****

Какво 4увствахте,когато решихте да сложите то4ка на историята ви с бившия, тогава все още настоящ мъж,жена? Извинявам се 4е ви връщам назад във времето,ама ми предстои тази решителна кра4ка и ми е много кофти,а то4но вси4ки вие,хората от този клуб, с вашите преживявания ми давате сила да продължа напред.

Вина.
Сигурност.
Огорчение.
Надежда.
Болка.
Щастие.
Вина.




_____________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

... желание да избягам колкото се може по-далече, без да зная къде. Качих се на колата и тръгнах без никаква посока. Зимното слънце ме заслепяваше и изгаряше. Зная, че връщане назад нямаше и не съжалявах. Много е особено усещането, когато оставяш целият си живот зад гърба си, само с 2 лв. в джоба, без покрив и никаква посока..... Просто се отдалечаваш и светът ти се вижда като чужд. Това е един кошмарен сън....

При такива случаи човек не е съвсем адекватен и е възможно да допусне грешка в това си решение. Аз сега (2 год. по-късно) оценявам катро моя грешка, че не съм го направил много по-рано. Не е лесно да стартираш живота си от нула на 46 годишна възраст....

Ако твърдо си решила да го правиш, отсечи с един замах! При тези неща няма междино положение.

Нали слагат и развода при събитията с най-висока степен на стрес, при смъртта на близък човек, например. Та моето изживяване беше нещо такова и си го спомням с най-огромно удоволствие - все едно видях СВЕТЛИНАТА в тунела! Нещо като клинична смърт със всичките й характеристики - животът ми, който изведнъж преминава със страшна скорост пред очите ми и после - светлината, към която съм се понесла. Направо мистично изживяване! Понеже години наред отхвърлях подобно решение, когато изведнъж ми стана ясно, че всъщност мога да го направя, не е никак трудно, уникално и невъзможно, че решението си е стояло и само ме е чакало да узрея и да си го взема... беше прекрасно! Дългогодишната агония свърши и вместо да умра, взех, че се родих отново
Аз пък ти благодаря, че ми го припомняш.

И моето усещане беше нещо подобно.

Но след като енергията на първоначалния подтик се изчерпи / по това време вече бях задвижила " машината" на развода/ изпаднах в някакво вцепенение, работех като робот, правех всичко " както трябва" без да мисля сериозно за нищо...и така до първото дело, когато се събудих.
Събуждането беше комбинация от болка, еуфория от свободата и чувство на кристална яснота и осъзнаване на настоящето.
Като цяло ми остави приятен спомен.
Нещо подобно на раждането - боли, обаче после е прекрасно...

Qui scribit, bis legit.

Мога да ти кажа, как е от другата страна, т.е как беше при мен, когато взеха решение да ме разведат - ПРАЗНОТА, без болка, без страдание, без ярост, без вцепенение - просто ПРАЗНОТА.

..... Опитай пак да ми обясниш! Мъж съм все пак... и ако може с думи прости...

Докато все още САМО мислех да сложа точката чувствата бяха много и ужасно объркани. Но тогава, когато наистина я сложих тази точка, изпитах такова чувство на облекчение, каквото не съм изпитвала никога през живота си - нито преди това, нито след това. Все едно, че смъкнах от раменете си товар. Все едно, че някой ме е стискал за гушата и ме е задушавал и за първи път след дълго време, поех истинска глътка въздух. Едва тогава си дадох сметка, какви нечовешки усилия са ми коствали последните месеци /че и години/ от живота ми. Животът започна отново ... и това беше чудесно.

И аз си го спомням с най-голямо удоволствиеСлед няколкогодишна агония и нерешителност аз да го изоставя, най сетне се почувства излишен или неспособен да се справи със ситуацията и се изнесе. Това ми развърза ръцете - със светкавична бързина заведох дело и се разведох и направих куп други важни неща! Просто летях, всички приятели и не толкова близки забелязаха промяната у мен и ми казваха, че изглеждам страхотно, а аз така и се чувствах. единственото за което съжалявам е, че не го направих по рано и да си спестя няколко години мъки - най-вече психически!
Давай смело напред!!

