???

Споменаваш защита и защитно поведение в постинга си!

От какво? Защита, но от какво точно?
От недостатъците на онзи тип, от твоите собствени страхове, от хорските приказки, от възможни упреци заради връзката ти с него, или...??? Все нещо е трябвало да се случи за да се "активира" защитата ти.

Понеже имам много подобен случай в живота си, мога да ти дам един съвет - обади му се по някакъв повод. Няма значение какъв. Измисли нещо незначително дори. Чуйте се и прецени поведението му. Ако ти звучи хладно, извини се и затвори, а ако се зарадва на гласа ти, намекни му, че ще ти бъде приятно някой ден да се видите на по кафе.
Според мен имате доста неща за изясняване. Смея да го твърдя, защото подновяваш постинга си след половин година мълчание по темата. Едва ли това би имало смисъл, ако си го забравила или пък си му намерила достоен заместник.

Ако искаш, пробвай. Мога да ти кажа, че колкото и страшно да изглежда, ти не губиш нищо.

Завиждам благородно на тоя мъж. Иска ми се и за мен да се намери някоя жена която да напише подобно нещо!

Ние така и не успяхме да прекъснем връзката си изцяло. Не сме спирали да говорим по телефона, дори и да се ядосваме взаимно, да си крещим или обиждаме. Дори се и виждахме, в началото много често, после през седмица, през месец. Така и не успях да повярвам, че е щастлив с другата, очите му бяха угаснали, не губех надежда, че ще го имам отново, защото ръцете му посягаха към мен, очите му ставаха топли и нежни, когато ме гледаше. До последната среща, след нея повярвах, че никога повече няма да поиска да ме види ... Събрах парченцата открадната щастие, радвах им се дълго и после ги скътах някъде дълбоко в мен, да не ги изгубя никога.
И тогава се появи другия, не той не му е заместник, никой не може да го замести. Просто с другия няма болка, няма обвинения, няма страх, че ще се събудя и ще разбера, че съм откраднала само един миг щастие.

И един ден влизайки случайно в клуба, видях негов постинг, нищо че беше опитал да се скрие под друг ник. И сърцето ми отново се счупи на хиляди малки парченца...

Аз пък 7 години по-късно поднових една ТАКАВА "връзка" по кю-то - ей така, веднъж преди 4 години ме отряза яко, но през зимата (ех, тия дълги, студени нощи...) в рамките на месец му писах два пъти и той взе, че отговори. И говорихме мнооого, и дълго, и плакахме (аз поне де) и се смяхме, и на табла го бих...
И след двайсетина дни луда еуфория разбрах, че грешка не е имало тогава. Сега е много по-добре - пишем си, малко кофти за споделяне на по-деликатните теми и не го и правим, но пък аз съм тук, той там и е хубаво, че можем да си обменяме мисли и усещания от време на време. Просто взимам най-хубавото, отбраното, онова, за което съм го обичала тооооолкова много - пък другите да му мият чиниите.

Ще ти мине! Тъжно е така да се разпиляват любови, но пък винаги има утре...

Big HUG!

За съжаление, мила, ще дойде ден, в който ще се събудиш съвсем отрезвена и необичаща. И ще ти бъде празно, празно, празно. Понякога е по-добре човек да изпитва раздиращата болка от нечия нелюбов, отколкото да живее без всякакви чувства. Опасявам се, че така живеят ужасяващо огромен брой хора. Само се огледай наоколо в празните погледи и ще разбереш, че си щастливка, защото все още душата ти може да боли. И защото все още имаш душа...

Ами ето, че си стигнала до истината . С "другия" нямаш никакви неприятни емоции и би трябвало да ти е по-добре.
И все пак ми е странно, че пишеш отново по темата след толкова много време, и още повече след като нещата при теб вече са се наредили някак по-добре.

Липсата на "първия" ли те мъчи, или и ти си изпаднала в дупка, подобна на моята?

И аз така се побърквам понякога! Имам си моменти, когато си мисля, че новата ми приятелка е супер и преливам от любов към нея, но имам и моменти, когато се замислям дали да не се завъртя отново около бившата си жена.

Извинявам се на всички, че връщам тая стара тема, обаче снощи се зачетох из старите постинги и попаднах на тоя.

интересно ми е какво е станало с госпожата след това и ще се радвам да сподели, ако продължава понякога да влиза в клуба

Щях да ти отговоря на бележка, но така и не се регистрирах успешно.
Живота понякога ни поднася и хубави изненади и в това е очарованието му. Имеше период в който влизах, за да видя дали не е написал нещо ново, дали не е споделил нещо, после това премина, сега почти не влизам за да чета.
Вече сърцето ми не се пръсва на хиляди малки парченца като видя, че е написал нещо дори и под друг ник, дори от ICQ- то си изтрих номера му. Сега тази приказка ми изглежда като част от една мечта, не от реалността. А сегашната реалност е хубава, много по-хубава от мечтата. Дай Боже такава да си остане винаги...

Какво по-хубаво от това?

СУПЕР!

Иска ми се и за мен да дойде по-скоро такова време!

Няма незаменими хора.



















Solo ami per sempre

очите му бяха угаснали, защото ръцете му посягаха към мен, очите му ставаха топли и нежни, когато ме гледаше . не знам коя си и той кой е .гледай по често дискавари, за животните , има тв , за тях нищо ново под слънцето все старата исторйия за за подбора . защо ли не я има при нас мажете !