проучване

maleee....da znaesh kak mi vleze v nabolialata naposledyk tema...Ta ne mozhah da se sdyrzha da procheta vsichko nadolu, predi da ti otgovoria....
Az sym na 21 i tezi vyprosi si gi zadavam ot niakolko godini....Shtoto siakash ima edna goliama dupka...Dupka takava, che sled mislene, izleze che vsichkite mi priateli, s koito moga da obsyzhdam takiva temi, sa dosta po-vyzrastni ot men. I dori se biah depresirala po edno vreme......shtoto hem sym si na miastoto s tiah...hem ne sym...A mi izglezhda, che s horata na moiata vyzrast ne moga da obsyzhdam takiva neshta.. I ne, ne e ot men...bih go pravila s udovolstvie, no drugite ne se otvariat....Posle kosveno razbiram, che i te se vylnuvat ot podobni neshta, no prosto ne si go priznavat...Dа ne bydat smiatani za typi ili da im se smeiat....Obshtestvoto ne e li otgovorno za tova??? Oformiat se po televiziata primerno niakakvi stereotipi, v koito se opitvame syznatelno ili nesyznatelno da se natypchem....sydim se chrez tiah...i kakvo poluchavame....??...zabyrkvame se oshte poveche... A e tolkova lesno...tolkova normalno....ako chovek ne se strahuvashe da se otvori i da si priznae, tova koeto misli....no strahyt, che shte byde osyden, ozenen, slozhen v nechii predstavi niaykde, kartotekiran kato idiot ili che ideite mu sa greshni?? No koi dava pravoto na drugite da sydiat??...Zatova mozhe bi pyrvoto neshto, ot koeto se nuzhdaem, e da premahnem zavisimostta si ot mnenieto na drugite. I da bydem sebe si.....s vsichkite si pliusove i minusi....Da imame vyzmozhnostta na spokoistvie da pravim greshkite si, da padame, da stavame, da prodylzhavame.....spokoini i uvereni, che vyrvim po pytia si....da zhiveem...i da izzhiviavame s radost vseki mig !

здравей, ами да и аз май клоня в тази посока на размисли :)

и все пак си мисля, че би могло нещо да се направа, просто да се създаде някаква алтернатива... не знам точно как, хрумват ми идеи, но едва ли ще е възможно да се осъществят в нашата действителност

да оставиш Той да тече през теб не винаги е пасивност и вътрешно спокойствие, понякога е огнен вятър, който бие в платната ти и те тласка нанякъде

не, изобщо не изключвам хората над 25 от нищо.

също така не мога да толерирам логиката "ами по мое време нямаше таквоз нещо, а виж - пак станах човек".

всичко, което искам, е да открия някаква форма, под която могат свободно да се събират млади хора с нестандартни интереси, за да правят нещо по различно от това да пият, да пафкат или да се занимават с някакво едностранно хоби...

радвам се, че си ме опознала, тогава може би разбираш, че аз обичам и да беснея и да ускорявам, така че доброволно се присъединявам към групата на разбеснелите се акселерати

напълно наясно съм за хората, които ще проявят интерес от лекомислие, за да се направят на оригинални, защото "там има пички/пичове" или по други причини, които вълнуват визираната от мен възрастова група.

и мисля, че каквито и да са мотивите, няма значение, защото самото действие може да доведе до добри резултати.

човек може да започне да спортува с десетки различни мотиви, но тялото му не се интересува особено от тях. по същия начин дори кофти мотиви могат да доведат до положителни резултати!


аз пък се кефя и на не толкова всестранно развити хора, стига да търсят себе си, да бъдат нестандартни, да не допускат да бъдат "програмирани" да бъдат нещо изкуствено. така както описа всестранното развитие ми изглежда все едно че преценяваш хората по някакви дости субективни външни фактори, които на практика не говорят нищо конкретно за конкретния човек.




