брак

Периода на гнева и изтече и сега следва бавно тихо безмълвие. Няма живот за мен...но както и да е търся помощ от някой човек да ми каже какво мога да сторя за нея???????нека се има в пред вид пълната и липса на интерес към съществото ми
ако тя му е изневерявала , няма да се държи така , а бързо ще му ''прости'' ...
всъщност единствения начин да запазят нормални отношения е точно този - тя да му изневерява ..това показват моите наблюдения ..преди години , една по-възрастна жена даде съвет на една друга жена , който много ме впечатли и той гласеше - за да не го намразиш ,изневери му ..и като гледам сега , точно тези двойки оцеляват ...
а как жена му е виновна , че той й е изневерявал ?? това не го разбрах ??

свидетелството за сключен граждански брак не е нотариален акт за собственост, от който да произтичат неограничени права на собственика върху собствеността? За мен това е съюз на свободни хора, всеки от които има право на личен живот и избор, стига да не нарушава свободния избор и права на другия, както и да не пренебрегва отговорността си в семейството. Ако един от двамата счете, че другият нарушава някакви клаузи и това му е непоносимо, то съюзът спокойно може да се разтури. Излиза, че по-лесно се толерира "виновното" поведение на някой, който живее на несемейни начала, отколкото в обратния случай, с великото обяснение "ама те не са даже женени". А каква е разликата? Лично за мен никаква. Нещата сякаш опират именно до съвършено необоснованото чувство, че този, с когото сме ,ни принадлежи по някакъв начин и сме склонни да реагираме като дете, на което му е отнета играчката, НЕГОВАТА играчка. Не ми е понятно с какво право ще изискваме от човека до нас да живее както ние намираме за редно и ще вдигаме врява до Бога, че е постъпил по друг начин /различен от предписания/ в определена ситуация. От момента, в който отношението му към нас не е унижаващо ни /не само публично/,а отговорно и щадящо - има ли какво повече да искаме? Че то собствените ни деца не ни принадлежат по никакъв начин, какво остава за чуждите хора?

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Съгласна съм с теб и не само това - и аз мисля по същия начин.

Това беше опит за по-подробно вербализиране на ситуацията.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

имаш добра душа.


Love should be everything or not at all...

Винаги има причина за изневярата. Била тя жажда за ново тяло или, пък, емоция, била тя погалване на наранено его, или просто да го наречем абстрактно по математически и без да даваме оценка - ред от събития, сходящ към изневяра.

Но не за това искам да пиша в момента, щото който е изневерявал - вече знае, на който са му изневерявали - той също. Ако единият или пък другият не знае, що тъй става - редно е да си разбере за себе си (за причините говоря, не за фактите) и толкоз.

Изневярата винаги наранява. Обикновено и двете страни, макар че при по-безотговорните хора (само по себе си понятието безотговорен човек не е много смислено - всеки си има отговорността, някои не щат да я поемат), раните са по-скоро драскотини и се компенсират/неусещат от другата, по-скоро новата емоция. Това трае, докато "новата" емоция е жива, силна. Тия няколко до десетина месеца, както казват статистиците... След това - раните се подлютяват и ако не се е появила междувременно още по-нова емоция или пък обич, която компенсира всичко - тогава болката се преживява пак... И, сякаш валяк - миналото ти те плясва по челото...

Всичко казано по-горе важи, когато има изневяра. Ключовото тук е ВЯРАта. Когато нямало е обща вяра, път, надежда и подкрепа - то тогава не е изневяра, а просто (опит за) продължение на пътя ни човешки.

Има само две причини, поради които се споделя изневяра на партньора. Всичко останало, поне от моя гледна точка и ценностна система, се свежда точно до тези две причини.

1. Стремеж (може дори неосъзнат) за нараняване. С варианти:

1.1 На партньора - в опит да му върнеш за неговото държане, да прехвърлиш върху него причините за "своята слабост" да речем ако такива има.

1.2 Себе си да нараниш, измъчиш, накажеш с цел пречистиш.

Изглежда доста садистично да задоволиш своята мазохистична нужда чрез страданията на друг човек, но егоизъм братче... Когато те боли, понякога точно с болка се лекуваш по някакви хомеопатични принципи, но с прекаляване...

