брак

Моля, помогнете...след 15 г. брак признах на жена си за мои изневери и и разбих живота и сърцето, което едновременно се превърна и в моя тотална душевна смърт......сега и вовеки. Имал съм най - прекрасното същество на света до себе си, но опропастих всичко по най-просташкия начин..Периода на гнева и изтече и сега следва бавно тихо безмълвие. Няма живот за мен...но както и да е търся помощ от някой човек да ми каже какво мога да сторя за нея???????нека се има в пред вид пълната и липса на интерес към съществото ми

Моли за прошка. Не само нея, но и Бог. Не знам дали си вярващ, но молитвата определено помага. Ако не друго, поне взорът ти ще се избистри и ще осъзнаеш, че за всяко прегрешение човек рано или късно трябва да си плати.

За съжаление мисля че съм успял да изгоря мечтите и така че няма откъде да дойде прошката и ..нещо като липса на орган в тялото и го усещем вече...........

Смири се и чакай!
Ако може, тя сама ще ти прости, ако не - нищо не ти остава, освен да живееш с угризенията си, което е ужасно.
Но все пак, мисля, за всяка грешка има и прошка. На това единствено можеш да се надяваш.
И нищо, нищо не можеш да направиш сега, уви.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

как можа? Един мъж не може да си го позволи.

Така се показваш недостоен за тези забежки извън дома - с един жест си стопил всичкото удоволствие от тях и красивите спомени. Едва ли са били сериозна любов, щом 15 години живееш със съпругата си. Ама (и друг пък съм го казвал) изневярата не е за всеки. Тя е за достойните - за тези, които могат да пазят тайна и за мъжете, които много харесват жените. Те наистина не могат само с една, въпреки почтените им намерения у дома. Има хиляди други начини да нараниш жената, но да анонсираш изневярата си е повече от табу - сега просто връщане назад няма, няма.


Love should be everything or not at all...

Аз не можех да си позволя да го формулирам по този начин, защото от устата на една жена това звучи доста цинично. Но мисля точно като теб.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Абсолютно съм съгласен с теб!

Еретична мисъл - дали тази тема и този постинг имат място някъде между "закованите" постулати...

И? Какво те накара да извършиш тази простотия? Пиян ли беше или луд? Такива неща не се казват-носят се в гроба.

Защо бре хора реагирате така остро? Хубаво, сгрешил е! Според мен човека си е осъзнал грешката, а може и да го е казал, за да му олекне. Представете си, че толкова много ви тежи нещо, че не можете да спите, да дишате дори.. Или пък си имате тайа, но някой Ви вбесява до такава степен, че излизате извън кожата си и да се защитите казвате нещо много болезнено с цел да нараните другия и да го разтърсите...защитна реакция може би. Не оправдавам Дани, но не мога да разбера защо е тая клада
Да изневеряваш периодически на жена си през последните 15 години е голяма мъка за изневеряващия - аз бих се пържила на бавен огън, но може и той да не е така. Може пък да си е изневерявал с кеф, а не с отвращение, но сега да се е пречупило нещо в него и да е оценил жена си...

е, не е клада ...но той си е развявал оная работа и сега, нали разбираш , защо жена му не му прощава ...''милия'' той ...а тя като му прости , оная му работа пак ще щръкне и пак ...''юруш на маслините'' .....
този тип постинги ужасно ме дразнят .... ти не си мисли , че му е кофти , че го е правил , не ,изобщо , просто жена му го отхвърля ( а тя трябва да го ритне по задните части ) и его-то му не може да го понесе ....
огромната част от мъжете не могат да контролират щръкналите си патки ..пък после - риват ''като ядоха кюфтетата не реваха , пък сеге реват '''

