Идеите...

Тези дни осъзнах нещо което в началото доста ме разтрои.
Не се бях замислял,че идеите които имам в себе си не са мои и по никакъв начин не ми пренадлежът. Търсих навсякаде в себе си и не открих нито една своя собствена идея.
Четейки из клубовете се сблъсках със същото явление,никой не казва нищо от себе си а само неща които е прочел чул или взел от някаде на заем.
Разглеждайки темата в световен мащаб,като изключим учените откриватели никой друг няма собствени идеи. Всеки говори и мисли само неща които е научил от родителите си,приятелите,учителите,учебниците,така наречените свещени книги или други места.
В светът на духовното нещата стоят още по зле. Като изключим Ошо и другите просветлени които съм чел,а те не са много,никой друг няма свои идеи.
Дори Христос според мен няма свои идеи,защото идеята,че ще дойде месия е на Мойсей а не на Христос. Така че всичко което казва Христос е само за да подкрепи тази идея на Мойсей.
Моето разбиране по въпроса е че всички ние които сме избрали за своя цел пътя към просветлението,нирвана или себе познанието трябва първо да се отървем от тези идеи или поне ясно да осъзнаваме че те не са наши и не пренадлежат на съществата ни.
Тогава,според мен ще сме много по близко до своя истински център и може би за пръв път ще родим нещо свое.

Какво е вашето мнение по въпроса?

това твоето идея ли е?

Добре дошъл сред хората с душа или честно казано честито ново его .

Не го казвам в негативен смисъл, ни най-малко, самадхи е една велика глупост, най-великата съшествувала досега...

Колко народ са се юурнали да се просветляват ? Колко народ са се юрнали да се освобождавато от егото ?

Знаеш ли кое е най-забавното, та те дори нямата такова ! Много далеч са от него, още по далеч се от преследваната от тях цел.

Колко хора познаваш ? И колк от тях са личности ? Колк от тях имат собствено поведение, собствен манеиер, както вече каза собствени идеи ?

Има едно нещ по-лошо дори и от егото и това е да не си го развил, да си посредствен, парче от стадото без нищо собствено. Клишета и пак клишета, възпитание, то самото станало клише, ценности-клише, човек-клише.

Его и личност и душа са едно и също нещо. Но е възможно и да нямаш такава, да не притежаваш личност, индивидуалност, единия външен вид и толкова, нищо друго. И това не означава автоматично Буда, има едно стъпало по-ниско и от двете състояния по ниско от Буда и от Егото, а именно посредствеността, универсалното его, което получаваш още с раждането си, на готово, дори не си правиш труда да го отхвърлиш, за да създадеш нещо свое.

Величко, вземи и прочети Платон. Там ще намериш отговор на твоя въпрос. Той тръгва от идеята, че съзнанието е първично и има място в пространството, където се съхраняват идеите. Вероятно ще стигнеш и до субективния идеализъм, според който не съществува нищо друго във Вселената освен теб самия и всичко останало е проекция на твоето въображение.

Само бих искал да допълня към мисълта на Древния приятел, относно Платон:
Точно Платон говори за свят на идеите, откъдето всяко твое хрумване, идея, внезапна мисъл и прочие не идва от теб, а именно от достъпа ти и прочита на нечия идея в това пространство...

Ако продължим концепцията на Платон и "мисловно населим" това пространство със живи енергийни същества [тоест духовни същества, в други равнища на реалности], то според мен стигаме много близо до абсолютната истина...

И пропуснах:

Много често, идеи ни се дават "свише", без дори и да осъзнаваме това...
Много типично е за внезапното "хрумваме", което най-често, според мен е цлесъобразно "внушение" от някъде, от някого, дали пазители, дали учители, дали Бог, избери си сам/а.

