книги

Благодарение на усилията на двама мои добри приятели,
както и на родителите ми, сега съм снабдфен с два наръча
книги и съм готов да бълвам по авторите им огън и жупел.
:)

Сп. "Тера Фантастика", 2002, бр. 2

- "Синята хризантема", от Светослав Минков. Честно казано
съм малко разочарован. Разказът написан в стила на Еджар
Алан По и звучи леко подражателски. Може би не е случайно,
че разказът не е бил публикиван много пъти.

- "Картината", от Едуард Батов - разказ с разкошен стил и
прекрасна идея. Смело мога да го сравнявам с Борхес и
подозирам, че Генералът е направил подобно сравнение за да
го включи. Точна и много лаконична характеризация.
Четох го с искренно наслаждение.

- "Играта 'Живот'", от Георги Малинов. Това е първото
негово произведение, на което попаддам (не съм стигнал още
до "Вирт") и бях приятно изненадан. На пръв път идеятра е
експлоатирана доста, началото е малко мудно, обаче две-три
стрраници по-късно човек усеща юстинската сила на
разказа и това са характерите. Идеята, че ние живеем в
синтезираната реалност и че барманът Жури е нашият Гагарин
много ми хареса, обаче още повече ми хареса че това е
подсказано само е елегантен намек, което показва чуство за
мярка. Директното изказване на тая нямаше да бъде нищо
повече от евтин ефект.

- "Седем години в Тайланд", от Светлозар Златков. Имам силно
усещане, че съм чел тоя разказ и преди. Киро твърди,
че е публикуван в dir.бг, а на мен ми се сртува, че съм го
чел на руски. Ако не същото, нещо много сходно (това ми
се случва често и със сбствените разкази, така че няма
страшно - току напиша няколко страници и се хвахщам за
главата: ами че това съм го чел у...). Разказът превеждан
ли е? Някой ще ми припомни ли какво е "Аненербе"? Въртят
ми се разни асоциации с "Щурмфогел"...

- "КОЛизия", от Адриан Лазаровски. Поредното самоцелно
упражнение по стил.

- "Право в десетката", от Благой Иванов. Подразни ме нещо
съвсем изнаенадващо дори за самия мен - употребата на
чуждиците вероятно цели да придаде реализъм на
обстановката, но като си преведа репликите обратно на
английски, просто не звучи. Освен това авторът е неприкрит
"саидист", според терминологията на Barry Лонгаир - т.е.
употребява различните форми на "каза" прекалено често.
Има по-изящни начини да се покаже кой какво казва и за
толкова къс разказ въвеждането на толкова много герои е
прекалено - няма време и място за развитие на характерите,
всички (дори Рик) са описани с по 2-3 думи и не се
чустват реални. В защитра на автора ще кажа, че си е
поставил много трудна задача.

- от публицистиката мой фаворит е есето на Сергей Переслегин
за "влиянието на литературата върху обществото и
отговорността на писателя". Особенно ме впехатлиха два
мисли. Цитирам:
--- "... неизпълнението на това, заради което човек се
намира на земята го довежда в края на краищата до
най-тежка душевна трагедия."
И веднага по-нататък:
--- "Същото се отнася за ситуацията, когато писателят,
вече написал книгата си, започва да полага усилия книгата
само да се продава, а не да се разпространиава по други
начини". (Интересен поглед върху идеята за copyrights :)

- есето на ФатЖим аз фантастиката също ми хареса. Цитирам:
"Убивайки някого или нещо, не ставаме ли и ние част от
злото?" Единственият израелски филм, който съм гледал не е
СФ, но чудесно илюстрира тая идея - agent-убиец от МОСАД
трябваше да застрелва врагове на Израел по света. И при
една мисия в New York... Ами по-добре го гледайте, казва се
"Скорпион".


Сборникът "Таласъмия 2002"

- "Какавидата", от Йоан Владимир съм го чел по-рано и сега
го пропуснах.

