Революциите

Понеже е 10 ноември, та да ви питам...

Какво са революциите?
Несъмненно са едно необикновено историческо явление, предизвикват любопиство. Могат да бъдат кървави, могат да бъдат нежни. Революциите разрушават политическите основи, но неизбежно засягат и гражданските такива. С промените в законите настъпват и изменения на нравите, морала, даже езика. Тя сваля корони, събаря дворци, маха едни глупаци и слага на тяхно място други глупаци, прави последните първи, както е казано в Библията. Революциите обещават да направят огромни промени за кратко време – така ли е? Дали носят повече полза отколкото вреда?
Революциите са варварския начин за прогрес, казва Жан Жорес. Революциите са локомотивите на историята, казва Маркс.
Всяка революция идва с liberte, egalite, fraternite, но приключва с изяждане на децата си. Неизбежното зло, което не може да бъде спряно, или ход на историята, която вместо да слезе пеша по стълбите скача директно от порзореца – что есть революция?

"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984

Първо, има ли въобще такова животно - РЕВОЛЮЦИЯ, или напротив?

Второ, всичко което сме учили по въпроса, писано от разни брадати и не дотам брадати, но все едно, ЕВРЕИ, не е вярно, и е обслужвало само техните ограничени виждания и интереси. Примерно, прекръстения евреин Кашел Мордехай е станал доста по известен като Карл Маркс (нали, звучи по подобен начин?). Едно друго лице, по известно като Ленин, също е евреин, с истинско име Голдман (=златар!) или Бланк, по други източници. Такива са и цялата шайка от космополитни авантюристи и безродници, извършили държавния преврат на 25.Октомври 1917 г. в Петербург, в угода на чужди на Русия интереси ...

Трето - за Френската революция пък изобщо не ми се говори. Май че, най точното й название, според стария виц, е турското "Коджа патаклама франсъз" .... И изобщо не е ясно, защо и до днес датата 14 юли 1789 г се отбелязва като НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК там. По правилно и по редно би било да се отбелязва или като ден на национален траур, или като ден на края на величието на Франция....

Стига толкоз засега. Накрая обаче ще си позволя да запитам - а защо, по дяволите, в Англия, след дивотиите на Хенри 8 и бастисването на католическата църква, ПОДОБНИ СЪБИТИЯ НЯМА! Гражданските войни, доколкото все пак се е стигало да подобни неща, са протичали на принципа - ама тия армии, дето са се събрали, сега пък да не вземат и да се сбият!.... Ама де де....

Green fields are gone now, purged by the sun. Gone with the valleys, where rivers used to run

...революцията е страст и съгласуване на акт и воля. Като задължение на homo ludens, тя изпълнява неговата веща илюзия. Точно в това изпълнение е и проблемът - защото то като форма може да бъде преиначено и снабдено с излишна статична идеология. Революцията е мълчанието, което надделява.

То едно величие... едно чудо. Мамата си трака... Гола вода... не'ам думи.
Ако величието се измерваше по префърцуненост и по идиотщина на аристокрацията, и по съешаване с близки роднини, тия ще са най-великите :).
Без да искам да засегна някой, де...
Що ли си спомням че в клуба някой отвори дума за създаване на "анти-френско-културно" сдружение... евала за идеята!
Оставям настрана, че фръзите като чуят България и все едно става дума за нещо по-долно от марианската падина в културно отношение. Ама каквото почукало - такова се обадило.

General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!

Тук се изказват едни такива съмнения дали революции ИЗОБЩО съществуват. Наистина, много са малко и са твърде различни, за да може да се направи някакво обощение, но все пак: говори се за Великата Френска революция, Великата октомврийска революция, нежните революции от Източна Европа и евентуално латиноамериканските революции като тези в Куба или Гватемала.

Случилото се във Франция може да бъде оценявано по най-различен начин, положително или отрицателно, но за мен едно е сигурно: това е едно от най-грандиозните исторически събития. И не защото така е казал Карл Маркс и въобще да се разглежда историята през малката шестзвездна шпионка ми се струва безкрайно опростяване на нещата, да не кажа нещо по-силно.

