книги

"Последният договор" от Искрен Зайрянов

Извинявай Искрене, но си публикувал чернова.

След прекрасния сборник с разкази от "Талаясъмия
2002", отворих книгата с големи надежди, обаче
още след първите няколко страници ми стана
ясно, че единственото по-жестоко наказание от
слушане на вогонска поезия е да се окажеш в
началото на 12-часов полет с едно единствено
българско фентъзи. :(

"Договорът" страда от същия проблем, като
разказа "Кръчмата на Пиво", за който писах преди:
шегата е вътрешна. Вицът с реалните прототипи на
героите е загубен за масовия читател. А и дори
да не е, сподобна шега може да се изкарат
няколко страници, но не и цал роман.

За съжаление героите бледнеят в сравнение с
прототипите си. Те - героите а не прототипите, -
имат качествата на персонажи от компютърна
игра и предизвикват точно толкова съчусцие у
читателя. Не казвам, че е невъзможно една
история да се разкаже по подобен начин. Може
и дори веднага ще посоча два примера:

- "Матрицата". Обаче литературният аналог на
визуалните ефекти - стилът и езикът - изобщо
не са на нивото на "Матрицата". Напротив - на
места повториенията са толкова много, че едва
се чете. От произволни страници: ".. два
пистолета.. и два кобура...", "патрони ...
патрони" (впрочем куршумите са това, което лети
и убива, а патронът е кършим+Гилза+Капсула+Барът).
В книгата има огромно количество безподложни
изречения. Чуждици: "принтира". Тавтологии:
"само самодива..." За съжаление редактирането е
под всякаква критика и към края на романа се
влошава.

- ТВ сералът "Херкулес", в който историята е
разказана с чуство за хумор и самоирония (за
сравнение вижте другият сериал - "Зина", който
се взима толкова насериозно, че е направо
патетично). Обаче и ирония не намерих в
"Договора".

Главната ми забелжка е от друго естество. Преди
време писах тук за романите на Звягницев "Одисей
покидает Итаку" и там никак не ми хареса
арогантността на героите, които се разпореждаха
със съдбините на света без капка съмнение (за
сравнение погледнете "Трудно е да бъдеш бог").
Тогава до голяма степен го отдадох на отпечатъка
който империялистическото мислене на Русия е
оставило върху мисленето на автора. За съжаление
тук се сблъсквам с нещо подобно и е тъжно.
Това може да е подходящо за героите в ролева
игра, но не предизвиква особенно съчуствие към
героите от книга. Изобщо, останах със силно
усехстане, че това е именно ръководство за ролева
игра (напр. прецизното изброяване на оръжията),
а не роман.

За възхваляването на насилитето, за лекотата, с
която стават убийствата какво да кажа...

Не на последно място - някой действия на
героите силно ме озадачиха. Например: те по
същество са тъжни агенти, разузнавачи; защо
не полагат никакви мерки за да се слеят със
средата? Защо са тези черни БМВ-та последен
модел, апартаменти на цели етажи и пр.?

Техническа забележка към корицатра: който я е
правил, изглежда никога през живота си не е
хващал пушка в ръка. :) Оръжието не се държи
както го прави Рамбо по филмите, а в близост до
центъра на масата.

Направо немога да повярвам, че романът-победител
е толква слаб при условие че сред разказите
имаше блестящи. Чел съм малка част от "Как
ламята Станка станала добра" и ми се стори доста
по-обещаващо. Една алтернативна възможност
беше да не се присъжда първа награда за роман.

42

За библиографията му виж в Amazon, а най-добре на неговата страница.

Това, което valio_98 пише за стила му, наистина е най-общо "шпионски трилър", макар вече да има романи, които излизат от тази рамка (Single & Single, Night Manager и последната му The Constant Gardener - те нямат нищо общо с този суб-жанр). Мога да пиша тук (амо че не му е мястото) с часове за него, но държа специално да отбележа Our Game - препоръчителна за всеки, който си въобразява, че може или просто много иска да пише разкази, както и The Tailor of Panama - това вече не като препоръка, а за пример във връзка с филма (с Пиърс Броснан), който се е получил средно тъп, докато романът е просто изящен.
Скромното ми мнение е (а аз все пак се смятам за преводач), че всичко това е непреводимо по начин, който да запази качествата на оригинала, независимо кой ще го превежда... дори Л.Николов. Въпреки това, мисля, че предстои да бъде открит за българския пазар, но с този юруш в преводите, съмнявам се, че читателите на български ще имат шанса да се възхитят. Което ще е много жалко, разбира се.
Спирам (със съжаление) с тази тема, защото това все пак не е фантастика.

