Компромисите

Мога да направя компромис за много неща. Или поне да се опитам.
Компромиси със себе си.
Компромиси с приятелството.
Компромиси с достойнството.
Компромиси с целия този идиотски побъркан свят.
Но никога не бих направил компромис с живота си. За съжаление го разбрах малко късно. Ако направиш само една малка стъпка извън себе си си свършен. Като лавина е. Стената става все по-дебела и непристъпна.
Изхода е да се хвърлиш с цялата си същност срещу нея. Ако си късметлия, може и да я разбиеш.
Ако не - следващия живот.

Тялото ми е натрошено и обезобразено от тези стени. Погледът ми е празен. Оглеждам опустошенията след мен и се хвърлям нататък. Не се страхувам от смъртта. Страх ме е, че все някога някъде някоя стена ще ме победи. Тогава ще умра наистина.

на какво казваш компромис с живота си?

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Хм. Компромис е когато пушиш пиеш или се друсаш. Компромис е да караш кола. Компромис е да ходиш по улицата. И какво ли не още. Пък за умирането - все някой ден ще умреш наистина. Това няма да ти избяга. Така че не се впрягай излишно а си живей живота и се радвай на всечко което можеш.

Под прозорци и врати
някой пее с мрачен глас
твърде дълго кри се ти
дойде сетния ти час

най- се мразя ако правя компромис със себе си...

ако не отстоявам себе си - разбиранията си, пред мен самия на фона на останалия свят...
кой съм аз тогава... ще изгубя идентичността си... басси

Не разбрах цялата тая литература, право да ти кажа /ще ме прощаваш, алергична съм/ , на първа сигнална схванах само една дума: компромиси
Няма, повтарям, няма такъв компромис, който си струва да бъде направен.
Нито приятелство.
Нито либофни лиги.
Компромисът със себе си наричам предателство.
Компромисът с достойнството си наричам директно падение.
А с живота...там въобще намирам за кощунство въобще да се помисли, че може да се правят компромиси.

Be!

са онези стъпки, които правят човека висок.
Между избор и настоящо има пълна с предпочитания река.
Компромисите са моста; инак.. стои се статично и заковано на едно място.
Това е втори път в един ден, когато препоръчвам да се гледа Животът на Дейвид Гейл (филм на Пакър)

*стените са само н главите ни. Точно там ги разбиваме


..and I can give you a trouble that you cannot handle

Аз бих препоръчал Животът на Брайън.

ооооо,
тук някой е възприел мнението на mudlark =)))
едно време мислехте по-инак, драга =)))

всеки сам си избира дали да се държи принципно до болка и само от инат или да си позволява компромиси с всичко, единствено с цел моментно удоволствие и задоволяване на някакви моментни потребности

не мисля, че компромисите са чак толкова лошо нещо...не подкрепям как някой тук ги анатемосва...

без компромиси някой ден може да се окажеш без приятели, защото все ще се случи някой да направи нещо, с което ти не можеш да направиш компромис...
нежеланието да се прави компромис често е безсмислен инат...

е, това не значи, че подкрепям компромисите във всеки случай...понякога да направиш компромис означава да загубиш нечие уважение или по-зле самоуважението си...но какво от това ?

за какво живееш ? за удоволствие, за кеф или за да те уважава някой ? не е въпросът кое е по-важно, а кое е по-важно за теб...

ще умреш права и обута в ботуши!

Абе остави, празна работа. Няма компромиси, няма нищo. Компромис е измислена дума, за да оправдаем собствените си постъпки. И добрите и лошите. Нещo като непорочното зачатие. Няма го, ама без него не може.

това е Абсолютна Класика.
мисля, че бе единствения филм, който въртях шест месеца


..and I can give you a trouble that you cannot handle

Е, с кой друг искаш да правиш компромис ?
С мен


..and I can give you a trouble that you cannot handle

никогда!!! =)))
виж на мравките ти може да им се размине =))

Разглеждаме компромиса като състояние на съзнанието (не на тялото или сърдечно заболяване))). Сиреч, извън теб го няма. Което пък предполага, че трябва да имаш съзнание. Обаче това ще ти го обясни по-нататък jepeto след два-три семестъра философия


..and I can give you a trouble that you cannot handle

"за какво живееш ? за удоволствие, за кеф или за да те уважава някой ? не е въпросът кое е по-важно, а кое е по-важно за теб..."

Ако отговоря подробно на всичките ти въпроси-ще се впусна в доста продължителен постинг. Дали поставям себе си като приоритет или приятелите си? Това ли ме питаш? Приятелите, които са минали летвата - съм забелязала, че не ме принуждават много често към компромиси. Най-малкото пък към компромиси, които биха били болезнени за мен или да кажем, касаят изконни мои ценности, принципи или нещо такова.
"Приятели", с които непрекъснато трябва да правя компромиси само за да има някой наоколо ми... точно за тях казах, че не си струват. Неизбежен филтър!
Защото в случая компромисното ми поведение в техните очи създава едно такова усещане за безнаказаност, достигащо до гавра.
Предпочитам все пак да ме мислят за бескрупулна кучка, отколкото за подритвано мекотело:)))

Be!

това не си е мое мнение и позиция от време оно?
И, че познаваш Д.?
Истинската...

Be!

Никой не знае кога как ще умре...
Не се прави на врачка по тъп начин.

Be!

"Няма, повтарям, няма такъв компромис, който си струва да бъде направен.
Нито приятелство. "

ДАЛИ? Я си го повтори няколко пъти....... повърти го така из устата, па пробай пак.


Разница нет между правда и ложью, если конечно и ту и другую раздеть!