Тук има и една разновидност, ако те боли, но не можеш да си позволиш още да нараниш партньора си или не искаш в допълнение да го направиш - можеш да се изправиш и на място, като нашия клуб да кажеш "виновен съм мамицата му", и да очакваш, че ще те заритат, и ще ти причинят точно тая болка, дето много търсиш.

Но може да се случи голяма изненада - да не те наритат или обидят... И може да се случи да осъзнаеш, че не със самобичуване ще си изкупиш страданието, а с отдаване. Не навътре да се обърнеш, а навън... Естествено, ако има на кого да се отдадеш... Естествено, ако има и защо!

2. Втората причина за признание може да е опитът да се започне начисто. Пак може да е несъзнателен, но и абсолютно съзнателен и контролиран акт.

Лично аз смятам, че не може (напомням, ако имало е изневяра), да се продължи връзката с премълчаване. Не може бе! Връзка е това - как, след като си спрял да вярваш в някого, ще живееш с него? Нечестно е. Ей така дошла е вярата ти отново? Тц! Вяра нито лесно се губи, макар че може и за миг да се анихилира, нито лесно се печели, защото тя се дава. Или я даваш безпрекословно и напълно или просто правиш сметки. Заедно сме, заради парите, заради децата, заради това и онова, заради ей туй другото, а после петото, но дори онова четвъртото - и то си заслужава. Сметки. Ама човек роден ли е на калкулатор ходещ да прилича?!

Ако някой е способен да задоволява нуждите, които има извън постоянната си връзка и въпреки това твърди, че обича постоянния партньор - това не е вече обич, а лицемерно изкривено чувство за удобство и стремеж към стаза. Достойната постъпка тук е да си каже и даде възможност на другата страна да прецени дали това положение я удовлетворява. Да бе знам, че туй, което казвам звучи си доста идеалистично, но го мисля...

Казват някои - изневярата не е за всички - трябва много да си умен и да обичаш, за да я правиш умело. Това мили хора е друго, а не изневяра. Изневярата е състояние без вяра. Точка. Останалото е нагон бил той към чисто сексуалното или пък емоционалното. И тогава ако просто си задоволяваш нагона - няма лошо, стига това да е приемливо за двамата. Но ако единият лъже - това, че не е наранил (още) другарчето си ни най-малко не го прави по-добър. Просто проблеми си спестява. Но туй, че някой нещичко не знае, ни най-малко не променя фактът, че то вече се е случило. Твърде субективно идеалистично е това и контрастира с материалистичната човешка природа. Твърде голям конфликт е и затова е толкова забележимо, и затова човечеството все за туй говори, за това се поучава и по това си спори.

{
Още една тема май си оставям за бъдещо писание... Я да и измисля с цел зарибявка :) работното заглавие - "Влияние на увеличаването на продължителността на живота върху брака"
}

__________________________________


Та приятелю Дани,

Остави ти тез думи красиви по адрес на онуй същество тъй прекрасно, с което живееш. Ангелите са в небесата, докато на земята живеем - запомни - ний сме хора! Такива, каквито и тъй, както можем.

В опит да те развеселя малко, може и неуместно да е, ама ще ти разкажа един виц:

Двама стари приятели се срещат след дълга раздяла и си говорят:
- Моята жена е същински ангел!
Споделя единият.
- Блазе ти! А моята все още е жива...
Натъжава се другият...
:)

Така, че ако чувстваш се грешен, а приемаш нея за непорочната дева - то вий вече сте окончателно разделени, защото тя в рай, някакъв, тук или там на небето живее, а ти по-добре се огледай, с кого искаш в казана компания да си правиш, защото, както религиозните вярват (а ако са прави?) на земята си за кратко, а в казана вечно или поне до второто пришествие.

И ако спра да ти говоря иносказателно ще ти кажа направо -

Ти причини за изневяра си имал. Няма значение те какви са - запълвал си нуждата своя. Грешен си и си престъпил брачните клетви, които твърде лесно даваме, затова и лесно пристъпваме и нямам само изневярата предвид, а всичко, що лесно си обещаваме в любовната еуфория, а след туй не си даваме...

