Ако...

Щото от 2 години не съм стъпвал по тия места.
Ужасно красиво е.
Нощно време боровете и елите стърчат като великани в тъмата.
И като запалиш огъня около тебе витаят духове. Дали са на дедите ни? Кой знае.
Пък въздухът ухае на борова смола.

П.П. А текстът на песента не е ли на Недялко?
Любимата ми песен на Мишо (и Недялко) е "Младостта си отива". Еле пък напоследък когато младостта си отиде.
Безвъзвратно.

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

Точно това е - ели и борове...като великани в Тъмнината.
Не съм поглеждала на кого е текста. По-скоро слушам касетката на Мишо Белчев! "Младостта си отива - не съвсем, не съвсем..."

Йорданов

Ето го:
Младостта си отива
и е ясно това
не от белите жички
по мойта глава,

не от ситната мрежа
край мойте очи.
Младостта си отива -
туй по всичко личи.

Всеки осем цигари
съкращават със час
отредената възраст
на всеки от нас.

Ако пазя диета
и спортувам през ден,
ще се чувствам, разбира се,
сто на сто подмладен.

Младостта си отива,
ала не от това.
И каква съпротива
да окажа? Каква?

Младостта си отива.
Боже мой, не върви
да нагазя отново
посред морски треви,

да разтворя пак шепи
и да видя във тях
как искри сред водата
златен лунния прах.

Младостта си отива,
преметнала сак,
в стари джинси обута
до крайпътния знак,

със ръка неизменно
в безпаричния джоб.
Младостта си отива
на един автостоп.

Младостта си отива.
Ето, хлопва врата
пред разумния довод
за всички неща.

Младостта си отива
(ах, как помня това!),
уволнена си тръгва,
но със горда глава,

със уста си подсвирква,
не поглежда назад,
не й пука от нищо
пред смълчания свят.

Младостта си отива,
пие чаша коняк,
незаконно щастлива
край бургаския бряг,

изпотена от ласки,
цяла в пясък и сол.
Младостта си отива -
с песничка в си бемол.

Младостта си отива -
и дори без тъга.
Няма даже емоции.
Накъде? Докога?

Може би дотогава,
докогато умрем.
Младостта си отива...
Не съвсем.
Не съвсем.


П.П. Нали е голяма работа тоя пич Недялко. Пък и Мишо Белчев с музиката и изпълнението.

П.П.2 Мамка му - ТЯ си отиде. Дали?

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

Бъди каквато си! Ама малко по-умерена, маамустара.

Ако бъде малко по-умерена, няма да бъде каквато е!

Така че, искай или едното или другото. Двете заедно не става.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Бе и малко революционери си падат.

Обичат да вдигат олелия и да гърмят с пушки във въздуха. Това им е революцията.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Прав си.

П.П. Ама си я обичам.

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

Мързи я да пише, ше й се невиди!

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Добре проучи историята на латиноамериканските народи.
Щото ще излезне (според тебе), че и Симон Боливар е "панаирджия". Пукащ с пушкалото на панаир.
Или генерал Хосе де Сан Мартин.

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

Приятелство
муз. Мария Нейкова,
стихове Маргарита Петкова

Не всичко е пари, приятелю
и двамата го знаем.
Не си продаваме обятията,
за бедността нехаем.
Не си излагаме на показ
сърцата и проблемите.
Грижливо крием всяка болка
да я лекува времето.
В целия живот тъй кратък,
но стигащ да обичаме.
Парите нищо са, приятелю.
Приятелството всичко е.
Не ни е изкушила славата,
макар че ни е писана.
След нас децата ни остават
единственият смисъл...

