Ако...

Аха. Това е живот. Завиждам ти за рибата - не се научих да слагам стръв и да имам търпението да чакам някой рибок да захапе :). Макар че като дете със свако ми (Бог да го прости!) ходихме за акули. В Русалка. Хубави спомени имам оттогава. Всички дечица се надпреварвахме да мрънкаме кого ще вземат с лодката. И ми беше интересно - как тези хищници ни се вързваха на акъла, опс - на въдиците на свако ми :), а и вкусно - защото майка ми не пропускаше да направи акулско филе...
Утре ще играя карти - това съвсем сериозно! И аз съм изненадана от плановете си за вечерта, но поех ангажимент да не поемам друг ангажимент :))))). Иначе ще си почивам, ще се радвам ако намеря нещо за гледане по Hallmark, ще почета една книга на Христо Калчев и ще помързелувам :).
Нищо не слушам в момента, но АББА са добър избор, ако все пак след картоигрането, отидем на дискотека :).

разбира какво е имал, едва когато го загуби!

аз за мастики и говоря, тя- пишки, та пишки...

ходя разгърден и мигам конкретно

на смърта, всички сме равни!

Може да е погледнал назад и в изблик на откровение да е написал всичко това.

А?

П.П. Прочети си още веднъж писанието. Е? Отново ли си съгласна на 100% с всичко, което си написала?

П.П.2 Боливия а и Куба и цяла Латинска Америка а и целият свят губят един велик човек. От ранга на Жоржи Амаду. За последния плаках със сълзи, защото възпита в мене чувството на разкрепостеност - от комплекси, от властващите на деня, от какво ли не... А на Габриел дължа още сума неща - вярата в магичното, в странното, в любовта между хората...

П.П.3 Кой и от къде е научил това? Мамка му ако е вярно!

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

Пред смъртта като факт - да. Иначе - и според него - всички сме клише или Маркесовите полюции... Бе, аре ся... ) На чичкото лимфите и неиз... не сме.

Acropolis adieu

Моля те - мисли с мозъка си.
Ако нещо не ти е ясно - дзвънни. Знаеш ми ГСМ-а. Или пусни бележка.
Не говори така за един велик писател щото излиза, че ревнуваш нобеловата му награда. Ти ли си истината от последна инстанция в литературата?

П.П. Пожелавам ти и на тебе нобелова награда!
Но такава с омраза и жлъч никога няма да я постигнеш.

П.П.2 В края на краищата умира ЧОВЕК. Какъвто и да е той.

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

Не само 100, 200 и даже повече съм сигурна.
Кой е Жоржи Амаду? Ама, точно? Кой? Кой е Шарл Азнавур, примерно? Кои са тия шлагери, клише след клише, дето... думат разни обичайни глупости, Маг? Ти сега ше се праиш на некъф розаФ романтик, ле? Кой е прав? Или седнал...
Бе, аман, бе... Ама, наистина - аман. Всяка търсачка ти отваря държави на вероятно географско разположение на некой писател и кво от тва? С кво тва прави въпросният писател повече от теб или от Хикс, ама точно? С какво, как, по къФ начин и в коя историческа епоха, ама конкретно, ми отговори. И ако в отговора ти има нещо различно от 16-ти, 17-ти или други векове, чукни по стъклото... Моля ти се, размекнал си се. Ебаси, глупостите. Кога некой великан на словото не е говорил за разкрепостяване? Ми, винаги плямпат едни и същи глупости. Ква любов, кви магичности... Скука... Ти кога в живота си си чел, по желание, нещо различно от магично или от странно?
П. С. Ако Маркес умира това едва ли е неква световно събитие... Отива си. Точка. Ама... Бе, не бъди обичаен пън, много ти се моля. Всеки посредствен средностатистически идиот скърби и рони сълзи за некъф си... При тва без да знае за кво. Да те изпитам?

Acropolis adieu

Омраза? Жлъч? Бе, нещо много си се впрегнал в чрезвичайното, Маг. Кви награди, ква жлъч, кви Меркес-и , кви пет лева. Аз казвам квот си мисля - ако имаш нещо против дълбоко се съмнявам, че някак си можеш да го загасиш, а да блеснеш при тва на мой гръб - още по-малко. Маг, познавам не само латино.... ква беше литература, а и отгоре... кво стана? Падна небето ли? Да ми бе пуснал на бележка, че трябва някак си да се държа, да бях млъкнала, ама ти ме взе за лелка - аре, моля ти се.
Но, ако държиш - да, латино литературата е голяма работа. Какво от това. Не питам.