И отваряйки скоба {
Ще припомня нещо, което няколко пъти досега сме дискутирали, че женитбата е прекалено лесна, а разводите трудни, но ще пиша по тая тема, когато ми дойде другата муза.

Все пак ще загатна , че може би това се дължи на различната любов, която изпитваме. Щото романтичната любов - Ерос е лека, изгарящо нужна, но не обвързваща силно, за разлика от божествената - Агапе. Сигурно знаете, колко дълъг е пътят, за да станеш монах и да видиш дали, аджеба, обичаш наистина Бог и хората, толкова силно, че да пожертваш част от същността си човешка.

}

Та въпросът сега Дани не е, дали тя ще ти прости, защото ти контрол върху този процес нямаш...

Въпросът сега е може ли вяра отново да има при вас. Не за сега говоря - сега вяра няма. Фактът, че споделил си, ни най-малко не значи, че на теб може доверие да ти се има, защото едното споделяне е просто факт от живота, изповед пред олтара на семейството. Но само Господ прощава автоматично при изпълнение на алгоритъма прошка (покай се искрено, свърши туй и онуй и ела пак следващата неделя). Господ прощава, щото туй му е част от божествената природа.

Та така... Ако на съпругата ти добре е било досега с теб, ако въпреки всичко ти си и давал топлинка и обич, то тя ще ти прости вероятно и ще останете заедно. Защото присъщо на хората е да прощават... Плод е и на дълбока културна традиция и на душевна изгода.

Ако не е била щастлива с теб - дори и да ти прости - пак няма да иска да остане с теб, защото липсата на вяра вече ще и дойде много. Ако остане с теб, въпреки липсата на щастие и вяра - то тогава туй някаква си сметка ще да е и след време, ще си я платите двамата, защото всяка сметка се плаща и никой не може да избегне представянето на Окончателната сметка, от Данъчния с косата!

Ако обичаш тази жена, която сега представяш, като ангел - ами обичай я, дори и да се разделите. Ти сега се чувстваш паднал и натискайки я надолу се опитваш да станеш - О'кей, но не я набивай твърде надолу в блатото и ако почувстваш, че поне малко вече си се отлЕпил - подай ръка и и помогни да се измъкне от калта, в която я събори. Дължиш и го това и като човек, и като съпруг.

А после - вижте дали можете да сте заедно, не изневерите са пречки за това, а причините да съществуват. И ако причините са веч отпаднали - бъдете заедно и щастливи. Ако нищо между вас не се е променило - то по-добре се осъзнай, че в момента чувството ти за вина изкривява солидно твойте хоризонти, и когато го преодолееш (може и години да преминат) отново всичко ще се обезмисли и ти пак ще тръгнеш по досегашния си път... Защото хората, дори към нови цели да вървим - походката ни, стъпките ни - всичко си е в рамките на установените стереотипи. А те са, че който е изневерявал - тъй винаги ще прави, когато има нужда или влезе в онзи ред събитиен сходим, водещ към изневяра. А който е верен - ще се въздържа, дори и да е срещу самия него, докато...

Животът продължава! Приеми го такъв, какъвто е. Ако можеш да си по-добър, отколкото сега - бъди. Ако не можеш - то поне опитай се да не станеш по-лош, туй също не е лесно. И да ти кажа - направи/направете всичко възможно по-бързо да излезете от периода на вина, шок, виносване, шокиране, защото раните, които допълнително ще си нанесете в това време, може да са критични. Най-добре опознаваш другарчето си в криза... Ако допуснеш да видиш лошите страни на другарчето си, колкото и добре да го приемаш - бавно и полека ще го отхвърлиш първо дълбоко в душата си, а после и открито...

Ако сте религиозни или просто вярващи, или дори склонни да вярват - потърсете помощ в църквата. Свещениците там в тази област са специалисти с натрупан хилядогодишен опит.

Ако не сте вярващи - по-добре недейте, щото вярата е необходима, за да възприемете съветите им. Тогава потърсете специалист - семеен консултант. Може той да ви помогне да преминете по-бързо през изпитанието.