- "Луната спи", от Кира Валери. Приятна изненаяда - живи
герои, динамичност, драматизъм, поетичност. Забелжките ми
са главно по стила - прекомерна употреба на прилагателни,
които поне в 1/3 от случаите не обогатяват възприятието,
а го затормозяват. Личи си, че авторът има любими изрази
като например "дълъг миг". При първата употреба ми хареса и
реших специално да го похваля, но след втория път се
отказах от хваленето.

- "Четиринадесетият конник" от Мартин Петков. Малко съм
разочарован. Схематично.

- "Ако откраднеш драконче" от Героги Малинов. След разказа
в ТФ, не се изненадах. Хубава миниатюра.

- "Триптих за лампата" от Йоан Владимир. Разочарован съм. Не
че разказът е слаб, но губи много от сравнението с Кировата
интерпретация на същата легенда. Имах усехстането че
разказът е писан набързо и между другото и авторката не е
вложила душата си в него, тук както го прави с другите
нейни неща, които съм чел.

- "Натемия" от Ивайло Иванов. Добър разказ - осезаеми герои,
особенно чорбаджията.

- "Историята на Разказвача" от Борис Воденичаров. Започва
мнoгoобещаващо. Чудесно въведение в атмосферата. Обаче
по-нататък става предстазуема и краят не беше достатъчно
оригинялен за да е достаоен завършек на това начало.
Побратимяването на тримата ми се стори изкуствено наложено.

- "Ръкописът" от Кирил Добрев. И преди съм писал, чер тоя
разказ много ми харесва и то не защото с Киро пишем заедно.

- "Лято за зимнина" от Николай Теллаллов. Добър разказ, но я
няма силата от по-мащабните му неща.

42

P.S. Kritika k&m s&stavitelite na "Talas&mija 2002" - lipsva istisnko predstavjane na avtorite. Vjarno, dosta sa avtori s&s stazh, no ima i nachinaeshi, za koito tova e vazhno. Naprimer mnogo mi e interesno na kolko godini e Boris Vodenicharov.

42

Много е млад. Прочети предтовора.

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го постигнеш...

Абе да си призная честно, и аз се чудих доста. "Много млад" е доста широко понятие . А и е важно, за да знаеш как да възприемаш разказа. Ако това е текст, писан от 25 годишен човек, можеш да го оцениш по един начин, но ако е от 12 годишен, по съвсем друг.

Prochetoh go - tam pishe che e poluchil nagrada za naj-mlad uchastnik. Ili s&m proipusnal neshto?

42

"Звяр незнаен", сборник Българско фентъзи

-- "Даровете на Бога" от Любен ДИлов
Преразказ в сбита форма на историята на Великденските
острови (странно че името е добило гражданственост в
множествено число след като става дума за един остров;
ако не броим няколкото скали, които стърчат от океана
на 20-ина м. от брега).
Всъщност изотирята на каменните моаи е по-различна:
най-вероятно в началото старейшините на пелмето са
сядали на издигнатите платформи аху и след смъртта им
постепенно са били "заменяни" с каменни фигури.
Антропологията на острова наистина е много интересна,
но разказът минава над цялата й сложност с лекотата на
бриз.

-- разказоиди от Алекъсндър Карапънчев.
Интересни са, но по-дългите му разкази (виж "В епохата
на Унимо") ми харесват повече.

-- "Вещоносецът на Истарите" от Любомир Николов.
Това е автор, койтоп едва ли има нужда от представяне,
дори пред най-младите фенове. "разказът" е парче от едно
сизифово начинание. За сега опитите да се дописва Толкин
не са довели до пооявата на нищо равностойно на
оригинала. Очаквам с нетърпение да прочета
предисторията на "Властелина".

-- "Куцулан и Саломея" от Димитър Ленжечев
Това е казано с много повече вкус и изящество в "Осем
и половна" на Фредерико Фелини - спомнете си сцената, в
която главният герой се прибира в "харема" си. "Куцулан
и Саломея" по-скоро ми напомнят на късния Хейнлайн,
който вече е достатъчно популярен за да немогат
редакторите да изречат сексуалните му блянове. :)

-- "Там, където тревата е черна" от Адриан Лазаровски
Това е най-доброто, което съм чел от автора.