не знам защо излезе, че имам нещо против семейните... просто човек, когато има семейство и деца има повече отговорности и не може да си позволи да прави това, което може да прави когато е сам.

ти вероятно просто не си познала вълшебното усещане, да правиш каквото и да е заедно с определен тип хора! това не може да се обясни с логика или дори с психология. на практика тези хора уж с нищо не се различават от останалите, освен че имат мъничко по шантави интереси, но самото усещане е невероятно, алогично. постепенно дори ти се струва, че целия свят се състои от зомбита, а тук там има истински хора, които можеш да разпознаеш дори с един поглед, дори от една дума!

тази тема се отнася до това по каква форма биха могли да се събират истинските хора с подобен начин на живот.

да, приятелю, аз го давам Виско просто като пример за учение, религия или каквото е там. не съм против Виско сам по себе си, антипатична ми е всяка организация с пирамидална, "монархична" структура.

но дори без лицензирана институция биха могли да се събират хора с такива интереси - примерно на мен не ми пречи това, че харесваш висарион - стига да не ми натрапваш предпочитанията си, дори приемам твърде насериозно думите ти, примерно за Анастасия прочетох втората книга и макар да не ми допадна като учение (приемам го като духовна фантастика по скоро) бих прочел и тази книга за която казваш, ако ми попадне - т.е. не съм предубеден очевидно :))





духовното търсене няма възрастова граница! духът, душата няма граница! имат граница единствено начина ни на живот, нещата които бихме искали да правим.


не може само да се работи, човек трябва и да се забавлява - а колко по приятни биха били и работата и забавленията, ако можеш да ги правиш сред хора от твоята възраст, които те разбират или поне са способни да те разберат :))

един човек на 50 години примерно може да ми бъде страхотно добър приятел, но той е по ценен за мен с опита си, съветите, които може да ми даде, отколкото като човек, с който мога да ида да пия бира, да танцувам, да гледам кино или да подрънкам глупости.

хайде да видим дали ще се придвижи нещо... във всеки случай някой като нас ще трябва да му даде тласък

оф, мирна, стига бе, просто не разбираш за какво говоря :((

ето прочети примерно какво е отговорила smokche - за това става въпрос, не че хората над 25 са по долна категория или нещо подобно!

Прав си за мотивите и резултатите, но трябва да признаем, че в по-честия вариант калпавите мотиви, водят до калпави резултати.

В никакъв случай не съдя хората по тези "външни фактори", даже ако трябва да съм откровена повечето ми познати не са от този тип на всестранното развитие;). Но винаги ме е дразнело, когато някой парадира с претенциите си за нестандартност и ги изразява основно под форматана неспособност за общуване с "простолюдието" Прекрасно е да търсиш себе си, да не допускаш да си програмиран както каза ти, но който има претенции за духовна извисеност, би трябвало да може да се погажда добре и с не толкова духовно извисените, докато обратното никак не е задължително. Поне според мен

Абсолютно съгласна за семейството - това е трудната му страна - все едно дърпаш ремарке през цялото време. И понеже не всеки прави точно този избор, споменах "връзки", а не семейство с деца

Ммм, не знам дали говорим за едно и също, но съм усещала нещо подобно разбира се не в тази дълбочина, защото по определени причини тези ми интереси не заемат по-голямата част от живота ми в момента.

Че какво стана с окултните ви срещи

да, да, хиляда пъти да! точно за това става въпрос...


точно стереотипите от телевизията са много виновни, ако щеш и филмчета като "дарма и грег" - стереотипът за хахото, дето дрънка за чакри, астрология, йога и т.н., неща които според хората моя възраст са запазена марка за сектанти или в най добрия случай възрастни хора!

мисля че не трябва да се води война с този стереотип, човек сам трябва да реши в какво да вярва, без да му се оказва натиск - аз вече съм решил за себе си. въпросът е да имат някаква възможност хората, които се интересуват скрито, да се освободят от страха че ще им се смеят и да повярват, че интересът им не ги прави сектанти, ненормални или нещо такова!

