Революции

25 отговора 495 прегледа
#1

Революции

Абе в "Политика" си чешем езика с Аконитинович дали революциите са правило или изключение в историческия процес.

Даже може да разгледаме историческия процес, според традиционната история и според Тойнби, Шпенглер и сие.


Вие какво мислите ?

Ad astra per aspera
Отговор
в отговор на Пивo #2

Re: Революции

Тъй, нека да уточним терминологията.
Под революция тук ще разбираме това явление, което чрез предпоставки и следствия води до замяна на едни обществени елити с други. Революциите не са единственно спонтанни актове на насилствено недоволство от страна на една социална група спрямо друга, те често са резултат от невъзможността на едни управленски структури да извършват социално управление, предвид новопоявили се причини и абдикацията им пред друга социална категория, която има ресурса да управлява в така възникналата нова обстановка.
Още едно уточнение, ВОСР не е революция в истинския смисъл, който е вложен по горе, по скоро, склонен съм да разглеждам социалистическите и националсоциалистическите революции от средата на миналия век като установяване на властта на еретичните движения в сътветната епоха. Последвалите конфликти между капиталистическият свят и социалистическите страни са по близки по аналогия до религиозните войни в Европа през средновековието, отколкото до буржоазната революция или замяната на робовладелския строй с феодализъм.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
Отговор
в отговор на akonitin #3

Re: Революции

Я и аз да се включа:

Като свърши яденето някой трябва да яде бой. На мен повече ми прилича на правило. А за религиозния аспект, нещата вървят ръка за ръка, тъй да се каже. Например в Щатите като спря тока Хилари Клинтън веднага го свърза публично с управлението на републиканците. Абе не знам дали беше точно за тока, ама пак нещо такова. Даже тогава като гледах новините си спомних един анализ на някакви корейски легенди - значи, в корейските легенди от някой исторически период, вече отдавна забравен от мен, според анализа, когато на власт дойдел лош владетел самата природа се обръщала срещу него и тормозела корейския народ с глад, природни бедствия и кви ли не гадости.. и така докато лошият владетел не се махне.

Да не се разбера погрешно - не казвам нищо против която и да било религия, просто хората по правило със или без набожни оправдания си правят каквото им изнася в конкретната обстановка. Ако светът се придържаше към християнските ценности щеше да е много по-хубаво място, особено в бившите социалистически страни през периода от студената война, където между другото и досега тези ценности на практика са чужди, въпреки че се водим християни. Всъщност целта на системите от вярвания май е да смекчават нещата за да не се стига до крайности. Или ако не цел, то поне един от начините да се използват. Абе всичко си зависи от отделния човек.

Отговор
в отговор на akonitin #4

Re: Революции

не съм съгласен че това е революция. Революция е такава насилствена смяна на управленския елит или по конкретно казано - на властта, която води до нови социялно-икономически-политически отношения. Най вече социални
Условието да са спонтанни не е задължително и най често не е изпълнено.

Въобще - изразяваш се ненужно сложно. А нещата са прости и даже прозаични

Не мога да се съглася че те са изключение от историческия процес. но все пак е у местно да се формулира "исторически процес" преди да се търси отговор на този въпрос

Отговор
в отговор на akonitin #5

Re: Революции

Все пак революцията не беше ли качествен скок, за разлика от количествения на еволюцията?

И в твоето определение трябва да изключим борбите за национално освобождение често изигравали и ролята на революция - и успелите и неуспелите - най-често ролята на буржоазна революция и замяна на феодалният строй.

В отговор на:

Революциите не са единственно спонтанни актове на насилствено недоволство от страна на една социална група спрямо друга, те често са резултат от невъзможността на едни управленски структури да извършват социално управление, предвид новопоявили се причини и абдикацията им пред друга социална категория, която има ресурса да управлява в така възникналата нова обстановка.




Другаря Маркс (я кой не е чел и Манифеста, за Капитала разбрахме ) май беше описал какво е революционна ситуация - Невъзможност на управляващите да се управляват по ново му, нежелание на масите да живеят по старому. Ти го казваш просто с други думи.

Сайт за нова българската литература [линк]
Вече над ДВЕ години
Отговор
в отговор на Пивo #6

изключение

революции е имало доста, но май като цяло не променят много. като че ли по-голямата част от историята е минала без революции, може би с организирани преврати само.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
Отговор
в отговор на Пивo #7

И друг аспект:

(Въпреки, че съм привърженик на твърдението, че революциите са (били) _правило_ в историческото развитие защото съм хегелианец)

Та въпросът ми е: Дали в бъдещото развитие не човечеството отново ще има революции? И ако е така - защо и какви биха били те?