-- "Искам да ме мразиш" от Благой Иванов
Още един стилист, :) но не толкоав добър като горния.

-- "Юнаците" от Венцислав Динев
Е, и?

-- "Последният фокус" от Ивайло Динков
Хубава идея, обаче не е реализирана добре. Главният
проблем е в прекалено осезаемото присъствие на автора.
Може би е само мое лично предпочитание, но смятам, че
"кинаджийският" подход в литератратурата работи по-добре
от обясненията - въвличането ми в историята като
читател винаги ме е карало да запомня някое произведение
докато запомнянето на "лекциите" обикновено изисква
усилие.
Хрумва ми и още един проблем, но той не е само на тоя
разказ - в много от случаите замяната на дворец с
космически кораб и на магия с "микровълнов дефибригатор
на пространството" няма да промени нищо в разказаната
история. Т.е. разказите са написани в стила "фентъзи"
самоцелно, само заради опиянението от атмосферата.
Проблемът се среща често и в НФ, така че моля
почитателите на фентъжито да не се обиждат. В тоя
случай магията има съвсем второ - и третостепенна
функция и разказът спокойно би могъл да бъде написан в
който и да е жанр.

-- "Зъб на дракон" от Емануил Икономов
Не е лош, но не е и запомнящ се разказ. Криминалетата
на Емо Икономв са по-добри. Не разбрах как по
изчовъркването на черепа Рок се досетил, че точно там
е талисманът на дракона.

-- "Дракониери" от Емануил Икономов
Емо, цитателят не е толкова глупав. :) По-млъко обяснения
какво става, да остане тръпката от "досещането".

-- "Дени Хажетае" от Елена Павлова
Хубав и увлекателен разказ за борбата с необоримата съдба в
лицето на... (няма да кажа какво за да не разкрия края).
Единствената ми забележка е към "абсорбцията" на
технически термини в речника на героите. Напримерм
по-вероятно ми се вижда теда продължат дфа наричат
автомобила "метален лъв" или "метален кон" вместо
"автомобил/кола". Езикът изисква години за да еволюира
забележимо.

42

-- "От сърцето на света" от Анастрасия Колева
Изотрията е интересна, но на тоя разказ му липсва
структура. Става дума за структура както са я разбирали
още древните гърци - с въведение, климакс и край. Тук
няма климакс или той не е особено забележим. Толкова къс
разказ би трябвало да завърши с "п[унч line", почти
както е във вицовете - последна реплика, която да изненада
читателя. Това би подчертало драматичността на
събитията.

-- "Мечтата на стария рицар" от Александър Драганов
Това по същество е чернова на разказ и има нужда от
доста редактиране. Наппример още на първата страница, в
едно и също изречение се срещат: "голяма дървена
къща" и "големите усойни замъци". С оглед младостта на
автора, това е простимо, но редакторът определено
заслужава разпъване на кръст. :(

-- "Преддверие" и други от Иван Хаджиев
Три притчи, с неочакван, но много мрачен край - в стил
Род Стерлинг и "Зоната на Здрача"

-- "Късче огледало" от Иван ДИмитров
Чете се като компютърна игра - явно професионална
деформация у автора. :)

-- "Легенда за жестоките дракони" от Николай Теллаллов
Старите ръкописи зачещиха в българското фентъзи. :)
Най-добрия разказ в сборника.

-- "Нови срещи" от Чавдар ликов
"За бога братя, РЕДАКТИРАЙТЕ!" :) Само в първия абзац
"за по-голямо удобсто" се среща два пъти - сифгурно
за по-голямо удобство (но незнам на читателя или на
автора). Допустимо е човек да попадне на такава
"чернова" в Интернет, но не и в книга, минала - надявам
се - през редактор.
Тук-там се сблъсках и с дребни несъответствия в езика -
например много по-естествено е драконът да каже "наемник"
вместо "професионален воин". Любовта на автора към
точността също е забележима (напр. драконът е дълъг
15-17 м., земята се разтриса в радюс 5 .). Това са все
неща, за които трябва да се погрижи самият автор, но
и редакторът би трябвало да ги забележи и да му ги
посочи. Особено когато става дума за млад писател.
Започвам да съжалявам за златните години на НФ, когато
ролята на редактора е била по-различна. Знаете ли как е
написан един от най-великите фанттастични разкази
"Падането на наощта" от Изаац Асимов (тогава почти на
същата възраст като Чавдар)?

