help

не съм адвокат на жената, ама някъде в по-горния постинг тя някакси много притеснително спомена за липса на средства. Финансови средства. Финикийски знаци. Не за липса на инфо от къде да си намери електротехник.


Ти имаш ли?

Без да познавам ситуацията не мога да обещая нищичко на жената, но знай, че Гравьора не обещава нищо, което няма намерение да изпълни. Нека не се караме. Става ли?

Без жената, мъжът е едно нищо. - Стивън Кинг

понеже съм корумпирано говедо, само намеквам, че страдам от недостиг на тоалетно казанче и две батерии за мивка :)
Мога да си ги сложа и сама

И понеже ми е писнало да оправям кранчета с медни жички и да изливам водата в кенефа с кофа, докато слушам как някой ми разправя, че 100-тина лв не били пари... та се заяждам с кеф и със всички :))


Ти имаш ли?

Аз няма да ти кажа, че стотина лева не са пари. Ако аз предложа някому помощта си обикновено става въпрос за труда и уменията ми. Пари бих предложил само на жената, с която имам връзка, но тя няма да приеме.

Без жената, мъжът е едно нищо. - Стивън Кинг

"Извинявай, ама една електроинсталация се оправя за два дни най-много..."

Ясно е, че няма как да пуснеш бележка на жената, за да предложиш по-явно помощта си (ако това са ти били намеренията). Но буквално преведен, твоят постинг гласеше: "Баси колко си загубена, с един ремонт не можеш да се оправиш. Как изобщо ще ги гледаш тези деца, не е ясно!"

Ако ще се върши някаква работа, се говори конкретно. В противен случай си остава намека "колко си неоправна..." и рискуваш точно така да те изтълкуват.

Сега стана ли ти ясен постинга ми или трябва като на блондинка да обяснявам? :)


Ти имаш ли?

Извинявай, че ти се нахвърлих така по-горе, но ти представи ситуацията твърде лаконично и схематично -брак в криза-голяма любов с чужденец-заминаване в чужбина - молба за развод - оттегляне на молбата - опит за събиране...крах.
От това, единственото заключение, което можах да направя беше, че си малко безотговорна и доста виновна.
Сега, когато прочетох този постинг, ти поднасям извиненията си.
Наистина понякога е добре да се дадат два-три детайла повече за да може човек да си създаде по-добра представа и да се опита да бъде по-справедлив.
Мисля, че почти всички клубари, които ти писаха бяха подведени от липсата на достатъчна информация и оттам негативните реакции.
При положение, че е имало физическо насилие, просто няма за какво да се говори повече. Не е маловажно и това, че не можеш да разчиташ на него, въпреки уговорките. Боя се, че оттук нататък ще се наложи да се справяш със собствени сили и средства и да разчиташ единствено на хората от твоя страна...
Ще се справиш несъмнено, но няма никак да е лесно.
Желая ти много кураж!

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Имаш значение само ти и твоите деца. (Не можах да прочета какво са ти писали другите клубари - може да повторя някого.)

Той се е съгласил да прекратите развода, защото вероятно е решил, че може да събира морални дивиденти от изневярата ти. Дала си му страхотни козове с това, но същността на ситуацията е, че бракът ви наистина е бил "патологично" обременен (както си го написала в темата). Много хора се развеждат: несходство, изневери, бедзработица и прочее. Но твоят "юнак "наистина е бил юнак, проявяйки насилие към собствения си син, към бременната си булка - въобще голяма смелост и сила се иска да се изправиш срещу една жена, цял Ахил си е твоят човек.
И колкото по-рано разбереш, че трябва да го започнеш начисто този живот - каквато и да е цената, която трябва да платиш - толкова по-големи шансове имаш да се измъкнеш без повече рани и по-бързо да заздравеят вече нанесените. Но така както я караш - мисля - твоят "юнак" ще продължавата да те изсмуква и да си мисли, че е голям тарикат издевателствайки над теб първо морално, а после и материално.
Замисляла ли си се върху това - до колко надолу може да пада човек? Това, което правиш ти се нарича "лавинообразен синдром на компромиса" - и то в името на любовта!!! Много екзотично разбираш любовта, направо мазохистично. Всъщност, ти си знаеш най-добре. Късмет, мадам!

