****

за някои неща съм напълно будна / и нащрек /, но за други още имам да си доспивам...

Qui scribit, bis legit.

Аме тогава да те черпя едно виртуално кафенце [иконка на кафенце]

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

Самоуважение - когато взех решението и му го съобщих - през цялото си
съжителство с него рядко ми се е случвало да изпитам това чувство. Съжаление - когато го видях в залата на съда - беше се разболял и
видът му нямаше нищо общо с това, което бях обичала почти 20 години
(обичам и сега).
Облекчение - най-после се почувствах независима и можех да контролирам
живота си сама. И какво от това, като него вече го няма в живота ми?
Пустота и невъзможност да създам нова връзка - с него си отидоха моята
лъчезарност, надеждите ми, всичко си отиде.... Сама съм и така ще бъде
отсега нататък....

Някои ресурси се възстановяват, макар и бавно с времето след раздялата - говоря от опит!
Може би няма да бъдеш вече лъчезарна, но пък би могла да бъдеш ведра. Най-лесно се възвръща надеждата, колкото да осъзнаеш, че изобщо не си е отивала... Самият факт, че си дошла в този клуб, означава, че има един въглен надежда, неугаснал в теб.

Търпение...и надежда....
Това не беше ли от Граф Монте Кристо?

Qui scribit, bis legit.

Подавам ти ръка,защото знам какво изпитваш.И с мен е така,само дето имам пове4е вяра в себе си и се уважавам заради решението си.Заслужаваме си го да се оби4аме пове4е,не мислиш ли?

Paise zemio,shop te gazi!!!!