-- "Тежката въздишка на едно влечуго" от Ивайло Иванов
Преразказ на класическата приказка, в леко модифицирана
версия. Обаче е предсказуемо, особенно с тоя цитат на
Андерсен за мото.

-- "А Феарътале..." от Илиян Илиев
Прочетох го с много смесени чуства. Самоиронията, с
коато е разказана историята, прави чета на автора. А
от друга страна, все едно чета преразказ на нашите с
Киро разкази за Приказничеството и Добрия Юнак (дето
навремето спечелиха награди в конкурса на Аргус).

-- "Сиянието на реката" от Атанас Славов
Поетичен разказ: "...ако не достигат думи, или в думите
не достигат истини..." По същество това е роман, свит
до размера на разказ.
Не ми хареса само, че мъдростта на дейнорите произлиза
отвън (от оръжие, поразяващо с мъдрост!). В тоя
смисъл мъдростта на Ден Sir, постигната по време на
деерлинското въстание заслужава много повече уважение.

-- "Сломени криле" от Кира Валери
Също поетичен и нежен разказ. Но не толкова хубав,
колкото другия в сборника "Таласъмия"

-- "Тайната на мечето усое" от Мирослав Петров
"За бога братя, ЧЕТЕТЕ!" :) Четете класиците на
българскатра литература за да обогатите езика си!
Усеща се стремежа на автора да придаде дълбочина и
да визуализира разказа си с описания, но в тях има
прекалено много повторения и клишета.
Освен това разказът не е балансиран - започва с много
детайлен увод и завършва набързо, сякаш авторът е
нямал време или просто му е омръзнало. :(

-- "Когато бухалът замени совата" от Илиана Гатева
Е, и?

-- "Игра за двама" от Петър стойков
Разказ с приятно чуство за хумор, който по
освежаващ начин не се взема на сериозно.

-- "Апокрифът" от Николай Светлев
Това е фрагмент от романа "Аз, грешнияйт Иван".
Определено е по-добре да се прочете цялата книга,
която е събитие в жанра.

-- "Меч, мощ и магия" от Христо Пощаков
Написано напълно в разрез с каноните на сериозното
фентъзи: изпаднало царство, неостен дракон, некадърен
магьосник и не много умен герой. Ситуацията навява
тъчни алюзии с България. :( По-нататък те герои
отиват на грубет (едва ли е случайно, че попадат
точно на Запад), където случайно или по заслуги,
преуспяват преди да се върнат.

-- "Някой се нуждае от мен" от Весела Люцканова
Още един разказ, който поставя героя пред дилема -
да живее в рая или да страда и да се радва на
ежедневието си - както по-нагоре при А. Славов. Обаче
ако той е развил целия процес и е обяснил защоп
героите правят това, което правят, тук имаме само
фотографска снимка на момента на избора.

-- "Смъртта на Горунар" от Иван Атанасов
Приятно съм изненадан. Въпреки, че разказът е базиран
на игра, не се чете като сюжет на игра. Хареса ми
налисчието на множество оттенъци на черното и
бялото. Все пак липсата на диалог се усеща, а дългите
пасажи тежат на възпряйтието.

-- "Изпитанието", "Варварска търговия" и "Звяр
незнаен" от Пламен Митрев
Не мислех, че Конан може да се докара до България, но
се оказва че може. :)
Втората миниатюра е просто "случка от живота на Конан"
и рпедставлява интерес най-вече за почитателите му.
Третатът е къса повест, най-интресната от трите.

-- "Ежинът на вселената" от Мартин найденов
Мимолетна и необяснима Среща с Бога. Разказът не се
побира в никакви жанрови рамки. Остави у мен усещане
за недовършеност.

42

-- "Жети" от Светослав Николов
Разказ на известната тема. Трудно ми е да го възприема
като фентъзи.

