проучване
135 отговора
2610 прегледа
Re: Бинго !! :)))
:)
защо се тревожиш ... мисля и в света, а и в някаква друга алтернатива, можеш да Го живееш, това стига да направиш ... Той не е нещо отделно - дори приятелите които бягат от себе си, пак го търсят по някакъв начин, и те вървят някакъв път

защо се тревожиш ... мисля и в света, а и в някаква друга алтернатива, можеш да Го живееш, това стига да направиш ... Той не е нещо отделно - дори приятелите които бягат от себе си, пак го търсят по някакъв начин, и те вървят някакъв път
Re: примерна идея
ти си свързан със хора "като мен и нас" - нима не знаеше ...
не е спешно неотложно да се събираш в дружинки ... мирише на ... на сектичка :) не че е нещо непременно лошо, но според мен е крив път
пък и май повече такива събирания са изкуствени - аз сам намирам хората, и те ме намират - то е най-истинско
зависи може би и с какво идентифицираш подобно начинание - но аз с боза рядко се задоволявам ...
айде че много взех да говоря
не е спешно неотложно да се събираш в дружинки ... мирише на ... на сектичка :) не че е нещо непременно лошо, но според мен е крив път
пък и май повече такива събирания са изкуствени - аз сам намирам хората, и те ме намират - то е най-истинско
зависи може би и с какво идентифицираш подобно начинание - но аз с боза рядко се задоволявам ...
айде че много взех да говоря
Re: няма проблем бе...
Убедена съм, че ако се намери такъв, ще му кажеш, че се прави на момченце, вместо да се държи подобаващо за възрастта си...Така би постъпил всеки, който се впечатлява от външни белези...
Като обичам музиката, която харесва дъщеря ми, защо да го демонстрирам, то е за мене и нея, заедно се кефим, не е за другите.
Тези, които не могат да не са себе си, не се интелесуват кой как ги възприема, защото иначе нямаше да са себе си.
Дъгата
Като обичам музиката, която харесва дъщеря ми, защо да го демонстрирам, то е за мене и нея, заедно се кефим, не е за другите.
Тези, които не могат да не са себе си, не се интелесуват кой как ги възприема, защото иначе нямаше да са себе си.
Дъгата
Редактирано от Изrpeв на
Re: примерна идея
Дано успееш с организацията!
Чудя се защо смяташ, че няма луди старци? Пълно е с такива /които умират за ЛСД, кокаин, марихуана, за мотори и коли, за езотерични преживявания и духовно развитие/ - това, че ти мислиш, че само хората под 25 години се инересуват и практикуват означава само, че ти си го мислиш
Между другото - има и друг момент - който старец може да си позволи тези неща - той не е окован в принудата да изкарва пряко пари /т.е. той е доста по-свободен от някои младежи/
Но, колкото и да говоря - знам, че няма смисъл, защото ми се струва, че искаш да се срещаш с необвързани с определена цел
/когато се "обвържеш" ще ти бъде все едно - т.е. всички развиващи се духовно ще ти бъдат интересни
/
Чудя се защо смяташ, че няма луди старци? Пълно е с такива /които умират за ЛСД, кокаин, марихуана, за мотори и коли, за езотерични преживявания и духовно развитие/ - това, че ти мислиш, че само хората под 25 години се инересуват и практикуват означава само, че ти си го мислиш
Но, колкото и да говоря - знам, че няма смисъл, защото ми се струва, че искаш да се срещаш с необвързани с определена цел
Re: хм
ми да си кажа и аз няколко реплики по темата щото и без това се включих и не е хубаво сега само да си чета и да гледам сеир.. :)
като го прочетох всичкото това взех да се замислям дали пък тази всеобща заблуда за "различност" не е характерна точно за тази възраст, щото на мен да ти кажа вече почти ми е минало... в смисъл, че аз отначало си мислех, че всички ги разбират тия работи, после установих, че не е така и никой не се интересува, като съответно си минах по етапния ред описан тук - желание да съм като "другите" (всъщност наистина се опитах, ама не ми хареса), малко страх и т.н. след което просто престанах да се притеснявам кой кво ще си помисли и започнах да си приказвам с всички каквото си мисля, при което "открих", че всъщност наистина всички се интересуват или дори се занимават с такива неща.. :) т.е. се върнах в изходна позиция...
