името

Специално за "Гъцко" ( не че и аз съм го чувал), сети се колко смешни думи с "ъцк", знаеш.

Пръцка
Фръцка
Скръц

... и разни такива ъцкави думички ...
а Цок, Цоко, Цонко, може би и Цанко ... съм чувал ( не, че знам със сигурност ) че са български имена.

хи-хик ...
Много си готин, когато си ядосан. Мога ли да те цункам.

Кво се палиш бе ...
Аз да съм казал че Кракра е недостоен българин! Напротив! И за каква свобода говориш? За тази ли, за която хората са се клели над ножа, револвера и Библията?
Пак повтарям БИИИИИИИИИИИИИИИИБЛИЯТА...
Ти, дето се правиш на свободен, очевидно също си роб. При това ти харесва. Защото си роб на предразсъдъците си.

Освен това, ти не можеш да ми кажеш в кой клуб да пиша. Където искам, там ще пиша. Ако искам, всеки ден тука, ще пускам по един Давидов псалом.

Аз не се казвам нито Петър, нито Иван, нито Мария. Обаче и Стоян не се казвам...нито Боян, нито Борис. И децата ми също.
Което още веднъж показва, колко си задръстен, в опита си, да се направиш на свободен.

Ами аз като не вярвам в подобна сила?
Да, името е важно и е по-добре да звучи приятно, отколкото НЕприятно...но чак сила ...
Аз лично си харесвам моето, но не съм сигурен че бих го сменил, ако не ми хареваше ...

Сега ако Бьори не те разпне ... не знам ...

Междувпрочем, знаеш ли, че и растата нещо-свързана с юдео-християнството? Лайън-Зайън...такива неща

да бе, а мацката е норвежка!
това норвежец с раста е някакъв оксиморон...

сигурно затова си и пази името Мари
обича... дихотомиите! (е не, лигавя се вече)

mom, he formated my second song

аа не може :)
Давидовите псалми ще ги изтълкуваме като оффтопик и веднага ще се обединим срещу тебе и ще си назначим модератор специално да ги трие
ама недей така, я глей колко си е хубаво сега
аз се борих много против модератор тук навремето, така че не ми разваляй труда - хубаво клубче стана и без да е нужен пазач
то да не повярва човек направо

mom, he formated my second song

точно ти да не вярваш в силата на христовото си име?

Разбира се, че можеш да ме цункаш ама отзад
Разбира се, че са клели над библията, те не са познавали старите вярвания или богове или поне не така че да ги познаят в същността им, представяте ли си Ботев или Левски да бяха езичници, кой от обикновените хора, в чиито глави векове на ред се е набивала християнската зараза, щеше да им повярва и да тръгне след тях, те така или инак са смятани от повечето за луди нехранимайковци. С това не казвам, че тези двама герои са имали отношение към езичеството, били са си християни, дори и Ботев, смятам.
Но да ми говорят, че християнството било запазило българската народност, направо смешно.
Не го запазило, а го е консервирало. А на консервата май и до днес пише РОБ, разкалати преди употреба, че да му се намести мозъкът.
А ти пускай каквото щеш, ако искаш и любовната лирика на някой поп-педофил, все ми е тая.
Мисля, че скоро християнството ще слезе от трона, искаш не искаш, това е.
Всеки може да си кръщава детето, но пак казвам не виждам смисъл да го кръщавам с имена, които не носят смисъл за мен като българин.

Дали християнството е запазило българската народност е въпрос на тълкувание, на историческите факти.
Един общоизвестен факт е, че по времето на вече споменатия пернишки деспот, да си смениш вярата е означавало да се отречеш от род и родина. В нашия случай - да се отречеш, да си българин.
В условията на робство, дори консервацията (каквото и да означава това) е по-добрата алтернатива, от асимилацията.
Предполагам, че именно това е направил и Паисий, извеждайки родовета на българските царе, директно от потомството на Ной - тълкувал е историческите факти.
Защо на Ной, а не на ... Ерик Червенокосия, да речем, ще те оставя ти да ми разтълкуваш.

Като допълнение към темата за тълкуването на историята, ще добавя, че преди години четох за група турски "историци", които заявиха пред света, че националността на Омир е мит.
Според тях, Омир не е бил грък, а турчин и се е казвал Омер.

Така и ти, можеш да твърдиш каквото си искаш и за християнството.
Може да е запазило българщината. Може и да не е. Фактите обаче сочат, че Евтимий Патриарх търновски е защитавал Търново и е умрял не защото не е искал да стане васал на султана, а защото не е искал да смени вярата си.

Към темата за имената мога да добавя, че заедно със смяната на вярата и сюнета, смяната на християнските имена с мусюлмански е било задължително при "новопокръстените", като мярка за отделяне на "правоверните" от "раята". Така се е "родил" Карафейзи, например.