Позволявам си обаче да продължа още малко темата за стилистите във фантастиката. Според мен всички (е, не чак всички, но да не се заяждаме на дребно) изброени имена като пример, че "има, има стилисти във фантастиката", са просто добри писатели (и то далеч не с всички свои произведения) и нищо повече. Включително и Саймак, когото впрочем обожавам. Саймак има трогателни герои и човешки сюжети, но това не е стилистика. За стил можем да говорим (с уговорката, че все пак не съм писател и е възможно много да бъркам, но все пак споделям собственмото си мнение), когато има по-особени похвати на изказ и - специално за мен - когато има игра с езика, когато има не само Basic English, а и по-дълги думи, за които отиваш да гледаш в речника (дори ако английският ти е матерен!), когато намираш неочаквани сравнения и пр., и т.н., най-сетне, когато заслужиш след време някой да каже: "Ами това е написано както би го направил Х!".

T-shirt slogan:
To err is human, to really foul things up requires a computer

Благодаря за сайта. The Spy Who Came In From The Cold и Little Drummer Girl звучат добре от резюметата...

В отговор на:

---

За стил можем да говорим (с уговорката, че все пак не съм писател и е възможно много да бъркам, но все пак споделям собственмото си мнение), когато има по-особени похвати на изказ и - специално за мен - когато има игра с езика, когато има не само Basic English, а и по-дълги думи, за които отиваш да гледаш в речника (дори ако английският ти е матерен!), когато намираш неочаквани сравнения и пр.

---

Точно такова е и моето мнение за стил на високо ниво и точно такъв, продължавам да твърдя, е стилът на Дилейни и Ванс. Мога и да посоча книги, из чиито страници ще откриеш всяко от изброените 'изисквания' за висок стил - произведенията в цикъла Neveryon, както и Trouble On Triton: An Ambiguous Heterotopia на Дилейни и каквото и да хванеш от Ванс - Alastor, Emphyrio... Hellen преди време описа стила му като "пищен" и той наистина е такъв . Спомням си, че преди време попаднах на тема в западен форум, в която читателите изброяваха думите, които за пръв път са срещнали в книги на Джак Ванс. Що се отнася до късния Дилейни - него мога да сравня само с Джеймс Джойс (и то не Джойс от невъзможното за възприемане чудовище, наречено Finnegans Wake ).
Саймък е много добър писател, но мен със стил не ме е впечатлил досега. Харесвам ранните му истории, защото по-късните му произведения се повтарят доста... А и на моменти е прекалено трогателен.

Hey, Jupiter, nothing's been the same...

"Сърцето на скиталеца отвъд" от Елъжджа Джауит

Тази книга си я купих поради силното подозрение, че
е писана от български автор под псевдоним и сега съм
почти убеден, че дори знам за кой става дума -
японската философия и любовта към кучетата са
достатъчен указател.

Това не е рецензия, а впечатления от набързо
прфехвърлени няколко десетки страници. Просто нямам
времето и силата да изчета внимателно близо 500 стр.
съдържателна проза. В сравение с предните две книги
разликата е неописуема. "Сърцето..." не е просто
завършено, а съдържа собствена философия (макар и
базирана на будуизма, ако правилно съм схванал).
Езикът е богат и макар да неможе да се сравнява с
LeCarre, е удоволствие да се чете.

42

Заключение

(1) Авторите са готови да публикуват недовършени
творби на всяка цена. Разбирам желанеието човек да
види това, което е написал на хартия, но монетата има
две страни. Ще си послужа с тъжната шега на един
мой приятел и колега: "Жените отминават, а статиите
остават. И срамът също остава". Това е шега на
повече от едно ниво, но в случая е важно че
публикуваният слаб разказ ще създаде у читателя
представа, че има срещу себе си слаб писател. Върви
после си създавай ново име и реноме.

Тъжен извод - издават се повече български НФ и
фентъзи книги, отколкото е капацитетът на нашата
фантастика и фентъзи да произвежда стойностни
творби.