Blagodarq na vsi4ki.

kato progoneno ot doma KUCHE.
iazak che si slujil viarno na GOSPODARITE!
dali shte e po dobre? oshte ne sam razveden. BOLI me mamka mu!
ISKAM SI SEMEJSTVOTO!
SAM sym i shte pia oshte edno.
utre pak shte sym s tiah/jena i dete/, ne sa moite. tia si izbra drug. da sa negovi!
ujas. tezi godini sa ej tam, na bunishteto. tia e tam pri NEGO , grozno, s dashterichkata mi, otvrat, i se natiskat pred neia, a tia e na 4!
niakoi da mi napravi usluga i da me naeme za kamikadze. pone dylgovete i izdrajkata na deteto!!!!moga da se smaja i da iztarpia vsichko, fak mamamu. e to se edno sam edno typo gluhoniamo kopele s mnogo GIN&soda! fak maamu, i kvo katoimam nova priatelka?! napravo GREAT! oshte malko otgovornosti !!! mi kofti mi e da ia razocharovam be! i ako tia e moe semejstvo , kade e deteto mi, tova deto mu smeniah pampersite, i go kapeh, i go prispivah , i vodeh na detska gradina, i razkazvah prikazki, iceluvah za leka nosht i dobro utro????? e kak shte i doide na neia/priatelkata/? mai shte e ocharovana ot sadebnoto reshenie !
liagam si shtoto s edepresnah zlo!


moje bi e taka! a moje bi ne!?dali da proveria!?

Докато взема решение за развод ми беше доста трудно, защото бяха минали само 2.6г от брака ни и непрекъснато водех дебати сама със себе си дали не прибързвам, дали не съм твърде крайна, дали.....В мига, в който си казах това е края и аз като повечето преживях прераждането си. Беше прекрасно усещане - на лекота, свобода, щастие....Неописуемо е!

Добре правиш,4е споделяш. Разбирам болката ти и знам,4е е дълбока. Ако ти е писано да се върнеш при семейството си ще стане,ако ли не_просто приеми го като факт колкото и време да ти отнеме адаптирането.Има болки дето намаляват с времето,но не из4езват напълно.И това е нещо дето съществува.Желая ти успех.

Paise zemio,shop te gazi!!!!

Разкажи повече за проблемите си. Нали се сещаш, че чувствата след развода, при различните житейски случаи, не са едни и същи.

Едно е двама 18-годишни да се понапият и набързо да сключат брак и със смях след три месеца да се разведат.

Съвсем друго е да създадат дом от кръглата нула, да го обзаведат, да се роди дете, да проходи, да тръгне на училище и след това с гръм и трясък да дойде раздялата.

Ти от кой случай си?

Лека болка и огромно облекчение. Агонията беше продължила твърде дълго, за да преобладава болката, просто нямаше начин.
Облекчение, че кошмарът приключи и че сега всичко зависи от мен оттук нататък. Все едно започваш да рисуваш нова картина: от теб зависи какво искаш да нарисуваш, какво ще се появи на белият лист. Знаех какво искам. Знаех какво мога.Оставаше само да го направя. Направих го. Още няколко щриха ми остават, за да е напълно завършена картината ми. Знам, че ще успея да ги нанеса и тях.
Това беше и е едно от най-правилните решения, които съм взимала. Никога не съм съжалявала. Единствено съжалявам, че не го направих по-рано.

облекчение въпреки всички трудности, които знаех, че ще ми предстоят и които не закъсняха...

За мен вси4ко това ве4е е минало. И сега съм доволна от решението си.Беше навреме.Отделих се и сега ме търси по два пъти на ден . 14 години под един покрив не е шега работа ей...

Paise zemio,shop te gazi!!!!

Преди крачката - шок, разочарование, неудовлетвореност, мъка, страх, силна болка ....
След крачката - удовлетвореност, увереност, самодостатъчност ... и винаги с ясното усещане, че не съм сгрешила.

simple[chervivmMmse]

вече будна ли си или не съвсем още?

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.