Боряно, Борянке

Молим ти се задръж малко топката, че ще вземе да стане - всеки срещу всеки, пък то да има поне какво да делиме. Не почвайте женска разправия, че не знам такава да е свършила с примирие. По-добре ръфайте там моя коефициент - аз няма да се разсърдя и обидя. Не съм злопаметен, пък нали и затова съм ви го дал. : ) Я разкажи нещо весело.

И ти ли мислиш, че съм в дъното на таз невиждано-нечувано-нечетена олелия? Ще ми се вирне нослето, та не се видя! Хич и не мисля да се разправям с Аурорчето малкото милото мерудийче - много ми се искаше да съм я разсмяла, ама на - и това не го владея ;) Бате, много ми се иска да ти разправям весели неща, ама нещо се поуморих. Много негативизъм нещо се разпиля наоколо, много отрова се изля - и дай сега да не почваме пак с обясненията, а? ;)))

А нея вече я помолих по ICQ-то. Край на обясненията. : )

ако наистина мислиш така и това не е ирония‚ или друго нещо – тогава погрешно съм разбрала‚ че имаш нещо против вземането насериозно. но пък не разбирам тогава въпросът ти към аврора – дали не може другояче‚ освен да се взема насериозно. ако мислиш наистина‚ че е възвишено–пречистено – трябва ли тя да се държи по друг начин‚ според тебе?

без сърдене, де - понеже питаш. Понякога толкова надълбоко се затъва в разни състояния / дълбокомислия / прочее положения, изискващи подобаваща сериозност, че едно от малкото възможни неща е да се откъснеш и да се погледнеш отстрани. Да видиш не храстчето, а гората с всичките дървета с нея. Малко самоирония е неизбежна - предотвратява затъването / запързалването по разни нови плоскости с мисълта, че това е промяна / нова гледна точка / свеж въздух / търпимост / ... Значи, да не прочвучи помпозно, ама аз нищо против нищо / никого / никакви нечии / ничии състояния и мисли нямам - всяко си е вярно / правилно / добро / лошо / погрешно / натоварващо / усмихнато / изплезено / объркано / изчистено / (списъкът не е краен или изброим, горните са произволни - пиши ми сега една двойка по обяснения), та - 1. само по себе си, 2. самото то по отношение на човека / човеците / нещото / ситуацията, които го пораждат, и 3. по отношение на тези, които го приемат / отхвърлят / подкрепят / заклеймяват и пр. Когато аз приемам нещо себеотносно - преди да се хвърля да мъстя за болката и да раздавам справедливост и да убеждавам в правота, се опитвам да "поема въздух" - и то с усмивка. Просто това да не се приемаш насериозно помага. Наистина. Много (това - от личен опит). А сериозността на нещото, което се обсъжда, не се нарушава, само се разведрява обстановката. Нещо, което - уви! - не се получи. А и май вече няма значение за никого.

с малко по-лаконична и конкретна несериозност:-) Аз останах с впечатление че гледаш ужасно сериозно на своята несериозност! Дали не е заразно, а?:))))))

Даже и още повече. Нали т'ва разправям - като се задълбаеш, и вече не се виждаш. Отникъде. Ни конкретно, ни лаконично. ;)))

Дали ще се предпазя? А видя ли че можеш, когато не прекаляваш с анализите - тях и без това никой не ги взима насериозно:-РРРРР

;)))

Ма многу шъ тъ замола! Ми ти не си ли чел авторитетите - диагноза имам поставена, IQ си нямам (стискай палци сега да не гръмне некоя бомба пак!), и въобще - играя си тука в пясъка, навеждам главица при престрелките (малко си изцапах носа, де), пък к'вито анализи ми направихте - здраве! Ти верно т'ва, нали, дето за вземането насериозно? Щот ше ми е голяяяма утеха (т'ва - на 100%, без уговорки).

И много се надявам скоро да го направиш ;)))

Аз също ;)

в думите ти по–горе има смисъл‚ който аз разбирам. те са от значение за мене. и каква е обстановката има значение и защо е такава – също има значение. знаеш ли какво? мисля си – дори човек да не си признава пред себе си‚ че лъже‚ чувства гняв‚ защото се усеща заплашен подсъзнателно и има нужда да се защити. гневът в доста чести случаи води до агресивност. така човекът става и нападателен. и тогава народът казва гузен‚ негонен бяга‚ бяга и се бие. хората често постъпват така.

(не е квалификация - а т'ва мойто си е вече синдром на придобитата ученическа обяснителност, придружен с презумпция за виновност ;). Само да може агресията да е незлостна - в 'защитния' й вид да е със по-малко острота, знам ли - закачка някаква. Означава много повече - поне за мен. Затова ми домъчня, че не се получи - а и май не е от значение какво се е опитвал някой, след като не е успял. Хайде, весела вечер и много усмихната сбирка!