(2) Редактирането пракртически не съществцува. Не
е въпрос на определено издателство, нито на определен
редактор. Това е масова практика. Подозирам, че
творбите излизат почти във вида, в който авторите са
ги изпратили в издателствата. Веднага си проличава
кой е работил над ръкописа си и кой го е довършвал
през нощта преди да го изпрати. Това състояние на
нещата е непростимо във века на Интернет, когато
няма нищо по-лесно то това да се изпращат коректури
по електр. поща. И авторите не са невинни, защото
би трябвбало да настояват за подобни неща.

42

Ima vse pak edin stilist v&v fantastikata: Margaret Atwood: "Handmade's Tale", "The Blind Assasin" i s&vsem naskoro izljazlata "Oryx and Crake"
(za neja imashe reviu v edin ot poslednite broeve na scifi.com/sfw).

42

Ти почти обезсмисли моето намерение да пусна тема "Българска фантастика 2002" с обзор на всичко излязло през 2002, която всъщност е готова още от 1 януари 2003 г., но така и не съм я публикувал досега (идеята ми беше да мине малко време, да си прочета какво съм писал и да го пооправя, пък тогава да пусна темата, но всъщност мина МНОГО време - почти 5 месеца вече...).

********************
"Ние сме извънземните." (Мич Рейфълсън)

Пусни я!
Реценциите не са като решения на математическа задача! Т.е. няма една вярна.
Всеки би оценил различно нещо в дадено произведение.
Ще бъде чудесно да видим и през твоите очи как изглеждат книгите.
Аз поне страшно обичам да чета рецензиите тук. И винаги, когато прочета някоя книга, се връщам да потърся из архивите какво са казали другите за нея(ако са казали нещо). Става дума предимно за българските книги, защото те най-активно се реценцират тук.
С други думи - действай! Давай рецензиите!

I know I live... but like a stone I'm falling down

Mersi. Vse pak gi pusni, molja te - druga gledna tochka i pr., cenno e.

42

Последнотто ми откритие са Сергей и Марина Дяченко - руски fent&zi писатели, s&pruzi.
На Интернет прохетох два техни разказа - "Армагед-Дом" и "Пещера", както и началото
на романа "Шрам". Някой - май Атанас Славов - ми беше споменал за тях, но не си
спомням за какво точно ставаше дума. Пишат много добре, имат оригинални идеи.
Особено ме впечатли "Армагед-Дом", може би защото по атмосфера напомня един
наш разказ с Киро. :) За да ви заинтересувам, ще ви "пусна" малко информация за сюжета:
представете си, че Армагедон се случва приблизително vedn&zh на всеки 20-ина години, т.е.
vedn&zh на поколение. Но има начин хората да се спасят от него...

Всичко това го има на тяхната страница: [линк]

P.С. Призовавам всички повече да пишат в клуба за прочетени книги. :)

42

Не ми се смейте, но явно съм окьоравял напоследък...
Днес е 17 юни, пък тая тем, незнайно защо, чак сега ми попада...
Та искам да взема отношение към т. нар. липса на редакция и корекция. При това по една случайност мога да говоря на практика за всичките изброени книги.
"Таласъмията" съм я чел аз. И авторите (мисля, че без двама) са си гледали редакциите и сме спорили по тях. В това число и Киро.
"Последният договор" също съм го чел аз. При това два пъти и, повярвай ми, МНОГО внимателно. Зная, че крайният резултат е далеч от съвършенството, но без тези четения съвсем щях да се изложа като издател. И авторът оцени положения труд.
"Сърцето на скиталеца отвъд" - редактор му е Деси Брендьорфер, аз четох след нея за коректури. Пък и за редакции, защото бяха останали разни неща... Както и да е, от хубава глина и посредствения грънчар прави хубави неща. Не е случаен фактът, че авторът иска Деси да е редактор и на продълженията...
Книгата на Елена Емануилова също е редактирана от Деси Брендьорфер. И си личи. Авторката е доста своенравна, присъствал съм на спорове. За някои неща Деси явно се е наложила, иначе недомислиците като изброените в постинга щяха да са повече...
"Вирт" - редактор се води Иван Хаджиев. И ако не беше Ники Теллалов да изчете текста след него, щяха да останат доста комични елементи в повечето от произведенията.
А за "Звяр незнаен" съм абсолютно в час - редактор на практика няма, нещата идваха и се наливаха от дискетите направо в Рagemaker. За коректури да не говорим. Тази книга ме накара да ЗАБРАНЯ на моите страньорки да си пишат имената под текстове, които не са чели, особено на "Елф". Защото в карето пише "Корекция: Катерина Дечева, Десислава Севданова". А те И ДВЕТЕ не са прочели един ред от книгата, освен каквото им е попаднало пред погледите докато са странирали.