Земята е люлка на Човечеството. Но не може да се живее вечно в люлка
Циолковски
Отговор
в отговор на Poбин oт Лokcли #8

Re: Революции

Първо с последното.
Аз също не смятам, че революциите са изключение, а форулировката на "исторически процес" ще почака.
Дадох такава формулировка за да включа и процеси на промяна, които са настъпвали и след периоди на изостряне на конфликтите, между стари форми на управление и новопоявявили се социални условия в някои части на света, като впоследствие в други райони са били пренасяни по един не толкова насилствен начин.
Всъщност, не ми се навлиза в терминологични спорове, просто зададох някакви възможни граници на терминологията в темата.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
Отговор
в отговор на Ивaнyшka #9

Re: Революции

И какво като е?
Не знам колко буржоазни революции е имало за да стават най често, знам само една. Ако говориш за националните държави, да те са възникнали именно в периода на буржоазната революция (за да има борби за национално освобождение), но така се изключват много от историческите и предисторическите революции. Самите борби за национално освобождение също не са изключени, "не само"(т.е. не единствено) не значи "не".
Ами другаря Маркс е бил прав, в известен смисъл, за това и нищо повече не може да се каже, просто съм задал пункт, около който да разискваме. Въпреки, че другаря Маркс е сбъркал относно осъзнатостта на провеждащите революциите (и в някой други пунктове, които сега няма да се обсъждат).
Така и не разбрах, какво искаш да кажеш, или просто демонстрираш начетеност?

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
Отговор
в отговор на zaphod #10

Re: изключение

Енеолитна революция-след нея хората започват да водят уседнал начин на живот, развиват земеделието и скотовъдството, възникват първите селища. Всъщност, започва историята на хората.
За следващите няма какво да говорим, историуя е учил всеки. всяка революция ражда нови обществени взаимоотношения, съобразно натрупаното от хората познание, като същевременно възникват предпоставки за задълбочаването и развитието на последното. Оказва се променят много.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
Отговор
в отговор на Mag #11

Re: И друг аспект:

Ще има. Както по горе стана дума, рано иоли късно количествените натрупвания водят до качествени изменения, натрупването на повече знания за заобикалящото ни, неизбежно води до промени в самото заобикалящо ни. Като една от основна характеристика на разума, трупането и обработката на знания би значело и неизбежна постоянна промяна на социума. Стазисно състояние би значело край на разума.
Какви биха били, еба ли му майката, все пак едно от твърденията ми беше, че революциите са болезнени за изместените от тях елити, най вероятно такива и ще бъдат в бъдеще.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
Отговор
в отговор на sinsky #12

Re: Революции

Сравних последиците от октомрийската революция, заедно с националсоциализма и фашизма с религиозните войни от средновековието защото социализма и вариантите му са вид идеологически ереси, противопоставени на основната идеология през индустриализма, така както ересите са били протиувопоставени на догмите през средновековието. Принципна разлика между тези идеологии и господстваща за периоада няма, те са продукт на времето си и борбите породени от тях не носят революционен характер. По скоро предлагат оптимизационни социални модели на модела предлаган от господстващата идеология.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена
Отговор
в отговор на akonitin #13

Re: Революции

MMMMMM, бих те препратил на сайта на Иван Попов, да прочетеш темата "Бъдещето идва с взлом". Там обяснява интересна гледна точка.
Но за революциите - дай да се върнем на формулировката - какво е ревюлоция?
Колко време продължава? (тва еолитното е било еволюция, не е било еднократен акт, както се очаква за една революция)
Дай да орпеделим 2-3 революции, които тоговарят на формулировката и да ги разчепкаме.
Примерно френската - коя част то нея? Или ВОСР -докъде ереволюцията, до къде гражданска война, докъде разчистване на сметки в партията?
Много е хлъзгав въпроса.
Но аз продължавам да твърдя, че революция е нещо довело да качествен скок - примерно свалянето на краля в Англия (Кромуел), а не примерно смените във Франция - кой ще коли оцелелите врагове - Сен Жуст, Дантон, Робеспиер+Марат.