Вариант е да четеш (най-добре четете) и този клуб. Но при всички случаи - не губете време, не живейте в апатия и очакване нещата, някак си, самички да се наредят. Сами - не се нареждат. Никога. Едно е да изчакваш и да не прибързваш, друго е да си седиш.

Обич и щастие Ви желая!

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

ама на 100% :)


Ти имаш ли?

Защо толкова ми харесва това, което пишеш? Разбрах! Защото са ти красиво подредени, умело подбрани, елегантно нюансирани думите. Защото увличат ту бясно като порой, ту те понасят леко като поточе. А аз съм филолог. Не мога да остана безразлична към тоя дар Божи. Свалям ти шапка!
И понеже съм филолог, нещо логиката ми куца понякога. Кажи, добре ли разбрах, плуваща в изобилието от образи и краски на твоето изложение и удавена в собственото си удоволствие да си ги представям и изживявам, та добре ли разбрах същината - ако удоволетворяваш нагон- не е осъдително, ако удоволетворяваш чувствителност - е? В първия случай си подвластен на тленното - тялото, във втория - на божественото -духа. Та кое, според теб е повече за отхвърляне? Май когато иде реч за духа, там си е Божа работа. Можем ли ние, човеците нищожни, да имаме власт над Божията воля? Излиза, че любовта си е хем дар Божи, хем бич Божи. Едновременно извисени по Негова воля в небесата и наказани тук на земята от себеподобните си...

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Не съм казал, че тя е виновна, вероятно или не съм се изразил съвсем ясно, или не си го прочела правилно.
Прегледах си пак постингите и не видях такова нещо, моля те, посочи ми.
А съпругата му още не е известно как точно ще реагира - по неговите думи в момента е пълно безмълвие.
В какво ще прерастне това безмълвие само бъдещето ще покаже.

Мъдрецът се ражда, за да се самоусъвършенства, глупакът - само за да умре...

Просто брилянтно!
Едва ли има нещо повече да се каже.
Да не говорим, че такъв брилянтен стил отдавна не бях виждал.
И мъдрост...

Мъдрецът се ражда, за да се самоусъвършенства, глупакът - само за да умре...

Без връзка с темата, просто разсъждение - понякога любовта е не възвисяване, а наказание.

Мъдрецът се ражда, за да се самоусъвършенства, глупакът - само за да умре...

Не съм казала, че жените не кръшкат. Всичко, което казвам, го отнясям както към единия пол, така и към другия.

Но никой не знае, какво поведение е имала през годините точно тази съпруга.
Може и тя да е имала отклонения, но може и да не е. Така че, не върви някак си, да се успокоява един човек с факта, че ето, виждаш ли, той изневерявал, ама нищо, няма страшно, защото няма начин и половинката му да не е правила същото. Къде отива тогава взаимното доверие? Ако единият сгреши, означава ли това, че веднага трябва да започне да подозира другия, само за да се оправдае. Или да се породят подозрения само защото прави аналогия със себе си? Това, което казваш като вероятна ситуация може и да се случва някъде, в същото време другаде може съвсем да не е така - хората са различни.

определено

Звучи малко тъпичко, но първо се извинявам , че не отговарям директно на поставената тема. При мен - жена, тогава бях само с 1 дете се случи така.Бях млада, красиве, работеща и желана от мъжете жена, а той моичкия не ми обръщаше внимание в буквалния смисъл на тази дума.И си навих на пръста, че ще отмъщавам с изневяра. Така и стана. Но на мен по-леко не ми беше, напротив, едвам го преживях, едвам се отървах, успях да убедя едва ли не себе си, че такова нещо не се е случило. Това е първият път, когато го казвам. Е какво е това - не изпитах никакво удовлетворение или успокоение. Без да съм сигурна реших, че съпругът ми кръшка, та и аз така. Тъпа работа. Сега съм достатъчно ангажирана с 2 деца, та време за бръмбари няма.

Май е било замислено като отмъщение, но с ефекта на бумеранг.
Странно защо си го направила щом цялото ти същество е протестирало срещу това. Заслужава ли си да накажеш себе си за да накажеш другия, че пък и той изобщо не се е досетил очевидно какво го заплашва... Тая история ми звучи малко като "ще си извадя очите, тъща ми да има сляп зет".