Та така. В заключение ще кажа само, че вече освен редактор на трудов договор от февруари имам и коректор. Надявам се да си проличи в новите книги.

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го постигнеш...

Давай да спретнем едно турнирче по коректури

********************
Обичам обречените каузи

"Бридж на Вила Тера" от Рали Мейдър (Ралица Дерилова)

Слаба книга.

Но да започна от по-далече - според мен има два начина да се
възприема Тери Пратчет. Единийат е повърхностен - само до
нивото на шегите и остроумието. Другият е по-труден - всяка
негова книга засяга нещо много повече от това - например
"The Truth" (незнам дали е преведена на български и под какво
заглавие) е за свободата на словото. Талантът на Тери Пратет
е в това, че ни "облъчва" с подобни фундаментални теми без
да го усетим.

За съжаление в "Бридж .. " няма нищо подобно, освен може би
няколко афоризма в книгата на Гений Висши.

Рали Мейдър пише грамотно. но не се отличава с някакъв
особен стил, а за идеите вече казах... :(

42

"Други галактики" от Атанас Наковски

Много добър роман, но за съжаление неможе да го причисля
към нашия жанр. По-скоро това е main stream с фантастични
елементи. Представете си, че един ден ви телефонира стар
приятел. Кани жи да пиете по едно кафе и на срещата ви казва,
че вие, както и той, сте от друга галактика. След това ви
запознава с цяала група от хора, които са от същата галактика
и упорито търссят начин да се завърнат там. По-нататък има
убийсто, криминална интрига, изневери и предателства.

Всичко това става в София, но би могло да бъде навсякъде
другаде. Прави чест на авторът, че е избягнал опростяване
като представи търсенето на другата галактика като опит да
се избяга от негативната българска действителност - това е
само леко загатнат мотив. През цялото време докато четях се
чудех дали наистина става дума за пришълци или за група
луди. Героите все лъкатушат около тая граница...

Няма оригиналничене, няма екшън и тая книга едва ли ще се
хареса на средностатистическия читател на фантастика, но
бесхе страшно интересно. Нарочно не казвам кой е убиецът,
защото там изненадата наистина си струваше...

В тоя роман Атанас Наковски по ещо ми напомни на John le
Carre.

42

Това е темата, "вдигнах" на на първа стр. за да ти е по-удобно. :)

42

"My в ответе за тех кого приручаем..."

"Долина совести", от Марина и Сергей Дяченко
Изд. Ексмо, 2002, първо издание


Последната книга на Борис Стругацки излезе преди доста време,
но все си намирах причина да не я прочета - продължително
пътуване, спешна работа, неотложен срок. Истината беше,
че _не_исках_ да започвам да чета последната книга на
Стругацки... защото се страхувах, че тя може да е...
последната книга на Стругацки.

Страхът ми не е преминал, но след като ми попадна "Долината на
съвеща", мисля, че ще мога да събера достатъчно кураж
за "Беслните..."

* * *

Фантастичното допускането в "Долината..." е съвсем просто, и
в същото време много оригинално. То се свежда до две думи:
човекът-наркотик.

Вие сте ученик, тинейджър. Учителите ви обожават, а когато
се разболеете, съучениците се надпреварват да ви предлагат
тетрадките с уроците. Най-красивите момичета от училището
въздишат по вас...

Вие сте студент. Професорите ви обожават, а когато се
разболеете, съучениците се надпреварват да ви предлагат
записките си с лекциите. Най-красивите момичета от курса
въздишат по вас...

Вие сте популярен детски писател. Читателите ви обожават, и
се надпреварват да ви искат автографи. Най-красивите жени на
приемите се хвърлят в краката ви...

* * *

Това по-нагоре беше алтернативната съдба на Влад, героя на
"Долината..." Точката на отклонение настъпи след абсолвентския
бал, когато най-добрият му приятел почина от бъбречна
недостатъчност, а практически целия му клас прекара няколко
тежки месеца по болнични отделения. Малко преди това Влад
осъзна, че притежава способността да действува на близките си
като наркотик - те се привързват към него и страдат - душевно
_и_ физически, стига само той да се отдалечи от тях.

