Темата е

Това като емоционално внушение е много силно.
Дали обаче е вярно?
Личното ми мнение е че във всяко поколение си има хора за всичко.
В предишните поколения така наречената обща култура е била повече на мода. Това не означава че всички са правили това от сърце. Мода и толкова.
Сега модата е друга. Нито съм правил статистическо изследване нито е възможно, но аз си мисля че стйностите които ти така добре описваш лежат на сърцено на близък процент хора от младите сега и младите преди.
Е за младите сега ти по-добре трябва да знаеш.

Amicus Plato sed magis amica verias

Считай, че 2/3 от това, дето пиша, е някаква си поезия.
Тоест, не нося информативна отговорност, нито пък защитавам позиция. Позиция всъщност нямам.

Обаче ме наведе на някакви си мисли за статистическо ПРЕследване...

Vulva hypnotica.

E в текста ти има лична позиция май.

А за статистиката е хубаво да си мислиш.
Тя е доста важна за лекарите. (Ако се интересуват от ефективноста на дадени лекарства и видове лечения.) Но ти това си го знаеш.

Amicus Plato sed magis amica verias

Никъде не те пращам Само изказвах предположения, за които почти бях сигурна, че не са верни и ето - ти го казваш - прякото ти обкръжение не влиза в региона на всеобщата простотия - то е нещо като остров може би.

Но мисълта ми е, че остров или не - то си е част от обществото.

Това със закърмяните дечица ме изкефи - доста трудно и гадно е да накараш дете да харесва насила каквото и да е, така че предполагам децата сами си избират да им харесва масовото музикално "изкуство" - де да знам Всъщност мисля, че колкото и да са културни родителите, доста рядко биха завели детето си, което е в диапазона 2-4-5 години на опера или концерт на класическа музика, по-скоро биха му пускали такава вкъщи, но въпреки това няма гаранции, че на детето няма да му е по- по сърце по-простичката и лесно запомняща се поп-музика. Възрастови особености. А извън възрастта - висшето изкуство винаги е имало много по-малко "консуматори", отколкото масовото такова. Така всъщност е с повечето неща май


Tous les oiseaux du point du jour chantaient l'amour....

На мен ми хареса да чета за твоя слънчев съседски избор (имайки предвид, че тук е вечно мрачно, чадъри съществуват само с дъждовна цел, а възрастният съсед си взе лаещо куче след като жена му наскоро почина). Блях! Слънцето изгря едва вчера за първи път, шефът не е точно задник, но редовно иска невъзможното. За разлика от нормалното, идващият понеделник не е от "ония", ами е банк-холидей, така че поне се отменя състезанието по пътищата с разни маниаци докато вали като от кофа.
Ахм... това е моята настояща реалност от тия дни. Без много избор, особено относно времето, която, надявам се, ще се промени към по-слънчева щом сменя острова с друг (за 15 дни по някое време)

Абе нещо взе да не ми харесва времето, в което живея. Искам да живея след поне 100 години, за да видя какво ще стане с технологиите. Няма да мога да умра от любопитство. Освен това... мислех си... че има нещо крайно непостижимо в цялата проклета работа. Искам сега да съм на 10 и да откривам кое какво значи. Искам, освен това, да мога и да повторя някои неща по избор (други не искам да повтарям). Изобщо, не бих могла да съм категорична относно времето - идеалът за мен би бил смесица от повторяемост и щастлива невъзможност, която причинява ново случване - загубена кауза поне засега. И понеже е загубена, трябва да си го случвам сама (което не винаги е зле, но понеже повече ми харесва да не правя нищо, предпочитам да ми се случва самО).

Накрая - "the crazy frog" превзе света! Добре поне, че е с Axel F, а не с Akon например. Не разбирам защо светът трябва да се разделя на две заради една синя жаба, на която й липсва зъб. В края на краищата и ние си имаме "луди жаби" и никаква конфронтация (доколкото ми е известно).