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Разбира се, така е.
На този шарен, шарен свят всичко е възможно и вероятно.

Мъдрецът се ражда, за да се самоусъвършенства, глупакът - само за да умре...

Ами, съвсем даже си е в темата...
А тя, темата е толкова обширна, че може да вмести целия живот.
Темата е любов, брак, деца, изневяра, признание, недоверие, мъка, безмълвие, угризения, терзания, обвинения, обида, гузна съвест, тържество на справедливостта - нима това не е целия живот в една, единствена тема?
Мда-а, две деца са си ангажимент...
Но, все пак, както се пее в песента "Още имаме колене, рамене"...
Нека не предричаме нищо, първо, защото никога нищо не се знае, и второ - за да не дърпаме дявола за опашката.

Мъдрецът се ражда, за да се самоусъвършенства, глупакът - само за да умре...

Мерси! :)

Доста се замислих... В крайна сметка считам - не е грешно да изпитваш нагон и/или да имаш нужди, но определено удовлетворението им може да е във върховна степен осъдително.

Например сексуално фрустриран съм - като цяло за хората ще е безразлично, ако чеша си агресията, блуждаейки с една резачка в мрачните подземия на компютърните игри. Но съвсем друго ще да е, ако се наричам Джак и бродя в катакомбите на Лондон с един бръснач...

Дали нуждите са примитивни или висши - не е от толкова голямо значение. Като хора сме програмирани за всички тия нужди и няма защо да им се притесняваме и лицемерно да ги отхвърляме. Нормално е да изпитваш сексуално желание, не е нормално да го удовлетворяваш чрез насилие. Нормално е да търсиш разнообразие в живота, в частност - секса. Не е нормално да го правиш, унижавайки партньора си.

Сексуалният нагон е индивидуално примитивно чувство, съществуващо с една единствена цел - създаване на възможност за генетична рекомбинация. Резултатът от нея е извън нашия контрол - древна програма си се изпълнява. Всъщност има едно по-висше чувство, което се подхранва директно от нагона - желанието за себедоказване. На дадена възраст, при дадени физиологични и/или умствени възможности - бройкането е сериозна, в доста случаи единствена, форма на себеизразяване.

Чувствата, като много по-висши програми на човешкото същество, водят и до много по-значими обществени резултати. Заради чувства са създадени най-великите произведения на изкуството и науката. Интересното е, че и засищането, и неудовлетворяването на чувствата водят до подобни резултати при творците. Даже май нещастната любов създала е много по-велика поезия и проза. Което си има прозаично обяснение - щастливият в любовта човек е твърде зает да е с любимия, а нещастният е сам със себе си и музите.

За Божията воля - елементарно изказана тя гласи "вървете и се плодете". Общо взето това и правим. Но някои успяват да добавят към разплождането и обич към света. Но не всички са способни на това. Едно е да обичаш един, двама, пет или седемдесет и пет човека, а друго си е "просто всички".

Хората имаме власт - не над Божията воля, а въпреки нея. По дефиниция сме свободни да правим, каквото си поискаме и Бог не ни се сърди за това. Но понеже ни обича - той праща някой, който с личен пример да покаже, как правилно да се живее - концепцията за спасителя... Но пак от нас си зависи дали ще го последваме. Общо взето всеки знае как, но малко тъй живеят.

Концепцията ли е сбъркана? Не бе, не концепцията... Просто законите на Мърфи са по-изначални дори от създаването на света... И в пълна сила, дори за Бог важи принципът, че дори да направиш нещо глупакоустойчиво - винаги се намира един глупак, дето му такова таковата. Дали, след това, ще го наречеш тоя образ Сатана си е единствено въпрос на терминология.

Бог навремето е допуснал огромна педагогическа грешка - вменил е на човеците изрично, какво да не правят. Та сега - като малките деца, щом нещо ни е забранено - изтрепваме се да го свършим. Дали заповедите или хората са грешни? То ясно - по дефиниция хората сме грешни - също като с катаджиите... Ми винаги си в нарушение :)

Любовта е дар Божи. Бич дяволски са грешките любовни.
Но само който не чувства - той не греши...
И това му е грешката :)

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Страхотен си!
Евала!

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

... прекалено си добър, за да си истински...