програмите

Викам да не ми изнасяш лекции по "Теория на възпитанието на децата" , а?:-)))))

За любовта си прав. За думите - не.

П.П. наистина ме дръж в течение. Щото преди да се усетиш и да почнеш да го учиш да се справя с програмите вече ще има сумалък ти зададени програми, част от тях и твои.:-)))))

Изобщо на мен ми се чини, че програмата за депрограмиране е зададена преди раждането:-))))). Мож да си спестиш малко зор:-))))

може би, може би, може би....
програмите са тясно свързани с думите, ограниченията относно онова, което може или не може, са пак тясно свързани с думите, те са думи
оковите ни са дефиниции, синтактични постройки, "магическо слово"
каквото и да е знаенето, то знаенето с думи е само карикатура на истинското, та в този смисъл безмълвното познание съвсем не е идея за боклука
та, да, светът е това, което е, оттам нататък малко полезни неща могат да се "кажат", нека си поправим (ако има нужда от поправки) фините настройки и да узнаваме без думи

само не казвай сега, че и за това трябва програма:)

нова енергия/вибрация - нека го преведа на синтаксиса на темата, значи нова програма.

съгласен съм с това, ако програмата е по добра.

но ти какво смяташ за програми, които претендират да са по добри за всеки? т.е. практики, които претендират, че могат да дадат по-подходяща вибрация на всеки?

още едно от духовните клишета - ниска вибрация : лошо, висока вибрация : добро. от каква гледна точка е добро и лошо? какво всъщност е вибрацията? трептене?

добре, да кажем че съм склонен да се съглася... и аз предпочитам действията пред теориите :)


но хайде тогава да ми помогнеш да стигнем до същината на понятието "практика"... какво означава за теб практика? защото за мен практика = рутинно (т.е. повтаряемо) действие :)

дали наистина е възможно програми да се задават и преди раждане?

тогава дали има различни видове програми, такива с по широк обхват и по локализирани, или въобще не са в ума програмите, а другаде?

примерно инстинктите програми ли са?

и родовата памет част от ума ли е или не...?

Тук удари десятката.
Практиката не води до издигане над ума, защото практиката - това е умът.
Но и непрактикуването също не води до издигане над ума - справка: всичко живо, което познаваш.

И тогава?
Когато се превъзмогне избора практика-непрактика и се стигне до точката на парадокса, тогава става ясно горното.
Примерът с царевицата, който дава Хуаджи по-надолу, може да става за царевица, но не и за не-ума, който не се подчинява на причинно-следствени връзки, защото винаги Е.
Ти винаги си не-ум, дори когато си въобразяваш, че трябва да превъзмогнеш ума си и да идеш нам къде си по нам какъв си начин. Резултатът е безкрайно въртене в лабиринта на същия този ум, който уж искаш да надскочиш.

Ама тая игра на духовно е много приятна, нали? Тя е една от най-обичаните игри на ума.

вярата, надеждата, любовта... не знам дали са програми, във всеки случай често следват някакъв модел, заради което си позволявам да им сложа етикет "предписание"...

мисля, че не бива да се отхвърлят думите, познанието изразено с думи, просто трябва да се помни тяхната илюзорност...


защото какво е безмълвно познание освен едно понятие? пак думи... за добро или лошо умът, съзнанието работи с образи и комуникира чрез думи и понятия. как работи подсъзнанието и свръхсъзнанието не знам, но в търсенето си на истината не можем да се откажем от съзнанието и присъщото му...



иначе много се кефя на това дето казваш за думите, всъщност наистина синтаксисът е начинът, по който се внедряват програмите, за което не се бях замислил и всъщност това е най ценното което получих от темата - аконитин ми пусна мухата на лична бележка още в началото хех :))))


между другото знаеш ли, ти си страшно умна и то умна по един организиран и логичен начин рядко срещан при женския начин на мислене... :)

играта е хубаво нещо :)

е добре, нека бъдем деца и да си играем, това според мен не е чак такъв проблем.

но докъде води този парадокс за който пишеш? какво препоръчваш да се направи?

Играта е хубаво нещо. Приятно, разтоварващо, завързваш приятелчета покрай нея :))). Плюс това - ето, пуснал си тема, въртяща се около твоята невинна възраст, а основният подтекст на твоята възраст е: АЗ ИМАМ ВРЕМЕ.

Идва момента, в който разбираш, че хич никакво време нямаш и тогава може да те удари парадокса, а може и да не те удари - въпрос на късмет и на напеченост на положението.

Виж сега това хубаво стихотвирение как точно ги е формулирало нещата с времето:

Когато си помисля,
че пак съм уморена, че вали
студено и бездънно,
че е още началото на зимата
и има някакви нищожни работи, които
засягат само мене
и все пак трябва да се свършат;
когато си помисля,
че мога нещо да отложа и че има време,
се сещам:

Напечена боя, костилки и оси,
и оня слънчев пукот, който чух,
когато чаках да умра
във болницата, до прозореца.
И беше бяло, жълто и горещо,
и можеше такова да остане
завинаги.


Стигни до твоите 'костилки и оси', пък тогава ще видим.

хубаво стихотворение... допадна ми настроението, усещането макар да е доста тъжно...



е щом казваш, че такъв е основния подтекст на темата, сигурно е така, нямам нищо против :))

а защо не "аз имам време и си търся гадже"? така ще обединиш двете доминиращи позиции сред хората, за които темата не беше разбираема /и все пак го прочетоха, щото като пише - не четете, няма да разберете - непременно трябва да се маркира/


изглежда че щом имам време, не ме удрят парадокси и ми широко около врата, ееехе...



абе интересно е да се говори с теб :))
и аз пиша много без да казвам нищо (всъщност доста повече от теб, ако трябва да съм честен), но ти го правиш да изглежда толкова мъдро това казване на нищо...


между другото - да, имам време, цялото време на света
нима в момента не ти давам и на теб от моето време? иначе какво би правила в тези мои дъъълги теми, след като има толкова други нищожни работи, които те чакат....

Понякога повдигаш интересни въпроси, затова пиша.
Както виждаш, не удостоявам всеки с вниманието си. То не е необходимо, щото, както правилно отбелязваш, не казвам нищо.

Имането на време е най-голямата илюзия. Дано да имаш достатъчно време да го усетиш :))

А, много конкретни въпроси.
Аз нямам отговори.
И да ти призная с годините и въпросите намаляват.
Не защото отговорите се увеличават, напротив.
И не поради загуба на интерес
Може пък такава да е генералната програма:-))))

А бе, нещо като възприемането на хубав виц. Вземеш ли да се задълбаваш много в детайлите и да питаш кое как и защо, и утрепваш смеха и насладата.

П.П. А тебе някой специално те учи да задаваш въпроси за програмите и депрограмирането ли? Или се е задействала предродилната програма?:-))))

Има Една Единствена Програма.
Всичко останало е ВИРУСИ, написани от тази Програма.

Името на програмата е "ХАОС", и нейното предназначение е да поддържа Равновесието.

Все едно че НИЩО не съм ви казал.

Труден

Аз само ви припомням

някой ме учи