Компромисите

"Приятелите, които са минали летвата - съм забелязала, че не ме принуждават много често към компромиси. Най-малкото пък към компромиси, които биха били болезнени за мен или да кажем, касаят изконни мои ценности, принципи или нещо такова.


Тези, които минат летвата-получават Медала за всепозволеност на Димка Дибенко, което ми напомня...да де.
Останалите нали знаеш коя посока им се сочи...

Be!

не бих казала
компромиса аз противопоставям на ината и честолюбието
но кат не ти се говори


did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

лозунги,лозунги....
манифести........
заклевам се .......
нема начин просто
отиваш на трастиката и те там е реалността
не те тук те

Арееееееее,
още един слънчасал, който живее в безкомпромисен свят
Пиеш ли редовно вода ъ


..and I can give you a trouble that you cannot handle

Лято. Жега. 40 градуса. Наоколо няма даже и сергия за бира.
Пиеш една топла вода.
А птичките си пеят.

Ей това е компромис

с живота...
пълно разминаване
а и бира не обичам твърде
а и през лятото е по-добре да пийнеш нещо топло за уравновесяване на външната и вътрешната температура

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

да де... точно така...

извън моето съзнание нищо не съществува...
целият свят има някакво значение за мен, именно защото той се проектира по някакъв начин в съзнанието ми...
аз знам, че това е така, както знам, че и други хора знаят, че това е така за тях...
знам също, че дори моето съзнание да го няма, света ще остане да съществува в останалите съзнания...
знам също, че недай си боже направим някоя глупост и на тая Земя не остане нито едно човешко съзнание, този свят пак ще продължи да съществува...
нещо повече - знам, че дори да няма едно-едничко Съзнание на Земята, тя пак ще съществува - спокойна и търпелива - ще очаква, или по-скоро ще й все тая, кой и откъде ще дойде да я навести или засели...


цялата магия на живота се състои в това да успем да свържем Съзнанията си и
аз да гледам Света през твоите очи, ти да гледаш Света през моите очи...
но когато Съзнанието ни се слее с Духа, Духът плаче
плаче от радост, защото Съзнанието и Духът стават едно
защото тогава Духът-Съзнание разбира, че всъщност ние не сме разделени...
защото разбира, че през цялото време е грешало, като е възприемало !ИСТИНАТА, че ние сме отделни Съзнания
защото разбира че ние сме едно цяло
защото му става ясно, че не е разбрало, как през цялото време Духът прави опити да се свърже със Съзнанието...
защото Духът, затворен в Тялото, може в известна степен да комуникира чрез Съзнанието и през цялото време се стремял да се освободи от този затвор и да слее с останалите отделени и затворени Духове...

някои успяват да постигнат това приживе...
Медитацията дава това спокойствие на Духа,
защото тогава Духът се извисява свободен към Бога

Mi..krasivo. E sega otivam da meditiram vav vodata


..and I can give you a trouble that you cannot handle

Завиждам ти ....

виж, значи компромисът също не е празно нещо. щом го дравняваш с непорочната зачатие. щото вксички християнски изповедания са единодушни в непорочното зачатие на Иисуса, то по отношение на Света Дева Мария има огромни различия:

католиците са въздигнали в догма и нейното непорочно зачатие, а пък ние, православните - не го признаваме.

та и с компромисите тъй.....

IMAGINE...

а на добре осъзнат интерес не го противопоставяш? особено като юрист би могла да знаеш, че понякога отказът от какъвто и да е компромис е израз на значим интерес.


да давам ли примери?

IMAGINE...

допускаш обаче друг да не отстоява себе си заради теб?


не знам защо, но така ми се стори.....

IMAGINE...

не вярвам, че в живия живот си така....

IMAGINE...

Не играя виртуално и реално аз.
Няма разлика между Д. и Огледална.

Пухено нежни-
остро потайни.
Удар с едната ръка,
обич със другата.


Не се оплаквай-ти си от "миналите летвата"

Be!

Споко, де.
Опитах да вляза в тон и напиша нещо за загубата на приятеля..
Не стана.
И виновни са не тропическите жеги.
От някъде, незнайно къде, намерих сили да let go .. тук не се сещам за подходящ израз на български. За период по-малко от година двама приятели издъхнаха в ръцете ми. Вторият, татко ми, си отиваше и усещах как живота изтича...
всяка човешка смърт ме намалява.
Човекът има връзка с континента.

Пак не става. Може би е по-лесно да направиш компромис със собствената си смърт ?


..and I can give you a trouble that you cannot handle

в личните ми отношения с хората осъзнатият интерес е нещо много различно от онова, което влагам в професионалните

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Компромис?! М да това не го умеех твърде дълго време! Блъсках се в стената само за да видя, че е стена. Безброй пъти падах, ставах, плачех, крещях истерично. И после нищо. Само самота! Празнота! И, защо? Защо???
От голямо чувство за самолюбие, от чувство на накърнена гордост?! НЕ! От тъп инат. Може би това е най-вярното, а може би не. Не исках да повярвам на очевидни неща. Неща, които като разбереш болят много! Понякога се мразя за това. Изгубих ценно време за да... повярвам на другите, да ги приема такива кавито са... Оф отплеснах се.

С две думи нито непрекъснатото правене на компромиси е удачно, защото човек се обърква и се изгубва, нито не допускането на такива, защото човек се затваря, става безчувствен за чуждите страдания и болки!!!

СТРАХЪТ ОТ ГРЕШКА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ГРЕШКА!

Давай все така

Не е необходимо да си луд, за да си в клуба, но определено помага

Бря, ади бе. щом говориш за личен интерес, той за сметка на другия - винаги,
а познай кой е на кяр???? и кой капо!

Не е необходимо да си луд, за да си в клуба, но определено помага

доста точно описание на света...

а да го променим ? пък вероятно не би - още една стена