Вярно е, че по време на Френската революция са убити около 17 хил. човека, че Франция е дръпнала икономически назад с 30-ина години, но първоначалната идея e не само да се унищожи един омразен режим, но и да се построи един нов справедлив свят. Общо взето характерни за първия етап на революциите са всеобщи демострации, унищожаването на омразните символи, отстраняване на стария елит. Е, вярно, убит е директора на Бастилията, но масов терор все още няма. Насилието и терорът идват по-късно, най-напред с идеята за справяне със социалната нестабилност, а после вече и като преднамерено избран начин за налагане на сила. Може да се спори дали това е пътят, през който трябва да мине всяка една революция: ентусиазъм, екстремизъм, терор, Термидор. Практиката показва, че е така, но практиката е много малка, обощенията са само върху две истински революции.

Защо при Хенри VІІІ не е имало не само революция, но и революционна ситуация? Ами много просто – защото, въпреки противоречията, е имало стабилна монархическа власт и силен монарх. Освен това: Хенри VІІІ е реално силата на промяната, а не силата на регреса. А и не е имало голямо обедняване, сериозни социални конфликти, външни причини – подчертавам: сериозни.

Що ли си спомням че в клуба някой отвори дума за създаване на "анти-френско-културно" сдружение... евала за идеята!
Тук в клуба вече има едно анти-гръцко сдружение със сериозна подкрепа, спомням си и идеята за създаване на анти-руско такова (“Любите Россию”), за анти-македонско да не говорим – цял клуб Македония, който иначе се появява тук само по избори и гласувания, ще се включи в него... Айде да пропуснем анти-сдруженията

"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984

" въобще да се разглежда историята през малката шестзвездна шпионка ми се струва безкрайно опростяване на нещата, да не кажа нещо по-силно. "



---
порязах се
боли ли те?

Мдам...
Много добре си спомням идеята за анти-френско сдружение...защото беше моя

Но ! Какъв би бил светът без Франция, без блясъка на Луи 14ти и светостта на Свети Луи, без величието на Карл Велики и без лудостта на Наполеон, без героизма на Жана Д'Арк и Френската революция !
Помислете за всичко онова, което й дължим - от френското шампанско до френската любов, минавайки през самолета, маргарина, парашута, фотографията, киното, шевната машина, ваксината против бяс, хладилника и стетоскопа, азбуката за невиждащи, акумулатора, каучука и локомотива, монголфиерата, телеграфа, пастьоризацията...
А Френската революция ! От нея светът излиза по-богат, с една нова концепция за човека ! Революцията ражда идеята за правата на човека, за равенството, за свободата, за братството...Цялата мисъл за властта се променя и от ръцете на един наместник на Бог се връща в ръцете на гражданина. Това е истинската революция.
А това за френската аристокрация не е нито верно, нито честно. Всяка една аристокрация по света има навика за едно затваряне в себе си, една особена изолираност на класов признак. Нито в Англия, нито в Русия, нито в Полша или Прусия не може да се помисля и за момент за излизане от тази среда, за която човек е предопределен по рождение....Как може да се очаква от един херцог да се ожени за селянка ! Това е нечувано. Та светът им свършва там, до където се простира и съсловието им.
През 18ти век пове4е от 80% от икономическия потенцила на страната е в ръцете на аристокрацията и едрата буржоазия, ако някой си мисли, че революцията е плод на селячеството или ниските класи се лъже - истинската революция се ражда в салоните на аристократите и в "офисите" на буржоата.

Не знам за вас, но аз винаги ще обичам Франция дори само заради нейните сирена и вина, фина кухня и романтична музика. Заради всички онези велики мислители, които ни е дала и завещала, за Волтер и Русо, за Паскал и Декарт, за Юго, Корней, Расин, Молиер, Дидро, Стрендал, Зола, Мопасан, Бодлер, Флобер, Римбо, Верлен, Маларме, Мюсе и Ламартин, Нерва и Готие, Монтескьо..
За Дебюси, Берлиоз, Люли, Бизе, Равел, Хонегер, Дюка и Сати...
За Пикасо и Ван Гог /които дори и да не са родени там са повече плод на френската култура отколкото на която и да е друга/, за Делакроа, Моне, Реноар, Пусен, Фрагонар, Вато, Давид, Матис, Ингрес и Жерико, Сезан и Гоген...
За Мона Лиза и за Тримата мускетари, за Спящата Красавица и за Айфеловата кула, за Бел Епок, за цялата една култура и свят, който не се среща и повтаря никъде другаде и в никое друго време. За Париж !



Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш

Само едно малко уточнение, гусин Комар: френската любов не е френско изобретение... Има сведения, че е пеласгийско..
В останалото сте абсолютно прав

"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984

Особено удачен е раздела за сирената и вината!



Както беше казал Де Гол, клатейки невероятно дългия си галски нос: "Ми как се управлява страна, в която се правят 500 вида сирене!"



Green fields are gone now, purged by the sun. Gone with the valleys, where rivers used to run

Мадам, аз като човек трезвомислещ, имам нужда от твърди доказателства в подкрепа на противното !
Ако имате желание, Вие, като достойна наследница на древния пеласгийски народ, може да се опитате да ме убедите във вашето твърдение...
Но до настъпването на този момент, аз оставам, Мадам, на моята позиция. Прав, при това

Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш

"И изобщо не е ясно, защо и до днес датата 14 юли 1789 г се отбелязва като НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК там."

ми да речем, че там са достатъчно напред, че да поставят човешкото достойнство пред няква си псевдодържавност?
разбира се, дори такава интерпретация не се налага, просто щото величието на късна бурбонска франция клони към нулата, и то отляво :P

и не разбрах що праиш асоциации с англия на хенри VIII, а не с чарлсова и кромуелова? то и кромуеловият метеж/революция не е много класов, ама поне е по-близо като причини.

---
jia ren nan zai de

Позволявам си да взема думата, защото, въпреки, че адресирваш постинга си другиму, всъщност отговаряш и спориш с мене.

Темата за революциите действително рискува да стане много обширна, а и засега не всички проблеми по нея са доизяснени и проработени.

За начало – ясно е, че нещата, които ни се набиваха в главите по въпроса са, меко казано, несъстоятелни. Революция било това, че на 8.ІХ си легнал вечерта при “монархо фашизъм”, а на 9.ІХ сутринта си се събудил при “народна власт”.... При това, с решаващата братска помощ... и т.н. .....

Разбира се, сгъстявам боите с цел за максимална илюстративност.... Но не по малко несъстоятелни са и писанията на Ленин – примерно, в “Държавата и революцията”, Маркс и Енгелс – “Комунистически манифест”, и куп други подобни бози, които се изучаваха задължително десетки години.

=================

Но известни обобщения, все пак, могат да се направят – ако имаш желание да четеш бележки на лаик....

1. Очевидно е едно – размириците, бунтовете, смутните времена – за мен термина “революция” е похабен и несъстоятелен от прекалени злоупотреби с него - веднаж избухнали, продължават дълго и не се укротяват лесно.

Затова, мъдрите и далновидни държавници се стремят преди всичко да премахнат причините и да решават проблемите, които потенциално могат да доведат до такива неща.

2. Най общо казано, една социално – политическа система се разпада със взрив, тогава, когато в нея се натрупат съществени, важни и същностни за самото й съществуване проблеми, които обаче не могат да се решат, без съществено да се промени самата система.

Като дефиниция, разбира се, това не струва, но все пак се утешавам да си мисля, че поне е better than nothing и донякъде отразява идеята.

Примерно, Франция при Луи с Мария – Антоанета Австрийска не успява да реши проблема с продължилата няколко години суша и появилия се глад..... Напреженията се натрупват, възникват и нови проблеми, които също не могат да се решат, от некомпетентното, безволево и нерешително управление. Същността на проблема се характеризира добре с крилатата фраза, приписвана навремето на Австрийката: “Ми, селяните, като нямат хляб, да ядат пасти!” Толкоз! – ето ти подход, идеология и метод за решение на сериозен и съществен за държавата проблем.

Подобно е положението в Русия през зимата на 1916 – 1917 година. Там липсата на продоволствие в градовете се дължи на некомпетентната и несъстоятелна икономическа политика на Николай 2, поради което селяните не снабдяват градовете и ги обричат на глад. Нещо като Лукановата зима, която преживяхме тука. При натрупването на напреженията се стига до абдикация на Н2, в полза на брат му Михаил, който обаче отказва да приеме короната... И цирка става пълен! - полугладна империя без император, насред ПСВ....

Развитието нататък не ми се коментира засега....

3. Друг важен момент е преобръщането на социалната пирамида на обществото при революциите. Имам предвид заемането на високи постове в държавата и обществото от люде, неподходящи за тях като образование, квалификация и социален произход - да, да, и това! Тук обаче има и един смешен момент – помиярите и утайките на обществото, които случайно са се намерили по върховете на обществото, твърде бързо се свличат надолу....