та мисълта ми е, че точно в тази възраст хем най-осъзнато се проявява желанието и стремежа за духовно развитие (абе "развитие" не е най-точната думичка в случая, ама ще минем и с нея, щото и "познание" няма да е много точна), хем пък присъстват разни фактори описвани от психолозите, според които си е съвсем нормално в тази възраст човек да се чувства като аутсайдер. и всъщност това, за "различността" си е заблуда, обаче понеже всички са заблудени по същия начин и един друг се гледате с подозрение и всеки се опитва пред "другите" да е като "другите", а пък нали знаеш, че ти за "другите" си "другите".... абе голям майтап като се замислиш... :)
та в общи линии от широко разпространеното желание "да съм като другите" ме беше излекувала идеята, че ако всички са луди, тогава на нормалните щяха да им викат луди.. познато, ама тогава бях малка и не го бях чувала и като си го прочетох в една книжка много му се зарадвах.. и то не че е чак толкова вярно в смисъла му на идея за съмнение във всеобщата нормалност, колкото беше по-скоро като помощно средство да престана да се безпокоя кой кво ще си помисли и да започна да си приказвам нормално с хората, т.е. да си казвам моето мниние, и те да могат да си казват тяхното, от което пък в крайна сметка установих, че и те "другите" си ги мислят същите работи като мен...
..а къв ли ще да е извода от всичко, което написах и аз незнам... ми може би все пак има някакъв стнадарт, които обаче е някак си външен, както за всеки отделен човек, така и за "всички", т.е. за другите... и тоя стандарт освен, че е изграден на някаква заблуда, която не мога да си представя от къде е тръгнала, и самия той си е заблуда, щото всеки се съобразява само за пред "другите" с него, а такова нещо като "другите" няма... абе да се чуди човек на кого му е изтрябвало да си губи времето с такива глупости...
та това е, не се притеснявай толкова за тая различност :) знаеш ли къв е майтап като разправям, че съм вещица примерно :)) накрая всеки започва да си признава за интересите и заниманията си... :) а то не че съм вещица, поне не чак толкова, ама пък хората си признават кви си ги мислят... :))
като го прочетох всичкото това взех да се замислям дали пък тази всеобща заблуда за "различност" не е характерна точно за тази възраст, щото на мен да ти кажа вече почти ми е минало... в смисъл, че аз отначало си мислех, че всички ги разбират тия работи, после установих, че не е така и никой не се интересува, като съответно си минах по етапния ред описан тук - желание да съм като "другите" (всъщност наистина се опитах, ама не ми хареса), малко страх и т.н. след което просто престанах да се притеснявам кой кво ще си помисли и започнах да си приказвам с всички каквото си мисля, при което "открих", че всъщност наистина всички се интересуват или дори се занимават с такива неща.. :) т.е. се върнах в изходна позиция...
та мисълта ми е, че точно в тази възраст хем най-осъзнато се проявява желанието и стремежа за духовно развитие (абе "развитие" не е най-точната думичка в случая, ама ще минем и с нея, щото и "познание" няма да е много точна), хем пък присъстват разни фактори описвани от психолозите, според които си е съвсем нормално в тази възраст човек да се чувства като аутсайдер. и всъщност това, за "различността" си е заблуда, обаче понеже всички са заблудени по същия начин и един друг се гледате с подозрение и всеки се опитва пред "другите" да е като "другите", а пък нали знаеш, че ти за "другите" си "другите".... абе голям майтап като се замислиш... :)
та в общи линии от широко разпространеното желание "да съм като другите" ме беше излекувала идеята, че ако всички са луди, тогава на нормалните щяха да им викат луди.. познато, ама тогава бях малка и не го бях чувала и като си го прочетох в една книжка много му се зарадвах.. и то не че е чак толкова вярно в смисъла му на идея за съмнение във всеобщата нормалност, колкото беше по-скоро като помощно средство да престана да се безпокоя кой кво ще си помисли и да започна да си приказвам нормално с хората, т.е. да си казвам моето мниние, и те да могат да си казват тяхното, от което пък в крайна сметка установих, че и те "другите" си ги мислят същите работи като мен...
