Стигмите

Вие пишете

"Но това, което съм забелязала е, че страданието върви ръка за ръка с подобни свръестествени преживявания. Дълбоко страдание и откриване на неописуемата Божия любов."

Препоръчвам ви да прочетете книгата за живота на св. Серафим Саровски. В нея има едно място, където светецът обяснява на един мирянин смисъла на човешкия живот. При това той св. Серафим се помолил на Бога и мирянинът почувствал Божието присъствие. Той го описва по късно като съпроводено с неописуем покой, благоухание и радост. И нито следа от болка или скръб.

Книгата е много ценна, може да се намери в църковния магазин до храма Св. Неделя в гр. София.

Колкото до страданието, казано е че през много скърби се влиза в царството Божие. Но струва ми се казано е също, че царството Божие е мир и радост в Светия Дух.

С уважение

Не бях чувал за стигми на дете в кома, но този случай потвърждава моето /и не само моето/ предварително мнение. Чел съм за жена, която не е аскетичка, нито дори монахиня, а получава рани - и това ми се вижда много съмнително да е от Бога. Точно обратно - с тези ефектни рани на тази не много вярваща жена сякаш някой иска да ни каже нещо. Какво е то - щом тя е "посетена" от Бога, значи другите слаби във вярата и нецърковници /и разбира се неправославни/ няма за какво да се страхуват - ами че те приличат по вяра досущ като нея...

Този случай с детето затвърди моето мнение, че стигмите се появяват на хора с нарушена психика и лукавият чрез тях имитира божественост. С цел ВРЕДНОСТ на вярата и успокоителност на еретиците католици.

Да не забравяме че много екстрасенси са получили своите способности след изпадане в кома или след катастрофа с поражения на черепа...

Nikade do sega v jitiata na svetiite ne stava i namek za stigmi. Do kolkoto mi e izvestno parviat stigmatik e katol.svetets Frantsisk ot Asizi, koito e jivial sled 1054 godina. Po svidetestvoto na ottsite na Pravoslavnata Tsarkva sled 11 vek pri riko-katolitsite niama svetii. Gledal sam film za padre Pio i sam chel za negovia nachin na jivot i moga da vi kaja, che ustavat na Sv.Gora Aton e na mnogo po-visoko nivo ot tozi na katol.otets. Gledah i filma "Stigmata"- napravo si e koshmar i besovshtina.
Pone tova, koeto znaem ot istoriata na tsarkvata e che kogato Gospod se dokosne do choveka to ozdraviava, stava blagoroden i t.n., e ne kato stigmatitsite (s rani i teshki dushevni prejiviavania...)

Brother Timoti аз не съм слушал това,а гледах филм на BBC по темата.Той не беше анти настроен а показваха само картини.Въпросното дете(момиченце на около 9-11 г.)беше в кома но го излагаха на показ и имаше кадри с голямо множество хора които се бяха събрали да го видят.Не го разбрах тогава,и сега нямам отговори.Но въпросите са остават.

И биде към мене слово от Господа:
тъй казва Господ Саваот..само обичайте истина и мир.

"Франциск Асизки. В животоописанието на този западен мистик се разказва как веднъж, по време на дълга молитва, той се почувствувал съсршенно превърнал се в Иисус, Когото той видял в образа на шестокрилат Серафим."-след някой ден, предполагам, че ще мога да представя малко по различна версия, струва ми се , че тази е неточна...

Мисля, че мога да посоча много признаци на изпадане в прелест на Франциск и съмнения за такива, от това , което съм чел за него(което съм намерил в България , недостатъчно, но все пак даващо известна представа, и напрактика почти напълно непознато за нашия читател!Интересно как нашите богослови си вършат работата, без фактология , без познание по някои въпроси!?-доколкото разни факти могат да отговарят на действителността!).Както вече казах, строго погледнато , от позициите на православнота духовност, той наистина изглежда е в състояние на прелест, трябва обаче все пак да се отчете средата и условията в които е протекъл живота му, това че напрактика е бил богословски неук, а и светски по-скоро слабо образован.Какъв ли е бил крайния му, така да се каже, мистичен статус?Ако изходим от това , което казва Вл.Лоски, а именно, че няма мистика биз богословие, а богословието му явно не е било добро(!?), то значи , че при него вероятно и от тази гледна точка(не само от тази на някои от делата му) нещата не стоят добре, но цялата истина я знае само Бог!

В западната църква има чисто човешко "страстно" преживяване на нещата - когато говорим за "страсти" - страдания /пр. Христос на кръста/. В духовен аспект нещата спират до тук. Къде е духовното начало и уподобяването на Бога?
Това е следствие на човешкия разум, а не на Божествената Премъдрост.

Не разбрах много ясно критичната Ви забележка и какво по-точно казвате.