Допитване.

Zavisi ot contexta. Ako stava duma za brak - da si obichan; ako govorim za "izpepeljavasta" vrazka - da obichash. V tozi smisal, babata na erika e mnogo madra, spored men.

то генерира щастието. Когато ни привлича някой и бавно (или бързо) се влюбваме - нима ни идва на ум дали ще е взаимно? Не мисля. По-скоро ни радва изумителното запълване на някаква празнота в душата.

Другото (да те обичат) - то е вторично - може и без него да се радваме на живота. Естествено - то никога не е в повече.


Love should be everything or not at all...

те съсипват живота. И в крайна сметка с тях прогонваш хубавите неща от него. Аз пък изхождам от по-простичката предпоставка, че любовта по правило винаги е също и взаимна. И с малки изключения - моят опит и наблюдения потвърждават това правило. А пък ти с твоите Хамлетовски питанки на какъв остров битуваш?

Каква взаимност, мила? Взаимността идва после. Първо дай от себе си - цялата се отдай на любовта - ако ти е писано ще получиш много повече. Ама да правиш сметки в аванс - каква любов ще е това - "ако няма взаимност, няма и смисъл"? Пък и (цяла) любов си е това - много страст - кой ти търси смисъл? Май само тези, които вече не могат да обичат, мисля...


Love should be everything or not at all...

Виждам че пишеш но не си четеж бележките. Какво направи с моята бележка та не получих рапорт за изчитането и? Изхвърли ли я?

Не за пари и имот а за човешки живот...

"Любви все возрасти покорньI..."

По-добре сам, отколкото зле придружен!

Да обичаш. Въпреки че насила не може да се даде...

По-добре сам, отколкото зле придружен!

Тя и моята така казваше. Това си е явно народна мъдрост от времето, когато възратсните са нагласявали семействата, кой за кого да се ожени. Може и да е мъдро, ама я стане, я не. Може да се привържеш, да изпитваш истинска нежност, породена от грижите му към теб, ама ако ги няма любовните трепети в началото, не знаеш дали няма да те тресне като светкавиа някоя любов към друг човек, след като се омъжиш за проявяващия любов към теб... например, към приятел на семейството или някой друг, с когото ще се запознаеш по-късно.... и с разума си да се бориш срещу нея, а сърцето да казва друго. Случват се и такива неща. Това, разбира се, е по-лошият вариант. Вероятно след достатъчно дълго съжителство може да се появи и любов от благодарност. Аз ти пожелавам да имаш късмета да влюбиш истинки в човек, който е доказал любовта си към теб .

Хм, че дори и в брака, ако ти си обичаният, няма ли много скоро да потърсиш чувството, което липсва в душата ти, в извънбрачна връзка. Защото ако не изтитваш и ти любов, щастието ти няма да е пълно. Според мен, да обича, е жизнено важна потребнот на човешкото същетво. Отделен въпрос е, накъде ще е насочена любовта.

Да, ама много болииииииииии!
Дори само да се влюбиш нещастно боли, а пък ако обичаш с цялото си същество другия - това си е трагедия за мен.
Не - благодаря!
Не мога вече.

Qui scribit, bis legit.

съм я срещала тази взаимност 3-4 пъти през живота си и траеше с години..
Е накрая пак се разпаднаха връзките, защото хората се променят с времето - но поне съм опитала , какво е това да обичаш и да те обичат...
И ЗНАМ, че е възможно, ако намериш подходящия за теб човек.
Но трябва да търсиш активно.

Qui scribit, bis legit.

И нас мъжете също ни боли когато се влюбим. И за нас това е трагедия. И ние сме на седмото небе когато любимата ни се усмихне.
Няма да продължавам.

Не за пари и имот а за човешки живот...

Kak da ti kaja... Jiveja v darjava, kojato ni e osigurila i konstitutzionno "tarseneto na stastie". Rezultat - 50% ot parvite brakove zavarshvat s razvod i 2/3 ot vtorite i posledvasti... Ako njakoj si misli, che tjal jivot ste bade v sastojanie na "vljubenost", jestoko se laje. Nezavisimo, ama absoljutno nezavisimo, s kakvi emotzii i po kakvi prichini e zapochnal edin brak, sled 1-2 godini vsichki sa ednakvi. I togava veche ako njama obich, uvajenie i obsti navitzi i interesi, i naj-velikata strast otiva po djavolite. Spored men, chovek po-skoro trjabva da reshi dali iska da bade semeen ili ne, a ne tolkova s kogo. Obiknoveno prosto se zamenja edin poznat complekt ot problemi s drug, nepoznat, a kato se namesjat i detzata ot predishnite brakove, situatzijata stava oste po-netarpima. Zatova i vtorite brakove se razpadat oste po-chesto.