Не, не съм чел Платон. Но по пътя на наблюдението, съпоставянето и логиката(която Ошо така упорито презира) стигам до подобно разбиране. Сякаш Земята е единен жив организъм, чието съзнание се проявява чрез ноосферата.Малко е нескромно, но си признавам, че за понятието 'ноосфера' научих по-късно, логически бях го открил, но не знаех че имало такава теория. Идейте, откритията, схващанията се излъчват от ноосферата като ноопредавател (заимствам го от радиопредавател). Чувствителните, към тези емисии ги възприемат с 'антените' си и ги ретранслират на по-нечувствителните хора около себе си, вече на езиково ниво и форма на поведение. Не сте ли забелязали, че всички открития през последните 8-10 хилядолетия се появяват спонтанно и едновремено, независимо от географското положение. Гениите, пионерите в мисленето са нищо друго освен хора с по-чувствителни 'антени'. Същия принцип важи и сега, само че скороста на разпространение е многократно по-голяма.
Това между-другото поражда въпрос, дали осъзнаването като процес, е на индивидуално ниво или на ниво ноосфера, ... но това е друга тема.

Мнения написани на маймуница не чета

Тоа zа идеите е не6то което се отнася към раzбирането zа цялото и как действа. Аz например много пъти съм се питал дали въоб6те иаме не6то свое, тъй като много слу4айни и оригинални хрумвания по мнението на някои не ни принадлежат а са ни пратени по мнението на някои,аz не zнам дали е така но в определени състояния ми пристигат много такива,а вдруги не. Това като цяло е съ6тествен въпрос,друг е въпроса 4е ли4но на мене раzбирането на отговора не би ми донесло кои zнае каква полzа,но от много време въпроса ми се върти в главата.

Но все пак може да се приеме 4е вси4ки съzнателни хрумвания (като например имскам да пия бира и се веднага ми хрумва,т.е се се6там 4е има бира в хладилника) и други несъzнателни хрумвания като хрумването zа гравитацията ня оня пи4(zабравих му името) дето му паднала ябълка на главата,клонят към други хрумвания. Много от вси4ките хрумвания иzискват действие и вzимане на ре6ения и от това колко сме осъzнати zависи какви 6те са ни ре6енията. А колко сме осъzнати се zнае(от вселената),т.е. е горе долу (не zнам то4но колко) предскаzуемо как 6те реагираме.И тук идва въпроса дали имаме не6то свое,zа6тото ако нямаме тогава май иzлиzа 4е вси4ко е предскаzуемо,т.е. 4е вси4ко се слу4ва само от вzаимодеиствието на някакви енергии и 4е е просто процес на който някой му е натиснал коп4ето zа старт

Ако приемем, че съществуваме в океан от материя и дух, то нашата индивидуалност се ограничава от цялото, чиято съставна част сме. Как една капка от този океан е хем част от него, хем самата себе си. И кое я отличава от останалите капки, след като всички са част от цялото. Имаме избор - ако положим усилие, ще се откъснем от океана и ще създадем един малък океан, отличаващ се по нещо от общото ... а можем и да си останем уютно и мързеливо в цялото. Нито едното е грешно, нито другото...И мисля че всеки от нас го прави без да е необходимо да взима окончателно решение. Свободни сме да се променяме в рамките на собствените си възможности. Свободни сме да правим избор. И това е прекрасно, защото каквото и да се случва, винаги се завръщаме в океана и имаме възможност да започнем отначало.
Какви късметлии сме, а!

Не е идея,прсто осъзнаване на една проста истина.

Самадхи за мен е само една хипотеза,която съм приел за вярна до доказване на противното. Не приемам нищо на вяра докъто не се убедя от собствен опит. Така че само хипотетично! Наистина много хора са се стремяли и се стремят към самадхи и просветление,но колко от тях са го постигнали? Доколкото знам,от последователите но Ошо, а те само в кумуната му в Орегон са били седем хиляди,та от тях постигналите просветление се броят на пръстите на двете раце.