..а къв ли ще да е извода от всичко, което написах и аз незнам... ми може би все пак има някакъв стнадарт, които обаче е някак си външен, както за всеки отделен човек, така и за "всички", т.е. за другите... и тоя стандарт освен, че е изграден на някаква заблуда, която не мога да си представя от къде е тръгнала, и самия той си е заблуда, щото всеки се съобразява само за пред "другите" с него, а такова нещо като "другите" няма... абе да се чуди човек на кого му е изтрябвало да си губи времето с такива глупости...
та това е, не се притеснявай толкова за тая различност :) знаеш ли къв е майтап като разправям, че съм вещица примерно :)) накрая всеки започва да си признава за интересите и заниманията си... :) а то не че съм вещица, поне не чак толкова, ама пък хората си признават кви си ги мислят... :))
Re: някой откри топлата вода
Нее, не се дразня от темата
абе защо всички писаници се приемат толкова лично
По темата: Лично на мен не ми се налага да крия интересите си от никого, нито ми е проблем да говоря за това(разбира се в разумни граници - според човека, защото на никой не му е приятно да го отегчават. ти например колко време би изтърпял да те обогатяват с инфо за козметика примерно?
) и не смятам, че някой ме гледа като полезно изкопаемо, когато го правя. Виж, за това, че доста хора просто не искат да чуят - съвсем прав си, но мисля че всеки има право на избор и това право трябва да се уважава! От там нататък, с когото имаш сходни интереси - ами споделяте си ги и е гот
Прав си и че тази тема би трябвало да се счита за нещо напълно стандартно, но на този етап все още не е така... Приеми го и не се кахъри толкова


По темата: Лично на мен не ми се налага да крия интересите си от никого, нито ми е проблем да говоря за това(разбира се в разумни граници - според човека, защото на никой не му е приятно да го отегчават. ти например колко време би изтърпял да те обогатяват с инфо за козметика примерно?
Re: примерна идея
да прав си, наистина мирише на сектичка, пък и е вярно че ги намирам, а и те мен, но някак сме само аз и другия човек обикновено, а сме всички заедно само там високо
ако ги чувстваш не усещаш ли колко са самотни?
ако ги чувстваш не усещаш ли колко са самотни?
Re: няма проблем бе...
че защо? гоа-та, тревата, киното са такива неща, които са за всички възрасти.
на електронно парти съм виждам и възрастни хора (макар и много рядко) и не съм забелязал някой да се страни от тях, всички им се кефят
трудно ми е да ти обясня разликата, но веднага се разбира кога някой позира и кога е искрен... а че харесваш музиката която слуша дъщеря ти е готино
на електронно парти съм виждам и възрастни хора (макар и много рядко) и не съм забелязал някой да се страни от тях, всички им се кефят
трудно ми е да ти обясня разликата, но веднага се разбира кога някой позира и кога е искрен... а че харесваш музиката която слуша дъщеря ти е готино
Re: примерна идея
о да, има ги, макар да не е пълно :)))
и си поддържам твърдението!
да, права си :))) държа да се срещам с необвързани психически хора, които не са свързани с тъпите клишета на обществото и не се държат така както се очакава от тях!
и си поддържам твърдението!
да, права си :))) държа да се срещам с необвързани психически хора, които не са свързани с тъпите клишета на обществото и не се държат така както се очакава от тях!
Re: някой откри топлата вода
не мога да приемам нещо, когато мисля че е възможен и по добър вариант :))
хората за които беше предназначена темата разбраха за какво говоря и техните мнения ми бяха доста полезни и поучителни.
а и примирението никога не ми е било политика :)
мерси
хората за които беше предназначена темата разбраха за какво говоря и техните мнения ми бяха доста полезни и поучителни.
а и примирението никога не ми е било политика :)
мерси
Re: Бинго !! :)))
има хиляди алтернативи :))
точно затова е темата...
защото ако аз имам няколко приятели които могат да ме разберат /макар да не са много/, то други хора нямат.
както и да е, ако ми хрумне някоя добра идея ще опитам да я осъщества...
точно затова е темата...
защото ако аз имам няколко приятели които могат да ме разберат /макар да не са много/, то други хора нямат.
както и да е, ако ми хрумне някоя добра идея ще опитам да я осъщества...
Re: няма проблем бе...
Така е, позоьорите обикновено се познават. Всеки краставичар си познава краставиците...
Знаеш ли, че наистина ме развесели. получава се парадокс. Тези над 25 били рамкирани, нам си кви задръстеняци, а като срещнеш подобен, който не е в твойта очаквана рамка - хоп позьор бил. Голям майтап!