И едно интимно желание - искам да съм някъде, където утрините винаги са сини и слънчеви и където морето е винаги топло, където не съществува време и нищо зависещо. Засега само броЯ годините преди този избор да е станал възможен.

Иначе... един избор вече направен ли е, малко има да еволюира. Може в процес на еволюция да се направи "анти-избор", който обаче да не доведе до анти-случвания. Изобщо... нещата май не са никак праволинейни.

(Представи си, че имаш едно въже, което опасва Земята и искаш да го направиш достатъчно дълго, че да опасва 1 километър над повърхността й.
И че имаш една футболна топка, опасана от друго въже, което отпускаш дотолкова, че да опасва 1 километър над топката. Какво е съотношението между дължините на двете въжета?)


За звездобройците - ако можеха да предсказват и времето, цена нямаше да имат.


God?
The absence of proof is not a proof of absence.

Безсъние ли те мори ?
Почни да тичаш ! Двайсет минути на ден, ей така - за кеф !
Създаваш си неповторим тонус, забравяш времето, шефовете и цикличността в живота и слушаш само кръвта, дето блъска в слепоочието.

Има различни начини за увеличаване на сърдечния ритъм.

Последният път, когато ми се наложи да слушам чалга : супер следобяд, слънце, малко вятър, компания та дрънка, чай с мед.., собственика на заведението реши, че няма да регулира гърмящите тонколони в градината. Групичката вътре помпаше адреналин на фона на футболен мач, наливаше гаражно бутилирано и пушеше внесени безмитно (в диван) цигарки.
Опитах да преговарям, по навик. Предложих му касета с микс, правен от приятел за "седянки", той ме погледна ме като вносен кюмюр и не ми остави особен избор.

Извадих си спокойно нокторезачката и пресякох жицата по гаден начин.
Комфортът ми има цена и аз я знам.
Разбира се, че е проява на простащина това моето.
Действах по физичния закон : равно по големина, обратно по посока.


Разбирам автора, когато дава чалгата като пример за сенките на обществото.
Затова глаголих толкова дълго, по различни начини, за индивидуалния избор.

Вярвам че избираме как да гледаме и виждаме света наоколо.

Когато се хвана да разходвам излишно енергия, щото някому или нещо липсвали критични характеристики, опитвам да сменя погледа. Адаптацията не винаги е възможна.

Точно с теб трябва да го знаем. Нявга като мисля за интегрирането, упреквам себе си в измяна. Не правя анти избор. С постъпването на допълнителна информация избора не остава същия - еволюира. Времето ми е най-малкия проблем, особено в сезона на ягодите. Прогнозата за психологическата ми температура е водеща и важна. Нея гледам да отчитам редовно.

И така, не искам да живея никъде другаде, освен днес тук и сега ! Без мен това място е празно и с ограничени шансове.



По въпроса ти:
Въжето същото, формите сходни, диаметрите им - различни. В какво се мери отношението ?
Предполагам, във времето да си го представя...тия дни меря все във време.
Отивам да тичам !

Manahmanah

не употребявам думи като колплекси, коплексаи и тн. така че не ми си слагай в устата.
Второ може да си на 24 и да имаш мисленето, навиците, интерсите че дори и външния вид на лелка, а може и да си на 40 и да си свежа като адреналинка.
Трето какво значи обща култура: да знам че Моне и Мане не са сиамски близнаци, че Жорь Санд не е мъж, да мога да позная стила на всеки компизитор от класиката, всеки автор на старите майстори( което почти беше така под зоркия надзор на майка ми). Да съм чел Кафка, Шели, Шилер или Сервантес?
Четвърто такива оплавания за бездуховността на "младите" е имало още в римската империа - Сатирикон на Петронии.

Whoa...I did a 'zcat /vmlinuz > /dev/audio' and I think I heard God...

Ок
Само дето аз не визирах теб , така че няма смисъл от диалога
Идеята беше коренно различна -явно не си чел всички отговори по темата, отговорих ти поради простата причина че отговора ти беше доста личен ...а иначе няма проблем всеки си има мнение знаеш