help

Ще се обясняваме в събота, но ми помни думата, че непрощаването на води до нищо добро. Накрая непростените неща се изсипват върху главата на този, който не може да прощава.

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

скъпо ще платиш

Така да бъде и да остане! - казало малкото сиво човече...

Приказката за дърваря и мечката знаеш ли я? Да ти я разкажа ли?

Дърварят и мечката били много добри приятели. Веднъж, като се разделяли, мечката поискала да целуне дърваря за довиждане.

- Ааа, рекъл, мирише ти устата.

Мечката посърнала и помолила дърваря да я удари по главата с брадвата. Ударил я дърваря, потекла кръв.

Минало много време и пак се срещнали. Мечката рекла.

- Дърварю, я ми погледни главата, има ли следи от онази рана?
- Няма.
- Няма, я! Ама оная рана в душата ми продължава да боли!

Пусто сте ми далече, иначе щях да съм с абонаментна карта за спявките в събота вечер:) А за "анонимковците" - не съм бе човече, имам си и регнат ник със същото име, но напоследък ме мързи да го използвам. Впрочем, както и ти правиш от време на време.

Айде, наздраве в събота и умната, ей! И по-кротко го давай, не си за един ден, я!

В какво искаш да ме убедиш? Че би простил на жена си изневяра ли? Какво? Ще махнеш с ръка и ще кажеш:

- Здраве да е! Хора сме - грешки правим!

Така ли? И ще си почешеш рогата? Твоя си рябатя!

И аз ли трябваше да простя на майката на сина ми? Пренесла се с детето при любовника си. Лошо няма, ама оня не пуска детето при мен. И според теб какво трябваше да направя? А? Да скърцам със зъби и да простя, а? Тц! При мен няма такивя филми! Разгоних им фамилията и идилията!

--------

Като рекох сина... Стягай се, ще го водя в събэта. Свят да види. Ама, няма да ти дам да товориш с него, щото ще го научиш да прощава лесно, а това противоречи на мойта педагогика.

никакъв ник.

Ей го на! Ако беше регнат, щях да ти кажа откъде съм, че може и да сме близо един до друг. Грешка. Написал съм го туй вав визитника.

Викаш да карам по-кротко. Аз съм си кротък, само пушилка вдигам около себе си. Да ме забелязват хората.

Изобщо не те разбирам?
Та аз , поне със постингите си, не карам по никакъв начин Райън да коментира повече !
Как ти хрумна това?!?

Той, човекът , вече се е изказал по въпроса...Дори и това негово изказване беше един вид " бонус" за темата - не беше необходимо да го прави, но все пак той го направи в ущърб на собствания си имижд, най-обобщено казано...

Има тема и аз просто съм написала няколко отговора на предишни постинги, при това съм отговаряла на авторката или на трети лица, а не на Райън?
Не разбрах, с какво точно се предполага, че съм проявила неуважение...с това, че познавам Райън и имам лично, при това добро мнение за него?!?

Все пак жената на " нашия Райън" също е човек от клуба...И темата е нейна!
Ако не той, то поне тя , мисля си / може би погрешно, знам ли вече.../ трябва да научи истинските реакции на хората по отношение на казуса, който е поставила.. ще и е от полза...

В крайна сметка, най-важното е да сме искрени, когато пишем - а аз бях...


Qui scribit, bis legit.

За нещо подобно говорех и аз, ама в обратния вариант...
Още тогава простих, щото в душата си знаех че не беше от лошо сърце и че не му беше в природата...
Съпругът ми имаше много грехове. към мен, но не беше насилник и единичният инцидент, не променя нещата...

Qui scribit, bis legit.

Предлагам да заключим темата и тя свободно да отплава...в бунището.
Видя се ,че никой ни може да помогне с нищо!!!!!!!!
Те това ВАШЕТО е чешене на езиците ,ма хич не ми пука че ще обидя някого
Да бяхте помогнали бе хора.
Такива историйки може да разкаже ВСЕКИ от нас жалкото е ,че на много малко им стиска
END

Ти можеш!