4. Действие на законите на социалната джунгла, в която се превръщат, за известно време, обществото и държавата – силните избиват и унищожават слабите. Типичен пример - Сталин и Троцки . Или донякъде Наполеон....

5. Всички “революции”, в крайна сметка, приключват с КОМПРОМИС между двете страни, участвували в тях. Може да звучи невероятно, но така се получи и при нас....

Но стана дълго, стига толкова за днес....

Green fields are gone now, purged by the sun. Gone with the valleys, where rivers used to run

Всички “революции”, в крайна сметка, приключват с КОМПРОМИС между двете страни, участвували в тях. Може да звучи невероятно, но така се получи и при нас....

Именно това е парадоксът на революцията - сама по себе си, като целева причина, е страст, откъсване и липса на интерес и насоченост. Обаче е възможна единствено като организация на масата, като висша насоченост (популизъм) и достигане на конкретен факт (резултат). Тази техника на изявяване й пречи да стане единствен исторически критерий.

В момента пиша докторат на тема: "Разликите в строителните и сексуалните техники при траките и пеласгите". След консултации със специалисти по темата и след задълбочени лични проучвания установих, че терминът "фелацио" всъщност е етноним: Ф преминава в П, а пък Ц в СГ и така от фелацио става пеласг
Ай ся който не знае да ходи да пита в Лингвистика какво е фелацио

"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984

Мадам, възхитен съм до степен на крайна пеласгация от вашата интересна научна работа...
Надявам се, че няма да забравите да ме поканите на нейната защита, особено, ако е подкрепена с подобаващи примери. Бих се записал дори доброволец, ако имате нужда от такива. За заплащането, ще се разберем, може и в натура


Но макар и силно впечатлен, не оставам убеден в изказаното от вас мнение и твърдение.
Както всички знаем, тази дума е новосъздадена на основание римска-пеласгийска преработка на традиционната за това оригинална такава, идваща от названието на малкото френско котенце, а не от, както някои невежи вероятно предполагат, пеласгийските подканяния към римските войски преминали през земите ни : "минете, минете... "
И ако някой все още твърди обратното, нека го докаже.

П.П. А за Лингвистика - уверявам ви, че вместо да изисквам да ми се обясни, предпочитам да ми се покаже

Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш

Eй това вече е нещо сериозно!
Като цяло съм съгласна, обобщенията са верни, макар сигурно може и още да се каже. Всички сме лаици...:))

1. За мен термина революция е адекватен и ясен – той се различава ясно от преврат, революционна ситуация, гражданска война и т.н. Че е изхабен – спор няма, но си остава достатъчно точен.
2. Абсолютно точно : "политическа система се разпада с взрив, тогава, когато в нея се натрупат съществени, важни и същностни за самото й съществуване проблеми, които обаче не могат да се решат, без съществено да се промени самата система." , т.е. необходимостта от ситуация за революция. Не всяка революционна ситуация прераства в революция. Някой спомена Кромуел – ето това е революционна ситуация, която обаче не прераства в революция.
3. Да, смяна на елитите, така е.
4. Ммм... Бих го формулирала по друг начин. Всяка революция има два основни етапа: ентусиазъм и терор. Терорът се оказва неотделима част от революцията, макар и за мен няма логика, която да води до него. Дали той е неизбежен – това е за мен въпросът.
5. С това не съм съгласна. Къде е компромисът след Октомврийската революция?

6. Това, което ми липсва обаче, е онази харизматичност на революциите, която те имат в съзнанието на човечеството. Френската революция дава на света съвременното понятие за демокрация, която, уви, о-късно удавя в кръв. Руската революция също идва с идеите за всеобщо благо. Този ореол е надеждата за едни коренно различен свят, която е водеща поне в началото, и това е отличителната особеност на революциите. В крайна сметка животът в едно общество е досаден и несправедлив. Хората участват в един театър, правилата за който нито са измислили, нито могат да променят. А искат. И понякога извършват глупости, за да го направят по-справедлив и интересен.

"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984

Мон шер мусю Комар,

Аз съм тре дезапонтие от вашите гнъсни намеци и подмятания. Аз, освен че съм честна и скромна фам, съм и преди всичко учЕн и сексуалните предпочитания на траките и пеласгите имат за мен тут теоретически и нАучен интерес. Сил ву пле, малко по-поли. С Вашите интереси е по-биен да отидете не на защитата на моя докторат, а на Околовръстното.