тук казусът е по-скоро етичен. Той снема бремето от себе си, за да го прехвърли върху нечия друга душа. И то не просто върху душата на случаен човек - а върху най-близкия си: съпругата. Тя е жената, която е посветила живота си на него, отдала му се е изцяло, може би му е родила и деца - и хоп! нашето момче й сервира нещо, което - представи си! - според мен въобще не я касае. Дали е подозирала или не - това не научаваме от темата. Дали са й казвали нещо запознати "доброжелатели" - затова също не получаваме инфо. Но въпросният герой, който дори да го хванат на място трябва да отрича и да твърди, че нещо очите на очевидците ги лъжат - той сам си признава изневерите (не една - а няколко!)... Е това вече си е прекалено. Но ти, Ерика, си добро момиче - знам го и те харесвам. Избърши сълзичките на момчето с копринена кърпичка!


Love should be everything or not at all...

Остави я да смели неприятната вест спокойно ( ако може изобщо да се каже така ).
Все пак, става въпрос за отдавна минали неща, вероятно.
Ако жена ти наистина те обича и и е хубаво с тебе, напълно възможно е да ти прости и да заживеете що-годе нормално.
Достатъчно всички ти триха сол на главата, но и аз да ти кажа - спокойствието и любовта в семейството се крепят ( колкото и цинично да звучи това ) на тайната, която всяка изневеряваща жена умее да пази. О, а жените доста усърдно си покръшкват, не си мисли, че твоята си няма някакви подобни тайни...
Направил си най-глупавата ( макар и изглеждаща достойно ) грешка в живота си.
За съжаление, принуден съм да цитирам известния сатрап Сталин и неговата безумно цинична сентенция: "Есть человек - есть проблем, нет человека - нет проблема...".
В твоя случай "Изневяра, която не се научава от съпругата ти не е изневяра, не съществува.".
И обратното, ако не подозираш за изневерите на съпругата ти, ти си си спокоен и смяташ, че не съществуват.
Много тъпо и цинично, но е факт, така елементарно е устроен човека.
Много честно и доблестно си си признал грешките и вместо похвала получаваш порицание от всички наред.
Затова - още две сентенции :
"Няма добро ненаказано" и "Дорога в Рай вымощена хорошими намерениями." или "Пътят към Рая е покрит с добри намерения"...

Мъдрецът се ражда, за да се самоусъвършенства, глупакът - само за да умре...

Има едно основно положение ,което трябва да и внушиш по някъв начин , може би някоя близка приятелка .... Значи номера е ,да се накара жената да мисли ЛОГИЧНО! Искам да кажа ,че е нормално след такова признание ,да си помисли :Ето ,той всичко си признава , значи СЕГА мога да му имам доверие ,най после!!! И да се зарадва женицата ,че не продължаваш да криеш от нея.... Кофти е да се цупи ся , "след дъжд -качулка" както се казва... Ама ,ако расъждава само емоционално ,забрави! Мноо е обиденА и ОгорчЕна!
Кофти!


Аз мога!А ти?

Аз съм го чувала от жена, тя казваше: " Не си прявя илюзии, че ще ми е винаги верен, но ми стига да го прави по начин, че аз да не разбера, също и близките ми, познати и приятели, да не разберат. Първото - защото ще се почувствувам унизена, второто - за да не ме съжаляват и да не ме излага по този начин пред тях."
Но в края на краищата, когато човек обича, прощава - рано или късно. Защото любовта освен всичко друго включва и това - да можеш да простиш, когато разкаянието е искрено.

Възможно е чувството на осъзнатата вина да е толкова голямо, че товарът да стане непосилен - човек не може да живее в лъжа, някакъв бушон изгаря и искаш да си призаеш, дори и да са минали години. Според мен всеки изминат ден в лъжа прибавя още един камък към тежкия товар. Отсреща може и да простят. Но дали всичко ще може да бъде отново същото? Аз, например, сигурно бих простила, но едва ли ще мога да имам отново доверие. За да се възвърне доверието ще трябва много повече време, отколкото за да се получи прошката.

