Родители?

Здревеите, бих искала само да споделя нещо с вас , а вие да ми кажете как е при вас в дадената ситуациа.
Та да ви кажа за какво става въпрос, решихме с моя приател с които живеем от 2 години и половина заедно да си продадем жилището което беше малко и решихме да си купим по-голямо , известно ни е че за целта трябва да добавим повече пари и решихме да си вземем жилище на зелено както се казва за да имаме възможност да съберм остатъка от сумата . Отидохме миналата седмица на гости на неговите родители и споделихме за намериниата си като искам да подчертая че вече продадохме стария апартамент и сме на квартира, след като ни изслушаха неговите родители абсолютно никаква реакциа . Искам да ви кажа че и двамата работят и имат вьзможност да ни помогнат стига да искат разбира се, но те не казаха и дума за това .
Дьржа да кажа че старото жилище което продадохме беше купено изциало с помощта на маика ми.
Кажете как е при вас, получавате ли помощ от своите родители?

Споделете , много ми е тежко а сьщо и на приателя ми че нямаме помощ от тях , дьржат се като далечни роднини

Здравей,
Не разбрах вие женени ли сте с твоя приятел? Защото ако не сте, мисля, че това обяснява донякъде нещата. Не мога да си представя, че ще поискам пари от родителите на някой, с когото само живеем. Извинявам се, ако звуча грубо, не това ми целта.
Иначе, на нас до сега не ни се е налагало да взимаме пари от родителите за каквото и да било. По отношението им към нас обаче, считам, че ако ни се наложи, ще ни помогнат.

Не незвучиш грубо , не сме семейени все още но и това ще стане в наи- скоро време, и то е ясно на неговите родители пропуснала сьм да кажа че имаме планове скоро и детенце да си имаме . Това е , а нито аз нито тои сме задали вьпроса директно за пари , но те дори и надежда не ни додоха никаква за някаква помощ дори и не материална , от което се почувствахме с него много много сами!

Честно казано, не мисля, че е редно двама работещи млади хора, да чакат помощ от родителите. Защо се почувствахте сами? Нима родителите му не ви обичат или уважават? Може хората да нямат доверие на връзка без брак, все пак са от по-старото поколение. Може да нямат възможност или да сте ги сварили неподготвени с тази новина. Сигурно има хиляди причини.
Аз от позицията на човек, който не само, че не чака, но и се стреми да помага на родителите, мисля, че не е хубаво това мислене. Те са родители и са длъжни..... Нима все още живеем с мисленето, че баща, който не гледа сина си до 40 години, не е никакъв родител.....

най-много обичам да мишкувам!

Колко (в пари) е помощта на майка ти? За колко пари работят другите родители? И наистина ли имат пари за помощ? А ако имат, откъде да знаят чия собственост ще е този новия апартамент - само на теб, на него или по равно и на двамата... Щото един ден, ако се разделите, да не чуе Господ, и ... Освен това апартамент на зелено в Бг е доста рисково начинание и много често пинерите на такова начинание пострадват от мошеници... И как другите родители да вземат отношение, ако вие не ги попитате за тяхното мнение - може да са по-внимателни в изказването на лично тяхното си мнение и да не искат да ви се бъркат... Да не забравяме приказката, от където е жената, от там е родата и ... Абе, въобще може да има много причини за това тяхно поведение и ако искате нещо от тях, поставете картите на масата ... Друг е въпроса, че принципно правилно е отглеждането и родителските грижи да продължи до пълнолетието, а не до безкрай

Значи , те много добре знаят че И това жилище ще го пишем на името на двамата. Вьпроса не е толкова до парите ясно е че ние ще се справим някак си .Но те като родители и такива които имат вьзможност да помогнатедин пьт
могат да го направят тьи като досега не сме ги молили за абсолутно нищо.
Просто за тях е по удобно така , сигурно си казват`E тя има `

Много отдавна нито аз, нито мъжът ми разчитаме на финансова помощ от родителите си. А и смятам, че не е редно. При нас ситуацията е точно обратната - ние помагаме финансово на родителите ни, а не те на нас. И не, че парите ни бият през ръцете - ама те само на пенсия как да живеят и да не мизерстват?
Твоето недоволство ме озадачи - имали сте самостоятелно жилище, приискало ви се е по-голямо - лошо няма. Ама си правите сметката - можете ли да си го позволите. А то какво излиза - моята майка даде пари за първото жилище, вие сега дайте за по-голямо Може и да не съм права, но като прочетох постинга ти аз така го разбрах.