А в ІV век пеласги/фелацио, както и вулгарес/българи са етноними и това е Истината – ла Верите!!! Компре муа? Многобройните синоними на въпросното действие в българския език несъмнено показват, че става дума за изконно български сексуален обичай. А горките франки по това време орално са поемали ексклузив храна, както недвусмислено е доказано в изследванията на уважавания мон шер колега от Сорбоната професор Кунилингус.

Мерси боку за атенсион-а
Мадам дьо Лил



"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984

Значи, не съм се старал напразно.

И все пак, не мога да не отбележа, че това съдържание, което влагаш в понятията, свързани с революциите, отговаря точно на МАРКСИСТКО - ЛЕНИНСКИТЕ понятия по въпроса.... Да не говорим пък, че в наше време всеки кирлив и невчесан афро - арабски диктатор също нарича превратчето, с което заграбва властта, пак Велика революция.

Примери - веднага ми идват наум поне два - Кадафи (=Крачунов по нашенски) е Велик Лидер for life на Либийската "революция". На просто - български това ще рече само едно малко и безкръвно превратче оперетен тип, състоящо се главно в изпращането на една телеграма до царувалия по онова време крал Идрис, който се намирал с харема си някъде из модните курорти: "Ти вече не си крал!" Отговора гласял: "Ами, майната ти, троши си главата, щом се натискаш за властта!"



Арафат, обожествяван не по малко от Кадафи, пък е лидер на Палестинската "революция".....

За Кромуел - и при него може да поспорим, какво всъщност е направил и какъв е реалния му принос във "войната" между краля и парламента. При това, забележи, оттласквайки се от марксизЪма - ленинизЪма.

Няма да скрия един детайл - лично аз получавам колики, при споменаването пък на термина ВОСР. Щото всъщност това не е нито Велика, нито октомврийска, нито социалистическа, а още по малко пък е революция, даже в смисъла, който обикновено се влага в понятието.

Но горното е нещо като лирично отклонение, прелюдия към въпроса ми - а къде собствено е етапа на ентусиазъма при ВОСР?

И за компромиса трябва да се уточним - има го и в Русия, това, че се реализирва едва в наше време, 80 години след събитията, не променя нещата.... Русия, волю неволю, отива към реставрация на капитализма - трудно, бавно и мъчително, след всички цивилизационни поражения, нанесени от болшевишкия фанатизъм ....

E, стига толкова засега. Щото има още толкова много ....

Green fields are gone now, purged by the sun. Gone with the valleys, where rivers used to run

Обвинението в марксизъм-ленинизъм беше малко под кръстта :)) И аз получавам колики при споменаването на ВОСР, нито пък цитирам Ленин, който е писал много за революцията, както май и Плеханов, и Троцки...

Много се разляхме... обобщенията наистина са трудни. Аз все пак говорех, имайки предвид предимно Френската революция, често наричана Великата Френска революция. Т.нар. "революции" от третия свят изобщо не ги броя за революции, естествено. Под съмнение е и дали са революции нежните или кадифените революции от края на 90-те - там няма насилие, няма сблъсък на практика и др., но затова им викат и "нежни".

Стотина години компромис в Русия - ОК, малко длъжко, но се съгласявам :))

"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984

Но с такова впечатление оставам. Щото и като терминология, и като съдържание на понятията звучиш по подобен начин. Впрочем, това се отнася изцяло и за мене....

Но не зная дали си отбелязала главното, в серията ми постинги - опити поне, за оттласване и скъсване с общоприетото, баналното, и търсене на същината....

ВОСР - според някои оценки, при друго развитие на нещата през 1917 г, сега Русия щеше да е 500 - 600 милионна държава, с невероятни постижения във всички области на живота - и като икономика, и като култура.... А реалното й положение днес - някъде между Бангла деш и Бенин. 150 милионна държава с БНП, колкото на Холандия....

Франция пък, ако не беше изтребила интелигенцията и елита си, също щеше сега да е със съвсем други позиции....

Впрочем, и у нас, след Девети септември, за "фашист" и "народен враг" е обяван всеки, с образование над 5-6 отделения.....

Впрочем, в тези неща се проявяват други закономерности на революциите - но нека ги оставим за сега.....

Green fields are gone now, purged by the sun. Gone with the valleys, where rivers used to run