Идеите...

Думата клише клише ли е?

Извинявай,но ми приличаш на глупаво христианче.
Относно собствените идеи мога само да ти кажа-блажени са вярващите,дори и да вярват в собствените си лъжи.

Na v'prosa ti.
Absoljutno si prav - njamame nashi idei. No zamisli se, ot k'de idvat ideite po printzip? Ot egoto, ot "razuma". Razhdash se i popivash naj-razlichni, s'zdadeni predi teb. Smesvash gi i gi distilirash. No porodeno neshto ot egoto shte si ostane takova - s drug tzelofan ili mozhe bi shte e Digital veche.
Izv'n egoto i izv'n AZa - njama idei.

Siguren s'm, che napisanoto gore ne e moja ideja. Opkavaneto samo e.
:-)

Да прав си! Мислите съществуват саостоятелно и имат свой живот.
Например под влиянието на твоите мисли можеш да вземеш едно решение а после когато си сред хората то да се промени коренно без дори да си споделял въпроса с тях. Това се дължи на несъзнателната част от умът ни и на колективното несъзнавано което се олавя по-трудно.
Например аз вземам важните за мен решения само когато съм сам и обикновено след менитация. Тогава можеш да си сигорен,че следваш себе си,което е по важно от това дали грешиш или си постъпил правилно.

Защо не вземеш да пишеш на кирилица,ще те разбираме по добре?

да те питам иаз нещо Ако откриеш топлата вода
отново но за индивида който си за първи път
и я наречеш гола вода това идея ли е

Не,идеята трябва да е абсолютно нова и да не е съществувала никога преди.

"Никога не съм смятал егото си за нещо лошо,напротив то е всичко с което разполагам в момента. За него трябва да се грижиш, да го разбираш ,да го усъваршенстваш и да го обичаш,та то си ти."

Какво разбирате под усъваршенстване на егото? Имате ли ясна представа как трябва да "изглежда"? Ако да - как я определихте?

Твоята личност,твоят ум, твоят Аз,всичко това е его. Докъто се отъждествяваш със всички тези неща ти си в Егото. Само когато излезеш от умът и постигнеш състояние на не-ум,тогава можеш да твърдиш,че не си его.
Дотогава си обречена да живееш в нещата които са твое его или част от теб.
Ако подтискаш тези неща ще направиш грешка. По добре е да ги разбереш и да ги усъваршенстваш. Представата за себе си се променя с всяко нещо което направиш относно себе си. Така че това е един непрестанен процес.
Усъваршенстването и медитацията вървят рака за ръка,те не си противоречът.
И както вече казах когато егото достигне своите върхове,тогава идва момента на отхвърляне и преминаваш в състояние на не-битие. Това е !

Имах предвид - конкретно какво се разбира под усавършенстване? Да станеш такъв какъвто искаш/харесваш или нещо, което е дефинирано (напр. добър, приспособим и т.н.) като съваршено?
Мога най-общо да разбирам отговора ви като - бъди какъвто си, но направи така че егото ти (=черти на характера/маниер на действие) да работи в твоя полза...

Правилно си разбра, усавършенстването е в посоката в която ти си избереш.
Но най-правилно е да се движиш към себе си-навътре. Тогава има възможност да намериш своето оригинално лице-което е целта в медитацията.
Всъщност това търсене прилича на беленето на кромит лук. Белиш докъто достигнеш сърцевината. Там е целта. Няма значение какво ще намериш там. Каквото и да намериш това е целта!
Относно ползата си абсолютно права. Всичко трябва да работи в твоя полза. Като вниманието ти е насочено към себепознанието. Това е крайната цел. Разбира се по пътя до там трябва да се забавляваш. Медитацията е чудесен начин за това. А медитацията е състояние в което не правиш нищо с умът и тялото си . Разбира се докъто умът спре можеш да го наблюдаваш и по този начин да опознаваш себе си. Най цени са мислите които идват след медитация. Успех!