Допитване.

Кое е по-важно. Да обичаш... или да бъдеш обичан?
И не ми отговаряйте и двете... Питам ви при положение че трябва да изберете само едното от тях.

Не за пари и имот а за човешки живот...

Твърдо - ДА ОБИЧАШ.



==============================================
Чета и отговарям само на лица с регистрирани никове

И аз така съм решил за живота си но искам да прочета мненията и на останалите. Все пак като беше казано на едно място: да отпразнуваме различията си.

Не за пари и имот а за човешки живот...

Да обичаш.

Любовта е сляпа. Можеш да обичаш и без да те обичат. Любовта дава клиле.
Но ако те обичат, а ти не обичаш, тогава все едно си в клетка.

Ами... ако ме обичат, но аз не споделям тези чувства, ще ми е неловко. В крайна сметка ще наряня човека, макар и неволно. И двамата ще страдаме.
От друга страна, ако аз обичам, но не споделят чувствата ми, това няма да доведе нито до някакво развитие, нито до щастие за някого. И пак и двамата ще страдаме. Няма да бъда като в клетка, както Sunny Ray казва, освен ако сама не се поставя в нея, но все пак с такива 'криле' най-много да се пребия :))

Честния ми отговор е, че ако няма взаимност, няма и смисъл. Без значение за какви чувства и за какъв период говорим. Не искам да ме обичат, нито да обичам ако не може да е споделено. Когато стане несподелено... всички знаем... Понякога е по-добре сам, необичащ и без обич, отколкото мъчение и болка за единия, или и за двамата. А когато се появи подходящия човек и подходящия момент, може и обичта да се появи.
Останалото е запълване на време и прах в очите - на околните и собствените.

Разбира се, трябва да има компромиси, не може всичко да е черно и бяло. Но до един момент и до една степен.
Не ми стига просто да обичам. Още по-малко просто да ме обичат. Егоистично е и не води до никъде.

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Абсолютно споделям възгледите ти, но в случая човекът пита в кое от двете положения би избрала да бъдеш, ако трябва да избереш задържително едното само. На мен ми се е случвало да изживея и много несподелена любов, и обратния вариант и установих, че мъката, когато се налага на нараниш човек, към кокого храниш най-искрени приятелски чувства, когото уважаваш и харесваш, но не можеш да отвърнеш на любовта му, е много по-силна от мъката на нестоделената любов. Или поне е точно толкова тежко. Поне при мен е било така.

Именно.
Затова ако трябва да избера само едното - няма да избера никое. Условието на Snape е да не избираме и двете. Никъде не е казал, че можем да се откажем и от двете

Освен това той е изчистил въпроса от хилядите му възможни нюанси. За радост, или съжаление, още не знам, живота е много, много цветен. И никога не може категорично да се отговори на подобен въпрос...

_________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Не бях помислила за това. Разбира се, че и на мен не ми харева нито една от двете такива ситуации. Ама трудно се живее без любов. В единия случай поне ти е криво само на теб, защото другия може и да не подозира, че го обичаш, а във втория страдат двама - този, който обича и този, който трябва да огорчи свой добър приятел, като не може да отвърне на чувствата му.

Аз пък винаги съм се чудила, защо, когато кажеш на някого, че не го обичаш и искаш да си запазите отношенията такива, каквито са, той впоследствие вземе, че се отдърпва от теб, спира да ти се обажда просто за по едно кафе и направо си става резервиран. Имам пред вид ситуация, когато двамата не са били кой знае колко близки по принцип и не е имало място за надежди! Просто едно човешко общуване. Ми ако наистина такъв човек ме е харесвал, той би трябвало да продължи да контактува с мен, да ми даде повече време, а те се държат сякаш са се засрамили от признанията си и потъват вдън земя.

Е, за теб специално бих добавил за момент тази опция. Имам предвид забраната за отказ.

Не за пари и имот а за човешки живот...