Влад прекарва живота си като се крие от хората: сяда в
най-далечния ъгъл, сменя ВУЗовете през две години, дълго
време работи като стюард в спален вагон (нали там всеки ден
пътниците са различни и никoй не успява да се привърже
истински към него), и в края на краищата става писател, за
когото дълго време хората слятат, че е само нечий псевдоним.

Животът му тече в самота, докато един ден не среща красива
и безскрупулна жена, - Анжела, - която...

Не, няма да разкрия една от основните изненади на романа.
Влад се оказва в ситуацията на героя от последната си книга,
незаконно редоения полутрол Гран-Грем, който трябва да
пресече долината на съвестта (от където романът е получил
заглавието си). Това е място, където хората, и троловете, са
атакувани от собствената си съвест. Могат да го пресекагт само
най-безсъвестните, но до сега никoй не е успял.

* * *

Сте успее ли Влад, подобно на своя герой, да пресече
долината? Да и не. И не е известно дали човек трябва да се
стреми да към другия край, щом цената е толкова висока.

"Долината..." е едновременно проста книга - с дваната си главни
герои Влад и Анжела и праволинейния конфликт помежду им - и
сложна книга заради неразрешимоста на тоя конфликт.

* * *

Краят предлага завършек на историята (болезнен и за героите,
и за читателя), но не и разрешение на конфликта.

А загадката за произхода на странната способност си остава -
Влад не намира истинските си родители. Директорката на детския
дом, от където го е осиновила майка му, е починала загадъчно
само няколко седмици след осиновяването...

42

"Щастие за всички, даром"

"Пандем", от Марина и Сергей Дяченко
Изд. Ексмо, 2003, първо издание


Пандем не е бог, макар да е всесилен като него. Той не е
експертна система, въпреки че винаги може да ви посъветва.
Не е и интернет "право в мозъка", макар винаги да е с вас.

Пандем е... масовото съзнание на човечеството. Съзнание,
каквото биха имали мравките, ако бяха разумни в човешкия
смисъл на понятието, и по малко нечовешки начин.

Пандем идва на 29.II, когато цялото човечество - от
президента на най-мощната свръхдържава, до последния
скитник под някой most, го чуват в съзнанието си. Скоро
след това той започва да комуникира открито с всички.
Където и да идете, каквото и да правите - той е с вас. Той
познава най-интимните вимисли, най-скритите ви желания -
дори тези, които още не сте облекли в думи.

* * *

Престъпленията изчезват, изчезва лъжата, изчезва
войната. Светът се превръща в рай - неизлечимо болните
оздравяват, лекарите остават без работа. По спортните
площадки тичат младеещи 80-годишни старци и ако не
това поколение, sAys сигурност следващото ще бъде
безсмъртно. Замърсяването изчезва, човечеството се
готви да изпрати първата междуцвеждна експедиция.

Всичкло това е разказно през съдбата на едно семейство, в
най-епичните традиции на "Война и мир" или бразилските
сапунени опери. Сапунения стил беше единственото, което ме
подразни в тая книга, но мога да разбера колко трудно е
било на авторите да се справят с мащаба на процесите в
обществото, коет се опитват да моделират.

* * *

На пръв поглед появата на Пандема е необяснима. Изглежда,
че той се е "зародил" в човечеството (един такъв хипер-
Тойво Глумов) и може да съществува само в симбиотична
връзка с него. Тогава не е учудващо, че той се опитва да
разсели хората из Галактиката.

В началото на хората им е много удобно - Пандемът решава
всички проблеми. Скачаме с 30 години напред. Кола удря
пешеходец - водачът е изключил автопилота и е карал сам.
Главният герой - бивш лекар, израснал преди пристигането
на Пандема и понастоящемн представител на властта го
пита - "Защо на спряхте?" - "А защо трйбаваше да спра?"
пита в отговор водачът. "А защо той не се погрижи за
мен?" пита на свой ред жертвата (който по всички закони на
физиката би трябвало да е покойник). И "той" в неговите
уста не е шофьорът, а Пандем...

Човечеството се мята между инфантилизма и бунта (а в
Русия няма нищо по-кърваво от един бунт, дори когато се
пролива собствената кръв, както е в романа).

* * *

Защо е дошъл пандемът-бог? Какво иска от хората? Какво
ще направи с тях (и със себе си)? - Това са въпросите,
които ме караха да отварям страница след страница. Книгата
не предлага точен отговор, но има достатъчно надписи по
стените така че дори не особено внимателният шитател да
може да си отговори.