-- "Кръчмата на Пиво" от Иван Михайлов
В по-голямата си част шегите са неразбираеми за
масовия читател, който не е посещавал форюма за
фентъзи в dir.бг

-- "Порцелановата маска" от Александър Бурмов
Не вярвах че мога да попадна на нещо, което да се
чете точно тъй, както "Буревестника" на Горки...
Ал. Бурмов е великолепен - репликите са живи, sthovete
затрогващи.

-- миниатюри от маестро Валентин Стамов
Красива легенда.
Подразни ме малко единствено въвеждането на елемети
като "амазонски смях, "подводни лиани", "лотос_о_ва
пъпка" (КъДЕ Е КОРЕКТОРА?!) и знакът "ян" не се
"връзват" с атмосферата на разказа - иначе почерпана
изцяло от българската митология.
Тоя разказ ме накара да се замисля и защо много от
авторите предпочитат всякакви статични форми -
например ръкописи - в последните два сборника, които
прочетох, се натрупах цял куп от тях. Или просто
авторски наритатив на легенда както е да речем при
Любн Дилов.
Интересно, че "Натемия" (от Ивайло Иванов, в сборника
"Таласъмия") също е легенда, но е написана в
класическата форма и се чете по-добре, макар че не
предлага нищо повече от строго следване на
етнографското описание на обичая.
Незнам какъв е отговорът на тоя въпрос и ако някой ми
го подскаже, ще съм много признателен.

42

"Вирт", сборник Българска фантастика

-- "Елфическа песен" от Елена Павлова
Според мен - най-добрият разказ на Елена Павлова.
Осезаеми герои, чуственост, лирика. Почти поезия.
Четох го преди на Интернет. Сега, на хартия, забелязах
някои досадни дреболии с езика: "тишърт", "Ер Пи Джи",
и т.н. Прекалено много чуждици.
Един културологичен момент: галантното взимане на
чантата е недопустимо в Съединените Щати. Това означава,
че жената е неспособна да се справя сама, което е проява
на деградиране на жената. Доколко сте съгласни с тая
теза си е ваша работа, но такива жестове просто не са
приети, най-малкото без да се поиска разрешение.

-- "Няма връщане назад" от Кира Валери
Интересен разказ, но изглежда пропускам нешща, защото
не познавам скандинавската митология :( и незнам за това
предание. Нер азбрах какво цели японецът - опитът му да
разубеди "докоснатия" не е много настоятелен, подозирам,
че тук има нещо повече.

-- "Преди това" от Валентин Фиданова-Коларова
Черен хумор.

-- "Устрел" от Светослав Минков

-- "Заложник на самия себе си" от Весела Люцканова
Конирането. Но всъщност темата е еволюцията на героя.
Обаче точно това не е убедително промяната просто е
декларирана, а не е показана.

-- "Самотникът и самотата" от Агоп Мелконян
В българската фантастика има няколко много дорби разказа,
които представляват монолози на неодушевени предмети:
"Камъкът" на Ал. Карапънчев, разказ-шега на Кирил Добрев
за влюбеното плюшено мече и този - за един телеграфен
стълб, влюбен в парижанка. Този май е най-добрият
разказ, или по-не най-тъжният.

-- "[линк]..." от Елена Павлова
Малко весело... и малко тъжно. Чист, лаконичен стил.
Разказите на Елена Павлова започват да ми напомнят
френските филми, в които винаги има по един начинаещ
писател. :)

-- "ябълката Поли" от Елена Павлова
Тоя път няма начинаещ писател, но разказът е хубав.
Както беше казал някой, посредственият художник ще
нарисува възрацна жена и всички ще видят възрастна
жена, а добрият художник ще нарисува възрастна
жена и всички ще видят момичето, което тя е била
на 18 г. и ще разберат, че всяка жена остава на 18,
независомо от това, което й е сторило времето... Тук
случаят е точно такъв.