Ако съм те разбрала правилно, притеснява те по-скоро липсата не на материална помощ, а на съпричастност и интерес от тяхна страна. Ако не ги интересува какво правите, къде живеете и как се оправяте, това е тъжно. За мен нормалната реакция е дори да не споменат за пари, да ви окуражат по някакъв начин, защото сега вие уреждате бъдещия си живот заедно.
При мен се получи така, че родителите на съпруга ми ни помагат от самото начало, е и моите родители, но те не толкова финансово. Разбира се, прекрасно е да си независим, но понякога просто не се получава така както го искаш. Хубавото при нас е, че никога свекър ми и свекърва ми не са показали по някакъв начин, че сме им длъжни. Но те просто са прекрасни хора. Не се притеснявайте, ако родителите на приятеля ти продължават да се държат така. Може би по-добре е сами да се оправите, колкото и да ви е трудно, отколкото до края на живота ви да ви се напомня, че те тогава са ви помогнали и съответно искат да им целувате ръка(образно казано).

Жить, как говорится, хорошо! А хорошо жить - еще лучше!

Когато се омъжих мъжът ми имаше апартамент купен от родителите му, в който живеем и до сега.До ден днешен те непрекъснато изтъкват заслугата си за него и аз цял живот трябва да съм им благодарна т.е. аз наистина съм благодарна но когато това се натяква непрекъснато става ужасно ...така че по мое мнение ако може да минете без тяхната помощ би било чудесно или вземете от тях назаем а после им ги върнете

Теб кое те притеснява всъщност? Това, че не се интересуват от вас, или това, че не ви подпомагат финансово?
Първото е наистина тъжно ако е така и искрено съжалявам за вас...
Второто ми се струва най - нормалното нещо в света
Вие сте големи хора, решили сте да си купувате жилище - ами чудесно, купете си . Стига да можете да си го позволите. Но това да си продадете старото жилище и чак след това да тръгнете да търсите пари за ново - това само по себе си не ми го побира акъла При непрекъснато нарастващите цени на жилищата в момента, наясно ли сте, че с взетите пари скоро няма да можете да си купите дори жилище, което е дори по - малко от това, което вече сте продали? И какво очаквате, че като изправите родителите пред свършен факт, те ще си потрошат краката да ви дават пари, за да си купите по - голям дом? Това не ми се струва нормално повдение. Ако на мен някой ми излезе с подобен номер, най - вероятно да постъпя по същия начин (и това в случай, че съм в добро настроение). Какво ви пречеше да обсъдите предварително намеренията си с родителите на мъжа ти и предварително да ги питате дали са съгласни да ви помогнат с определена сума и с каква сума?
Я слез на земята! Вие сте пълнолетни, претендирате за самостоятелност (живеете отделно, вземате решения за покупка на недвижими имоти) и все пак чакате на родителите си?!? Всеки човек има право да разпределя финансите си както намери за добре - какво според теб ги задължава да ви дадат пари? Това, че са ви отгледали от парче месо? Че са възпитавали, хранили и обличали 2 десетилетия? Това, че са ви родили?
Според мен подходът ви е бил изначално погрешен.. а очакванията ви са неоснователни.

Възможно е, да изчакват, за да обмислят добре каква да им е реакцията. Аз поне така бих реагирал. Това са деликатни въпроси.
А жилището което продадохте на чие име се водеше?

Жилището което продадохме се водеше на двамата.

не можеш по този начин да поставяш родителите си (еле чуждите) пред свършен факт и след това да се цупиш, че не пърхат от радост и желание да помогнат.
Тези неща се дискутират предварително поне месеци наред и всеки си прави сметката с колко и как има възможност да участва.

Иначе... то самите родители може да са имали други планове за парите си, някой интересувал ли се е от техния живот? Може да са планирали те да сменят жилището си срещу по-голямо или по-хубаво, на някой от тях да се налага скъпо лечене, с подробностите около което не искат да занимават децата си... или просто да се притесняват от задаващия се живот на пенсионери... изобщо причини много, за да не пърхат от кеф заради нечий каприз.

Баси детинщините


груууууух :)))

Ами , понеже те постоянно повтаряха че тожа жилище ни е малко трябвало да си купим по голямо , и ето на решихме да си купим по голямо а те ни лук яли ни лук мирисали...

