Re: Bot*

'обаче явно аз още не съм се изтренирала да му обръщам ' - tochno v tova e nomera - ti mu obrsuhtash vnimanie no pod suznatelno - to za tova e ezik na tialoto - ti reagirash na nego bes da se zamisliash - prosto go pravish - vsichko hora go pravim - to si edno otdelno obshtuvane - pomisli i se zageldai kak horata se durjat, dokosvat koga i kak go praviat i t.n.

относно депресивните. за логичните отговори. ще те излъжа какъв точно беше въпроса, но се питаше за някаква катастрофа кой е по-виновен. ти си блъснал дете, което е изскочило внезапно на улицата и то а) е умряло б) е пострадало, но спасено в болницата. дават го това на "нормални" хора и на депресирани и ги карат да оценят от 1 до 7 вината си в двата случая. логичното е да кажеш, че вината ти е еднаква и в двете ситуации, така и оценяват а) и б) депресираните. обаче се оказва, че "нормалните" оценяват вината си в случая с мъртвото дете по-високо отколкото в другия случай, което е доста нелогично. както виждаш точно за субективната реалност на депресираните става въпрос и изглежда, че тя е по-логична от тази на нормалните хора в някои случаи... може би точно затова са и депресирани хорицата :)

ми мен ме дразнят омешаните неща. философия с наука, лингвистика с литература, психология с психиатрия... лошо няма паралелно да си се занимаваш и с двете, ама не и да се омешват



не е точно така - доста лесно се разбира колко точно знаеш в една област, в която се показваш във виртуала. ако и ти разбираш от тази област естествено. примерно в области, от които разбирам, веднага хващам кой се надува без покритие и така си вадя изводи, че не е само в тази област, а и в други.... но какво говорим - нима в реалността не е същото? че даже и по-зле :)) човек се мъчи да се покаже дори пред хора, които го познават до болка добре. имам безброй такива приятели. дето все ми говорят едни и същи нелепи неща, дето от години ги слушам...

не всяко поведение може да бъде заучено и използвано. а дори да бъде - ти трябва да гледаш и разликите, отклоненията в поведението. ако един сваляч ти говори със заучен глас, ще го видиш да говори със същия глас на всички жени. малко са актьорите, които имат голям набор от "заучени поведения" и при това могат да си ги сменят както им дойде.

както каза хосе, най вероятно езикът на тялото го възприемаш несъзнателно, без да си даваш сметка за това.

контактът с очи е една от най важните части от езика на тялото. мога да ти кажа страшно много за един човек в зависимост от това колко време ме гледа докато:
- му говоря
- ми говори
- мълчим.
разбира се сравнено с това колко време гледа другите хора.

та идеята ми е, че очите са част от езика на тялото, не толкова важна колко жестовете на ръцете или позата разбира се, защото може да се имитира, макар и трудно.



в интернет чата, когато все още влизах там, хората са ми споделяли много по бързо и много по лесно интимни неща за себе си, които не мисля, че биха казали в реалността. но и в чата както наживо, много зависи от подхода.

с няколко ника пишат предимно тинейджърите или тези дето са им на акъла

контактът с очи е една от най важните части от езика на тялото. мога да ти кажа страшно много за един човек в зависимост от това колко време ме гледа докато:
- му говоря
- ми говори
- мълчим.
разбира се сравнено с това колко време гледа другите хора.

та идеята ми е, че очите са част от езика на тялото, не толкова важна колко жестовете на ръцете или позата разбира се, защото може да се имитира, макар и трудно.



в интернет чата, когато все още влизах там, хората са ми споделяли много по бързо и много по лесно интимни неща за себе си, които не мисля, че биха казали в реалността. но и в чата както наживо, много зависи от подхода.

с няколко ника пишат тинейджърите или тези дето са им на акъла.

tva za eksperimenta ok, samo che vyprosyt za vinata e filosofski, zashtoto juridicheski poglednato vinata v dvata sluchaja shte byde razlichna: ednoto mozhe da e ubijstvo po nepredpazlivost, drugoto njakakvo naranjavane ili neshto podobno (ne sym zapoznat osobeno, taka che me popravi, ako gresha); toest po edna "logichna", "obshtoprieta" definicija depresivnite otnovo ze okazvat abnormni.
vmetka: v edin uch. po socialna psihologija syshto beshe napisano, che depresivni pravjat po-tochni ocenki za sebe si, samo che ne znam tochno za koi kachestva na lichnostta stava duma, no sym strashno skeptichen, zashtoto vyzprijatata im sa tala ili inache izkriveni, a i ako stava duma za prognoza na postizhenija kym dadeni zadachi, depresivnite naistina mnogo dobre biha nacelli rezultata si, prosto zashtoto ne vjarvat v sebe si i taka ili inache imat negativni postizhenija, shte ti ja izmykna obache taja statija, mamka mu, shot i na men mi stana interesno.
otnosno omeshvaneto na klin. psih. s psihiatr., njama nachin, prosto njama nachin, pyk i dvete sa inetersni i strashno se pirpokrivat