Сайт за нова българската литература [линк]
Вече над ДВЕ години
Отговор
в отговор на akonitin #14

Re: Революции

Доколкото съм запознат с произхода на думата, тя трябва да значи "обръщане, оборот".:

revolution - c.1385, originally of celestial bodies, from O.Fr. revolution, from L.L. revolutionem (nom. revolutio) "a revolving," from pp. stem of L. revolvere "turn, roll back." Political meaning first recorded 1600, derived from French, and was especially applied to the expulsion of the Stuart dynasty under James II in 1688 and transfer of sovereignty to William and Mary. Revolutionary as a noun is first attested 1850, from the adjective. Revolutionize "to change a thing completely and fundamentally" is first recorded 1799.

Само че общоприетото и значение е свързано с много по-къса времева отсечка, сиреч големи промени, настъпили за кратко време.

Освен това революцията е относителна. Зависи от базовия времеви период.

Например в рамките на периода 500 пр.н.е.-1800 н.е. (в Европа) замяната на поземлената аристокрация с търговско-промишлена такава е революция.

Обаче в рамките на периода 1600-1800 процесът е по-скоро еволюция, със свои собствени резки обрати - революции. Така например в горния пример Стюартите са изгонени след като са били реставрирани, след като са били изгонени (и обесени) от Кромуел

Революциите биват предимно локални - английската гражданска война , френската революция, революциите от 1848...). А пък процеса на възход на капитализма е локално събитие за Европа....до ~1800.


А виж "В"ОСР (с последвалата я гражданска война и терор) си е чиста проба революция. Таман в речниковия и смисъл според мен.

Ad astra per aspera
Отговор
в отговор на akonitin #15

Re: Революции

Ересът, сектантството, фракционерството и другите подобни сами по себе си не са революции. За да станат трябва да могат да засегнат живота на голям брой хора, на повечето хора.

В дадена обществена група, естествено. Както вече казах революциите могат да се скалират надолу почти до семейната единица, ако не и до нея.

Ad astra per aspera
Отговор
в отговор на Poбин oт Лokcли #16

Re: Революции

Първо икономическите отношения също са социални. Ама хората упорито ги вадят от контекста им.

Ad astra per aspera
Отговор
в отговор на Пивo #17

Re: Революции

Пред нас стои въпроса типични ли са революциите са историята.

Колко често трябва да се случват, за да ги броим за типични ?
В какъв мащаб трябва да са ? (ако едно село си заколи кмета-комунист, това също е революция)

Аз твърдя следното:
Революциите са вид гъба която пониква върху умиращото тяло на стари обществени отношения. Те са момента в който вървящата по хоризонтала към пропастта кола изведнъж добива значително вертикално ускорение. Но в рамките на цели общества революциите са изключение. Англия има революция и гражданска война през 40-те на 17в. Франция през 90-те на 18в., а България и Гърция в края и началото на 19в. Революции има почти във всеки век. Обаче в рамките на цялото човечество те са като мутацията в рамките на еволюцията, неизбежен и често много болезнен (и смъртоносен) ускорител на промяната. А като цяло основния причинител на революциите е нежеланието на хората да приемат промяната и да се приспособят към нея.

Революциите са започнали в момента в който човекът се сдобил с разум. Той отказал да промени себе си и започнал да променя света.

Ad astra per aspera
Отговор
в отговор на akonitin #18

Re: изключение

Не си прав - революцията е родилният гърч на вече установили се обществени отношения. Понякога тя успява и бебето живее. Понякога не успява и бебето умира. Ти да не мислиш, че революцията в Русия през 1905г. е била социалистическа ? Или тази през 1917г. ?

Ad astra per aspera
Отговор
в отговор на akonitin #19

Re: И друг аспект:

Болезнени са ако елитите им се съпротивляват и не се приспособяват.
Някои английски аристократи продължили да вярват в земята като основно средство за производство и се разорили.

Други станали предприемачи и преуспели. Това, че ги наричаме капиталисти не отрича аристократичния им произход. Всъщност ако се вгледаме в сегашните ни елити - В България, Европа, Америка... ще видим, че голяма част от аристокрациите доста успешно преминава през революциите и се приспособява.

Аз пък съм склонен да мисля, че именно тези които не са елит имат по-малък шанс да се приспособят и затова те са основните войници на революциите.

Ad astra per aspera
Отговор
в отговор на Ивaнyшka #20

Re: Революции

А, "Невъзможност на управляващите да се управляват по ново му, нежелание на масите да живеят по новому. " ??? Това не би ли довело до революция ?
Масите по принцип са слепи. В лутанията са склонни да последват и най-големите изверги стига да гарантират, че знаят Пътя.

Ad astra per aspera
Отговор