Разходих се из цяла южна Америка. Така и не разбрах Симон Боливар какъв е по народност. Ако слушаш боливийците, от там бил. Даже си кръстили държавата на неговото име. Отидеш в съседната държава, там пък си кръстили парите на неговото има. В третата - навсякъде паметници му направили. Абе нещо като Левски за цяла южна Америка. Или Че Гевара.
Историята им не съм чел, но каквото долових от пътуването си, борбата на всички е била против испанския завоевател. Симон Боливар е бил навсякъде и никъде. Но явно е печелил битки. Къде печели, къде губи. След това, този континент е огромен а населението му е малко. Рядко е населен. Топографията му е такава, че не позволява лесен живот. Може би затова е сравнително рядко населен. Беднотия до шия. Общо казано.
Пиночет го ненавиждам по лични причини. Но Чили като държава, спечели от него! Не мога да не го призная. Ако не беше той, щяха да са нищо, като всички други на север от тях (то на юг няма други).
Благодарение на Пиночет, много германци се преместиха да живеят там. Даваше им безплатно земя колкото искат, стига да я обработват. Кредити също. Не малко села в Чили не се отличават по нищо от германските. Дори се говори само на немски.
Интересна е южна Америка, дума да няма!

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

тогава в Чили? Чувал съм, че при Алиенде Чили е била закъсала икономически, навсякъде е царяла корупция - абе нещо като България сега.

Алиенде е бил добър интелигентен човек, но организационно-управленчески импотентен ( както и нашия) и нещата са вървяли надолу.
И тогава се намесил Пиночет от името на всички, които не искали повече така...
И след преврата, Пиночет бил събрал най-известните чилийски рушветчии на стадиона, затворил ги там и им дал срок да върнат взетото. Някои го върнали, другите били избити.

Дали е било така. Звучи като приказка с хепи енд...

И човек закопнява за български "Пиночет".

Понякога е нужно съвсем малко усилие, за да схванеш основния замисъл на приказката с хепи енд.
Има и още, но началото винаги предшества края, а как ми се иска да вярвам, че е възможно преди края да се постави начало.

е ментарджия, който е станал подлога на уродливица Кастро

Алиенде е бил глупак! Цивилни руски офицери са се разпореждали с правителството му както си искат. В последствие, те също са били избити. Цялата патардия е била, руснаците да си подсигурят незамръзващ през зимата канал, през който да могат да заобиклаят южна Америка с военната си флота.

Това за стадиона е вярно. Де що е имало комунист или с комунистически убеждения - всичко на пангара. Мисля че са ги държали три дни и три нощи на този стадион, след което са ги избили всичките. Много народ са били и не са имали време да се занимават с всеки един от тях.

Ще пожалят, ще пожалят и ще им мине. Но си оправиха държавата!

Хотела ни беше в близост до офиса на Пиночет. Един ден, специално се бях заредил да го чакам да си отиде, че гледката си заслужаваше. Сградата имаше големи, двойни врати. Отварят ги и на улицата заизлизаха есесовци, с къси автомати, безупречно изгладени униформи, бели ръкавици и джам ботуши. Спираха движението. От двойната врата се заизнизваха лъскави мерцедеси. Прозорците им отворени. Есесовци стърчат навън с автоматите си. След два такива, излезна един Мерцедес 600 Пулман със спуснати пердета. Последваха го още два мерцедеса с есесовци. Всичко лъщи - свети! Затвориха двойната врата отвътре и трафика от коли и хора се възобнови.
Един комунист не е останал жив! Сега страната си цъфти и връзва. Уж имат демократично правителство, но военните продължават да следят какво става. Ако нещо не им е угодно - не става!
Няма нужда да им берем гайлето. Оправят се сами.

Забравих да спомена, че всичките им автобуси от градския транспорт, бяха нови Мерцедеси. Пристига, качваш се и има свободни седалки да седнеш.
Еквадор, Боливия, Перу, Индия, Филипините - хората висят като гроздове по автобусите. Ето още един фактор, по който можеш да съдиш за една държава.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Къде с бира, къде с други средства.

П.П. Лощото е, че "другите средства" са малко нестандартни.
Мамка му.

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

и твоят егун не се дава току така:) Как върви битката?

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!