Като цяло, книгата ме разочарова.

До голяма степен защото я сравнявах с току що
прочетената "Долина..." Романът може да се похвали с доста
оригинална идея, но героите, от които очаквах да я изнесат
на раменете си, бяха откровенно схематични. Сякаш
авторите са бързали да изтъпат от чувала с брашното, т.е. с
идеите, всичко, което има вътре и тутакси да го сервират на
читателя, без да си правят труда да пекат погача. Книгата
срада от желанието им да покажат колкото се може повече,
така че на чяттеля не е оставен шанс да се почуства
съпричастен с героите. Дори Ким - бившият лекар -
постепенно потъва ва хаоса от второстепенни герои и случки,
и се превръща в бивш главен герой.

Сигурно до голяма степен "заслуга" за недостатъците има
бързият успех на няколкото предни книги на М. и С. Дяченко,
както и натискът на издателите за повече брашно.

42

"По ту сторону", от Александр Доставалов
Изд. Олма-press, 2000 (достъпна в книжната полка на rusf.ru)

Алтернативна история, в която Съветският Съюз в началото
на 30-те години тайно финансира нацистката пария в Гермнаия,
ръководена от Ernst Рьом, който организира обратна нощ на
дългите ножове. След победата на нацизма в Германия тясното
сътрудничество междуу двете братски партии става още
по-тясно, докато най-накрая двете държави не се обединяват.

Втората световна война започва по разписание, и без изненади -
падане на Фрнация, Белгия, etc. и дори на Великобритания.
Щатите воюват с япония в Пасифика.

Третата световна война завършва с размяна на ядрени удари
между руско-германския съюз и Щатите. Това, което остава
от Америка е окупирано, а съвършенните технологии за
псохотропна манипулация превръщат малкото оцелели американци
в послушни роботи.

Главни герои в романа са алпинисти от нашия свят, които
попадат - не по своя воля - в параления свят на руско-
немския съюз. Както се изяснява впоследствие - в резултат
на операция по залавяне на опитни зайчета за тестване
технологията на проникването... ядрената война бавно убива
техния свят и нашествието при нас (или в един друг свят,
където Руската империя доминира) е единственото спасение.

Не лош шпионски роман, но алтернативно-исторческата страна
куца - дребни несъответствия, необясними исторически
обрати, които най-малкото изискват по-сериозна аргументация.
Не е задължително четиво за любителите на НФ, но любопитно
за феновете на Алт. Ист. Съдържа приложение с хронологии на
двата свята - червенокафявия и белогвардейския.

42

P.S. Току shto osyznah, che sym izpolzval na dve mesta
igra na dumi, koiato mozhe da ostane nerazbrana:

- brashno na anglijskli kriminalen zhargon oznachava pari

- shitatel = shit-eat-el = lajnojadec. :) Tova poslednoto
e zasluga edinstveno na konvertora. :)

42

"Феерсум Енджинн" от Яин М. Банкс

Много странна книга от един почти непознат в БГ
автор. Доколкото знам, от неговите девет НФ книги,
само една е преведена на Български - "Играчът на
игрите" (The Player of the Games) и не е пожънала
почти никакъв търговски успех.

Понеже не смятам, че има шанс ФЕ да бъде издадена
някога на български, по-нататък ще разкрия част
от съдържанието.

ФЕ е от поредицата за Културата, а Културата е
галактическа свръхцивилизация, в основата на която
строи човечеството. На пръв поглед Културата
изпълнява в Галактиката функцията на междуцвежден
полицай - подобно на днешните Съединени Щти, а се
води от движветна морална идеология - подобно на
бившия Съветски Съюз. И в същото време е
хедонистично ориентирана - както повечето Европейски
страни.

Тая неопределеност и размитост на моралната оценка,
която Културата получава, дава чудесна възможност
на банкс да засипва читателите си с морални парадокси,
най-трудният от които ни е сервиран в друга негова
книга - "Use of Weapons" (Използването на оръжията),
която аз смятам за най-добра сред шестте книги от
поредицата (от общо девет), които съм прочел.

В книгите си Банкс описва различни епохи и различни
лица на Културата. Например в "Inversions" (Инверсии)
_К_ултурата е само бледо отражени в _к_ултуратът на
една цивилизация на средновековно ниво, където
действат прогресори на галактическата свръхцивилизация.
Сантиментите на героите (и на автора) там много
напомнят на Антон от "Трудно е да бъдеш бог" и на
братя Стругацки. За съжаление немога с чиста съвест
да препоръчам книгата на българските издатели, защото
ако читателят не познава 'the big picture', т.е.
голямата картина на Галактическата гео/жалъкто-политика,
голяма част от смисъла на книгата се губи.