и аз говоря по тези въпроси предимно с хора по възрастни от мен - ако забелязваш и в клубовете те са по уверени, оформени, младите дори тук са склонни да се свиват, затварят, да четат "авторитетите"...

а не би ли имало полза да могат да се съберат 5тима 21 годишни приятели и да обсъдят и този въпрос както обсъждат всички други? не от позицията на "врял и кипял" и млад... защото каквото и да си говорим всеки човек забравя какъв е бил дори преди 5-6 години и гледа снизходително на по младите (един вид, ее ти накъдето отиваш аз от там идвам). и това е винаги така, колкото и да е добронамерен към теб....

Какво сте го занищили този въпрос с възрастта ...Все пак това е нещо в света на привидностите ,не че не са значими ,просто са несъществени .За Мен.
Аз трябва да съм бебето на този форум .
На 15 годинки съм!

Не се отчайвай дори когато си добре!

Проблемът не е,че обществото отхвърля тези хора,а че не иска да ги чуе - съгласен съм! точно това е проблемът.

това е и причината човек да се затвори в себе си по тези въпроси

напротив, не се чувствам различен! не се чувствам преследван! точно това е- навсякъде около мен има хора, които вътрешно се чувстват по различни и се боят, срамуват от тази разлика. някак си несъзнателно го правят... нима ще отречеш че това усещане го има и някъде дълбоко в теб? или може би дори не толкова дълбоко?


ако обществото не иска да ни чуе, ние поне бихме могли да се изслушваме и да се разбираме, не мислиш ли?

с какво се пребори вече?

за теб знам, както и за доста други, но виж и колко хора се появиха, за които не съм преполагал че се въртят тук...

теб май съм те виждал и в други клубове :)

мерси че се обади :)

ами съществени са дотолкова до колкото цялата култура, лайфтайл и общество придават значение на годините и неминуемо програмират и нас малко или повече :)


иначе - супер яко, най много се кефя на хора като теб :))

защото за един 15 годишен би било нормално да иде в клуб "магия" и да напише "кажете ми магия за лубов, ожасно съм влубен/а", а по отвеяните теми на клуб окултизъм показват със сигурност, че интересът ти не е случаен

един приятел прави "духовен дом" в пловдив - това емай нещо като кулурен дом /по замисъл/, в който могат да се правят семинари, дискусии или просто да се събират хората с духовни търсения. идеята е желязна, с малкия проблем, че там вероятно ще се събират по възрастни хора /ако думата възрастни е обидна, нека бъде "улегнали" применро :)))/.

идеята ми е, да се намери някакво място, където могат да се събират млади хора с разнообразни интереси. там те биха могли да правят всичко - да има дискусии, да се гледат филми (не само "високодуховни" филмчета, ако щете и матрицата), да се организират екскурзии, мероприятия, да се обсъждат книги, занимания, а защо не и различни религиозни доктрини?


всъщност мястото не е проблем, защото сбирките може да стават и в парка дори....

проблемът както винаги е езиков - името... ако това нещо се нарече "младежки духовен дом", "младежка окултна организация", "младежка група за духовна взаимопомощ" или някоя подобна глупост, идеята би била обречена в зародиш.

тук се надявам на вашата помощ - каква би могла да е шапката на подобна организация/групичка, за да бъдат привлечени точно тези хора, за които говоря? хора като мен и вас? помагайте...

Твой е проблемът, ветре, че се вживяваш в някаква си възраст и си вярваш, че си на незнамколко си годинки.

Ми я си представи, че всичкото е само сън , измишльотина някаква, че имало един вятър, който бил на едиколко си лазарника.
А?

уф, въпросът за семейство, връзки и т.н. изобщо не ме вълнува в момента, това е интересен проблем, но съвсем друга тема, да не разводняваме тази с дискусии, какви са и какви не са семейните...