Acropolis adieu

ти ?
да млъкнеш ?
щот някой ти писал на бележка ??

майтапиш са !

ходя разгърден и мигам конкретно

Не'ам думи спирам. Пък ти си плямпай колкото искаш.

П.П. Което не значи, че не съм влюбен в тебе.

П.П.2 А ти какво си чела от Жоржи и Габриел? Освен "Габриела, карамфил и канела" и "100 години самота"?

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

Маг, говориш глупости на търкала, показваш се. Питах, съвсем истински и съвсем конкретно кой, ама точно, е Жоржи Амаду. И ти ми излизаш с клишета. Ми, кажете, като пускате теми, че искате да сте неразбираеми, но от всички приети и от всички съчустващи, бе. Че, да се свърши. Тукаааааааааааа, нон-стоп или през тема, некви... глупости, бе, батко си ми, звучиш глупаво, освести се.
Обзалагам се, че клишетата, дето се ръсят тука всеки ден, никой от авторите им - копи и пейст - не им разбират. На бас се хващам просто. Никой не е чел туй, дет цитира, а ти само пред мен си говориш за Жоржи Амаду и порад тая причина го праскаш в заглавие... Ама, много евтинджан номерца, бе, Маг. бе...
Ти и аз сме измислени сега, дано усети поне гъдела. И ако си... пък множко беше хубаво, нали?

Acropolis adieu<

"А всъщност какво печеля аз, ако стана светец, след като умра... Госпожи и господа, не се разстройвайте и няма защо да се молите душата ми да почива в мир, защото тази моя смърт ще е само едно кратко посещение на онзи свят"
"Животът не е това, което човек изживява, а това, което си спомня и така, както си го спомня, за да го разкаже"

Егаси и магическия реалист

Agent of Change

И той , Маркес де , тва вика : Обичкайте се !

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Ти ако не знаеш кой е Жоржи Амаду....
Навремето дори пуснах тема за него (при смърта му) в един полуумрял (сега) клуб "Вечни размисли". И ти участва. Не помниш ли?

П.П. А на Жоржи не ми е любим роман "Доня Флор и нейните двама съпрузи" а писанията му за Ла Баия. С магичното. С непознатото. Както на Бредбъри "Вино от глухарчета" и "Празникът на вси светии". Има нещо общо между двамата. Малката разлика между Жоржи и Рей е еротичността и сексуалността, застъпена в творбите им. Повече е в Жоржи. И е разбираемо.
Никога няма да забравя един негов (на Жоржи) девиз:

Не можеш да спиш с всички жени на света но е редно да се опита.

Същото е вярно и за Габриел. (Не знам дали второто му име е Гарсия, но испаноговорящите имат 2 първи имена и 2 фамилни. Ако наречеш някой испаноговорящ с второто фамилно име, а то е първото фамилно име на майка му, все едно, че го наричаш "копеле". Та затуй им викам на малки имена. Не, че са ми приятели. Бих искал. Де да беше!)
А Габриел го чета в оригинал. И Жоржи ама трудно щото с португалския не съм толкова добре.

П.П. Както викаше дедо: "Земи се зАпри". Щото оплюваш един от най-големите писатели на 20-ти век. Срамно е. Да не си повече от нобеловия комитет по литература?

Разумът е като парашута - действа само когато е отворен.

Виж, не те прочетох докрай, но смисълът на тези клубове е разговорът, нали така?
В този смисъл, не беше нужно, най малко с мен, аз съм глупаво момиче, да ми разказваш некви сложнотии, пробвай го с някоя, дето има нужда. Аз така, си говоря, провокирам... само)
Ама ти получаваш 5 плюс.
П. С. Такова съм, квото съм. Какво да преместя?

Acropolis adieu

Мнооооооо добре знаеш кво да преместиш. И в кой крачол-също.

Не се ядосвай ! Разлика в поколенията може да има даже,ако и по-млада с две години. Ама тя е май доста по-млада.

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Бе, кво да ти кажа. Всеки ден премествам пусто в празно - гений съм. Много съм добра, а ти?

Acropolis adieu

Много по... Не се свалям, пък съм 90/60/90. Освен това нямам нужда от звезди, познавам Маркес по-добре от всеки 40-годишен, много съм в час с шлагерите - сваляли са ме кви ли не, бе... Кво да ти кажа... Направо съм един зверилник, грозофелник и не си падам по Дамян Дамянов. Нито по Евтим къф беше... Прослушала съм поне 90 пъти всеки идиот... от скука. )

Acropolis adieu