Говорейки за разлчните сечения на Културата, немога
да не спомена "Consider Phlebas" (Помисли си за Флебас)
и "Look to Windward" (Погледни към Вятъра). В Първата
се описва съдбата на един наемник в унищожителна
галактическа война. Втората започва с "изгасването" на
светлината на две звезди на другия край на Галактиката,
унищочени преди много векове в същаа тая война.

ФЕ е роман за Културата в отсъствието на самата Култура.
Един ден,когато човечеството е поело към звездите, са
се намерили хора, които да поискат да останат изолирани
на планетата-мъжка. Действието се развива на земята,
среднаследниците на тези "въздържали се", които имат
пред себе си артифакти на експанзията - останки от
космически лифтове (спомнето си инженер Арцутанов и
"Фонтаните на Рая" на А.С. Кларк) и изкуствени интелекти.

Животът на Земят продължва по нормалния начин, с
множестно прераждания в изкуствени тела и виртуални
реалности, докато един ден част от звездите започват да
изчзват - прахов облък приближава Слънцето и е на път
да предизвика нов ледников период, а sed това да загрее
слънцето до такива температури, че животът на Земята
ще стане невъзможен. Естествено, местният елит веднага
си устройва една война за оставащите ресаурси и на малка
група от случайни герои се пада да спасят света.
Спасението е скрито на върха на "пънчето", останало от
един космически лифт, въпросът е кой пръв ще стигне до
него.

"Сасителите" са много пъстра група, но сред тях се
откроята един младеж, почти тейняджур. Той страдса от
рядко заболяване. което се изразява в разместватне на
буквите. Текстът му малко се отличава от съвременен СМС:
"b4 u 1/2 2 It hooj..." = "before you have to eat huge..."
Обърнете внимание - първото издание на книгата датира от
1994 г., когато никoй не беше чувал аз СМС-и. Чете се
невероятно трудно, а незнам колко по-трудно би се
превеждало. Другите спасители са дисидент-учен, създание
на изкуствения интелект, базирано върху съзнанието на
дисидент-княз, разумни птици и т.н.

Те естествено спасяват земята, с помоща на страховит
двигател (=Феерсум Енджинн), оставен от Диаспората -
разселилата се част на човечеството. Толкова страховит
двигател, че е в състояние да премести Слънцето заедно
с цялата слънчева система надалече от праховия облак.


Княта ме разочарова.

Чел съм и други работи на Банкс, където немога да се
откъсна от текста. Тук имаше две причини да не е така:

Първо - СМС-кия стил. За човек, на когот английският е
втпро или трети език, това е трудно за възприемане. Това
няма да е проблем за човек, който познава езика по-добре
от мен.

Втората причина е много по-сериозна и засяга въпроса
защо е написана тая книга. Неможах да си отговоря,
освен че това е едно почти самоцелно упражнение по стил.
Корумирани правителства има във всички епохи. Елементите
с изкуствения интелект, с мрежата, която позволява да
се "влиза" в главите на хората и да се четат мислите им,
да се изпитват чуствата им също не са нови. Идеята за
супердвигателят, местеш звезди и планети стига за къс
разказ, и освен това идва съвсем накрая без никакво (или
поне аз не го долових) подсказване, не е интегрална част
от книгата, а по-скоро изкуствено - макар и изненадващо -
решение на главния проблем. Deux at mashina...

Banks определено може повече - както показва в "Consider
Phlebas", "Excession" (Екцесия), "Look to Windward", и
особенно в "Use of Weapons".

=================

Яин М. Банкс е шотландец. Съученик и добър приятел с
другия голям шотландски фантаст Кен МацЛеод.
Първата си книга - "The Wasp Factory" (Фабрика за Оси)
издава през 1984. От тогава пише като редува пред година
по един СФ и един нормален (майнстреам) роман. Последната
му книга е съвременен роман "Dead Air" ("Мъртво време" -
така в радиото наричат моментите на мълчание).
Главният герой е liberalen лондонски радиоводещ.
Книгата започва с това как на 11.XI.2001 докато празнуват
на една сватба, гостите започват да изхвърлят
покъщнината от прозорците...

42