???

за една голяма любов, за една раздяла и за болката след нея...
Незнам дали ще мога да я разкажа и не знам нейния край...
Видях го един летен следобед на рождения ден на моя приятелка. Уплаши ме с вида си, беше едновременно хищен и нежен, знаех, че този човек един ден ще ме нарани, че ще изпитам жестока болка, че един ден ще си тръгне и аз няма да мога да го задържа никога, няма да мога да върна скитащата му душа, беше предчуствие, а сега е реалност, че след него ще остане само празнина и ужасно страдание, че ще ме обича и мрази едновременно, защото за него ще бъда и тихия пристан и оковите на обвързването... Но не спрях, не можах да си кажа "стига!!!",. Той беше и първата обич, с нейната чистота и болката от всички раздели и тъгата за всички мечти... Беше всичко, обич, болка, отричане от себе си, мечтата за щастие, надеждата, че ще остарея до него, че ще отгледаме децата си заедно и съмнението, ами ако не се получи, ако това щастие е измамно. И така ден след ден, месец след месец, година, две... Край!! Един ден просто каза,че си тръгва и няма да погледне назад. Плаках, молих, проклинах, страдах и продължавам да моля, да страдам, да проклинам съдбата си, обичта си и неговата обич, тази с която ме смени, живота си...Не мога да спра... Всеки ден се събуждам с мисълта за него, заспивам, мислейки за него, живея за него. Чакам да се върне, но едва ли ще го направи, каквото и да му струва това... Зная, че още дълго ще ме боли, сигурно винаги ще боли за него и един ден просто ще умра, ще умрат мечтите ми, надеждата, обичта ми, ще убия всичко в себе си и ще продължа напред, ще бъда силната и уравносена жена, която всички познават и която ще изслуша чуждите болки, ще намери добра дума за всеки, но която никога няма да заспи спокойно в ръцете на някого, защото няма да е ТОЙ. Незная само кога ще спре да боли и още колко камъни ще хвърлят по мен, колко обиди ще изтърпя, докато стигна до безчувствието... докато забравя да обичам, ... докато спре да боли... Ще успея ли?

Вечна истовия. Позната до болка. Случваща се непрекъснато на всеки един от нас, но никога не успяваме да видим своята история. Успяваме да видим чуждите. Е, в твоята истрия аз виждам част от себе си и някой, който си запази място в сърцето ми с добро и зло едновременно до края на живота ми. С времето това място ще намалява, но никога няма да изчезне напълно.
Мисля си, че когато искаме нещо от цялото си сърце... от дъното на душата си ние правим нещо, с което предизвикваме събитията това нещо да се случи. Не зная дали има някаква истина в думите ми, но винаги, когато съм бил абсолютно убеден, че искам нещо от дъното на душата си аз съм го получавал. А дали... и кога, къде и как... не ми се говори. Надявам се, че ме разбираш.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

Единственото, което ще ти кажа е, че точно това изпитвах преди повече от 3 години. Трябваше ми две години да се отърся от всичките тези смесени чувства, колкото и да опитвах не можех... един ден срещнах съпругът си и забравих! Забравих какво е било, защото живеех в сега и гледах към бъдещето, което исках да съградя с един прекрасен човек, който обичам много по силно от онова, което чувствах преди. Всъщност няма място за сравнение, онова е било измамно, това истинско! Човек понякога лутайки се и вкопчвайки се в една измамна любов може да пропусне истинската и тя да мине покрай него. Аз имах късмет, че веднъж се разминах с моя съпруг в далечната 1999 год., но съдбата бе благосклонна и ни събра по-късно през 2003. Мисля, че това беше урока на живота, който ми показа какво е любов и какво е илюзия.

Това беше предчувствие, не исках така да се случи. Борех се със себе си и онази защита, която бях изградила през годините, когато те е страх, че ще загубиш нещо много ценно, се опитваш да избягаш, за да се запазиш /звучи ужасно/, не усещах, че той я вижда, а всъщност молех за обич.
И сега моля, и искам да се случи чудото, от дъното на душата си... но не зная дали ще го дочакам....
И сега не намирам местата на другите, които са ме наранявали в сърцето си, болката за него е унищожила всичко.Не намирам любовта си към другите, дали въобще я е имало?Не намирам любовта си към себе си, не намирам надеждата ......

ako tozi 4ovek se vurne ti 6te moze6 li da zaspi6 spokoina njma li da ti mine prez glavata 4e toi moze da go napravi pak 6te mu ima6 li pulno doverie sled kato edin put ve4e si trugna i dali 6te e su6toto kakto predi po dobre go prejali vdigni glava i produlzi napred ne se moli samo se unizava6 ot tova njma da si promeni mnenieto

Не знам дали ще заспя спокойна до него пак, сега мисля, че ще забравя всичко, ако се върне. Защото и досега се чувствам щастлива, когато го видя дори от далеч, защото мъжа в който се е превърнал сега, не е този който ме обичаше, само неговата външна обвивка. Все още мисля, че тези месеци на раздяла са най-лошото, което живота може да сервира. Че можем да бъдем щастливи заедно, да си върнем усмивката, да си върнем мечтите.
Не зная дали някога ще срещна друг, който да означава толкова много за мен. Едва ли... Но всеки носи кръста си...