Влюбвайте се,всеки ден Приятели,има толкова недолюбени неща,само влюбените стават откриватели само влюбените правят чудеса.../незнам кой го е написал,но толкова ми допада и отговаря на темата ти.../

Ако питаш мен, трябва да забранят със закон използването на страдателен залог за глагола обичам. Какво значи "да бъдеш обичан"? Адски егоистична концепция... Няма такъв филм. Любовта е факт, който може да бъде регистриран единствено от субекта и никога от обекта на тази любов. И съответно активите и пасивите винаги са само за сметка на този който обича. Обичаният няма нищо общо с това. Той е там случайно, просто се е случил на съответното място в съответното време.
Любовта винаги е в първо лице единствено число. И винаги в сегашно време...

"И аз съм жаден... Нека потърсим кладенец..."

Малкият Принц

да бъда обичана. Не съм се замисляла досега, но това е нещото, което пожелавам на всеки по разни поводи...., явно не е случайно.
Особено пък на годините, на които съм и в положението, в което се намирам...
Може би защото за мен ключова дума е сигурността. Искам спокоен живот, доверие, доброта около себе си....Стига повече страсти, нощни бдения и разочарования.... Писна ми!
Когато човек обича, той знае как да направи така, че другият да се чувства добре, да бъде щастлив...
Обичта избуява, когато има кой да се грижи за нея и много лесно изгасва, когато липсва уважение, съпричастност, нежност...
Да, предпочитам да бъда обичана.
Сигурно и защото се съмнявам, че ми се е случвало досега.....

Who cares?!?

Обичта избуява, когато има кой да се грижи за нея и много лесно изгасва, когато липсва уважение, съпричастност, нежност...

Прекрасно казано. Дано наистина бъдеш обичана.

Да обичам, защото съм свободолюбива.

Не желая да ме обичат (децата, съпруга, любимия човек, родителите, роднините, приятелите, колегите, партньорите, враговете...), а само да ме уважават.

защото сама не си обичала. Усетих нещо като укор към света в думите ти. Очаквала си да получиш нешо - и сега пак пишеш за същото очакване - без сама да даваш. Замисляла ли си се върху този казус?

Не ти ли се струва, че цял живот си била робиня на характера или възпитанието си - във всеки случай си от хората които много малко неща или почти нищо не ги радва.
Когато човек обича, той знае как да направи така, че другият да се чувства добре, да бъде щастлив... - Ти като го декларираш сега това какво направи за своите любови, за да стигнеш в крайна сметка до горчивото признание:
Да, предпочитам да бъда обичана.
Сигурно и защото се съмнявам, че ми се е случвало досега.....
Нима светът е толкова лош и брутален, че е лишил точно тебе от обич? Или нещо в тебе е възспирало другите да ти дават обич...

P.S. Подменила си любовта с някаква абстрактна сигурност. А дали си е струвало?


Love should be everything or not at all...

Може и така да е, не знам, като цяло, кратък ми беше семейния стаж, направо нищожен, а също и съжителственият стаж, та може би затова съм склонна да вярвам, че когато нещата са истински, те ще се запазят във времето. В себе си не забелязвам някакви съществени промени, вероятно не мога да се погледна достатъчно обективно, ама ми се струва, че съм си все същото диване, така да се каже, дърта магарица станах, а акъла ми нещо не идва или може би много филми гледам.

че ме накара да се замисля.
Донякъде си прав - явно с мен трудно се живее. Твърде голям егоист съм, на всичкото отгоре и перфекционист до болка.
Но не е вярно, че не умея да се радвам. Напротив, много малко е нужно да ме зарадва човек.
Обичах мъжа си и тази любов никога няма да си отиде напълно от мен. Проблемът е в моята склонност твърде лесно да се отделям от реалността. Живеех с представи, които се оказаха розов балон. Бях 100% убедена, че сме супер-щастливи. Невероятно, но факт. Все още е енигма за мен - как съм вярвала в това, когато човекът до мен явно не го е споделял. Защото никой не бяга от щастието си, нали?!
Според мен човек не може да променя толкова драстично чувствата си. Ето защо все по-често си мисля, че мъжът ми още от началото не ме е обичал. Просто му е било удобно с мен.
С горното се опитах да кажа, че да си истински обичан е невероятна привилегия и невероятен късмет. Случва се много по-рядко отколкото ни се струва. Ето защо човек трябва много да си помисли преди да отхвърли тази привилегия и този късмет.

Who cares?!?