За християнството - Евалла аланк'оолу!!!!
Мило дете, АЗ ЗНАМ, че скоро християнството ще "слезе от трона", както казваш. Не само това. Скоро християните ще бъдат преследвани и третирани като врагове на демокрацията и свободата. Даже ще имаш удоволствието да убиеш няколко, предполагам.
Това миличък, го пише в Библията.
Дано когато дърпаш спусъка, се сетиш за тези мои думи.

Истина, истина ти казвам,
ако Исус Христос, се казваше Драган Чуйпетльовски,
сега нямаше да плюете срещу християните
а срещу чуйпетльовците

а моето име, има стойност до толкова, доколкото аз самия имам такава.
Малко ми е трудно да те разбера какво искаш да кажеш с това "да вярваш в силата на християнското си име..."
...да не говорим, че името ми е по-скоро славянско.

... дихотомия...?!?!?!
единствената дума с подобно звучене, за която се сещам е "лаботомия", но предполагам че нямат нищо общо?!

Може да назначите модератор само за мен.
Ще е голям комплимент!

Аз, разбира се не бих направил такова нещо ... от уважение към...хм ... верите ви.
..и защото "Зорлем гюзеллик олмаз"...
Но ми стана смешна препоръката на Бьори, в контекста на предъвкваната вече тема, за свободата на словото.

жалко е, че не разбираш.

да те насоча малко:
кога аврам става авраам(и защо), а исус - иисус?

мисълта ми беше за техническото улеснение - кеф ти, сменяш ник.

“What’s in a name? That which we call a rose by any other name would smell as sweet.”
Шекспир

В ботаниката може да не е толкова важно името;) при хората обаче си е важно – особено за комуникацията с околните, както се отбеляза, но също и за самовъзприемането. Сега, връзката между означаемо (понятието, идентичността) и означаващо (думата, името) може да е произволна, но не и в социален контекст. Името на човека е някаква особена пресечна точка на индивидуално и социално – дава ти се от други, често е повторение на някакви още по-други, изговаря се (пише се) от други много по-често отколкото от самия тебе. От другата страна са теориите, че то изразява по някакъв начин дълбоката ти същност и има едва ли не мистична значимост. Спомням си един сайт, където като си напишеш името ти дават описание на характера;) Голяма забава.

Та, ако си смени човек сам името, тръгва с рогата напред срещу социума, един вид, аз съм остров, сам си решавам как ще се казвам, вие се съобразете с мене.

За децата – моите имат много интернационални имена:) Каката даже е една от съпругите на бог Кришна:)) Малкият е кръстен на архангел:) Религиозна толерантност форева:Р

А нейде из Откровението на Йоана пишеше нещо в смисъл, че в края на времената всеки ще получи бяло камъче, на което ще има специално име, известно само на Бога. Направо да му стане любопитно на човек:)

hopelessly blissful and blind

Да си смениш името не е действие срещу социума. Ти не му пречиш с нищо. Просто взимаш в ръце посланието, което излъчваш, и също това, което получаваш, когато се обръщат към теб по име.
Ако това послание не ти харесва и го смяташ за невярно или по някакъв начин неприятно, или не желаеш да се асоциираш с него - защо не.
Малко повече контрол над информацията за, от и към нас е хубаво нещо.

mom, he formated my second song

В отговор на:

---

Да си смениш името не е действие срещу социума

---

Абе не е точно така. Защото е from now on you will call me един вид
Кой каза по-горе, че няма смисъл да имаш име, ако си сам. С името те назовава някой друг, който е прието, че има право да го прави и след това обществото приема, че тази личност се назовава с това име. Посланието на името изобщо не е твое послание; това е уловката, посланието е от общността към нея си в бъдещето. И ти като си сменяш името, това е бунт и действие срещу нея, защото искаш да обсебиш това средство за комуникация. Затова и можем да приемем, че смяната на името има деструктивен характер по отношение на обществото.

Случаите с нелепи имена само потвърждават правилото. Това е изкривена комуникация и намесата цели в случая да я нормализира.

Идеята, че името не е послание на носещия го индивид, а на общността към себе си, намира израз и в съдебната практика при смяна на името. Съдът изисква лицето да докаже, че с името, което иска да приеме законно, е известно в обществото.

Ако всеки си гледаше в собствената паница, светът щеше да се върти къде по-бързо.

Добре. Нека бъде действие срещу социума
Но ако социумът иска да изпраща послание към себе си, то нека индивидът има право да се съгласи или да откаже да бъде носител на това послание.

mom, he formated my second song

Името се дава от други... Ами така е в сбърканите социуми. Като нашия... В нормалните човек си завоюва името - или имената, защото различните етапи от живота може да изискват различни имена. И името се дава от други в зависимост от това какъв си и какъв искаш да си.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!