Боряно, Борянке

К'во пак ти стана и що полудЕ, а? Да можех да ти взема горчилката и пак да се усмихнеш, че много ми липсва. Е, отдавна беше, но пък хубаво. Сега се зареждам зад лазера и почвам да те обстрелвам с усмивки - и нищо да не се получи, ще продължавам да опитвам. Мъчно ми е - споделям си. Не се цупи и на това.

шантава работа! това‚ мойто... Claire написа: ------------------------------- К'во пак ти стана и що полудЕ, а? (когато бях малко момиченце и ми беше мъчно за нещо‚ и се разплаквах‚ или пък се смушвах в някой ъгъл да си мълча‚ една моя много близка роднина идваше и питаше същото. дословно. "К'во пак ти стана" . страхувах се от нея... заради нещо и аз не зная какво... тя беше загрижена‚ може би наистина ме е обичала‚ както е могла... може би това пак – не съм сигурна и до сега. но я слушах... и все се стараех да правя така‚ че да бъде ... не знам как да кажа. тихо. може би точно така – тихо...) Да можех да ти взема горчилката и пак да се усмихнеш, че много ми липсва. (и на мене ми липсва... чета каквото сме изписали в клуба. началото му е от 07.09.99 23:33 . първата тема се нарича "Поет незабравим". в нея има две неща. първото е: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. Христо Ботев" написно от Шорош а второто – Автор: Miro Дата: 10.09.99 20:15 "Gena krasiva e bila onazi Omier , koiato oplakva v zimata si zla , otminaloto svoe liato... " Francois Villon защо така... ми се струва показателно? даже не показателно... струва ми се като че в тези неща е събрано почти всичко‚ което може да ти хрумне... да асоциираш... с дълги‚ сложни и пространствени асоциации‚ разбира се‚ когато си помислиш за човечеството...) Е, отдавна беше, но пък хубаво. (забеляза ли? там‚ горе‚ в предишните скоби – написах "почти". почти всичко... защото втората тема‚ от 07.09.99 23:34 ‚ написана от "пра-баба ми"‚ със заглавие "неоспоримо? :)"‚ съдържа следния текст: "който много бърза - два пъти сере." темата е от една минута след първата. и май‚ като помисля‚ в тези две теми... не‚ не ми се говори за това... но забеляза ли усмивката? май съм я оставила там. след въпросителния знак. прабаба ми често казваше тези думи... често се питам и си мисля защо...) Сега се зареждам зад лазера и почвам да те обстрелвам с усмивки - и нищо да не се получи, ще продължавам да опитвам. Мъчно ми е - споделям си. Не се цупи и на това. (на тебе ти е "мъчно"... аз "се цупя" .... е що не земеш да ми отвъртиш два шамара? може и да спра да се "цупя"‚ а на тебе да престане да ти е мъчно... така правеше и онази моя... роднина‚ в миналото. знаеш ли какво си мисля? ей такива едни работи: когато някой прави нещо или трябва да мисли предварително‚ или се налага после да вземе едни прибори и да участва в консумирането на направеното‚ поне наравно. не че винаги се получава така‚ де... когато нещо не е наред можеш да кажеш – е какво сега‚ шега беше‚ не разбирам защо го вземаш толкова навътре. можеш‚ да... но надали можеш да бъдеш сигурен доколко това е валидно за някой друг. и други неща си мисля‚ к... не ти зная името. но надали всъщност те интересуват. така че...) съветът на зу‚ да си представяш‚ че тук всичко е наужким‚ при мене не работи. пък и при нея‚ гледам... но ако се опитваш да направиш така‚ че да ти е удобно вътре в самата тебе и имаш нужда от моята помощ – кажи. ще се опитам да направя каквото е по силите ми.

Благодаря ти.

всяко камъче, хвърлено в морето, има свой "пльок". созопол, райския залив, 1990г. 01.10.99 13:26

отначало са малки и много отчетливи, после постепенно се сливат с вълните.

всяко нещо има начало, има и край. понякога, обаче, не се знае кой край кой е. 01.10.99 15:18

НеОНеЛ, или не можеш? И откъде толкова болка?б

НеОНеЛ Не Омраза / Не Любов означава. външният вид на нещата понякога лъже. а понякога лъже‚ че лъже.

издигаш стени, ако някой те почувства близка? Защо е 'грешка' да ти е интересен някой? Как истинската фина дама стана не омраза / не любов? Или ти още тогава си знаела?

наистина ли нищо не разбираш

простете намесата ми. но, Клер, защо е тази върволица от въпроси? - нарушаващи; - навлизащи; - любопитстващи `по лешоядски`; - вербуващи; - при все това и досадни някак НИКОЙ не обича да навлизат в `свещенните му вътрешности` (казвам го без ирония!) или поне не да НАПИРАТ така...не по този начин...

могла още тогава да предвидиш това сега. За глупостта ми дай да не пишем - хабене си е, всички знаят, не, не ми пречи, ако се притесняваш от това ;))) Като не ти се занимава - ще те разбера, друго да не е - предупредена съм. Не, опитвам се да си спомня онова твое предишно звучене - благо и умиротворено. Като сме в различни измерения - дай сега да добавим трагизъм, а? More drama.

лешоядската намеса в свещените вътрешности. Никой не е длъжен да отговаря, не искам и никому да досаждам - ако въобще можеш да го повярваш. Искам Боряна обратно. Тя е от вечните тук.

Бъбривост Автор: Aurora Дата: 03.10.99 13:36 "Бъбривецът иска да го обичат, а става омразен; иска да услужи, а става досаден; иска да му се чудят, а става смешен; харчи, а не събира; оскърбява приятелите си, принася полза на неприятелите си и работи за своята собствена гибел." ПЛУТАРХ

че можеш да намериш още много относни такива - Характери-те на Теофраст изобилстват с подходящи ;)))

на "Музей" или "експонатни мисли, размисли, че и хора" или "антикварни разни" уф, Клер:) смешно е някак си:)

на Лабрюер. но да не издребняваме:)

Що не се смееш? С риск пак да питаш к'ви са тези защо-та и да ме наричаш лешояд - ЗАЩО не се смееш, Aurora? Защо толкова насериозно се вземаш, а? Или не можеш по друг начин? А, да не забравя - с най-голямо удоволствие бих ти подарила книжката на Теофраст. Малко ми е старичка, верно, но се надявам да оцениш не формата, а съдържанието. Хайде, със здраве! ;)))

а ти защо смяташ вземането "насериозно" за мръсно деяние? винаги ме е чудело това.

'пак'. Ми не казвам, че е мръсно - хич даже. Толкова възвишено-пречистено е. А т'ва за благородството ужасно ми писна (сама на себе си, де), та ще спестя.