А, ето че те все пак имат някакво отношение и съветват... Може пък този съвет да е по-скоро пожелание за добро, да успеете, да живеете при по-добри условия, но без някакви ангажименти от тяхна страна... Вие сте били там, вие е трябвало да усетите какво точно означават техните думи. Друго ме подсетиха тези твои споделени думи накрая "...постоянно повтаряха..." Да, обаче решението е ваше и отговорността за това решение е само ваша, защото светът не е справедлив, ако още не сте разбрали... Те, и моите деца понякога така спорят "...ами на брат ми това дадохте... а на мен онова...", "...ами учителката пиша шестица на една, която гледаше от отворения учебник и четеше дума по дума, а на мен ми се развика, че щяла да ми завърти двойката, че не мога да настроя микроскопа, а аз внимавах да не го счупя..." Ами такъв е животът - има относително динамично равновесие и не може да очаквате хората да са еднакви, да реагират еднакво, да дават по равно, да се саможертват... Може и да е за добро, както писаха по-горе. На времето и аз очаквах така някаква помощ, не непременно материална, от родителите и не получих. Разочарова ме не отказа от другата страна, а този от страна на нашите, защото имаха възможност (както си преценявах), но си бях направила сметките без кръчмаря... Баща ми: "...ами аз ще си купувам нови видео, аудио система, за колата това - онова, майка ти ще гледа детето на брат ти, а не твоите, защото онази снахата трябва да завърши (и да си поживее, на мен не ми се полагаше), ти ще се справиш, спортистка си била, можеш и няма да закачаш брат ти и снахата, щот аз съм им подарил апартамената, най-вече на брат ти, като мъж, какво като стои заключен, те си знаят, а ти си имаш мъж - той да мисли, какво като си на свободен наем, ти си си го избрала това..."

абе лаленце, не чакай помощ от никой, нито от майка си, нито от родителите на приятеля си.

Разчитайте си само един на друг, ако мислите да я карате заедно. Хем ще е по-сладко, хем няма да имате ангажименти към други хора.
Банкови кредити дават всякакви вече - пробвайте с тях за жилището.

Питаш как е при другите ли?
Ами аз на нашите не разчитам за материална подкрепа, само съвети им искам за някои неща. Помагали са ми с малки суми от време на време - целево. Но все по тяхна инициатива... иначе аз съм си правила сметката как ще се оправям без тяхна помощ.
И сина си така се опитвам да възпитавам. В края на краищата имам право и на личен живот - едно отгледано вече дете, минало 20-те, трябва да се справя с финансите без чужда помощ.


груууууух :)))

Като те слушам ми иде да ревна!Как успяват да ви възпитат така родителите ви!Та вие до последният им дъх да се чувствате на пъпната връв,т.е. са ви длъжни.При нас не само не е така -не мога да си помисля да взема пари на заем ,а и подпомагаме до по-добри времена с над повече от 15000 евро.Двама от тях са безработни,третият на пенсия,а четвъртия за съжаление ни напусна след много битки за оцеляване...И всичко това го подпомагаме ние,колкото и странно да ти звучи(разбира се добре,че имаме братя и сестри да ударят и те по едно рамо).И това всичкото го правим не защото чак толкова ни хартисват пари- просто няма друг избор.Като гледам как са ти отговорили и другите май-трябва да се позамислиш...Иначе (ние сме семейство от 10 год) е имало много моменти на неразбиране на нашите възгледи и постъпки ,дори мога да кажа твърдо отрицание ,но все пак това не е от липса на родителска обич.Големи сте – ще се справите .Така със сигурност е най-сладко.Докажете се бе хора!Успех!

Знаеш ли, миналото лято, докато правехме ремонт у нас и едва намирахме пари за материалите (както винаги излиза двойно на планираните разходи) родителите и на двама ни вкупом ни юркаха и убеждаваха и натякваха непрекъснато да отидем на море. Това защото аз много боледувам и морският въздух бил много полезен за мен. Даже обещаха да ни намерят и хотел. Но на никой от тях не му хрумна дори да ни предложи пари за морето! В резюме: ние не ходихме на море.

Da, ne trqbva da se razchita na pomosht ot roditeli.

I moite roditeli imat chudesni vyzmojnosti, dosta nad srednoto nivo, no gram ne sa mi pomognali nqkoga finansovo (kato se zamislq - i po kakyvto i da e drug nachin ne sa mi pomagali, osobeno prez poslednite 5 godini, predi tova jiveeh pri tqh, no si plashtah smetkite, taka che mi e bil spesten "naema" pone, neka im go priznaq:). Prosto nqmat jelanie da pomagat, makar che na dumi nikoga ne biha si go priznali. Beshe mi tejko izvestno vreme, dokato osyznaia, che e taka, no sega znam, che prosto e fakt, koito nqma da se promeni i tochka. Kato ne razchitash na nishto, ti olekva vednaga:). Loshoto e obache ne tolkova lipsata na finansov support, zashtoto e qsno che vseki shte se opravi i bez tova, kolkoto na kakvato i da e moralna podkrepa spored men...

Taka che sluchaia s roditelite na priqtelq na lalenceto ne e izolitran, kolkoto i da e nepriqten za neq, tyj kato tq e poluchila neshto ot svoite ropditeli i e ochakvala syshtoto ot negovite.

Be yourself
no matter
what
they say...

Е това е върхът.
Повтаряли родителите нещо, децата взели, че го направили без да помислят или да се посъветват и после, друг виновен. Хубаво е някой друг да поема отговорност, някой друг да дава парички, няой друг да свърши всичко като не знаем какво да правим. Защо не вземете да порастнете???

най-много обичам да мишкувам!