.

Айде и мене разревахте... Аз последният път като бях в БГ, се бях скрила от един страшен дъжд под една стряха на Раковска. До мене една бабичка, мъничка такава бабичка с черна забрадчица. Заговорихме се. Тя ми вика: 'Знаеш ли защо вали?' Аз питам защо. А тя: 'Господ плаче, защото вижда колко ми е лошо...'. Показа ми и снимка, увита в найлонче: тя, като млада - да докаже, че и тя някога е била човек сякаш... Хазяйката й я биела, като не можела да си плати наема... Децата й я зарязали... А тя с един глас, все едно се караше на някой, вика: 'Абе не ми пука, само чакам да умра, важното е, че господ не ме е забравил и плаче за мене'!! ВОдих я после да й купя баничка, а тя си избра и кола... Едно важно-важно, много ми стана сладка. Не мога да я забравя и съм си обещала като си дойда ваканцията да ида да й сготвя... Не може така... Не е толкова трудно да обръщаме по малко внимание на всеки страдащ, който видим! Не може да е чак такъв зор! Казват - не можем да променим света. АМа можем поне една приказка да си разменим с човек, който му е зле, това не струва пари. Браво, Мацо, възхищавам ти се и че си спестила достойнството на човека - това е по-важно от ориза, мисля.

Tova da ne e v Plovdiv? Tam ima vinagi edna baba, koqto prodava cvetq pred edin luksozen magazin. Na men sa6to mi stava ma4no,kato vidq ot edna strana luksa na magazinite naokolo i ot druga tazi ne6tnastna jena. Az li4no vinagi se razstroivam, kato minavam ottam...

ох , ти ме разби...мале и аз ревнах..... взехме да остаряваме

В София е.



Животът е усилие, което се възнаграждава .

от вчера я отварям тази тема и ми се свива душата и не знам какво да напиша.......тъжно ми става и на мен, поизбърсах няколко сълзички
когато мога да помогна го правя..дали ще му купя сладолед, дали ще дам малко парички за свежо букетче или кофичка с малини...знам че не е много, но поне не наранявам достойството на възрастния човек

Е и аз си взех едно стръкче цвете (случая горе), просто не го написах.

Виждала съм много възрасни хора (дори и от нашия вход /вече не останаха/), който така страдат и после тихо си умират. Те умират, когато са в това положение, това е истината. Симеон също е във възраст за пенсия, дали му пука.
Искал да се занимава с теология и духовност, ами да тръгне по улиците и при хората и да се занимава с духовност. Но презадоволените не могат да видят ничие страдание. Хората от преди векове са си го казали - "Ситият на гладния не вярва. "



Животът е усилие, което се възнаграждава .

А аз си купих на Плиска един сандвич с пиле, 15 минути чаках да изпекат филето, едва изтраях, защото закъснявах, а и ми беше студено (момчето ми предложи да застана до скарата да се посгрея), но така ми се ядеше месо, а толкова рядко си купувам. Тръгнах щастлива и настървена надолу по стълбите, разлиствам опаковката и а-ха да доближа сандвича до устата си - един дядка ми ръга в лицето мръсна пластмасова чашка. Дадох му сандвича си. Той го взе и каза с пелтечене: "Мога ли да ви питам нещо?" Стана ми толкова неудобно, но все пак поспрях, викам си абе какво толкова сега тоз човек, за един сандвич... абе досрамя ме, но се спрях и го погледнах виновно, какво обикновено се чувства човек като среща такива хора. "Да ви се намират малко пари, че ми трябват?" - попита старецът. Чувството ми за вина изчезна. Почувствах се глупава.

Имам си аз един дядо-давам му по левче
купувам коприва и лапад само от баби
на един пред Шератон-без крака 8години му давах,пишеха го и по вестници,че събирал за протези,ама скоро научих че децата му учели в Щатите
Обикновено давам на мъжете и жените,които вървят с картончета и на тях пише, че събират за болни деца...не им вярвам винаги
Скоро даваха по тв една сърцеразбиваща драма на момиченце,претърпяло катастрофа,при която загиват майка му и баща му-трябваха му 100 000евро за операция и протеза!По същото време НАРОДНИТЕ ни избранници си сменят автопарка за 1000 000 евро! Е@...си държавата!
Преди няколко години,прибирайки се от гости буквално се спънах по стълбите в елегнал човек-бездомник,протегнах се и му оставих 2лв,а той се обърна и ми каза:"Аз само искам да поспя"........тогава ми се насълзиха очите.....
А и една смешна случка......Отивам на лекции преди време и гледам лежи бездиханно един,помислих си "Леле,май е умрял!",приближих се сложих си ухото на гърдите му,за да викам след това Бърза помощ,а тоя като се размърда,ПИЯН и ме хвана за лакътя"ОООО,много ми е лошо,я ме води у вас да се почерпим...."

отивам на работа и едно малко черно коте цялото мокро маука ли мяука. И под една врата иска да влезе ама не може. Ако си бях тръгнала към нас веднага щях да го прибера.МЯЯЯЯЯЯУУУУУУ