случка за "насилие" на мъжа ми над сина ми и "безотговорност" от моя страна... по същия повод.

Фактите
Детето беше на 2 години, когато с компания приятели отидохме на Рупиите - на спални чували, лагерен огън, къпане в минералния басейн и т.н. Екскурзия демек. Нашето дете беше единственото толкова малко... приятелите ни бяха с 16 годишния си син.
Обедно време, 40 градусова жега, опънали сме спалните чували на единствената сянка под едни дървета на поляната. Пуфтим, пладним и чакаме да се позахлади, че да се юрнем да събираме съчки за огъня, да готвим и т.н.
Е да, ама на малкия му е жега, хленчи, не му се играе върху чувала... в един момент направо запищя и никой не беше в състояние да го успокои. Тогава мъжът ми го взе, занесе го на 10 метра от нас в едно около 3 метра дълбоко малко долче и както беше бос и по гащи - остави го там и се върна при нас. Забрани ни да отиваме при него и каза: "Той ще дойде след малко сам при нас и повече няма да реве."
След около 15 минути една русолява, ухилена, изпомацана с трева и пръст физиономийка се показа, направи "дзак" и допълзя при нас. Малкия беше изкачил/изпълзял съвсем сам по нанагорнището и доволен и уморен се намърда на спалния ми чувал и моментално заспа.

Малко разяснения към фактите
- Аз не съм била против това. Мълчаливо се съгласих, че е много възможно да подейства добре. Страхувах се - че може да се убоде на трън, че може да го ухапе змия или някакво насекомо... или че напълно ще загуби доверие в родителите си. Но не съм се противопоставила по никакъв начин, дори и в мислите си.
- И двамата с мъжа ми тогава бяхме фенове на Кастанеда и все още намираме по нещо много вярно в книгите му.
- Синът ни израсна като едно разчитащо в общи линии на себе си дете. След този случай сценки с детска истерия и тръшкане не е имало. Ама никога.
(не правете такива неща с децата си, не ви съветвам, рисковано е)

УЖАСНО МАЛТРЕТИРАНЕ!
Ако аз, с днешна дата, 12 години след тази случка реша да извлека някакви дивиденти от нея и да ви я представя като случай на малтретиране и психически насилие на бившия ми мъж над детето ни е достатъчно само да ви разкажа фактите. Разясненията към тях ще ги премълча, но фактите са живата истина - те не са ли достатъчни?!
Повечето от вас биха реагирали според очакванията ми: "Как е възможно баща да се отнася по този начин със собственото си дете... ами нали ще се почувства сам, изоставен... дори и да не се нарани (какъв късмет!) - това е съвсем малко бебче в ситуация, в която и възрастни хора се кефват и предават...

Безотговорна майка
Ако бившия ми мъж реши да извади дивиденти от тази историйка, въпреки че ще му е по-трудно, би могъл да подхване тезата: "Ами каква е тази майка - дума да не продума в защита на детето си! Ами ако на мен ми е станало нещо в момента - чалвам се, примерно... тя пак ли така, на доверие ще приеме действията ми?! Лично мнение няма ли си, защо не се е опълчила?"

***

във всяка една история фактите са си факти, а обстоятелствата около тях и тълкуването им - могат да обърнат тезата на разказващия с главата надолу.
Най-успешния начин на манипулация на общественото мнение - да кажеш цялата истина с подробности около фактите. Но да ги предадеш през желаната от теб гледна точка.


Ти имаш ли?

че и ти и повечето тук веднага след неговия постинг застават на твърда позиция: "Отказвам да повярвам... той не може да е насилник... не мога да го възприема така... " и т.н.

Вече си имате някакво мнение.
Значи съпругът на авторката на темата може да е насилник, но ако се окаже, че е Райън - не може.