Дъгата
Знаеш ли, че наистина ме развесели. получава се парадокс. Тези над 25 били рамкирани, нам си кви задръстеняци, а като срещнеш подобен, който не е в твойта очаквана рамка - хоп позьор бил. Голям майтап!
Дъгата
Редактирано от Изrpeв на
Re: някой откри топлата вода
Явно и други са се намесили, за които не е била предназначена темата ти, щото прочетох мнението си на още няколко места...
Но да те разбера за мен е куайт дификълт, ако и да съм едно от най-толерантните същества които познавам...
моля, you're always welcome
Но да те разбера за мен е куайт дификълт, ако и да съм едно от най-толерантните същества които познавам...
моля, you're always welcome
Re: примерна идея
Именно хората, по твои думи "психически обвързани", са превъзмогнали повечето от клишетата на обществото /в което и ти живееш?/, преживели са ги и са свободни от тях - но няма как да го разбереш
,
а и аз се чудя от какъв зор те убеждавам /ясно е, че няма да можеш да влезеш в такова общество в настоящия си момент
/ - затова се отказвам;
лелеяното от теб общество е на принципа "слепец води слепци" - най-общо казано /може и да се среща и да обменя визии
/, но няма как
а и аз се чудя от какъв зор те убеждавам /ясно е, че няма да можеш да влезеш в такова общество в настоящия си момент
лелеяното от теб общество е на принципа "слепец води слепци" - най-общо казано /може и да се среща и да обменя визии
Re: да, важи проучването ;))
оооо много четат тук :)) но много ги е страх да пишат, защото не се чувстват готови и ще се срамуват да не се изложат... като Дрона както ти е писала по-горе 


Re: Харесва ми това, което си написал
Според мен... интернет и тези клубове, сайтове и т.н. дадоха някакво поле на изява на такива като нас.... срещите които започнахме да си правим... всеки се опитва да намери някаква ниша, някаква група хора или човек, който го разбира и да споделя същите принципи и идеи... Това сега е общо взето саморегулираще се процес и колкото повече ставаме, толкова повече ще се получи допира на повече такива хора.
Днес едно момче ми писа на пощата и ми каза, че около него няма такива хора и той се чувства като "ненормален"...... за съжаление с много от нас е така... моите лични приятели също не са такива. За щастие аз никога не съм се мислил за ненормален, даже обратното... съжалявал съм, че останалите не могат да видят това, което и аз виждам... не съм успявал да им придам това, което чувствам, това, което ме вълнува.... въпреки, че ме разбират добре, харесват всичко това, но не са запалени........ МНого повече се интересуват да си намерят работа, да изкарват добри пари, да имат кола, апартамент..... но всеки човек си следва собствения път и си мисля, че някои от тях ще започнат да се замислят над тези въпроси, когато се успокоят в живота, когато достигнат някаква възраст, както и ти сам го каза, че когато човек достигне някаква възраст, когато е постигнал почти всичко през живота си за материалното оцеляване и чак тогава започва да се замисля за духовното.
Днес едно момче ми писа на пощата и ми каза, че около него няма такива хора и той се чувства като "ненормален"...... за съжаление с много от нас е така... моите лични приятели също не са такива. За щастие аз никога не съм се мислил за ненормален, даже обратното... съжалявал съм, че останалите не могат да видят това, което и аз виждам... не съм успявал да им придам това, което чувствам, това, което ме вълнува.... въпреки, че ме разбират добре, харесват всичко това, но не са запалени........ МНого повече се интересуват да си намерят работа, да изкарват добри пари, да имат кола, апартамент..... но всеки човек си следва собствения път и си мисля, че някои от тях ще започнат да се замислят над тези въпроси, когато се успокоят в живота, когато достигнат някаква възраст, както и ти сам го каза, че когато човек достигне някаква възраст, когато е постигнал почти всичко през живота си за материалното оцеляване и чак тогава започва да се замисля за духовното.
Re: примерна идея
въобще не е задължително да има думата духовен, езотеричен, дом, окултен, религиозен, група и т.н.