P.S. Хрумна ми също, че щом си успяла да се влюбиш в този чужденец, значи можеш пак да намериш любовта и след раздяла с мъжа си. Даже може и любовта на живота си, нали си млада?


Love should be everything or not at all...

Помолих те без грубости, ама ти наистина си упорита.

Без жената, мъжът е едно нищо. - Стивън Кинг

разбирам, може би по-добре, околкото смяташ, въпреки, че не сме се виждали...
Но въпроът не е какво прави съпругът ти в момента.

Въпросът е , какво правиш - ти?!?! Какво правиш за децата и за себе си.
Каквито и да са били отношенията помежду ви / аз някак си не мога да повярвам за домашното насилие, не се сърди.../ те са минало.
Ако искаш да задържиш децата си - просто разчитай предимно на себе си и не търси оправдания с ремонти, липса на пари и прочи... не че не ни е ясно , на повечето тук, колко е трудно...
Но ти нямаш избор - имала си някога и вече си го загубила - приеми този факт и действай прагматично! Не си търси вина - виновна си пред него може би, но и той е виновен пред теб - въпроса за вината е вече изчерпан....щом връзката е изчерпана.
Веднага действай по намиране на друга работа!!!
Разберете се да те подпомогне за ремонта, ако трябва вземи назаем от приятели, щом толкова те притеснява и го довърши криво ляво - но ти, а не той...Можеш да разделиш временно децата са няколко месеца и да пратиш малкото при баба му - временно казвам, докато оправиш положението у дома.

Е, има и друг вариант, който също е съвсем реален според мен - оставяш му децата ,вземаш си шапката и заминаваш... може би в чужбина, може би в друг град, където ще имаш работа... но пак гледай да разчиташ на себе си, а не на следващия мъж, който ще намериш!

Кураж!

Qui scribit, bis legit.

нищо грубо не успях да намеря в постингите си.
Къде трябваше да гледам всъщност?


Ти имаш ли?

Да си кажа, за да е безспорно ясно, къде трябва калта да се изсипва, че аз съм отрицателният герой в историята.

Не ме познавате, но вече ме осъждате, квалифицирате и вкарвате в клишето на собствените си представи...

Отказвам, пък, да вляза там! Отказвам се публично да дискутирам или коментирам, тъй както никога не го направих през изминалото време, тъй както никога - ни публично, ни частно, не съм говорил, не съм и мислил, срещу хората, които са били в сърцето ми.

Имам греховете си и те винаги ще ми тежат, защото, нито вярвам в себеопрощението, нито мога да забравя, но не ги вменявам другиго. Не обвинявам други, освен себе си, за грешките си, не обвинявам вече себе си за грешките на другите. Не търся морални дивиденти - нямам нужда. Не съм живял на чужд гръб и винаги съм давал повече, отколкото съм взел.

Компромисите? След всичките, които правих, нищичко не ми остана. Свободен съм - най-сетне. Излизам от брака си нарамил дълговете, себе си и книгите, а всичко останало материално оставям на жена си и децата си. Ангажиментите ми? Напред са и неотменими за години... А дали ще си ги спазя - туй времето ще го покаже.

За себе си говоря - само и единствено.
Останалото е мълчание.

Благодаря на тези, които ме подкрепяха, когато имах нужда!
Благодаря на тези, които биха били мои приятели.
Ryan

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Мнението е изтрито от el_cincelador

ок

Оппа, появи се и Отрицателният Герой!
Пък аз точно се бях наканил да питам нещо, ама айде, ще си го спестя. Всъщност, ако забелязваш, поне в половината от постингите, ти си по-скоро положителният герой. Изобщо, много ми е интересна тази човешка нагласа да се хвърля кал по всеки случаен минувач в дир-а. Далеч съм от мисълта да изказвам мнение по казуса. По-скоро вземам повод от темата за да запитам съдниците в този клуб : Приятели, не ви ли омръзна? Никой не пише тук, за да търпи хули и обиди. Не забравяйте, че зад всяка тема, написана тук стои (поне) една човешка болка или проблем. Толкова малко е нужно, за да бъдем човечни, а все не успяваме...
Думите ми не са адресирани към целия клуб, а само към определени хора в него. Няма да споменавам имена, те си знаят.

