерки тогава,за да не се изпусне такова дете и после да стане късно?

Много се радвам на точно такива дълги разсъждения.Това е основното-че сега е малка и я подмишкосваш и я носиш,а после?Не можеш на 12 например да я понесеш и готово.

А пък за татко ти-проблемът сигурно е бил не точно боя,а поводът-чорапогащник...

тъй де - трябва много да се внимава с поводът, че може да станем за срам, вместо да възпитаме, а каму ли да предизвикаме уважение. А на бой ни избива за отпускане на напрежението. Дори не е задължително да е защото ситуацията е критична.
Да не говоря колко съм го мразела баща ми защото биеше сестра ми като по-голяма явно. Да, обичам го защото ми е баща, но пък не бих казала, че го уважавам така, че да го следвам със затворени очи. Напротив - винаги съм настроена опозиционно ... А майка ми, която со мирно , со кротче е действала (сигурно и тя ме е поступвала като им знам поколението, въпреки че съм мигала на парцали -явно си имам проблем с агресия от малка- и ги е било страх) си я уважавам, въпреки, че като характери се различаваме много и малко с разбирането е трудно.
Ама то всяко дете си е различно. Дето казва народът - скача се спрямо аршина.
.
Ама като си спомня, че с къртечница ме изкарваха навън и да ме спрат по този начин - ами за бой са били

Странно е кой как възприема нещата.При нас например баща ми ни биеше със сестра ми,но никога не съм го мразела,напротив-обожавам го и досега.Майка ми пък не помня да ми е посягала или е било инцидентно,но тя пък ме засягаше с думи много и това много повече ме е обиждало и дълго време бяхме отчуждени,напоследък чак всичко е ок.Та ако го обърнем това-думите повече биха имали ефект.

каквото и да си говорим най-важното е детето да бъде възпитавано системно и да имаме всеки път едни и същи критерии, независимо дали сме ядосани или сме в добро настроение!и на края детето да се възпитава с любов!, а лично към Блонди не се притеснявай за възпитанието като се роди бебчето и в живота си с него то само ще си покаже как да върви възпитанието!!ще ти дам пример в нашето семейство!аз съм била кротко дете и майка ми за първи ми се е скарала на 4-5 години, пък брат ми на 2,5 години такъв бой яде.......едвам го спаси от падане от петия етаж и доста шамарчета по дупето изяде!