Имате си калъп за всички. Този е такъв, онзи е друг... ако се беше оказало, че жената е съпругата на Стефан, щеше да настане едно грандиозно оплюване.

Ей това е обидното. Калъпа. И се обаждам по този повод единствено заради това, че подобна мисъл видах и в постинга на Райън.

Жената пусна темата, за да получи отговор на конкретен проблем или за да извлече някакви дивиденти. Ако е първото - с нищо не й помагате, като се отклонявате от темата. Ако е второто - мисля че още от самото начало й стана ясно, че с такава история тук трудно ще получи някакво одобрение... даже напротив. Излишно е повече да се отклоняваме в страни.


Ти имаш ли?

Явно понятията ни за " калъп" се различават...
За мен това, което описващ е точно обратното на обобщението по калъп за даден казуз - това е ЛИЧНО мнение.

Знам, че Райън няма нужда от защита тук, пък и аз съвсем НЕ го защитавам, просто си казвам мнението и то категорично е, че за мен той не е Насилник по природа или аз нищо не разбирам от хора!
Това не значи, че не е имал други груби грешки в брака си и че жената няма основание да се раздели с него.
Просто на мама Нети не и се вярва че той е биел детето си или жена си...
разбира се , мама Нети, може и да греши, нали така...
--------
Всъщност с какво, наистина бихме могли да помогнем на съпругата на Райън?
Когато всеки казва по нещо искрено....се получава цял спектър от реакции към нейния случай, както чисто теоретични, така и лични.
Ако е умна и ако изобщо е търсела помощ, тя ще се ориентира поне за положението си...
Пък се оказа, че се намират и електротехници измежду клубарите...в случай, че Райън не се справи с ремонта?

защо се дърпате за такива близки до ума неща?

И аз уважавам Раян като мислещ човек, но не и заради това, че е посягал на съпругата си и детето. Шекспир беше казал някъде, че и великанът, и паякът умирали по един и същи начин: болката е еднакво силна. Така е и с нашия Раян - той може да си мисли, че е много специален или желан - но всички сме хора по един и същи начин и той не е повече човек от съпругата си, която е удрял с ембрионче в утробата. Това ме извади от равновесие.

А иначе - синдромът "Юнак" тук пак подейства в пълна сила. Щом си ял и пил с някого на една маса - вечните дървени маси - отрупани с вкусотии и питиета - тогава не можеш вече да си позволиш да бъдеш честен и справедлив, още по-малко - критичен към човека, с когото си пил. Преди няколко месеца предупреждавах в клуба за този казус и май се оказах прав. Решението, естествено, си е ваше. Все пак приятелството е безценно.

Истината е, че още едно семейство си е отишло и още две деца ще си хапят нежните пръстчета... Боже, боже.


Love should be everything or not at all...

аз това не го вярвам за никой човек.
Въпреки че насилието е в човешката природа, само болни мозъци прибягват до насилие без някаква причина.

В последствие при нормалните хора се оказва, че:
1. Причината за тях е основателна и това е начин на възпитание, изпитан през вековете. За доброто на битата страна е и има ефект.
2. След първоначалния афект съжаляват за стореното, изпитват вина, опитват се да компенсират с внимание, нежност, подаръци... всеки според разбиранията си.
3. Изобщо не са разбрали, че са проявили насилие спрямо другия човек. "Ама какво насилие, беше просто леко шамарче!" Всъщност последствията са важни, а тях трудно можеш да ги предвидиш предварително. Ако за да избегнеш лекото шамарче се спънеш и пребиеш по стълбището - това вече е фатален завършек на иначе много невинна сцена. Лош късмет и за бития и за биещия.

И аз нищо не разбирам от хора... иначе щях да имам готов отговор на въпроса защо толкова много добре изглеждащи, умни, мили хора вършат ужасни неща с ближните си... ама въпреки всичко им вярвам :)
Но си нося тоягата зад гърба профилактично :)


Ти имаш ли?

Жалко за това, което ще изпитат децата им...и няма как да се избегне особено, уви...
Но може би трябва да помним, че все пак има и по-лоши неща от един развод.