просто някакво име може да се измисли....... нещо нестандартно
знам ли... нещо като "Да Говорим" или "Приключения"......... нещо от този сорт
просто някакво име може да се измисли....... нещо нестандартно
знам ли... нещо като "Да Говорим" или "Приключения"......... нещо от този сорт
Re: примерна идея
а пък твоето според мен е зомби води зомбито :)))
всички сме слепци, всички! независимо от възраст и прочее. щом сме на земята, щом се хора, има ограничения за нас, слепи сме...
само дето ти си мислиш че знаеш нещо, че можеш нещо, че имаш някаква сигурност, а аз съм наясно че не знам нищо, че няма сигурност...
както и да е...
всички сме слепци, всички! независимо от възраст и прочее. щом сме на земята, щом се хора, има ограничения за нас, слепи сме...
само дето ти си мислиш че знаеш нещо, че можеш нещо, че имаш някаква сигурност, а аз съм наясно че не знам нищо, че няма сигурност...
както и да е...
още аргументи! :))
наистина съм радостен, че пуснах тази тема - необходимостта да ви обясня на вас какво имам предвид ме накара да си формулирам нещата по ясно и за себе си.
настоящите аргументи са мои изживявания и усещания, което значи, че са субективни, но на практика всичко е илюзия, така че всъщност не са по субективни от което и да е друго нещо...
какво е чувството, когато се съберат подходящи хора за групова медитация или молитва? ще ви кажа какво е за мен... тези хора наистина нямат възраст, нямат конкретно вярване, общ канон, когато се получи просто се получава. независимо дали ще бъде чрез песен на Беинса Дуно, йогинска мантра, християнски псалм, усещането е едно и също. не знам по какъв критерий се свързат тези хора и по никакъв начин не мога да го предизвикам или провокирам по собствено желание, просто става... групова молитва. та усещането е все едно, че сред тези хора /ако са в кръг - в средата му/ се отваря някакъв портал, някаква врата, процеп през който започва да се излива водопад от светлина. не го "виждам" така, просто така го усещам, не знам защо. и съм го усещал така преди някой изобщо да го опише с думи.
когато подобно нещо ми се случи на мен, когато съм сам със себе си /може и да съм сред други хора, но пак да съм сам/, тогава е все едно, че тази светлина прониква директно в мен, излива се в мен, трябва да отбележа, че става по лесно отколкото в група и емоцията, усещането е по силно. затова и не обичам да медитирам в група. понякога просто се появява светлината и я усещам около мен, понякога наистина все едно ме изпълва и издува та ставам огромен - разбира се това е съпътствано с невероятна еуфория, но тя не е съществена, защото като всичко друго е преходна.
това не е важно, това са просто усещания, фантазии, с две думи нереални неща /щото не можеш да ги пипнеш, снимаш и т.н./
но ще ви кажа каква е разликата в усещанията ми, когато се събера с млади хора, неориенирани както каза някой, слепци както каза друг...
само няколко уговорки да направя - първо не е същото ако се съберат двама и 5 човека. колкото повече души се синхронизират, толкова по силно е усещането (въпреки че е по трудно разбира се да се получи с повече хора).
второ - разбира се това, за което говоря, се случва изключително рядко. на мен ми се е случвало не повече от 5, 6 пъти може би и то в групи от 3-4 човека, не ми се иска да мечтая какво би било ако се синхронизират 10тима души примерно....
та усещането е следното... светът притихва като пред буря. ако говориш нещо гласът ти сякаш заглъхва, става глух и незначителен, никой не те слуша какво говориш, а и ти не се слушаш. няма значение дали говориш или не в този момент, просто си другаде... (казвам това, защото при мен се случи повечето пъти насред разговор)
след притихването сякаш налягането в ушите се повишава и те започват да бучат - това не е физическо усещане, не мога да го опиша... същото като със светлината е. всъщност няма никаква светлина, но незнайно защо ти си мислиш за светлина.... що точно в този момент си мислиш за светлина? ще кажете "щото четеш много книжки", добре ама в никоя от тия книжки не пише за това усещане сега... както и да е
след това се усеща някакво огромно натрупване на енергия, светът сякаш се изличава и става нереален, контурите му се размиват, губи формата си....
в такъв момент имам чувството все едно че дърпам яко някой за опашката :))
това е страхотно усещане и другите усещания си ги бива, но за нищо на света не бих се отказал и от това и искам да разбера какво означава...