За да изоставиш егото едно нещо е абсолютно задължително,първо трябва да го имаш,иначе какво ще изоставяш. Никога не съм смятал егото си за нещо лошо,напротив то е всичко с което разполагам в момента. За него трябва да се грижиш, да го разбираш ,да го усъваршенстваш и да го обичаш,та то си ти.
И когато то стане съваршено,когато достигне самият си връх,според Ошо,идва момента,когато го изоставяш и тогава за пръв път познаваш себе си непосредствено без посредничеството на умът или егото,които са едно и също нещо. Това според мен трябва да е просветлението.

Хората от стадото,които наистина нямат индивидоалност, Ошо нарича любопитни,техният ум е по скоро, все още маймунски,нищо че ходят изправени. Техният начин на живот е в имитирането,нямат никаква представа накаде отиват и защо отиват. Целият им живот е низ от случайности.
Той разделя хората на четири групи- любопитни,студенти,религиозни ученици и отдадени. Но за това можеш да прочетеш и сам.

Отдавна не чета нищо друго освен Ошо.Не са ми необходими чужди идеи,те могат да ми донесът само знания. Това одавна не е моя път,вече искам да познавам екзестенциално. Платон според Ошо пренадлежи към групата на студентите,за такива хора няма място в света на религията. Те проявяват само интелектуален интерес,който не е много дълбок,но в сравнение с любопитните интересът им е наистина дълбок. Според мен ти също пренадлежиш към категорията на студентите. Време ти е да станеш религиозен ученик-последовател,не мислиш ли. Започни да узнаваш екзестенциално.Знанията няма да те направят блажен,те са само храна за умът ти,но чрез тях няма да можеш да познаеш себе си. Няма да можеш да помръднеш и на сантиметър по посока на вътрешният си център.

Ошо също говори за нещо кат океан от мисли,който съществува независимо.
Разликата в казаното от Ошо и Платон според мен е в това че Платон е стигнал до този извод по пътя на разума о Ошо го е осетил видял.

Не знам дали си прав ,но дано да не си,защото това което казваш отнема цялото достойнство на човека.Човека поне за сега е най-разумното същество на планетата а и някаде бях прочел,че отвъд истината на човека няма нищо.
Но в това което казваш има смисъл,защото Съществуването е мистерия и всичко е възможно. И да си призная никак не ми се ще да съм предсказуем но какво да се прави и този въпрос ще си остане мистерия поне за сега.

нищо в това което наричаме "аз" не е наше. съзнанието е просто кукла на конци водена от различни влияния - някои добри, някои лоши (в зависимост от гледната точка), някои често срещани, други доста редки. осъзнавайки и наблюдавайки това може да се постигне нещо, може би. така поне мисля.

що се отнася до идеите - и новите идеи обикновено вече ги има на друг план, но е необходимо нечие съзнание да ги "улови". това прави откривателите по различни - имат съзнание, което улавя идеи, а не толкова разни стандартни влияния, които действат при повечето хора.


между другото някои от идеите (които не са мои), не съм ги чел никъде и чак след като ги споделям с някой специалист, той ми казва - ааа това е правено от едикойси, едикога си. обикновено е в последните 50тина години обаче, което е добре :))

Мнението ти ме обнадеждава. Според Ошо и другите просветлени Умът е този който ни разделя от Цялото. Издигайки се над умът се завръщаме в Цялото но аромата който ще носим в себе си ще бъде различен за всеки един от нас.
Наистина сме късметлии!

Да,както казах съществува океан от мисли,който съществува самостоятално.
Възможно е да оловиш някоа мисъл или идея,която да приемеш за своя.В това няма проблем.

Ето едно едно мнение на място, дошло от собствен опит!
Хрумна ми преди нещо като "отрицателно его", в смисъл да не си доразвиваш "характера". Да си по-надолу в развитието си и от "лошите непросветлени батковци" или да си мекошав.

мно просто човече начетено нечети книжки глупави не чети нищо човече ей ма на със собствени идеи съм

Ех, просто поредното клише от човек клише. Твойтозвучи като оправдание не като идея.