Бащинството

Как реагираха мъжете ви на появата на първото ви дете? Веднага ли приеха идеята за бащинството или им трябваше време да свикнат, че вече имат други отговорности, че трябва да се съобразяват с още едно малко човече, което е 100% зависимо от тях? Чувствали ли сте се сякаш той не се интересува от детето си? Били ли сте изоставени само с грижите около детето, докато той има по-важни дела от това да се занимава с пампреси, сокчета, пудрене на дупета? Как се справихте с тази ситуация?

Изобщо не се справи - разведохме се!

Оуууу Какъв мислиш, че му беше основния проблем на твоя съпруг? Защо според теб се получи така?

Споко.Нашия татко се справи без проблем.Участваше наравно с мен във всичко. Дори до сега (3г. и 3м.) само той се занимава с къпането на детето, играят си страхотно.Обожава ни!Ние- него също.

Ами от памперсите и пудричките също има по-важни неща - например кинтите за тях.

Ама има тъпи женски, дето не могат да разберат, че светът не се врътка единствено около тях.

COOL!

да аз изживях една такава депресия, после минава, но.... това което си очаквал от половинката а не си получил - те кара да губиш довертие, което после нарушава добрите ви отношения и се налага да направиш компромис за да продължите напред

Това не са типично мъжки дейности, така, че няма защо да му се сърдиш

Я по-кротко!
Бащинството далеч не се изразява в това да носиш кинти вкъщи. Ако детето усеща студенина и незаинтересованост от страна на баща си, кинтите няма да го стоплят много. Нямах предвид, че таткото трябва да седи да сменя памперси по цял ден, естествено. Но ако се държи и мисли, сякаш няма дете? Ако не го включва изобщо в плановете си? Ако все си измисля ангажименти и не се свърта вкъщи дори в почивните дни?
Меджу дургото - нямам деца все още. Зададох въпроса, защото наблюдавам мои познати двойки, които имат подобни проблеми.

Мисленето, мисленето....

Ами родителството е обикновено първото най-сериозно изпитание за една двойка. И докато жената няма къде да ходи (и буквално) освен да си гледа бебето, мъжа го обхващат разни съмнения и терзания и понякога той реагира с бягство в свои си занимания. Особено ако не иска да се раздели окончателно с детството и да поеме за първи път в живота си отговорност за някой друг.

Абе, ако се обичате достатъчно, ще си намерите пътя. Но, че не е лесно, не е!

За обичта към децата и емоционалната връзка с тях няма значение времето. Няма такова нещо като осъзнаване, свикване и т.н...Или обичаш или не. Това не се научава, не се свиква. Няма искам и не искам.
При условие, че жената след като роди остава в къщи за да отглежда и се грижи за бебето, няма нужда и бащата да 'кисне' постоянно до дупето и. Това,че някой татко не знае и не е сменял памперс не го прави по-малко или по-лош баща. Парите винаги имат значение и в тези моменти обикновено се разчита на бащата за тях.Има и изключения разбира се.
Винаги съм се чудела на жени които след като родят се чувстват като квачки, едва ли не света на всички трябва да се върти само и единствено около тях. Щом си баща вече, значи край с нещата които си правил преди. Няма риболов, няма срещи за по бира или каквото са правели там. Щом не се прибира до 15 минути след работното време, значи не му пука за жена му и детето и т.н....смятам това за погрешно и то Е погрешно! Направо си е глупост.

Ами там е работата, че животът на жената се променя коренно след раждането. Няма срещи с приятелки, няма мотане по магазините, няма нищо. Посвещаваш се само на едно малко същество и следиш всяко негово движение, всеки негов дъх. Защо за мъжа да е обратното? Той по-малко ли е родител? Кой каза, че все жената трябва да виси около детето и да се заминава с него. Не може ли един ден той да остане с него, а тя да излезе на кино, на басейн, на фризьор или кой знае къде? Ми не може, щото татко никога не се е грижил за бебето и не знае как да избърше дупето, как да забърка кашата, колко да стопли водата и т.н.
Ти представяш ли си целият ти живот да се върти около грижите за едно малко бебе? Представяш ли си да няма с кой да си размениш една нормална дума? Да нямаш нито миг да помислиш за себе си? Ядосвате ме ей!

То щото всичките майки са поели отговорност за децата си... Ама отговорността не се изчерпва само с подмиване на наакани дупета и даване на биберон на определени часове. Но кой ли го разбира...

Мисленето, мисленето...

Ама освен че е генетично, при някои е и изродено!

Ами той не беше там

Но когато раzбра че съм бременна (в 1ви мец) не ме оставяше да пресичам улицата сама, искаше да иzхвърли всички дискове на Шамара,Ванко1 исие... и други подобни...

....абе чувала съм че не е любов от 1ва минута


Сега иска да е Таткото с голямото Т,а вече е късно.

Весело иzкарване на праzниците

Ей, "мислител" - ти от къде се пръкана на тоя свят? Вероятно от "някоя тъпа женска" дето си е мислила че всичко се върти около нея? Я по-кротко!!!
Дано Новата Година ти донесе малко помъдряване!

В раю, конечно, климат получше, зато в аду гораздо более приятное общество!

Ами взимаш си жена за гледане почасово и ходиш

А кой плаща?

Аз съм си добре и не действам първосигнално (разбирай и примитивно), като повечето тука...