-- "Короната на мравките" от Николай Телаллов
Едва ли мога да добавя нещо повече към мнoгoто
дискусии които вече се водиха.
При тоя прочит забелязах разни чуждици - напр.
"отровните дъртове". Нещо подобно има и у Елена Павлова
и вероятно това е данък на заниманията им с преводи
(освен ако за времето, през което съм бил извън страната
българският не се е англицирал до такава степен).

-- "Вирт" от Героги Малинов
Жоро Малинов се идига в опчите ми като нова звезда на
българскияй фнтастичен небосклон. :)
Повестта е моят фаворит в сборника.

... do tuk stignah, ochakvajte prod&lzhenie...

42

Моля те, не сочи "Натемия" в каквито и да е примери. Писал съм го и знам, че това не е истински разказ.

Step aside from the way of a better man than you!

"Обетът на Седмината" от Елена Емануилова

На-после да попадна на ЗАВЪРШЕН продукт!

След мнoгoто чернови, които кой знае как са си
проправили път до печатниците, четенето на
тая книга беше истинска наслада.
За да не се възгордее аввторката, по-нататък
основно ще я критикувам.

Книгата страда от известна елементарност. В
два аспекта. Ще се опитам да го обясня с
примери.

- Сейлън изгубва почти две седмици за да
разучава подстъпите към замъка на Харматам, и
в края на краищата просто открадва една
лодка за да не я забележат. Но нали липсата
на лодката ще бъде забелязана? Тук би
трябвало да сотй някакво наистина оригинално
решение, почти като във филм за ямес Bond.
В един разговор със Сейлан, Еладор доста лесно
й разкрива няколко неща, въпреки авторовия
коментар, който цели да ни убеди в противното
(стр. 73-75). Наглед това са все дреболии, а
подобни гафчета се сещат и при по-опитни
автори, но такава недообмисленост дразни.
Трябва да призная, че с развитиетои на
романа те стават все по-малко, сякаш авторката
е започнала да обръща повече внимание на
детайлите.
Или: на едно място се казва, че лусинатите
са "най-обикновената" раса от всички. Но ако
всички раси притежават магия, тогава
лусинатите са по-скоро най-некадърната раса
(което персонално за мен би било малко обидно,
защото те имат много славянски манталитет).

- Другата и по-съществена "елементарност" е
в структурата на романа. До голяма степен
първата му част прилича на един прерастнал
разказ, да не кажа електронна огра с "линеен"
сюжет. Липсва мащабност на повествуванието.
До известна степен това е компенсирано във
втората част, където са въведени историите на
останалите от седморката. В един роман е
уместна и необходима по-голяма задълбоченсот
и ... как да кажа ... размах. Пропусната
възможност читателят да научи нещо
повече за второстепенните герои.
За отбелязване е, че от подобен недостатък и
дори в по-голяма степен, страдаше и романът
на Lazy.

Книгата има известна шаблонност на изразяване.
Често се срещат изрази от типа: "безброй
звезди обсипваха небето" или "никoй неможе да
избяга от съдбата си". Това не са грешни
твърдения, но написани в прав текст те нямат
съшнтия ефект, както ако бъдат показани. Един
хубав пример за много успешен роман в това
отношение е "Tinker Taylor Solger Spy" от John
LeCarre. Незнам дали е превеждана на български.

Техническа забележка: знакът с кълбото и
мечовете е твърде голям и накъсва текста,
особенно когато частите са по-малки от една
страница.

Книгата има някои много силни моменти.
Най-много ме впечатли сцената в храма, където
Сейлан връща откраднатата златна плочка и
след като лекомислено пие от омагьосаната вода,
очаква да умре всеки миг. Героинята е показана
в човешкия и вид и тая сцена ме убеди повече
от всякакви декларации на автора, че седмината
са обикновени хора, изправени срещу необикновено
зло. Жалко, че няма подобни "демойнстрации" и
за останалите герои.
Харесаха ми разсъжденията за ролята на врага,
които обяснхават връзката между Талимай и
Харматам.

Понеже не съм чел много фентъзи, се въздържам
да съдя дали сюжетът е оригинален, но поне не
забелязах противоречия.

