.

Прибирам се вчера и отварям балкноската врата и едно зелено, хубаво , имам и лозичка , викам си ще бера листа и ще правя сърми. Пускам си телевизия Планета - да вида как върви "елита". Дават песен на Мария - мерцедеси, цобми ,телефони последен модел.
Чувам нещо шушка под балкона. Надничам през решетката и гледам един дядо с бял бастун и черни очила нещо търси. Помислих че търси някоя котка в мазето да храни. Обаче не. Взе да бере коприва- три сртъка под борчето. Сложи ги в торбата , в която имаше един хляб и продължи. По натам набра някаква друга тревичка. Дорева ми се. Викам си бере коприва за чорба. Казах му:
Дядо коприва ли береш, а той с оправдателен тон " Само два стръка съм откъснал"
А аз "Питам те, щом обичаш зелении, да ти набера ли лозови листа за сърми"
И той вика "Да добре" Набрах му листа и му ги давам, той не вижда.Взех му торбата и му ги пъхнах, мислех да го питам има ли ориз ама ме хвана срам , пожелах му "жив и здрав" и се прибрах, теглих една майна на курвата от планета тв и почнах да рева.

Аз редовно си поплаквам - лошото е че виждам и знам за много такива случаи и нищо не мога да направя. Където мога помагам.

За рев си е.

абе нещо си помислих че съм лабилна психически , щом рева, ама мисля че е нормално, много ми е жал за стари хора, ония ден видях в рейса и учителката ми по география от едно време дето ни тормозеше, една стара и одрипана и пак ми се дорева мамка му

трябва да ревеш, а не го пита за ориза?Айде марш да го питаш и да поговорите, с такива старци се говори много приятно и интересно.

верно си е за рев... ама пък много ти се зарадвах. незнам ама винаги се радвам на разни такива мънички човешки добринки.
всичко най-хубаво!

А моят любим учител по биология седи в студ и пек на центъра на града и продава гофрети и палачинки.
И всички го познават и го съжеляват-милия не знам как се чуства.

Господ е Господ - отвърна левитът.- Той не е казал на Мойсей дали е добър или лош, казал му е само "Аз съм " . С една дума той е всичко , което съществува под слънцето - както гръпотевицата, която разрушава къщата, така и ръката на човека, която я построява отново.".......
......
......
- Бог може всичко. ако се ограничаваше да върши само това, което наричаме Добро, нямаше да го наричаме Всемогъщ. Той щеше да властва само на част от Вселената и щеше да съществува някой по могъщ от него , който да следи и да преценява постъпките Му. В такъв случай аз щях да служа на този, който е по-могъщ от Него.......

цитати от 'Петата планина ' - Паулу Коелю

в живота не всичко е справедливо и всичко съществува под слънцето за жалост.

Ако всеки правеше на ден по една такава малка добринка света нямаше да е така злобен. Нищо не коства да се усмихнеш на непознат и да му пожелаеш приятен ден. Аз често го правя, не свалям усмивката от лицето си дори и да не ми е толкова весело и розово, но пък няма да ви кажа тази усмивка колко врати ми е отворила и колко приятели съм спечелила.

Та и на мен ми е жал за тези хорица, те не заслужават тази съдба, но пък удовлетворението е огромно ако помогнеш на поне 1 от тях, капка внимание и загриженост за тях означава толкова много.

ама права си ....... такива хора понякога се обиждат и не приемат помощ. трябваше да му кажеш, че му го подяряваш /каквото и да е/ защото ти е симпатичен

Let’s play master and servant …

Недей, че и на мен се дорева.
Има едно старче в подлеза до нас, дето свири на акордеон. Пускам му по нещо. Онзи ден се появи един възрастен човек, дето свири на цигулка...

Абе той ме пита как се казвам , аз му казах и той каза познавам баща ти, много приличаш на него, той ми дава еди какво си и еди какво си, много вика сте добри, нетипично са шопи. Ако имам кинти много ще ми доставя супер удоволствие да помагам на хора. Ама кинтите в тая ДЪРЖАВА не са в правилните хора

Влязох в клуба с намерение да пусна една тема,но като прочетох твоята и на мен ми се дорева и се отказах от безмислиците,които ми се въртяха из главата. Чесно да си кажа нямам много допирни точки до такава бедност и затова още повече се разтърсвам като я видя.Много пъти и аз като теб съм се въздържала да предложа нещо точно с мисълта,че ще обидя човека,че ще го унижа-ами той не е тръгнал да проси,ами честно и почтенно за себе си някак е решил да си помогне.Може би не съм права - не знам.Е,когато мога да го направя без очевадно да засегна достойнството му -правя го,ами когато не мога...как да разбера правилно ли постъпвам?!

Животът е хубав и само един,така,че...живей!

Аз давам на съседи - възрастни хора които едва си палащат сметките пък какво остава за друго. Важно е как е поднесено за не се обидят. Има една жена на която редовно давам храна обикновенно риба (щото баща ми лови в промишлени количества) и кавам "ето ти една торба щото ни е много " а тя ми носи цветя от градината в знак на благодарност

Carpe diem

да, тъжно е...
тъжно е и от друга гледна точка:
- защото в държавата ни се раздават помощи на всеки млад, здрав и способен да се прехранва индивид, стига да е от цигански произход, а болшинството стари хора са принудени да оцеляват по всевъзможни начини с мизерните си пенсии
- защото някои от тях имат деца, които буквално са ги захвърлили с лека ръка, на доизживяване

Да не говориме, че от тия помощи мангалите имат по 10 деца за да си купуват с парите кастофони мастофони а нормална здрава интелигентна българка се чуди да ражда или не , щото да не и мизерства детето и че след петдесетина години мангалите ще ни превъзхождат по брой

почуствах ти тъгата

ама и да имаш кинти пак не можеш да помогнеш на всички ..... това е то

Let’s play master and servant …

Гледали ли сте този филм?

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!

Хубаво е, че имаш очи за тези неща.
Аз пък днес гледам една много възрастна жена седнала пред луксозен магазин, набрала около една вазичка цветя да ги продава. И вместо да ги предлага, вече нямаше сили и само се клатеше назад напред и повтаряше : "Моля ви бе хора, моля ви хора, моля ви, моля ви, моля ви ... хора ... моля ви хора! " И така непрекъснато.
Спирам и я питам: "Какво има, мила ?" А тя: "Не съм яла, трябва да купя малко храна ..." Дадох й няколко лева. А тя се сви и като минах на връщане, леко се беше успокоила. ... А аз съм пред заплата.
Родната България !



Животът е усилие, което се възнаграждава .