А междувременно да се похваля : вече се роди детето ми. В случай, че някой го интересува...

Нека ти е живо и здраво и много да те радва!

Принц или принцеса?

а ти си тъпа курва

Да ви е живо и здраво

Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

всеки страничен човек е нещо като огледало.
Може отражението ти в това огледало да е изкривено, тотално неточно или пък много точно, но да не се харесаш... проблема е твой, а не на огледалото.
Ако искаш да изглеждаш по определен начин, заобиколи се само с такива огледала, които ти показват това, което искаш.

Първото нещо, което казваш, когато отидеш на сбирка на дружеството на анонимните алкохолици е: "Здравейте, казвам се едикак си и съм алкохолик."
Твърдят, че ако признаеш пред себе си и пред останалите, че имаш проблем - това вече е стъпка към решаването му.

Всеки тук идва със своята болка и проблем, дори и дзяпачите (ако и да не си го признават). И реакцията на всеки постинг е функция на това доколко осъзнаваш и си решил собствения си проблем.
В този клуб можеш да откриеш групичката на майките, които страдат от незаинтересоваността на бившите си мъже към собствените им деца; групичката на бащите, страдащи от липсата на контакт с децата си; групичката на изневеряващите и на тези, на които са им изневерили... и можеш да предвидиш как ще реагират на постинг, настъпващ ги по мазола и без да четеш никовете.

Не можеш да си безпристрастен, освен ако не ти е професия, но даже и тогава ще взимаш страна вътре в себе си... въпреки, че знаеш причините за заставането ти на едната или на другата страна.
Всъщност, ако ти забелязваш, отношението претърпя промяна чак след споменаването за побой. Което мен лично ме навежда на мисълта, че прекалено много хора тук са претърпели или са били свидетели на някаква форма на насилие.

Щерка или син?


Ти имаш ли?

Честно казано ми е малко трудно да почувствам голямо съпричастие. 8 години след първото дете решавате да имате второ обаче малко след раждането започват изневери, връзки с чужденци, предполагам че си около края на тридесетте. Зарязваш семейство и деца, хоп в чужбина и когато СМЕТКИТЕ излизат криви, изведнъж се появяват някакви чувства.

Ами честно казано не знам с какво може да се помогне, даже малко ме е гнус.

Жена ми също така като наближи четиридисетте се втурна да "живее", само че тя постъпи по-хитро защото ме използва да се установи в чужбина.

Задай си въпроса, ако нещата с чужбината не бяха се оплескали, щеше ли сега да говориш за чувства, разбити сърца и прочее покъртителни истории.

Мъжа ти е бил зарязан, а преди това предполагам тотално занемарен, след като сега си зле финансово, дори след гурбета, предполагам че той е издържал семейството, давал е години наред всичко, след което е получил за благодарност изневяра. Най-вероятно докато си била по чужбината човека е разбрал колко държиш на него, примирил се е и е почнал да си създава нов живот. Ти се връщаш, предполагам изневиделица и му предлагаш да се върне в старата ситуация на използван мухльо, който ще бъде зарязан при първа удобна възможност. Ами честно казано малко му съчувствам на човека.

Единствените които имат нужда от помощ са децата.

"Точната дума за ситуацията отпреди година е семейно насилие, над големия син, и над мен дори в период на бременност и кърмене."

Понеже тук се спомена неколкократно за семейно насилие и ефектите му, искам да попитам по-конкретно в какво се изразяваше семейното насилие над сина ти и "дори над теб"? Насилието е много разтегливо понятие. И за съжаление доста често се злоупотребява понеже носи много лесни и доста големи дивиденти за потърпевшата. Та извинявам се за въпроса, но все пак, в какво по-конкретно се изразяваше насилието над теб и колко често се е случвало?

Да не би да е било един шамар след като мъжа ти те е бил сварил на калъп с някой мазен чужденец?