PROBLEMI S BASHTATA

Когато един човек не може да определи с прости думи колко сериозен му е проблема, а не въпрос на "скимване" тогава не може да разчита на добър съвет и на подкрепа. Аз съм съгласна да се вземат мерки по въпроса за настройването на детето, ако има подобно нещо. Само че тук никъде не стана ясно дали има такова!

Hell съвсем правилно отбеляза, че има жени, които не знаят какво искат и се опитват на всяка цена да запазят властта си върху детето, особено за сметка на бащата. Аз ти посочих пример, в който е въпрос само на субективна оценка какво действително е и какво може да си помисли една майка, че е.

И когато е нужно да се даде съвет за конкретна ситуация, да се подходи с разбиране, то задължително ситуацията трябва да е в общи линии ясна. Аз подобно нещо не видях! Видях постинг, в който изобщо не е ясен какъв е проблема. Без въобще да ме интересува това истински случай ли е или просто плод на нечие въображение.

Междудругото, общият тон в този клуб е добронамерен, хората се отнасят с разбиране към всеки проблем. Може не всички да те разберат, но ще има поне един човек, който да те разбере. Практиката показва, че разбиращите са доста повече от един.

Не можеш да отречеш факта, че има жени, които злоупотребяват с факта, че са майки. Които правят всичко възможно, за да окупират всичко, което по някакъв начин ще повлияе на детето им. Че има отговорни бащи, които желаят да се грижат за децата си и които не съумяват да го правят само защото майката проектира личните си взаимоотношения с него, за да попречи на детето да се сближи със собствения си баща, за да попречи на бащата да се грижи за детето. Сякаш детето е само едно продължение на нейното съществуване. И ако ти не познаваш и такива хора, то аз познавам!

Но да защитаваш един глупав постинг, който нищо не казва и да виждаш там само лошият баща и прекрасната майка, която иска най-доброто за детето си... Къде пък го видя това нещо?

Виж сега. Първо-никой не те кара да питаш и после да се оплакваш от отговорите на другите.
Второ - ние се опитваме да ти помогнем и то въз основа на написаното от теб.
Възможно е да си права, наистина бащата да му влияе зле. Но да иска да избяга..сигурно не му е зле при баща му, а ти си избиваш комплексите на него. ти се опитваш да елиминираш бащата, да го накажеш един вид. Не си била насила женена за него нали, детето не е било без и ти да го искаш отнего, нали.
Затова говорим. Да търсиш друго решение, не да отделиш детето от баща му.
А ако не ти харесва форума...има достатъчно членове...

Napalno sam saglasna che ima maiki koito zloupotrebiavat s fakta che sa takiva, kolkoto do tova che ne sam opisala podrobno sluchaia pak kazvam che vlizam za prav pat tuk i ne sam sigurna dokolko se pravi po tozi nachin.Vinagi sam bila na mnenie che otnosheniata mi s bashtamy ne triabva da okazvat vlianie na kontaktie my s nego, tajnoto e che toi ne misli taka osnovnata my cel e da mi navredi po niakakav nachin i za sajelenie go pravi chrez deteto.S tova ne sam saglasna, kogato se vijdat i go zavede niakade toi my govori samo protiv mene i to neshta koito sa dota dalech ot realnostta. Nikoga ne sam se smiatala za idealna maika i t.n. az sam savsem normalen chovek normalno e da se staraia da dam vsichko ot sebe si za deteto prosto se stremia da kompensiram.
Otnosn roditelskite prava kakto prochetoh i po nadolu vsiki tuk sa naiasno che nezavisimo dali sa ti dadeni palni rodt. prava bashtata vinagi ima pravo da ggo vijda.
Ne sam iskala da obidia niakoi ot tuk , prosto parvite komentari k' prochetoh me iznadaha .
Kogato deteto stane na 16 g. i pri vodene na delo ot strana na bashtata i jelanie ot strana na deteto moje da otide da jivee pri nego az sam naiasno s tozi fakt no dotogava ne smiatam da se ostavia na glupostite na b....

Здрасти! Вероятно не ти е лесно. Но: На първо място е детенцето, нали? Възможен начин да го предпазиш от нежелателни травми, е да го изолираш максимално НЕ от баща му, а от конфликта, който е помежду ви. Докато ти продължаваш да се ядосваш на реакциите на бившия си съпруг, твоето безсилие ще рефлектира в/у детето. Ако се обиждаш на реплики, съзнавайки че са неадекватни, то и поведенчески ще ги отстояваш пред малкото човече. А то просто подражава, нищо повече. Приеми раздялата със съпруга ти за факт, той е вече минало за теб!, /но за сина ти винаги ще е баща!!/ и не се опитвай да го променяш, контролираш или въздействаш по какъвто и да било начин. Това е единствения път, по който ще извоюваш собствената си самостоятелност, самоценност и авторитет пред детето си. Предай му твоите модели на поведение, учи го с обич всеки миг, посвещавай му време и усмивки. Можеш да му кажеш, че не харесваш думичките, които е научил и дори да му предложиш други, по-приемливи, можеш да го обърнеш и на игра дори. Но бъди уверена. Не воювай с яд и отвращение. Обяснявай кое е правилно и кое не, СПОРЕД ТЕБ, без да се ядосваш и критикуваш поведението на таткото.
Успех!

бащата по този въпрос, той какво каза?

I dvete ste za psihiatyr ...

ebati idiotskite syveti - idete na psihiatyr vsichki!

ili po-dobre napravo v ludnicata - edva li doktoryt shte vi kazhe neshto po-razlichno.

Mda - maj samo ti ne si za psihiatyr!

Oshte edna nenormalnica...

ама ти все пак си непрекъснато с това дете, за разлика от баща му, който го вижда 2 пъти месечно за по няколко часа.
Каквото и да му говори, твоите думи и действия трябва имат тежест... най-малкото, защото ти го възпитаваш непрекъснато с личен пример.

Явно детето ти е малко и още не ходи на училище, за това така се шокираш. Представи си че го виждаш само вечер след работа и през целият ден детето е със съученици и приятели - някои от които със сигурност ще смяташ за неподходяща компания за твоето дете.
Оки - бащата е една такава неподходяща компания в момента, след някоя друга година ще е друг на неговото място, а бащата ще е в ролята на "дъртия, дето дава кинтите".
Дори и да се опиташ сега да го държиш в саксийка, все някога ще трябва да го пуснеш да се оправя самичко.
Възпитанието си е твое задължение и право... но идеални условия за това никой няма да ти осигури.

Ти по-добре се постарай на хлапето да му е добре с теб и да те чувства приятел, не само родител... тогава кой какво му е казал по твой адрес изобщо няма и да те притеснява. А на детето в един момент просто ще му писне да слуша едно и също от баща си (или от теб) и ще спре да ви чува.

Та ако все още искаш съвет - просто не обръщай внимание. Децата не са тъпи (или пък неблагодарни), просто инстинктивно отиват там, където се чувстват по-сигурни.

Ако не си търсиш виновни и приемеш реалността такава, каквато е - ще се справиш