Ами да ти кажа направо може някои и това да са изпитали. Знае ли човек. Във всеки случай през живота си съм имал поне два случая когато съм обичал и при това сме останали на приятелски отношения без да има огорчение от моя страна затова че са ми отказали.

Не за пари и имот а за човешки живот...

Аз се отказвам и от двете едновременно,

Това сега, а преди ...беше друго.

Qui scribit, bis legit.

Защоо? Има ли причина да се откажеш и от двете?

Не за пари и имот а за човешки живот...

са същите, които е изложила Моан.

В допълнение мога само да кажа, че вече съм изживяла достатъчно несподелени любови / особено в пубертета.../ и съм отказала любовта си на достатъчно хора, към които съм била безразлична, та сега гледам да наваксам със взаимната любов...
Живота е кратък, както знаете...

Qui scribit, bis legit.

Много мъдро

Не за пари и имот а за човешки живот...

Мдаааааааа...едното от двете значи...не може и двете...не може без хич. Егаси изнудването. Нема бягство. Притискаш ни Снейп...в ъгъла. Е, някои вече опитаха , да се спасят с бягство...
Аз обаче не бих избягала. Не и ако обичам. Това е първичното за мен. Здравата основа върху която трябва да стъпя, за да продължа. Винаги съм разчитала първо на себе си (На вълкът вратът му е дебел...)
Та...аз избирам първото - ДА ОБИЧАМ!

---------------------------------------------------------------

Но сега си спомних за една песен на Лили Иванова:

"Жените искат винаги да са обичани. Дори тогава, когато не обичат..."

Дали това не важи и за мъжете?

То това е чудесно, стига да може да я срещнеш... взаимността.

Щото аз досега не съм я срещнала, все има нещо, което да не е наред.
Не ми се е случвало да имам връзка за повече от три години... и то с купища компромиси и трупане на разочарования, докато всичко се изпепели и се окаже, че отдръпването е също така взаимно... Не ми харесва да е така, но в този случай поне остават отношения на уважение с бившия интимен партньор, така да се каже, при случайна среща и двамата се радваме и сядаме да си разкажем на кой как му върви живота. С такива бивши приятели сякаш можеш много по-човешки и сърдечно да поговориш (без намеци за подновяване на отношенията), отколкото с отхвърлени кандидат-обожатели, малко е абсурдно, но е факт.

Е, бих казала, че жените искат винаги да са харесвани, дори от тези, към които никога не биха проявили аспирации.

Не мога да искам да ме обичат, защото това задължава. Защото "любовта е трагично и силно чувство, което трябва да бъде уважавано дори когато се зароди в сърцето на някой пълен глупак" - последните няколко думи на цитата не съм сигурна дали бяха точно така, но смисълът е този. Човек трябва да е садист, за да иска в него да бъде влюбен някой, на когото не може да отвърне. Обаче съвсем друго е да искаш да бъдеш харесван, да чувствуваш, че на хората им е приятно да си в тяхната компания, да те одобряват, да харесват как изглеждаш. Но това е съвсем различно нещо, присъщо на всички човешки същетва.

Баба ми казваше: "Намери си мъж, който да те обича и ти ще го обикнеш с времето"
Не я послушах тогава, но сега ми се иска да опитам

Я да не се отказваш,че... Абе,не се отказвайте от любов-ваша към някого,или нечия към вас,докато сте млади,щото после,след като сте добили изолационната кора на безразличието,и да искате,любовта не ще дойде,колкото и да я викате.

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

Искам да обичам. Когато съм влюбена,чувствам,че мога всичко,че съм всесилна,че съм красива,че светът е в краката ми,че няма невъзможни неща за мен. И? Всичко това,за да го поднеса на любимия. Ако той не споделя моите чувства-Прав му път. Значи не ме е заслужавал. Ама може ли да махнеш с леко сърце? Тежко е,ако не отвърнат на любовта.

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.