За тоя роман говоря повече, отколкото за
другите книги. Приятно съм изненадан от появата
на една нова и обещаваща писателка. Във
въведението се споменава, че е само на 25 год.,
а вече е написала пет романа. Това е
окуражаващо, но и малко страшно, защото не
бих искал да буда свидетел на раждането на
българския Роберт Йордан. "Обетът..." демонстрира
потенциал, но би могъл да бъде значително
по-добър. На авторката й предстои още много
работа, преди да може да претендира за ролята на
българската Ursula LeGuin.

42

Всеки (без изключение) роман на LeCarre е езиков шедьовър и мехлем за душата на ценителя на изящното слово. Но той е известен стилист, така че сравнението между него и кой да е прохождащ български писател (ка) е несправедливо...
Честно казано, написах думата "несправедливо" и се замислих... а защо всъщност трябва да е несправедливо? Критериите ни следва ли да бъдат различни за различните автори?
Лично аз обожавам още начина, по който пишат Робърт Паркър и Рекс Стаут (тях, както и LeCarre, ги чета само на английски). За да направя все пак някаква връзка с фантастиката (защо ли?), ще спомена, че не си спомням(подчертавам тази дума, не казвам, че изобщо няма) Sci-Fi писател, който да ме е смаял с език.

T-shirt slogan:
To err is human, to really foul things up requires a computer

Ne s&m tolkova naiven, che da ochakvam ot Elena Emanuilova, ili ot kojto i da e prohozhdash avtor (zabelezhi - s njakolko knigi zad g&rba si) da pishe po-dobre ot LeCarre, no se nadjavam na stremezh...

Za s&zhalenie i az ne se seshtam za SF pisatel, kojto da me smaja s ezik. Tolkien razbira se, baba Ursula LeGuin ponjakoga, na nikoga ne e bilo pir za v&zprijatieto. :(

42

Дилейни. И то най-вече късният Дилейни, който няма конкуренция.
Много много много добри са Джийн Улф, Ле Гуин и Балард. За други в момента не се сещам.
Мисля, че фантастиката от '60те г. насам може да се похвали с едно сравнително високо ниво по отношение на стила, но малко са вече тези, които наистина впечатляват. Може би само Иън Бенкс - с неговия нетипичен изказ и странни повествувателни техники...

Hey, Jupiter, nothing's been the same...

За LeCarre не знам нищо . Би ли препоръчал заглавие?
Той трилъри ли пишеше или го бъркам с някой друг?

Hey, Jupiter, nothing's been the same...

e a Simak kade go zabrawia6.
Aide da ne prodaljawam spisokot ne na 6indlew i sorry ama mnogo za maymunicata ama blizkite edna dwe tri godini 6te me tarpite taka

welcome my son, welcome to the machine

Kogato stava duma za nego, shpionski tril&ri e ogranichavashto, no poradi lipsa na po-dob&r termin... da, tril&ri pishe.

"Tinker, Tailor, Soldier, Spy" (BBC ima TV film s&s s&r Alek Ginnes)
"The Honorable Schoolboy"
Tezi sa ot poredica, v kojato vlizat mnozhewstvo knigi, s koito njamat silna syzhetna vr&zka (s izkliuchenie na "Smiley's People").

"Our Game"
"The Russia House" (filmiran, s Shon Kon&ri; nishto obshto s rolite mu kato Jejms Bond)

Vizhdal s&m prevedena na b&lgarski "Malkata barabanchica" (Little Drummer Girl), no ne s&m ja chel, a i LeCarre trjabva da se chete v original - osven ako ne go prevezhda Liubimir Nikolov.

42

Благодаря!
Ще гледам да го изнамеря в оригинал, щом е добър стилист...

Hey, Jupiter, nothing's been the same...

Е, има доста имена още, които заслужават да бъдат споменати (Зелазни, Муркок, Хърбърт, Типтри, Ръс, Диш, Силвърбърг), но аз се опитвах да се сетя за изключително добри стилисти . Саймък е добър, да.

Hey, Jupiter, nothing's been the same...

За малко да го забравя...
Lord of Language, Emperor of Dreams, както го бяха нарекли в една статия. Той е там горе при Дилейни .

Hey, Jupiter, nothing's been the same...