повечето обикновено

namerih ja studijata, na kojato se opira:
Taylor & Brown, Illusion and well-being: A social psychological perspective on mental health.

otkrili sa znachi, che depresivni pravjat ocenki za sebe si, koito syvpadat po-tochno s ocenki na drugi za tjah, otkolkoto ne-depresivni (ako si socialno izoliran, maj e po-skoro normalno obache negativnite ti samo-ocenki da syvpadnat s tezi na drugite (za syzhalenie))
- pravjat po-balansirani prognozi za bydeshteto si
- sa po-malko sklonni da preuvelichavat konstrola si vyrhu nekontroliruemi sybitija (samo che greshatpri kontroliruemi, tva mozhe da e artefakt na nastroenieto)
-po-malko self-serving attributions (neshto kato da se izdynish na izpit i da kazhesh, che profyt e vinoven; samo che i tva e simptom)

abeobshto vzeto dori taja studija neshto ne me ubezhdava mnogo, shot gi vizhdam tezi ocenki po-skoro kato chisto depresivni otkolkoto kato "realni"

Медузо, когато не разбираш нещо в дадена област, по-добре не се излагай, щото има хора, които разбират.
Но на аноните им е простено

Хаха!
На мен ми се е случвало да констатирам, че определени хора от клубовете наистина водят разговори сами със себе си. Това е сигурно номер да си дръпнат теми нагоре или просто предпочитат да си говорят с интересен за тях човек.

Да, може би.

А за езика на тялото - със сигурност го възприемам подсъзнателно, само че още не съм свикнала да му обръщам достатъчно внимание И съзнателно - да отделям и анализирам странностите например. Дали това има връзка с прекалената ми нет-ориентация?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Аз пък съм засичала такива случаи като провокация за околните.

Има едно нещо, дето му викат "синдром на купето" -
изразява се в това да споделяш с напълно непознати хора
доста интимни неща и обикновенно това са хора
с които пътуваш с влак на дълги радстояния.
Обясняват го с желанието да споделиш проблем,
който обаче ти е неудобно да разкриеш пред познатите си,
защото би могло да се отрази на оценката им за теб.
Вероятността да видиш отново хората, с които си пътувал и споделил
обаче, клони към нула. Може да има някаква връзка с чата и анонимността,
да не говорим, че можеш да си смениш самоличността.
А дори да не я сменяш, сам можеш да определиш
дали ще се срещнеш с другия или не.

eeeej, dobre de, ja kazhi sega za vinata kak e

да това е така на 100%
и не се случва само в купета на мен лично много пъти ми се е случвало да ми казва някоя жена - не знам защо все жени?!?! може би така се е случило - 'не знам защо ти казвам всичко това.... ' и продължана да го казва обаче

темата обаче се разрасна вече много и трудно се следи и чете всичко и трудно се изясняваме - още един недостътък на нет-а

така ли се казвало? :)

позната ми е тази теория, че по лесно се споделя с непознат и очаквах да я цитираш. само че не се споделя с всеки непознат. а с непознат, който ти допада. такъв непознат лесно става познат - чатът не е влак, на следващият ден същия ник най-вероятно си е пак там, с времето се сближавате и в един момент се срещате и евентуално се разочаровате :))) или пък не. имам познати, които са се запознали в чата и ходят от години заедно.

на мен не ми се е случвало някой в купето да ми споделя интимни неща, но пък се е случвало да се запозная с хора и да обменим координати, това е безкрайно лесно. така че вероятността отново да ги видиш съвсем не клони към нула, зависи дали искаш да ги видиш пак. затова и обичам да се возя с влак, срещаш интересни хора понякога.

отдавна вече не влизам по чатове, но пак казвам, в реалността е подобно, да не кажа същото.

последният път, когато ми казаха "чудя се защо споделям това с теб, след като едва те познавам", няколко дни по късно споделихме и леглото и съвсем не беше еднократно пътуване с нощния влак, така че поне що се отнася до мен синдромът на купето не важи.

можеш ли да ми пратиш линк да я прегледам? че само са ми казвали за този експеримент, не ми е попадала статия.

какво значи "реални" оценки?

аз бих искал да видя дали точните преценки са само за негативни неща.

не харесвам този тип психология ето заради подобни заключения: "- sa po-malko sklonni da preuvelichavat konstrola si vyrhu nekontroliruemi sybitija " - това трябва да се обобщи от някакви въпроси, ситуации, често дори само от наблюдения на единични пациенти. а този който обобщава обикновено вече си има 'великата' теория и обобщава по най-изгодния за него начин. хайде сега кажи ми например с какъв въпрос би проверил дали един човек преувеличава контрола си върху неконтролируеми събитя? искам да разбера тука една съседка дали го прави - как да стане?

симптомите на депресията специално съм ги търсил и съм ги чел много внимателно - по-мъгляви критерии от тези просто не мога да си представя. а пък за шизофренията са толкова различни, че направо се чудиш колко вида шизофрения има. абе не знам...

Не мисля, че точно това е мястото и темата, в която да обсъждаме юридическите аспекти на вината.
Но ако е жизненоважно за една куца медуза, нямам нищо против да споделя.

are njaa smisyl
zaebi