Да обърнем внимание и на положителните неща в ситуацията а именно, че и двамата с Райън са все още живи и здрави, въпреки стреса, който са изживяли , че най-трудното - решението за развод е вече взето, че се разделят почти напълно осъзнато, че са на възраст, на която не са престарели и още могат да си намерят други партньори, че и двамата обичат децата си и имат възможност да са край тях, поне към момента.
И най-вече, че са имали не-малко хубави години в брака си, години, които не са пропилени напразно.../ има хора които и това не са имали!/

Може би, някой ден... след месеци, години, ... на клубната среща ща се появят отново Райън и жена му, но този път с други партньори, с друго самочувствие и с нов живот... Дано им потръгне!

Qui scribit, bis legit.

не визирам райън
, но насилника по нищо не се различава от другите хора ... аз познавам прекрасни манипулатори ( за пред хората ) и всичката агресия и безсилие , което са трупали навън го изкарват в къщи...
а това че някой го влече поезията или си седяла на една маса с приповдигнато настроение , нищо ама съвсем нищо не обяснява...

в това - усещането за реалност е неповторимо.

И само призваните го съхраняват и култивират - и ние като съпричастни тук в клуба не бива да допускаме дори и следа от насилие. Казвам си го с чиста съвест като човек, който не е посягал на съпругата си и децата си (само веднъж ступах Радина, когато беше на две години) - просто не ми идва отвътре.

Бракът не е за всеки...


Love should be everything or not at all...

на агресивните :)
Дете не съм удряла, но когато бях на 7 години, пребих бабата на едно комшийче... тъпата вещица го защитаваше, че краде играчките на брат ми от двора. Изобщо не се разкайвам за това.

Та няма да е честно точно аз да заставам зад призива ти. Прекалено много пукнати глави има зад гърба ми :)


Ти имаш ли?

Пак питам: КЪДЕ СА БИЛИ ДЕЦАТА ПО ВРЕМЕ НА НЕЙНОТО ВЛЮБВАНЕ И ОТСЪСТВИЕ ОТ БЪЛГАРИЯ????????????????????????
?????????????????????????????????????????????????????????????????????
????????????????????????????????????

Отговаряй! Аз съм чичко доктор и трябва всичко да знам!

Влюбила се в чужденец, ама заради работата отишла в чужбина. Кви са тия несвързани бръщолевиници??????

кому са нужни тези въпросителни , след като жената си казва , че ги е гледала нейната майка ( в съвсем друго , отдалечено , населено място , като таткото не е давал и половината от обещаните пари за разходите по един предпубертет и едно полу бебе ..нейната майка е болна и сама се нуждае от помощ ..той райън , много го влече поезията , за да успокоява клубарките явно ;) , та не е имал време за собствените си деца
предлагам Нети , като лекар да ти уреди едно място в някой психиатрия , ще ти е от полза , пък ако тя не намери , може и ние другите да поуредим нещо ...
не се бой , клубар в беда не се оставя ..

Никога не съм сядала на маса с Райън , за съжаление и не съм чела поезия с него...

И за манипулаторите, принципно си права , въпреки, че аз рядко се оставям да ме манипулерат повече от 1-2 пъти.
Поради това, че съм доста наивна и мекосърдечна по рождение и си знам тези черти, компенсирам с голяма доза принципно недоверие.
Затова, пък когато се доверя на някого, то не е от принципни съображения , а поради съвсем конкретни такива...

Така ,че ако не трябва да вярвам на личното си мнение за Райън, с когото си пиша толкова отдавна, то откъде на къде трябва да вярвам на думите на жена му - ами ако тя лъже?
Хайде сега да не се превръщаме в параноици!

Аз вярвам на себе си - на интуицията си, на опита си и на някои специални разузнавателни средства...
Ако греша ще се оставя доброволно да ме поступате на следващата среща...

Qui scribit, bis legit.