Да бе, от една страна е достойно - да признаеш истината. Но от друга, както казваш, това с прехвърлянето на бремето - гадна работа!
Но не е честно да навеждаш човека на мисълта, че в края на краищата и женя му може да не е цвете за мирисане в това отношение. Защото пък още по-ужасно е да обвиниш някого за нещо, което не е направил.

Винаги съм си задавала въпроса - не относно изневерите (ясно, че за тях, щом не си подложен на разпит, трябва да си мълчиш), а по принцип, за всяккави неща в живота - счита ли се за лъжа, ако премълчиш болезнена истина? Нямам предвид "благородната лъжа", а премълчаването на истината, когато на практика не се изрича неистина?"

Точно доверието е тотално сринато. Както отбелязах по-нагоре, за него ще отиде повече време, отколкото за прошката. Защото ако до този момент тя му е имала пълно доверие, изведнъж осъзнава, че са я правили на глупачка, че е била нагло лъгана, че са се подигравали зад гърба й - защото това си е подигравка от най-чиста проба - да се прибере вечер съпруга, да гледа жената в очите и да съчинява история как са го задържали след работа или там каквото й да е! И да е доволен, че я е преметнал, че му е повярвала на лъжата. Какво излиза - значи е глупава. Е те това май е най-трудно да бъде понесено.

И не само, че няма да се успокои, че от тук нататък може да му се вярва вече - напротив, ще каже, че който е склонен към изневери, който е бъркал веднъж в кацата с меда, значи пак може да посегне натам. Просто човекът не е моногамен и се оказва, че жена му трябва да се бута в навалицата.

Като отворя сайт за запознантсто ми се изправя косата от ужас - 50 % от мъжете там са женени и търсещи спасение от "сивото ежедневие". И така ми се иска да кажа на всички тях, да вземат да слязат на земята, да си ударят два шамара и да осъзнаят, че вкъщи си имат най-хубавото нещо - съпруга, която да ги посрещне на вратата и вместо да мислят как да изведат любовницата на ресторант, кино, бар, разходка, изложба или каквото и да е там развлечение, да помислят, колко би се зарадвала тяхната съпруга на една такава покана, така че да я отправят към нея и да направят една по-различна вечер, която ще им разчупи "сивото ежедневие" точно по същия начин. Ама мъжете, особено след някоя и друга година, сякаш започват да гледата на съпругата си като на част от мебелировката (говоря за изневерниците и кандидат-изневерниците, разбира се, че не всички са такива и слава Богу)

Съвсем не съм някой херувим, нито пък съм от жените, които се разнежват, когато някой мъж им подхвърли сърцераздирателна история. ПОмниш ли стихотворението "Приказка" на Д. Дамянов? Е, не е писано за мен и не съм тая, която покрива с листо лицата на престъпниците, нито им бърша сълзите с кърпичка.

Sunny, а не е ли твърде лицемерно да му кажеш - "О, мръснико ти, жена ти през всичките тези 15 години даже не си е помислила за къшкане, а ти ...".
Според мене си е живо лицемерие, което ти, от чисто женска гледна точка, априорно приемаш за нормално щом стане дума за жена.
Хайде, стига с това лицемерие!
Жените кръшкат значително повече от мъжете и това е твърде отдавна известен факт.
Я си представи за момент ситуацията, в която същата тази уязвена съпруга също е имала изневери през това време, сега , вместо да му върне жеста и да му признае и за някои свои отклонения, тайно се радва, че е била твърда и не си е признала.
Народът много отдавна е казал "На всяка грешка има и прошка.", а априорното приемане, че само мъжът е виновен за всичко просто го поставя в твърде неизгодна позиция и косвено увеличава чувството му за вина.
Всички сме грешни и продължаваме да грешим.
Ти непогрешима ли си?

Мъдрецът се ражда, за да се самоусъвършенства, глупакът - само за да умре...