опитах се да измисля някаква теория специално за вас - не знам, може би когато хората се съберат да медитират и т.н. се включва определена програма, чието проявление е изливането на светлина. това в никакъв случай не е Бог, това е по скоро клишираната представа за Бог, която се завърта поради колективния разум който я поддържа като мисловен образ...
когато се съберат хора, които знаят какво искат, какво търсят, винаги се получава такъв погасен ефект. защото каквото и да искаш, каквото и да търсиш то все е илюзия и лъжа... не можеш да го получиш, постигаш само някакво засилена от общата енергия твоя фантазия, или се свързваш с астрален образ, не знам... знам само, че истинските съкровища ги откриваш когато не ги търсиш, когато не ги искаш! няма друг начин да ги намериш!
затова вярвам, че "неориентираните" хора са способни да направят чудеса.
ако трябва да опитам да обобщя идеята си още веднъж, тя би звучала като "практикуване на организирана неориентираност", което е безумно разбира се и точно затова е толкова привлекателно

настоящите аргументи са мои изживявания и усещания, което значи, че са субективни, но на практика всичко е илюзия, така че всъщност не са по субективни от което и да е друго нещо...
какво е чувството, когато се съберат подходящи хора за групова медитация или молитва? ще ви кажа какво е за мен... тези хора наистина нямат възраст, нямат конкретно вярване, общ канон, когато се получи просто се получава. независимо дали ще бъде чрез песен на Беинса Дуно, йогинска мантра, християнски псалм, усещането е едно и също. не знам по какъв критерий се свързат тези хора и по никакъв начин не мога да го предизвикам или провокирам по собствено желание, просто става... групова молитва. та усещането е все едно, че сред тези хора /ако са в кръг - в средата му/ се отваря някакъв портал, някаква врата, процеп през който започва да се излива водопад от светлина. не го "виждам" така, просто така го усещам, не знам защо. и съм го усещал така преди някой изобщо да го опише с думи.
когато подобно нещо ми се случи на мен, когато съм сам със себе си /може и да съм сред други хора, но пак да съм сам/, тогава е все едно, че тази светлина прониква директно в мен, излива се в мен, трябва да отбележа, че става по лесно отколкото в група и емоцията, усещането е по силно. затова и не обичам да медитирам в група. понякога просто се появява светлината и я усещам около мен, понякога наистина все едно ме изпълва и издува та ставам огромен - разбира се това е съпътствано с невероятна еуфория, но тя не е съществена, защото като всичко друго е преходна.
това не е важно, това са просто усещания, фантазии, с две думи нереални неща /щото не можеш да ги пипнеш, снимаш и т.н./
но ще ви кажа каква е разликата в усещанията ми, когато се събера с млади хора, неориенирани както каза някой, слепци както каза друг...
само няколко уговорки да направя - първо не е същото ако се съберат двама и 5 човека. колкото повече души се синхронизират, толкова по силно е усещането (въпреки че е по трудно разбира се да се получи с повече хора).
второ - разбира се това, за което говоря, се случва изключително рядко. на мен ми се е случвало не повече от 5, 6 пъти може би и то в групи от 3-4 човека, не ми се иска да мечтая какво би било ако се синхронизират 10тима души примерно....
та усещането е следното... светът притихва като пред буря. ако говориш нещо гласът ти сякаш заглъхва, става глух и незначителен, никой не те слуша какво говориш, а и ти не се слушаш. няма значение дали говориш или не в този момент, просто си другаде... (казвам това, защото при мен се случи повечето пъти насред разговор)
след притихването сякаш налягането в ушите се повишава и те започват да бучат - това не е физическо усещане, не мога да го опиша... същото като със светлината е. всъщност няма никаква светлина, но незнайно защо ти си мислиш за светлина.... що точно в този момент си мислиш за светлина? ще кажете "щото четеш много книжки", добре ама в никоя от тия книжки не пише за това усещане сега... както и да е
след това се усеща някакво огромно натрупване на енергия, светът сякаш се изличава и става нереален, контурите му се размиват, губи формата си....
в такъв момент имам чувството все едно че дърпам яко някой за опашката :))
това е страхотно усещане и другите усещания си ги бива, но за нищо на света не бих се отказал и от това и искам да разбера какво означава...
опитах се да измисля някаква теория специално за вас - не знам, може би когато хората се съберат да медитират и т.н. се включва определена програма, чието проявление е изливането на светлина. това в никакъв случай не е Бог, това е по скоро клишираната представа за Бог, която се завърта поради колективния разум който я поддържа като мисловен образ...