Да, мислиш си, че умираш с всяка своя част, но най-хубавото е, че преболява. Сети се за всичките му вредни навици, помисли за себе си с цели егоизъм, на който си способна, вдигни поглед и ще видиш колко мъже са готови да го посрещнат.

Най-лошото е, че така и не успях да видя лошото в него, вредните му навици, това, което би ме дразнело. Не видях и лошото в мен, не предполагах, че раздялата ни ще ме смаже толкова много...
а и не виждам мъжете покрай мен, те като че ли не съществуват

при теб така ли беше ?болеше ли ?мислеше ли за мен? или егото надделя ? мисля че при теб парите помогнаха !а чакаи да се сетя коя си

Ами какво да ти кажа? Аз намерих сили да живея, когато вече ми беше все едно дали ще живея или не. Понякога трябва да се предадеш, за да спечелиш, а понякога ти остава единствено да се примириш. Да се примириш също е победа, защото тогава болката си отива. Все пак не смея да дам съвет, защото не познавам нито ситуацията, нито хората в нея.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

Я ела на някоя съботна сбирка ако си от София и ще видиш поне няолко мъже и жени, които са готови да ти обърнат внимание поне за по бира и приказки. За други неща не говоря. Поне не публично

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

На А.Вентура,
да му го тура

Вече няма да се чудиш коя съм аз. Двата $$ постоянно ще ти го напомнят. На какво се дължи личната нападка?

Може би ДА, а може би НЕ..
Някои така и не успяват, а други като мен имат щастието да намерят другия.. този, с който успявам да изпитам взаимната обич..

Болката е в теб, защото ти сама си я причиняваш..
Трудно се усъзнава човек, че живота е прекалено кратък, за да получава винаги онова, което иска,а след това да страда заради това .

Радвай се на онова, което си имала и не страдай за това, което не ти дават


и пак
"Когато вратата на щастието се затвори се отваря друга, но често гледаме много дълго към затворената врата и не виждаме другата, отворена за нас. Истина е, че незнаем какво имаме, докато не го загубим, но е истина и, че незнаем какво можем да имаме докато не го получим. "

ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ТЕБ

Скъпа, ???, та ти си щастлива. Обичала си, била си обичана, това е прекрасно. Но другия не ни е даден вечно. Той идва, свършва си работата и си отива. Такава му е мисията, да те посвети в любовта. Да те научи на любов. Да разкъса химена на душата ти, за да те направи истинска жена и човек. Наистина раздялата малко боли, но това е временно и ще мине. То е защото не можеш още да се разделиш съвсем с чувството си за егоизъм и собственост. Не се затваряй в себе си! Ти вече също си посветена. Възползвай се от урока си, обичай! Обичай!

De Alto Cedro voy para Marcane
Llego a Cueto voy para Myari

Боже колко истина има в тези думи!Личи какво четеш.Аз също чета и съм 200% съгласна , не убедена , че е така.Тук сме за да даряваме и получаваме любов :)))

хич не боли малко ....не го боли този дето няма сърце ...и аз си мислех че съм железния дето разбива и гази като валяк наред докато не си намерих майсторката която ми разби семейството и ... илюзиите че съм единствен и неповторим.... после човек се затваря в себе си и не се интересува от нищо ...няма леко утешение за разбито сърце а много боли да знаеш...представям си колко сърца съм разбил за толкова години активен сексуален и любовен живот сега ми е хак ...

Реклама от типа: Да си проститутка е нещо много прекрасно ,обичай ,обичай, да те шибат негри , а аз и мойте приятели ше те обичаме .... мнооо!
Ей тва е любовта! И ако може всички над 14 /четиринаиисет/ години да обичат... много и всеки дето им дава 5 лв. да го обичат 2 пъти!
Заеби ,ако си провал ,ще се провалиш пак! Не върви да съсипеш тва дето имаш и да очкваш да ти го донесат на готово!
Тва са глупости ,естесвено ,ама дано има кой да ги осмислява... Наздраве!


Аз мога!А ти?

Още боли, но не толкова силно...
Но още не зная края наприказката...

Ти разказваш и моята история.

Вечната история явно, както някой вече спомена...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.