макар че... "Ммм, не знам дали говорим за едно и също, но съм усещала нещо подобно разбира се не в тази дълбочина, защото по определени причини тези ми интереси не заемат по-голямата част от живота ми в момента. " тези определени причини случайно не са ли точно това, което условно обобщихме като "връзка"? :)))) ако да - имам много какво да кажа по този въпрос, но няма да е в тази тема, ако мислиш че е интересно да се обсъди пусни отделна "как се отразява семейството, връзката на живота и интересите ни" примерно



не би трябвало да се дразниш, защото темата не е парадиране с нестандартност, а плод на зашеметяващо откритие за стандартност, която стандартност обаче незнайно защо се смята от почти всички за отклонение

"аз пък се кефя и на не толкова всестранно развити хора, стига да търсят себе си, да бъдат нестандартни, да не допускат да бъдат "програмирани""

"не се чувствам различен! не се чувствам преследван! точно това е- навсякъде около мен има хора, които вътрешно се чувстват по различни и се боят, срамуват от тази разлика."

Ти твърдиш,че не се чувстваш по-различен,но в същото време себеподобните ти се чувстват и се срамуват,че са различни.Добре,последно тези хора по-различни ли са или не са?Според мен-не.Ти се кефиш на 'нестандартни' хора,явно ти самия се смяташ за такъв.И ето тук е проблемът.Защо мислиш,че да търсиш себе си е нестандартно занимание?Всеки търси себе си,това е най-стандартното нещо на света.Просто хората намират себе си в различни неща.И всички те са част от обществото и никой няма да бъде чут или разбран,докато изкуствено се разграничава.Как искаш да промениш едно общество,от което сам се отричаш?Да,няма разбиране,когато ти заговориш за медитации,твоят земен приател ще те нарече 'сектант' и ще ти се изсмее,когато той ти заговори за коли и жени,ти ще го наречеш 'материалист' и ще му се изсмееш.Каква е разликата?Кой определя кои хора са истински и кои не?
Уф,писна ми да пиша,много е дълга тази тема.

вживял съм се, на...

такъв съм си, вживителен :))





аз знам за какво говоря, какво искам и как си го представям. и ако ще не само този, а всички клубове в дира да ми се изредят в темата с клишето "душата няма възраст" няма да ми повлияе ни най малко ;-))



дай насам едно деденце което пафка трева, ходи на партита, предпочита да иде на кино вместо на театър и да слуша goa вместо тоника св и аз ще съм първия който го приветства на момента като най сбръкчания 25 годишен пич на света.

противоречието е езиково и културно :))

това, което преди ми се виждаше нестандартно, сега вече смятам, че е присъщо на страшно много хора - 30% от познатите ми са със сигурност "нестандартни", други 30% вероятно също са такива, но го крият по всеотдайно.


излиза, че вече е нестандартно да си стандартен - т.е. да нямаш духовни търсения, да не четеш книги, да искаш от живота само "брак, щастливо семейсто, високоплатена работа и признание". сред моето обкръжение такива хора са нестандартни, всъщност аз почти не познавам такива.

и все пак това по някакъв начин е наложен стандарт. все едно да обявиш за среден ръст на българите 1.45 см и всички над 1.60 да се чувстват като някакви стърчащи мутанти и да се прегърбват, за да не се отличават толкова от "стандарта" (който всъщност е измислен)

наистина да си висок се смята за хубаво, но представи си, че ниския ръст беше ценност поради някаква странна причина?

общо взето така виждам нещата




разликата е, че моят приятел никак не иска да говори за коли, той непрекъснато ми говори за сектанти и секти и буквално е обсебен от един бивш наш съученик, който е станал "сектант" - т.е. отишал е да живее за няколко месеца на рилските езера, говори за петър дънов и се храни с по 100 грама жито на ден и някакви билки :)))) всъщност като се замисля май всички от класа с които се виждам, са обсебени от този съученик, защото ужасно често говорят за него уж на бъзик, зад който обаче прозира очевидна завист...