когато се съберат хора, които знаят какво искат, какво търсят, винаги се получава такъв погасен ефект. защото каквото и да искаш, каквото и да търсиш то все е илюзия и лъжа... не можеш да го получиш, постигаш само някакво засилена от общата енергия твоя фантазия, или се свързваш с астрален образ, не знам... знам само, че истинските съкровища ги откриваш когато не ги търсиш, когато не ги искаш! няма друг начин да ги намериш!
затова вярвам, че "неориентираните" хора са способни да направят чудеса.
ако трябва да опитам да обобщя идеята си още веднъж, тя би звучала като "практикуване на организирана неориентираност", което е безумно разбира се и точно затова е толкова привлекателно
Re: хм :)
ама не се притеснявай, аз не държа да се включват по темата хората по 25 години от клуба (особено ако предпочитат да четат само) - питах, защото не знаех дали има смисъл да пиша темата изобщо...
реакциите на останалите членове на клуба са доста предсказуеми ;-))
а пък съм сигурен че тези заради които го пиша поне ще се замислят, както и аз се замислям докато се опитвам да обясня какво имам предвид...
ще ти дам следния пример - нали знаеш защо самочувствието на момичета спада толкова рязко през пуберитета?
защото отвсякъде ги залива някакъв невъзможен образ на жена с момичешки ханш, тяло на манекенка и т.н. от куклите барби до телевизията. затова е пълно с анорексички и булимички, защото искат да приличат на куклата барби да речем, на която кръста и е 3 пъти по тесен от ханша и ако имаше такъв човек щеше да изглежда като изрод... а те, милите, се комплексират жестоко защото им растат цици и задник, нещо което мъжете всъщност харесват! това не съм го измислил аз, това го откриха психолози, затова куклата барби сега я правят с по човешки пропорции доколкото знам :)))
изглежда глупаво нали... някаква си кукла... но не е глупаво, ако наистина това значи, че момичетата болни от анорексия ще намалеят на половина...
за съжаление няма наука за човешката душа.
нищо не се прави за човешката душа.
дори не знаем дали има човешка душа всъщност :))))
ти сега казваш "ами ето на, аз се чувствам добре, надраснах го този период и ми е гот". само че това е половин решение... намерила си някакъв компромис и не искаш да си хабиш силите да се бориш с вятърни мелници, нали? ;-)))
не знам, може и да си права, но аз все още вярвам че ако имам опорна точка и достатъчно дълъг лост (и малко късмет) ще обърна света...
другото което исках да ти кажа го пуснах като мнение "още аргументи", защото искам и другите да го прочетат....
реакциите на останалите членове на клуба са доста предсказуеми ;-))
а пък съм сигурен че тези заради които го пиша поне ще се замислят, както и аз се замислям докато се опитвам да обясня какво имам предвид...
ще ти дам следния пример - нали знаеш защо самочувствието на момичета спада толкова рязко през пуберитета?
защото отвсякъде ги залива някакъв невъзможен образ на жена с момичешки ханш, тяло на манекенка и т.н. от куклите барби до телевизията. затова е пълно с анорексички и булимички, защото искат да приличат на куклата барби да речем, на която кръста и е 3 пъти по тесен от ханша и ако имаше такъв човек щеше да изглежда като изрод... а те, милите, се комплексират жестоко защото им растат цици и задник, нещо което мъжете всъщност харесват! това не съм го измислил аз, това го откриха психолози, затова куклата барби сега я правят с по човешки пропорции доколкото знам :)))
изглежда глупаво нали... някаква си кукла... но не е глупаво, ако наистина това значи, че момичетата болни от анорексия ще намалеят на половина...
за съжаление няма наука за човешката душа.
нищо не се прави за човешката душа.
дори не знаем дали има човешка душа всъщност :))))
ти сега казваш "ами ето на, аз се чувствам добре, надраснах го този период и ми е гот". само че това е половин решение... намерила си някакъв компромис и не искаш да си хабиш силите да се бориш с вятърни мелници, нали? ;-)))
не знам, може и да си права, но аз все още вярвам че ако имам опорна точка и достатъчно дълъг лост (и малко късмет) ще обърна света...
другото което исках да ти кажа го пуснах като мнение "още аргументи", защото искам и другите да го прочетат....